В препълнената с журналисти зала присъстваха и много от жертвите на „Наглите” – Ангел Бончев, Румен Гунински, Джорджо Марков и други. Видимо те и адвокатите им бяха значително по-спокойни от защитата. В лицата на подсъдими и адвокати се четеше напрежение, а един от защитниците, Илиян Василев, не се яви. Преди две седмици той изрази пред „Съдебни репортажи” възмущението си от работата на прокуратурата.

Съдия Виолета Магдалинчева прочете присъдите по делото, след което даде разяснения на присъстващите за решенията на съдебния състав. Беше признато съществуването на организирана престъпна група за отвличания, но Ивайло Евтимов (Йожи) и Прокопи Прокопиев (Културиста) бяха оправдани по обвинението, че са били нейни ръководители.

Магдалинчева прочете присъдите, дадени за всяко отвличане, като Прокопиев, Евтимов, Даниел Димитров (Данчо Релето), Любомир Димитров (Гребеца), Радослав и Митко Лебешковски получиха общо 444 години лишаване от свобода по всички обвинения. Първите трима бяха най-тежко наказани, като получиха 12-годишни присъди, а Гребеца – 10-годишна, всичките – при първоначално строг режим. Поради сериозността на престъплението, така наложените наказания бяха увеличени с по една втора и станаха съответно 18 и 15 години лишаване от свобода. Освен това, Културиста ще трябва да доизлежи и една година от своя стара условна присъда.

Братята Радослав и Митко Лебешковски бяха оправдани по обвиненията за участие в престъпната група, но получиха условни присъди за притежаване на незаконни пистолети и боеприпаси. Напълно оправдани бяха Павел Петков и свързваният само с едно отвличане Цветозар Славчев.

Осъдените ще трябва да платят общо 915 000 лева обезщетения на жертвите, като Йожи, Културиста, Релето и Гребеца трябва солидарно да заплатят и над 16 800 лева разходи за експертизи, както и 36 600 лева държавни такси. Четиримата трябва да поемат и общо 10 000 лева разходи за адвокати на пострадалите Венислав Величков, Киро Киров, Ангел Бончев и съпругата му Камелия.

Наказанията бяха наложени за 12 от 13-те посегателства, залегнали в обвинителния акт срещу „Наглите”. Съдебният състав оправда всички обвинени за отвличането на Румен Гунински с мотива, че за това престъпление единственото доказателство са признанията на подсъдимия Любомир Димитров, който в последствие се е отказал от думите си. Магдалинчева обясни, че казаното от Гребеца е било използвано само в случаите, когато то не е влизало в конфликт с показанията на защитения свидетел Валентин Михайлов (Ихтиманския) и е можело да бъде проверено чрез събраните доказателства.

Поради липса на доказателства, Прокопи Прокопиев беше оправдан по обвиненията, че е отрязал пръстите на Ангел Бончев и Михаил Краус. Беше призната вината му единствено за премахването на част от ухото на Венцислав Величков.

Съдията-докладчик специално подчерта, че има все още неустановени лица, участвали в някои от отвличанията, а в престъпната група са влизали вече мъртвите Иван Пайнавелов и Кирил Кирилов, както и защитените свидетели Валентин Михайлов и Найден Недев. Така, например, за първото отвличане на „Наглите” (това на Илиян Цанев през 2007 г.) осъден беше само Любомир Димитров и то заради ролята си на помагач.

След прочитане на присъдите настана невиждана суматоха по коридорите на Съдебната палата докато жертвите на отвличания се опитваха да напуснат сградата, преследвани от тълпи журналисти. Ангел Бончев заяви, че е очаквал подобни присъди, но те не могат да върнат времето назад: „Няма как пръстите ми да са на място или жена ми да не е болна от рак”. Той и Кирил Цанев (баща на Илиян Цанев) бяха на мнение, че ако не се е било сменило правителството „този хаос и ужас в държавата” е щял да продължава, защото хора на най-високо ниво не са си вършели работата. Румен Гунински напусна с баща си сградата на съда, като каза само, че не може да си обясни защо обвинените в отвличането му са били оправдани.

Около час по-късно прокуратурата свика специална пресконференция, на която обвинителите по делото Антоанета Близнакова и Стефан Рачев трябваше да отговорят на множеството въпроси, които се бяха събрали след прочитането на присъдите. Близнакова определи присъдата като „успех за прокуратурата и полицейските служители, които работиха по разкриването и залавянето на извършителите”. Тя посочи, че на признатите за виновни е било определено най-високото предвидено от закона наказание.

