Борислав Сарафов и вижданията му за агресивен главен прокурор

10-12-2012; категория: Данните говорят; автор: polina.paunova;

Изненадваща. Това е най-честият епитет, който описва кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор. Причината е, че месеци наред преди официалното стартиране на процедурата по избор на следващия обвинител №1 в публичното пространство нееднократно се завъртаха имената на евентуалните кандидати – фаворита на управляващите Сотир Цацаров, градския прокурор Николай Кокинов, новия-стар шеф на следствието Бойко Найденов и единствената жена претендент за най-високия пост в държавното обвинение – зам.-главния прокурор Галина Тонева.

И нито веднъж – името на шефа на Апелативната специализирана прокуратурата Борислав Сарафов.

Затова и номинирането му в последния възможен момент донякъде бе изненада. Обяснение за третата внесена кандидатура може да се търси в няколко посоки. В несекващите критики на медии и анализатори за предизвестения избор на следващия главен прокурор заради афишираните от представителите на изпълнителната власт (премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов) предпочитания към Сотир Цацаров, както и заради многократно критикуваните нови правила в процедурата за избор. Не без значение е и съпоставката с предишния избор на главен прокурор (Борис Велчев), когато алтернативни кандидатури липсваха. Така дебатът сега бе съсредоточен върху необходимостта от истинско състезание за поста. Може би и несигурността до последно дали кандидатурата на Галина Тонева ще събере подкрепата на необходимите петима вносители във ВСС, допринесе в „състезанието с един кон” да се включи и Борислав Сарафов. Така бе елиминирана поне опасността наблюдателите от Европейската комисия да отбележат, че в избора на следващ ръководител на прокуратурата е отсъствало състезателното начало.

За взетото в последния момент решение Борислав Сарафов да участва в битката, може да се съди и от негово интервю от преди два месеца. Пред БНТ той заявява силната си подкрепа за кандидатурата на колежката си Галина Тонева. “Бих приел безрезервно кандидатурата на г-жа Галина Тонева за главен прокурор. Тя е запозната със структурната реформа в прокуратурата и би могла да продължи започнатото”, споделя Сарафов. По думите му зам.-главният прокурор отговаря на всички критерии, за да наследи Борис Велчев. Намек, че появата на Сарафов в надпреварата за главен прокурор не е била дълго планирана, има и в думите на Камен Ситнилски пред журналисти във ВСС след внесянето на номинацията.  Той казва, че “подразбрал” за кандидатурата на Сарафов едва ден по-рано. Ситнилски допълва, че според него Цацаров и Тонева имат еднакви шансове, а за Сарафов няма мнение, защото предложението за него “е сравнително ново”.

Кандидатурата на Сарафов е издигната от Юлиана Колева (бивш депутат от ГЕРБ), Мария Кузманова (предложена от ГЕРБ), Димитър Узунов (предложен от РЗС) и съдия Милка Итова, известна с близостта си до шефа на Върховния административен съд Георги Колев, който пък се ползва с одобрението на вицепремиера Цветан Цветанов. Мотивите на Колев за подкрепата му на шефа на Апелативната спецпрокуратура звучат така: „Няма да разказвам биографията му. Тя ще бъде обсъждана в медиите в следващите дни. Само очертавам рамките на неговите качества. До 2001 г. е бил следовател, после прокурор. Четири години е бил прокурор във Върховната касационна прокуратура. От юни 2011 г. е административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. При избора му на този пост неговите професионални и нравствени качества бяха обсъдени. Проследявайки действията му като ръководител, установих, че е провел съответната организация. Той е многократно награждаван от ВСС и от главния прокурор”. Малко по-късно пред журналисти Георги Колев ще потвърди онази хипотеза, която свързва появата на Сарафов с удовлетворяването на очакванията на европейските наблюдатели.  Колев казва, че той и останалите четирима членове на ВСС предложили Сарафов от желание да осигурят реално състезание.

