Осемнайсет за един или на кого трябва да благодари Цацаров

Фаворитът на ГЕРБ Сотир Цацарпв бе избран за главен прокурор от раз, с гласовете на18 членове на Висшия съдебен съвет. Това се случи въпреки съмненията в моралните и професионални качества на шефа на Пловдивския окръжен съд, при опорочени правила, обезмислящи съществуването на още две кандидатури и въпреки предупрежденията на Европейската комисия, че следи с внимание процедурата.

Членовете на ВСС демонстрираха фрустрираща липса на задръжки и сбъднаха всички прогнози за предизвестен избор. Вотът им в голяма степен решава съдбата на прокуратурата в следващите седем години, с оглед силната й централизация.

Нещо повече, след като отделиха общо пет часа, за да чуят концепциите и да зададат въпроси на останалите двама кандидати – зам.-главния прокурор Галина Тонева и шефа на Апелативната специализирана прокуратура Борислав Сарафов, членовете на съвета дори не си направиха труда да покажат елементарно уважение към труда на колегите си и да ги подложат на гласуване.

Пълното дискредитиране на процедурата и избора за нов главен прокурор показа, че новият ВСС не е по-различен от предишния му състав – напротив конструиран е така, че да пази статуквото и да бъде угоден.

Потвърждение на това може да се търси в цифрите, а те са такива – 18 кадровици гласуваха доверие на Цацаров, 3-ма бяха против, а още трима – въздържал се. Ако въпросът какво всъщност изразява вотът „въздържал се” при избор измежду трима кандидати, беше сметнат за дребнотемие, то въпросът какво накара някои от членовете на ВСС да издигнат една кандидатура, а да гласуват за друга – едва ли е за пренебрегване. Такъв отговор от съвета не беше даден. На него отговори по-късно вътрешният министър Цветан Цветанов. “Нали затова 10 часа вчера основната тема е да бъдат изслушани всичките кандидати, да отговорят на всички въпроси и етичната комисия преди изслушването да провери всички сигнали срещу кандидатите. В правото си е всеки от членовете на ВСС да гласува по съвест на база на това, което чува на изслушването”, коментира той пред БНТ.

Това не е наивно обяснение, което разчита да се повярва, че думите на кандидатите в деня на избора са по-важни за вземането на решението от фактите за всеки от тях, събрани в процедурата по избор. Това е факт, който е продължение на симулацията на избор от членовете на ВСС, излъчена по националната обществена телевизия. Мимикрията на собствен ход всява страх, защото показва, че моралът и законът нямат значение. А и хората също. Никак не е трудно да се разчете, че внесената в последния момент кандидатура на Борислав Сарафов е чиста проба „за парлама”.

 Шетимата мускетари    

Оказва се, че нито един от членовете на ВСС, издигнали Борислав Сарафов, не се е поколебал да гласува за другия, сигурен претендент за поста – Сотир Цацаров.

Начело с шефа на Върховния административен съд Георги Колев, който е близък до вътрешния министър Цветан Цветанов, петицата на Сарафов изигра своята двойна игра. Колев, Юлиана Колева (бивш депутат от ГЕРБ), Мария Кузманова (предложена от ГЕРБ), Димитър Узунов (предложен от РЗС) и съдия Милка Итова (близка до Колев) натиснаха копчето „за” при гласуването за Сотир Цацаров. Не без значение е и фактът, че именно Юлиана Колева бе автор на правилата за избор на главен прокурор, които не гарантираха тайната на вота и не създадоха равнопоставеност на кандидатите. Оказа се, че съвсем скоро се уверихме на практика защо европейските стандарти за Висшите съдебни съвети (Становище №10 на Консултативния съвет на европейските съдии) препоръчват на държавите-членки на Съвета на европа законодателно да забранят на действащи политици, включително депутати, да влизат в независимия кадрови орган на съдебната власт.

