Как парламентът избра инспекторат

Захаринка Тодорова

Мая Манолова преразказва биографията и акцентира върху големия стаж и факта, че това един от двамата предложени съдии.

Лично представяне:

Изтъква дългия си юридически стаж като съдия – непрекъснат 21 години и няколко месеца, в основата на мотивацията си – има опит и желание да погледне на съдебната система от друг ъгъл.

Въпроси

1. Искра Фидосова: „Каква е Вашата мотивация да поискате в момента да кандидатствате за член на Инспектората и да прекратите временно съдийската си дейност.“

Отговор: Повтаря казаното за стажа и възможността за другия поглед при промяна на професията.

Прави впечатление, че Захаринка Тодорова, също както и Виолета Николова, акцентира, че само специалист може да бъде инспектор на дела определена материя:

„Бих могла да говоря много за това, когато на съдийското бюро седи едно огромно дебело дело, по което се обжалва акт от 1999 г., образувано е 2001 г., разгледано е от мен, но е връщано, а след това е решено с окончателен акт едва през 2010 г. При това положение не може човек да не си поставя въпроса защо, къде има слабости, къде има пропуски?”

Тъкмо това е ролята на ИВСС, защото съдебната система може да даде възможност и на засегнатите държавни институции да разберат какво са направили на гражданите от 1999 – 2010.  Къде точно е проблемът за забавянето – в закона, в администратицята или в съда.
Тодорова дава хубав конкретен пример за верните перспективи на дейността на инспектората – почти напълно незасегната дейност от ИВСС до момента – но ако се върши, границата при преценката по същество и намеса в работата на съда при решаване на делото е тънка, затова може да бъде извършвана само от много компетентен инспектор, който познава дълбоко движението на конкретното дело: “Или защо един съдия, виждайки едно искане за спиране на изпълнението на една заповед, разделя производството и тръгват две независими дела едно от друго, по което съдиите винаги са пред риск да постановят два противоречащи се акта.”

Тодорова пояснява така, че наблюдението над организацията на съдебните процеси е компетентно само когато води до отстраняване на пречки да се постановяват правилни съдебни актове, които са еднакви за еднаквите случаи. И друго – проверката дали съдът владее процеса така, че е избегнал опасността да се постановяват противоречиви решения, не може да я върши прокурор, който не знае това, за което говори Захаринка Тодорова.

1. Янаки Стоилов пита има ли „ решителността”, освен по чисто формалните показатели, по които се проверява движението на делата, проследявайки последователността на практиката и някои от решенията, да потърси причини, които са извън процесуални, извън законови за някои от постановените решения. Отговорът на Тодорова е положителен.