Самият шеф на Апелативната спецпрокуратура определя възможността да излезе начело на състезанието като “реална”. “Шансовете си оценявам като реални – това е състезание на идеи и концепция. Всеки ще предложи своите, надявам се моите да се харесат на Висшия съдебен съвет”, заявява пред журналисти Сарафов.

Модата на библейската тематика

Общественият натиск за прозрачност в процедурата за избор на нов главен прокурор, като че ли изнервя кандидатите. Процедурата започна след скандала Марковска и тече по време на новия скандал Гугушева. Оценката на качества на магистратите, които се кандидатират за по-високи позиции вече няма как да е проформа. Започна оживена дискусия около спрягания за фаворит на изпълнителната власт Цацаров във връзка с имотни сделки на жена му и осъжданията в Страсбург заради дела на пловдивските съдилища.

Самият Найденов заяви преди няколко седмици, че следващият главен прокурор трябва да е някакъв „ангел”, за да оправдае обществените очаквания. Подобно на колегата си, Сарафов също се презастрахова  с метафори. “Сега, откровено казано, дори и Христос да се кандидатира, би бил оплют и обруган. Струва ми се, че такава е ситуацията в момента. Нямаше да се кандидатирам, ако имах притеснения”, казва той в деня, в който кандидатурата му е издигната. Категоричен е, че няма притеснения, че от кариерата му могат да изскочат съмнения за професионалната и моралната му чистота.  Само няколко дни по-късно, на 25 ноември, Борислав Сарафов отново ще повдигне темата: “За мен е любопитно настървението и нетърпението, с което се очаква да ни залеят с компромати” и допълва, че е открит човек и не се притеснява от проверки във всяка област и аспект от живота му. Приблизително същата риторика използва и фаворитът за поста Сотир Цацаров, когато коментира фактите, изнесени около имотните сделки на съпругата му. Всички публикации, осветляващи нелошото му финансово състояние, са наречени „доноси”.  Самият Сарафов в интевю за в. „Труд” на 28 ноември допуска, че може да има атаки срещу него, тъй като допуска, че има врагове, които не желаят неговия успех и отговаря на въпрос за „анонимните доноси” така: „А що се отнася до приемането на анонимни сигнали в състезание на кандидати за поста на държавния обвинител, приемам го като временно увлечение.”

Врагове с прякори

Професионалният път на Сарафов е свързан предимно с борбата с организираната престъпност, а самият той обича да изброява медийните дела, по които е работил. Казва, че има само една оправдателна присъда по негово дело, в което подсъдимите са по-известни с прякора си, отколкото с името и фамилията си.
Кариерата на кандидата за главен прокурор започва, както и на много други негови колеги, изкатерили се до ръководни постове в магистратурата, от Висшия институт на МВР, където през 1994 година завършва юридическото си образование. Твърди, че е горд с факта, че е следвал в Академията на МВР и това му е помогнало много в кариерата му на магистрат. Започва работата си в съдебната власт като следовател в Софийската окръжна следствена служба. През 2001 година за четири месеца става заместник-районен прокурор в Районната прокуратура в Сливница, а след това се мести в Окръжната прокуратура София, която по това време се оглавява от сегашния вицепрезидент Маргарита Попова. Оттогава датира и познанството между двамата, което след години ще стане обект на коментари от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов. (бел. Ред. Попитан за отношенията си с близката му семейна приятелка и шеф на СГС Владимира Янева, вътрешният министър отговаря: „А Борислав Сарафов, който бе избран за шеф на апелативната спецпрокуратура – ами те са близки с г-жа Попова. Това означава ли, че той не е за този пост” ) Бил е и заместник-апелативен прокурор на София в периода декември 2009-декември 2010 година. През 2006 година е командирован във Върховната административна прокуратурата за кратко, а после – във Върховната касационна прокуратура, където оглавява отдел „Противодействие на огранизираната престъпност”. На 30 юни 2011 г. с решение на ВСС е назначен за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, след като се самопредлага на ръководното място и без каквато и да е конкуренция за поста.