Що се отнася до тези, които кандидатираха Галина Тонева – трима от тях гласуваха против Цацаров – това са Калин Калпакчиев (съдебна квота), Галина Карагьозова (съдия, парламентарна квота – предложена от БСП), Юлия Ковачева (съдебна квота). Избраният от прокурорската квота Камен Ситнилски гласува „въздържал се”. А от петицата на Тонева единствено Румен Боев, който преди да бъде избран в съвета е бил прокурор в Апелативната прокуратура – Пловдив, е подкрепил Цацаров.

От двойните агенти в кратката и на пълно лишена от конкретика дискусия се включиха едва трима. Трябва да припомним, че още в деня, в който бе издигната на кандидатурата на шефа на Апелативната специализирана прокуратура, Георги Колев каза пред медиите, че той и останалите четирима членове на ВСС предложили Сарафов от желание да осигурят реално състезание.

Шефът на ВАС посочи, че се е провела „реална и напълно обоснована надпревара на трима високи професионалисти” и „такава процедура до сега не е правена”. А после уточни, че роднинството на Борислав Сарафов със скандалния депутат от ГЕРБ Евгени Танчев не е „унизително обстоятелство” (бел. ред. темата бе повдигната от единствения мотивиран анализ в дискусията – този на Калин Калпакчиев, с който той предизвика настървение и явно раздразнение у колегите си под претекста, че го бил написал предварително. В него Калпакчиев припомни всички съмнения около личността на Сотир Цацаров. Членове на съвета, за да заглушат смисъла на казаното от Калпакчиев, стигнаха дотам, че го обвиниха, че е нарушил Закона за съдебната власт и правилата за избор…. защото обсъжданията на кандидатите трябвало да се фокусират единствено и само върху представянето им в деня на избора, а не върху всичко събрано по време на започналата по правилата процедура.

Димитър Узунов, бивш шеф на Районния съд в Сандански и предложен за член на ВСС от близката партия до ГЕРБ РЗС, видимо се стресна от настървението на колегите си към Калпакчиев и дори се наложи да припомни, че всеки е свободен да изрази собствено мнение в избрана от него форма. След което подчерта „дълбокото си несъгласие” с оценката на Калпакчиев за „един от кандидатите”. И дори илюстрира позицията си с паралела, че и за Калпакчиев можело да се предположи, че е прочел оправдателна присъда по делото САПАРД под давлението на Галина Тонева, след като я предлага за главен прокурор. После отбелязва, че „най-малкият ни източник на нещо, трябва да бъдат медиите”. В изказването му нямаше нито една дума за кандидата, когото е предложил – Борислав Сарафов.

Единственото, с което може да се запомни изказването на Камен Ситнилски е възторженото му заключение, че заседанието ВСС било „уникално”, имало „няколко достойнства” – било проведено законосъобразно и колегите му участвали дейно в него. Важно е да се отбележи, че Ситнилски е редовен член на Асоциацията на прокурорите в България, която не сметна за необходимо нито веднъж да изрази позиция по процедурата за избор, въпреки че трябваше да определи следващия им ръководите. И още – професионалната историята на Ситнилски може да къде определена меко казано като интересна. На кратко – назначен е в Главна прокуратура през 1990 г. Две години по-късно е в екипите, които работят по делата за тоталитарния режим. По това време започват уволнения от системата, позовани на параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби на конституцията, който казва, че магистратите “стават несменяеми, ако в 3-месечен срок от образуването на ВСС той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества”. Ситнилски е уволнен. През 1994 г. от БСП го предлагат за член на ВСС, а след 10 години работа като адвокат, той се завръща в прокуратурата през 2004 година, а по-късно откогато е все на върха на държавното обвинение. „През август 2006 г. Велчев го предлага за свой заместник. През март 2007 г. прокурорската гилдия го избира за свой представител във ВСС, за да довърши мандата на Цеко Йорданов до октомври 2007 г.”, пише вестник „Труд” на 6 юни 2012 г. Ситнилски, между другото, е и силен привърженик на идеята, че България вече няма нужда от наблюдението на ЕК. Името му пък се спрягаше месеци наред преди да се проведе общото събрание на прокурорите. По време на дискусията, Ситнилски казва, че му харесали и трите кандидатури, тъй като проблемите, изтъкнати в концепциите били еднакви, но решенията – индивидуални. Това, според члена на ВСС, показвало, че тримата кандидати „са мислили”.