Думите на прокурора звучат любопитно, тъй като самата тя по-рано поиска 15-годишни присъди. Такова наказание предполага и ал.2 на чл.142 от Наказателния кодекс, който добре описва действията на „Наглите” – употреба на оръжие, участие на две или повече лица, похищаване на ненавършило 18 години лице. Алинея 3 пък предвижда даже доживотен затвор при наличието на опасен рецидив (какъвто вероятно може да бъде доказан при 12 отвличания с цел откуп) или проявена особена жестокост (каквато безспорно е лишаването на човек от ухо или пръст).

В хода на брифинга стана ясно, че обвинението ще протестира оправдателните присъди за отвличането на Румен Гунински, както и тези, наложени на Павел Петков и братя Лебешковски. По повод структурата на престъпната група, Антоанета Близнакова заяви, че няма съмнение, че Прокопи Прокопиев и Ивайло Евтимов са участвали в нея. Тя беше категорична, че съдът не се опитва да „подскаже”, че организаторите са други чрез наложените на двамата оправдателни присъди по това обвинение. „Съдът е длъжен да се произнася по обвиненията така, както ние сме ги повдигнали, така, както сме изправили лицата на съд”, назидателно подчерта обвинителят.

Близнакова заяви, че разследването за неизвестни до този момент участници в престъпната група продължава. Въпреки това, тя посочи, че не може да се говори за сделка между обвинението и защитените свидетели Валентин Михайлов и Найден Недев. Прокурорът отново коментира с менторски тон твърдението на съдия Магдалинчева, че Михайлов и Недев са били част от „Наглите”: „Съдът не може да каже кои са били извършители и кои не са, ако не са били предадени на съд, за да се произнесе със своя акт съответно „виновни” или „невинни”.

И двете страни по делото ще обжалват наложените присъди. Следващото действие на противоречивата съдебна драма „Наглите” ще се играе в Софийски апелативен съд.

Автор: Явор Николов

Сряда беше денят, в който обвиняеми, обвинени и защитаващи по делото “Наглите” имаха  последна възможност да убеждават Софийския градски съд в своята правота. Акцентите бяха поставени върху личността на един от основните свидетели – Валентин Михайлов – Ихтиманския, а всички от смятаната за организирана престъпна група поискаха да бъдат оправдани.

Подсъдимите Ивайло Ефтимов – Йожи, Прокопи Прокопиев, Павел Петков,  Любомир Димитров, Даниел Димитров, Цветозар Славчев, Радослав и Митко Лебешовски заявиха своята невинност. “За пореден път заявявам – нямам нищо общо с това обвинение”, каза Митко Лебешовски.

Върху това дело продължава да стои въпросът : “Защо след като Валентин Михайлов – Ихтиманския е доказан извършител, няма повдигнати обвинения за наказателна отговорност”. Това питане към Прокуратурата отправи Илиян Василев, адвокат на Павел Петков.

Според адвокат Василев, прокурор Антоанета Близнакова е заплашила съда в частта, засягаща участието на един от основните свидетели по делото –  Валентин – Ихтиманския в отвличанията. Липсата на каквото и да е обвинение срещу е предпоставка, той да планира нови отвличания, коментира още Василев. Според него някой ще трябва да отговаря някога, защо ако Валентин Михайлов е отвличал хора, не е бил обвиняван.

Според защитата на смятаната за организирана престъпна група, ако по член 321 от Наказателния кодекс Ихтиманския е невинен, защото се е предал доброволно и е направил разкрития за случилото се, то това не означава, че той е невинен, а е виновен по член 142 от НК. ”В 95% процента от случаите Валентин Михайлов – Ихтиманския е помагач и знае за извършителите на тежките деяния”, обясни адвокат Чавдар Спасов, който защитава Прокопи Прокопиев – Поли Културиста.

Защитата се обяви и против извършените повторни огледи от оперативни работници, защото така е възможно доказателствата от досъдебното производство да бъдат манипулирани.

Присъдите по делото ще бъдат произнесени на 2 – ри април, обяви съдия Виолета Магдалинчева. Миналият петък Прокуратурата предложи на съда присъди между 22 и 8 години за всеки от обвиняемите. Най – високи присъди бяха поискани за смятаните за тартори – Ивайло Ефтимов – Йожи и Прокопи Покопиев – съответнао с 22  и 15 години зад решетките. 15 години прокуратурата поиска и за Даниел Димитров и Любомир Димитров, а за Цветослав Славчев и братята Лебешковски – по 8.