В предложението за издигане на кандидатурата му за поста главен прокурор е отбелязана и друга интересна подробност. Според мотивите на вносителите Борислав Сарафов е първият награден магистрат от ВСС. С протокол 9.10.2002 година членовете на тогавашния съвет му изказват „служебна благодарност за постигнати високи професионални и нравствени качества”. Награждаван е два пъти от главния прокурор Борис Велчев – веднъж през 2009 година за високите си постижения в борбата с организираната престъпност и съществен принос за констатираните положителни изводи в четвъртия доклад на Европейската комисия за правосъдие и вътрешен ред, и втори път през март 2012 година за постигнати високи резултати в своята работа.

На 5 декември материал на “Медиапул” разкрива любопитна биографична подробност около него, която се налага да бъде обсъждана като всяка друга връзка с представители на изпълнителната и законодателната власт, за да се прецени значението й за независимостта на всеки кандидат за главен прокурор . Оказва се, че Борислав Сарафов е първи братовчед на скандално известния депутат от ГЕРБ Светлин Танчев. И двамата твърдят, че роднинската им връзка няма да повлияе по никакъв начин на избора, който ще направят членовете на Висшия съдебен съвет. “С народния представител Светлин Танчев сме първи братовчеди, но това не е срамно и позорящо за мен. Роднинската ми връзка с него по никакъв начин не влияе и не би могла да повлияе при вземането на решение от страна на членовете на Висшия съдебен съвет във връзка с процедурата за избор на главен прокурор”, заяви пред Mediapool прокурорът. Той напомни, че многократно е заявявал, че не участва в “задкулисни игри и договорки“, а в кампанията ще разчита само на идеите си за реформа и развитие на прокуратурата.

Името на Танчев нашумява в края на 2009 година покрай скандала с лобистката поправка “Мери Джейн”. Тогава при второто четене на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите в пленарна зала, настоящият шеф на здравната каса и бивш депутат от ГЕРБ Пламен Цеков изчете лобистки текст, който обаче не е бил одобрен от самата здравна комисия. Загадъчният текст, който позволи реклама с изображения на наркотични вещества, незнайно как попадна в пленарна зала без обсъждане в ресорната комисия. След това се заплете странен сюжет – в Държавен вестник първо бе публикуван текстът, одобрен от здравната комисия, но негласуван от парламента. По-късно Светлин Танчев поправи “грешката” със занесено листче на ръка – така е обнародвана лобистката поправка.

Роднинството на Сарафов с Танчев обаче осветлява и близките отношения на Сарафов с Маргарита Попова, за които намеква вътрешният министър Цветан Цветанов. Братът на Танчев е женен за дъщерята на вицепрезидента Маргарита Попова, в чийто на мандат на правосъден министър и председателстващ Висшия съдебен съвет (ВСС) без право на глас, става най-големият скок в кариерата на Сарафов.

Въпреки това и Сарафов, и Танчев не смятат, че роднинската им връзка е съществено обстоятелство в надпреварата за най-високия пост в прокуратурата. Съвсем в този дух бяха и коментарите при избора на шеф на Софийския градски съд, когато кадровиците предпочетоха едно от най-важните съдилища в страната да бъде оглавено от Владимира Янева – близката семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов. Съмненията, че в полза на Янева е натежало именно приятелството й с Цветанов обаче останаха, а дебатите в съвета така и не убедиха обществото, че професионалните и лидерските й качества са единствено в основата на избора й.

В публичното пространство името на Сарафов изпъква, когато във ВКП той започва активно да работи по обществено значими дела. Ръководител по това време му е зам.-главният прокурор Камен Ситнилски, който на 31 август в интервю за в. „Преса” казва: „Похвалните усилия на Борислав Сарафов  и на колегите все още не са достатъчни. Време е да се разбере, че това специализирано звено е страшилището за организираната престъпност”.