Разказвачите на притчи

В дискусията общият тон на защитниците на Цацаров даде Светла Петкова – бивш съдия в ръководения от Георги Колев ВАС, бивш председател на отделението, което разглежда делата на магистрати срещу решенията на ВСС (тя беше номинирана за член на ВСС от Герб след като състав от отделението й не спря предварителното изпълнение на уволнението на МТ). Както повечето кадровици, взели думата след нея, Петкова започна с изречението, че и тримата кандидати са професионалисти. А след това обясни, че „тайнството на Коледа е в това, че ни прави по-добри и по-мъдри”, затова и призова колегите си да са такива. Изказването й не донесе никакъв съществен принос, освен да накара журналистите, следящи случващото се да се спогледат изненадано. Заради притчата, която Петкова разказа – за добрия учител, който цял живот бил учител, но го издигнали за училищен настоятел и той достигнал до своето ниво на некомпетентност.

Последва публичен линч за Калин Калпакчиев, след като колегите му го обвиниха във всякакви злодеяния. Първи на барикадата бе Ясен Тодоров – избран от парламента и предложен от „Атаката”, който преди това е бил следовател и един от петима бивши инспектори в Инспектората към ВСС (бел.ред. завършва право в Академията на МВР), който нарече анализът на Калпакчиев „предизборна агитация”, обвини го, че е нарушил Закона за съдебната власт и се е опитал да „повлияе на вота, както много от медиите”. После уточни, че дори не става въпрос за много медии, а за ”2 сайта, 1 телевизия и 3 вестника”. Обясни, че много харесва концепцията на Сотир Цацаров и не само той я харесвал. За да се мотивира посочи, че в анкетата на сайта Дарикнюз над 1900 души били заявили одобрението си за фаворита на ГЕРБ.

Най-ожесточеният поддръжник на шефа на Пловдивския окръжен съд Галя Георгиева пък посочи, че такъв анализ като на Калпакчиев „копи-пейст от медиите не отива на член на ВСС”. Георгиева, която преди да бъде избрана от съдийската квота правораздава в Пловдивския апелативен съд, каза и няколко суперлативи за Цацаров. Съдийската практиката на Галя Георгиева може да се запомни с няколко дела, по които се е произнасяла, а в последствие – са ставали причина за осъдителни присъди срещу България от съда в Страсбург.

Бившият зам.-главен прокурор и ръководител на ВАП Михаил Кожарев, който бе от вносителите на кандидатурата на Цацаров, посочи: „Нима не е прекрасно присъствието на изслушването на трима превъзходни професионалисти? Считам, че просто трябва да сме горди, че в нашите редици има такива магистрати”. А после се фокусира върху изказването на Калпакчиев, с което, според Кожарев, бил нарушил чл. 3 от процедурните правила за избор на главен прокурор. Допълни го Соня Найденова (избрана по предложение на ГЕРБ, съдия в Софийския градски съд, ръководен от близката приятелка на Цветанов Владимира Янева), която заключи, че след продължилото над 9 часа изслушване, анализът на Калпакчиев „обезмислил усилията на единия кандидат.

В този дух бе и изказването на бившият съдебен инспектор Васил Петров, който бе избран за член на съвета с протекциите на ДПС. По-известен е с факта, че е тъст на депутата, следователя и медиен магнат Делян Пеевски, чиито медии активно поддържат управляващите от ГЕРБ и громят опонентите и безнес-конкурентите им. Петров започна с думите, че бил силно впечатлен от Сарафов, Тонева и Цацаров. Набързо надраскал няколко бележки, но не ги бил писал предварително. Определи казаното от Калпакчиев така: „наш колега направи несполучлив опит за собствен анализ”, който поставял под съмнение не само качествата на Цацаров, но и тези на членове на Етичната комисията на ВСС, на която Петров е член. Силно засегнат, Васил Петров обясни, че ще цитира учителя Петър Дънов, който казвал: „Не плюйте по земята не само, защото е грозно, а защото може да заплюете ангелите, които са около вас. Тези ангели ви пазят.” А после допълни: „Страхувам се, че с думите, които бяха казани за един от кандидатите, колегата оплю ангелите, които са около него”.  Петров не се е подписал под нито една кандидатура, но пък е гласувал очаквано за Цацаров.