Автор: Страхил Василев

Адвокат Киров, който представлява Ивайло Евтимов – Йожи, заяви, че в обвинителния акт прокуратурата не е посочила въз основа на какви доказателства клеинтът му е бил определен като лидер на престъпната група. Киров се позова на казаното от призналия участието си в отвличанията свидетел Валентин Михайлов (Вальо Ихтиманския), според когото не е имало ясно изявен лидер. Защитникът допълни, че Йожи се е познавал само с Даниел Димитров – Релето и Прокопи Прокопиев – Културиста от подсъдимите по делото.

Киров изрази мнението, че на държавното обвинение е вменено виждането на разследващите органи, което е да се искат тежки присъди въз основа на неподкрепените с други доказателства показания на Михайлов. Адвокатът припомни, че при разпита Вальо Ихтиманския е заявил, че няма да отговаря на въпроса кой е отрязал пръста на Михаил Краус „за да не се самоуличи”. Освен това, по думите на Киров, няма начин свидетелят да знае толкова подробности за отвличания, в които твърди, че не е участвал сам.

Според защитника, не е направена преценка дали казаното от Михайлов за дейността на другите подсъдими може да се провери чрез други доказателства. „Това лице е един изпечен престъпник, който е готов на чудеса от храброст, за да не влезе в затвора”, категоричен беше Киров.

Той посочи още, че не е ясно в кой момент Михайлов се е превърнал от задържан в свидетел. По думите на Киров, на 17 декември 2009 г. Вальо Ихтиманския е бил докаран в сградата на ГДБОП от дома си, където са били извършени огледи, за които в момента няма документи. Адвокатът припомни, че даже зам.-главният прокурор е споменал за 72-часова мярка за задържане, наложена на Валентин Михайлов и определи ситуацията като отказване правото на защита.
Защитникът на Йожи атакува и друг от стълбовете на държавното обвинение – самопризнанията, направени от Любомир Димитров – Гребеца. Той припомни, че обвиняемият сам се е отрекъл от казаното и се е оплакал от физически и психически тормоз от страна на разследващите. Киров добави, че има разминаване между казаното от Гребеца и някои от установените факти около отвличанията, а част от признанията му не са подкрепени с доказателства. Адвокатът заяви още, че записите на самопризнанията са спирани и монтирани.
Киров посочи, че е имало манипулиране и „намиране” на доказателства срещу обвиняемите, като припомни пряката или косвена връзка на поемните лица от огледите с МВР както и разминаванията в техните свидетелски показания.

Адвокатът загатна за възможността да се търсят изкупителни жертви с цел да не бъдат открити истинските извършители на отвличанията. Той посочи, че в секретните материали по делото има информация за подмяна на 500 евро от един от платените подкупи, а освен това парите винаги са били оставяни без проследяващо устройство. Киров припомни и казаното от Ангел Бончев малко след освобождаването, а именно, че е бил питан „Къде са парите от черното тото” – тема, по която никой от подсъдимите не знае нищо. Защитникът каза още, че са съмнителни обстоятелствата при които жената на президента на „Литекс” е изчезнала при предаването на откупа за Бончев, след като е имало голям брой наблюдаващи полицаи.

Чавдар Спасов, адвокат на Прокопи Прокопиев (сочен от прокуратурата за другия организатор на престъпната група), констатира, че въпреки изнамирането на нови доказателства и свидетелски показания, прокуратурата е съумяла накрая единствено да преразкаже обвинителния акт.

Защитникът коментира обстойно всяко едно от предявените обвинения, като констатира, че те се разминават със заложените в закона формулировки. Спасов посочи, че не може да се говори за „въоръжена престъпна група”, при положение, че наличието на бойно (т.е. способно да нанесе поразяващ удар) оръжие у подсъдимите се базира като хипотеза единствено на свидетелски показания и отсъства експертиза, която да го докаже. Освен това, Спасов коментира обвиненията за физическо обезобразяване и осакатяване при проявена особена жестокост. По думите му, отрязването на пръст не може да се наказва по законов текст за премахнат крайник, а загубата на меката част от ухото е само временна. Защитникът подчерта, че във всички случаи е била употребена упойка и това е доказано от свидетелските показания.

Въпреки това Спасов подчерта, че даже опитен медик е констатирал пред съда, че ухото на Ангел Бончев е отрязано с „желязна хирургическа ръка”, като изрази съмнение, че Прокопиев притежава такава. Що се отнася до пръста на Михаил Краус, адвокатът припомни за нежеланието на Валентин Михайлов да каже кой е извършил ампутацията.

Чавдар Спасов заяви още, че Вальо Ихтиманския се явява в този процес като „извършител-свидетел или свидетел-извършител” – непозната за световното правосъдие роля. Защитникът подчерта, че даже и даден престъпник да сътрудничи на властите, той пак трябва да понесе наказателна отговорност.