В Девети отдел на ВКП Борислав Сарафов работи по някои от най-шумно отразяваните в медиите дела. Голямата му гордост е процесът срещу Ангел Христов и Пламен Галев – братя Галеви, които през пролетта бяха признати за виновни като ръководители на организирана престъпна група за рекет и изнудване и получиха окончателни осъдетелни присъди от ВКС. Няколко дни по-късно двамата изчезнаха безследно. „Очаквам, че рано или късно на Пламен Галев и Ангел Христов – братя Галеви ще им омръзне да се крият и ще се предадат”, коментира тогава шефът на Апелативната спецпрокуратурата, но прогнозата му до този момент не се оказа вярна.  Сарафов все още не е коменирал дали му е било известно, че в същото време, в което първото дело на братя Галеви е приключвало с осъдителна присъда пред Софийския апелативен съд, прокуратурата ги е разследвала за пране на пари за над 35 млн. лв. Координацията между двете дела е била задължителна, защото ако прокуратурата е приемала, че има силна вероятност “братята” да разполагат с тази огромна сума пари, е следвало да се замисли дали няма опасност да се укрият вместо да влязат в затвора доброволно за изтърпяване на наказието по първото им дело и дали да не ги следи чрез органите на МВР съвсем изкъсо. А при необходимост (опасност да забегнат), да поиска да бъдат задържани от съда.

В CV-то си Борислав Сарафов записва и делото срещу Златомир Иванов – Баретата и неговата група. Процесът все още е висящ на втора инстанция, а Софийският градски съд оправда половината от 20-те подсъдими за наркотрафик. Иванов бе осъден на 8 години затвор като ръководител на организирана престъпна група за трафик на наркотици. По другото обвинение – за подбудителство на убийството на Румен Стефанов – Алф, Златко Баретата е оправдан. Сарафов е разследвал и групите на Христофорос Аманатидис – Таки, чието екстрадиране от Дубай е под въпрос, по признания на прокуратурата, както и обвинения за лидер на организирана престъпна група за трафик на наркотици Стефан Бонев – Сако (първоначално обвинения получи и Красимир Маринов – Големия Маргин, но делото срещу него бе прекратено с прокурорско разпореждане).

Сарафов работи и по разследването срещу осъдения за наркотрафик Огнян Атанасов, разследването на групата за поръчкови убийства „Килърите” (присъдите на първа инстанция ще станат ясни на 20 декември, когато ВСС трябва да избере и следващия главен прокурор). Сарафов определя като успешни и няколко други „свои” дела – срещу Атанас Мъндев за трафик на жени с цел проституция, срещу депутатите Гюнай Сефер и Митхат Табаков, които на първа инстанция получиха ефективни присъди за длъжностно присвояване и документни престъпления, както и срещу бившите прокурори Димитър Викентиев и Тома Томов (процесът също е висящ).

Сарафов се гордее и с участието си като следовател в разследването по т.нар. афера Опицвет, по което наблюдаващ прокурор е настоящият вицепрезидент Маргарита Попова. Сама по себе си историята на това дело, чиято развръзка дойде близо 10 години след акцията на НСБОП, е илюстрация за вътрешните кавги в прокуратурата,  противоречива съдебна практика и тенденцията ВСС да „помилва” и пенсионира съдии, чиито съдебни актове будят най-малкото недоумение и съмнения в безпристрастността им. Въпреки съвместната работа на шефа на Апелативната спецпрокуратура с Маргарита Попова, вицепрезидентът отказва да даде персоналната си подкрепа за него, за разлика от колегите си Цветанов и Борисов. „Нека да се състезават. Нека видим критериите и летвата на органа, който трябва да ги избере – Висшия съдебен съвет. Летвата би могла да бъде още по-висока. Нямам сантименти. Общо взето знам кой какво може, кой с каква концепция би могъл да излезе”, каза миналата седмица тя.

Разследването на убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски също е минало през ръцете на Борислав Сарафов. Към днешна дата единственият подсъдим в процеса бе осъден от две инстанции на доживотен затвор, но Върховният касационен съд съд го върна за ново разглеждане от Пловдивския апелативен съд. Мотивите на върховните съдии бяха запомнени с убийствени критики към липса на правен анализ от страна на колегите им от Пловдив за противоречията при установяване на фактите от първата инстанция, които затвърдиха окончателно впечатлението, че делото е опорочено още в началото на разследването.