Подобно на него бившият зам.-шеф на следствието Румен Георгиев (квота на следствието) също е натиснал бутона „за”. Коледният дух, който беше завладял колегите му, явно му се е отразил, тъй като той започна изказването си с припомняне на факта, че е Игнажден, а после демонстрира пренебрежително отношение към случващото се. „Животът нито започва, нито свършва с тоя избор”, посочи той и заяви, че се надява да има избор, защото в противен случай щяло да има и други колеги, които да си съкратят живота ненужно, като бъдат подложени на същата процедура.

Всички тези „стабилни” аргументи за надмощието на качествата на Сотир Цацаров над другите кандидати, явно са убедили и останалите гласували за него, въпреки че не обелиха нито една добра дума за фаворита си. Не обелиха дума и за самопризнанията му от изслушването, че действително е получил пистолет за награда от МВР и е чел делото срещу вътрешния министър, за когото от половин година се твърди, че стои зад кандидатурата му, въпреки че делото е било пратено за разглеждане в друг съд. А Цацаров би следвало да се въздържа да пипа това дело, защото неговият съд ще бъде втората му инстанция, но най-вече, че интересът му в противоречие със закона може да се изтълкува, че му е осигурил фаворитството на изпълнителната власт.

Това са бившият съдия в Софийския Апелативен съд Камен Иванов, който е спряган за протеже на шефа на съда Веселин Пенгезов (Камен Иванов участва в подписката срещу Пенгезов, но после обясни, че е сгрешил), Милка Итова – бивш съдия в Софийския градски съд и съдебен инспектор, част от лобито на Георги Колев, бившият съдия  във Варненския окръжен съд Даниела Костова, близка до до председателя на съда Ванухи Аракелян. И тримата избрани от съдебната квота. А също и предложената от ГЕРБ и от съдебната квота Каролина Михайлова – правораздавала е в Окръжния съд във Варна, а преди това командирована във Варна от районен съд Попово. Избрана е от парламента. Предложената от ГЕРБ Мария Кузманова, бивш съдия в СГС и инспектор в Инспектората на ВСС, избраната от парламента с протекциите на БСП Незабравка Стоева – адвокат в Благоевград и бивш съдебен инспектор, близка до Васил Петров, както и издигната от ДПС Магдалена Лазарова  - бивш заместник-апелативен прокурор на София.

Часове след театралното демонстриране на „пълна прозрачност и предвидимост” от членовете на съвета Българският хелзински комитет напусна Гражданския съвет към ВСС, а Европейската комисия излезе със становище, че “Никой няма интерес ръководителите на ключови позиции да започват своята работа под сянката на съмнения. Разочароващо е, че Висшият съдебен съвет не избегна нови противоречия в тази посока”.

Само два часа след като българските медии отразиха позицията на ЕК, на сайта на президентството излезе следното съобщение: „След като се запозна с предложението на Висшия съдебен съвет президентът Росен Плевнелиев подписа днес указ, с който назначава Сотир Цацаров за главен прокурор на Република България.” В сайта не бе публикувана нито дума кое мотивира държавния глава да пренебрегне всички недостатъци на процедурата, с която Цацаров оглави прокуратурата, нито да опровергае опасенията, че „стабилния съдия” ще наложи обща наказателна политика и в държавното обвинение.  Липваше и помпозното демонстриране на мъжество в спасяването на държавността, каквото бе режисирано и демонстрирано при клетвата на Венета Марковска.

Текст: Нина Божинова