Сарафов участва и в обявяването на гръмката показна акция срещу бизнесмена Гриша Ганчев, който бе обвинен като ръководител на организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления срещу данъчната система и за закана за убийство срещу шефа на НАП Красимир Стефанов. На нарочна пресконференция през пролетта Сарафов с още няколко негови колеги от Спецпрокуратурата детайлно разказват подробностите около обвиненията на изпълнителните директори на „Литекс Комерс”, сред които и синът на Ганчев – Данаил. По това време Гриша Ганчев е само свидетел, а синът му е обвинен за лидер на групата. Само седмица по-късно тезата на прокуратурата е променена и за лидер на ОПГ-то е посочен самият ловешки едър бизнесмен. Въпреки това прокуратурата не иска задържането му от съда, а иска задържане на останалите членове на групата. Впоследствие на арестуваните по аферата пък са наложени рекордно високи парични гаранции, които в последствие са отменени от Апелативния специализиран съд. Първоначално на Ганчев е наложена парична гаранция от 500 хил. лв., а по-късно тя е намалена до 300 хил. лв. Мярката е безпрецедентна, тъй като според обвинението ОПГ е ощетила държавния бюджет с 200 хил. лв. за три месеца.  Адвокатите на Ганчев предоставят документи на съда, според които само за един месец фирмата “Литекс комерс” е внесла над 350 хил. лв. данъци.

Какви факти налагат различния подход на прокуратурата към правото на индивидуална свобода на всеки обвиняем и как точно се определя размера на огромната за съдебната практика парична гаранция в случая – така и не става ясно.  Самият Ганчев заявява на 31 май пред Дарик радио, че до една година ще се откаже от бизнеса си в България. Само няколко часа по-късно се отрича от думите си.  Няколко дни обаче по-късно се отказва от сделката за покупка на футболния клуб ЦСКА и спира да инвестира в “Литекс”. На 16 октомври “Капитал Дейли” съобщава, че чешката “Енерго-про” смята да купи контролираната от Гриша Ганчев “ВЕЦ-Енергия холдинг”. След сделката Гриша Ганчев напуска енергийния бизнес, а чешката “Енерго-про” става най-големият частен собственик на водни централи в страната след държавния НЕК, пише тогава изданието. Наказателното дело на Ганчев все още не е стигнало до разглеждане в съда с обвинителен акт, но логиката на разследването и на избраните форми на процесуална принуда срещу него изискват своето обяснение преди избора на главен прокурор. Дори и само защото, както вече сме припомняли, предишният главен прокурор в монографията си за професура („Проблеми на наказателната политика в република България“) сподели следното: „За съжаление познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност. Въпреки увереността ми, че това не може да става системно, в отделни случаи може да стане и поръчково. Бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез „услугата“ на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост. Привличането към наказателна отговорност може да бъде контролирано, включително и по реда на инстанционния прокурорски контрол, но дори и делото да бъде прекратено, това няма да промени факта, че с неговото начало е започнала и процедурата по гражданската конфискация, която може да отнеме години и да се съсипе всеки бизнес“.

Пояснението се налага още повече и защото, при създаването на специализираните съд и прокуратура, под давлението на управляващите от ГЕРБ, анализатори се опасяваха, че специализираните институции ще трябва да отговорят безрезервно на очаквания за бързи и строги осъдителни присъди, а някои процеси могат да бъдат тенденциозни оръжия на властта.

Агресивният прокурор срещу мафията

Биографията на Борислав Сарафов обуславя вижданията му за развитието на институцията, която иска да оглави. Също както колежката си и негов конкурент за поста Галина Тонева, и Сарафов не отрича приноса на Борис Велчев за реформирането на държавното обвинение. Напротив – оценката му е повече от положителна. “Иван Татарчев. За починалите или добро, или нищо, аз ще кажа нищо. За Никола Филчев - нищо положително. За Борис Велчев - юмрук в кадифена ръкавица”, казва на 1 декември в интервю за Дарик радио. Пред в. „Труд” описва мандата на Велчев така: Безспорно големият принос за развитието на прокуратурата до момента е на г-н Борис Велчев. Той даде реален старт на реформата в прокуратурата, в много случаи поемайки персонална отговорност. Той е главният прокурор, който задвижи борбата с организираната престъпност, като успя да наложи професионални партньорски отношения на прокуратурата с Министерството на вътрешните работи и останалите институции. Разбира се, аз казвам това, без да подценявам волята и поетата отговорност от ръководствата на тези институции.” Но и признава, че иска да наложи по-агресивен подход в работата на прокуратурата – желанието му е да изкара прокурорите от кабинетите, така че те да са водещи не само в досъдебните производства, но и в оперативните дела. Заявява го в концепцията си, качена на сайта на Висшия съдебен съвет, в която основно вниманието му е насочено към делата срещу организирана престъпност и корупцията. Сарафов е категоричен, че прокуратурата не се е проваляла в делата срещу организираната престъпност, а неуспехът на държавното обвинение е по процесите за корупцията.

В концепцията си залага изключително много на специализацията на прокурорите и екипната работа. Предлага в държавното обвинение да се въведе практиката, която той самият налага в Апелативната спецпрокуратура – разделението на обвинителите в отдели – криминален и финансов. Включително предлага разпределението на делата на обвинителите да се случва именно в рамките на обособени отдели. Мотивира се така: „Както в лекарската професия има специалисти по кардиология, неврология, гинекология, ортопедия и т.н., така и в юридическата професия е необходима специализация. Едва ли някой разумен човек, ако си счупи ръката, ще отиде при гинеколог. И едва ли почтеният гражданин би желал с такава изключително важна за държавата му дейност като противодействието на престъпността да се занимават пенкилери – специалисти по всичко…”

Вижданията му за надзора на висшестоящите прокурори по избрани дела пък са доста кардинални. Сарафов смята, че обвинителите трябва активно да бъдат подпомагани от колегите си от висшестоящите прокуратури – но не формално, а дейно, като взаимодействието помежду им трябва да стартира в началната фаза и дори да размива границите на отделните нива в прокуратурата.

По друга съществена тема – използването на СРС-та кандидатът за главен прокурор има коренно противоположно мнение от колежката си Галина Тонева, която в качеството си на зам.-главен прокурор се ангажира с намаляването на броя на СРС-та, поискани от държавното обвинение. Противно на Тонева, която смята, че контролът върху исканията на редовите прокурори за прилагане на този метод за разследване, трябва да се затегне, Сарафов смята, че на този етап използването на СРС-та е „оптимално и по предназначение”. Тезата му обаче не се подкрепя от статистиката, която показва, че страната ни държи едно от челните места по използване на специални разузнавателни средства.

Образът на агресивния прокурор, такъв, какъвто го вижда Борислав Сарафов, като че ли най-ясно може да се изведе от негови думи пред в. „24 часа” от 18 септември миналата година. Тогава кандидатът за главен прокурор казва: „Не приемам тезата, че не трябва да се внасят обвинителни актове, когато има и най-малък риск за оправдателна присъда, защото този плах и прекомерно предпазлив начин на работа пречи да се развива съдебната практика.” Това признание е едно от основанията за челната позиция на България в класацията по осъждания пред ЕСПЧ. Когато прокурорът внася обвинителния акт в съда, той трябва да е убеден от събраните под неговия контрол доказателства, че подсъдимият е престъпник. Ако той не е убеден и има “и най-малък риск за оправдателна присъда”, това означава, че има и друга версия за престъплението, която прокурорът не е проучил достатъчно, за да я опровергае и дори той не може да бъде сигурен. А ако прокурорът не е убеден, че е установил единствената истина, няма как да убеди и съда, че подсъдимият е извършителят. Защото според НПК на съда е позволено да признае един човек за виновен и от това да настъпят тежки наблагоприятни последици за него само ако не съществува никакво съмнение, че прокуратурата е разкрила престъпление и че именно подсъдимият, а не някой друг, го е извършил.

Текст: Нина Божинова

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

188 коментара

Вашият коментар