Адв. Спасов изрази съмнение в годността на свидетелските показания на човек, който сам признава, че е участвал в престъпната дейност. Освен това, защитникът припомни и че в записаните разговори между Михайлов, шефът на ГДБОП Станимир Флоров и зам.-главния прокурор Бойко Найденов се чува изразът „Нали се разбрахме”, който говори за предварителна договорка. Спасов заяви, че свидетел може да е само лице, което няма пристрастие към едната от двете страни по делото и посочи, че всеки второкурсник в 18-те юридически факултета у нас би трябвало да е наясно с това.

Той разкритикува и начина на събиране и представяне на веществените доказателства в процеса. По думите му, когато едно доказателство бъде обявено за годно, то трябва да бъде свързано с конкретно време и конкретно място. Адвокатът обясни, че наличието на биологични следи от някой от подсъдимите само може да свърже даденото лице с местопрестъплението, но не може да му се вменява вина преди да бъде установено кога са били оставени тези следи.

Адвокатът на Даниел Димитров (Данчо Релето), Кристина Лялева също поиска оправдателна присъда. „Не чух никаква теза, която да оборвам”, каза в началото на пледоарията си тя по адрес на прокуратурата.

Адв. Лялева посочи, че клиентът й и Иван Пайнавелов (Сапата) не са били близки през периода, за който прокуратурата твърди, че е действала престъпната група. Тя заяви, че това се доказва от показанията на жената, която е живеела на семейни начала със Сапата преди смъртта му.

Защитникът изказа сериозни съмнения в достоверността на свидетелските показания на Валентин Михайлов. Тя посочи, че първоначално той говорел за „Боби и Царо”, но после тези имена били променени на „Релето и крадците”. Освен това, по думите на Лялева, Ихтиманския прикрил участието на друг защитен свидетел по делото – Найден Недев, който „бил с болно сърце”. Адвокатът запита дали няма и други лица, за които Михайлов е решил да не споменава пред разследващите.

Кристина Лялева коментира, че за някои събития показанията на Валентин Михайлов са изключително подробни, а за други думата „вероятно” присъства твърде често. Тя се присъедини към казаното от колегите си, че е възможно самият свидетел да е рязал уши и пръсти и поради това да има пряк интерес вината му да бъде понесена от друг. „Ако приемем, че има група, то Валентин Михайлов е бил на доста високи позиции – наемал е къщи, получавал е информация за откупите”, коментира адвокатът по адрес на показанията на Ихтиманския, които се простират доста извън отвличанията, в които признава, че е участвал.

Другият адвокат на Даниел Димитров, Дора Лялева подчерта, че разговорите на оперативни работници с даден свидетел не могат да се приемат като доказателство независимо от ранга на разследващите и това дали е използвана записваща техника, или не (прокуратурата иска те да бъдат приети от съда като СРС – бел.ред). „Прокуратурата е била длъжна да предяви обвинения към Валентин Михайлов и понеже не е направила това, доказателствата са компрометирани”, допълни тя, като обвини обвинението в „престъпно бездействие”.

Същевременно, Кристина Лялева, че е възможно признанията на Михайлов да са резултат от натиск. Тя посочи, че на записите се чува заплахата „Ще говориш, или да те връщаме в другата стая”, където никой не знае какво се е случвало.

По този повод Кристина Лялева припомни и че за няколко дни е била адвокат на Любомир Димитров-Гребеца, чиито самопризнания са сред най-важните за обвинението. Лялева защитавала настоящия подсъдим докато той бил разпитван в сградата на ГДБОП. По думите й не само той, но и тя би ли обект на заплахи, като тя цитира думите, с които един от служителите се обърнал към нея: „Сядай, защото ми стават нервни краката”.

Почти два часа продължи следващата пледоария – на адв. Илиян Василев, който защитава Павел Петков. В изказването си защитникът изведе някои от тезите, които сподели още в петък пред „Съдебни репортажи”.

„Прокуратурата се опитва да убеди съда в нещо, в което сама не вярва”, категоричен беше Василев и даде за пример случая с отвличането на Илиян Цанев, където пострадалият твърди, че Петков е насочил пистолет към него, но няма такова обвинение срещу него.

Конкретно по този случай адвокатът изрази мнение и че показанията на жертвата и баща му са били манипулирани от разследващите след залавянето на настоящите подсъдими. Василев отново даде пример – в първите си показания Цанев не споменава за нищо особено що се отнася до говора на похитителите, а Петков има изключително сериозен проблем със заекването. Отвлеченият се „сеща” за това, чак след като подсъдимият проговаря пред съда.

Илиян Василев припомни и думите на Петков, който е излежавал присъда през периода на отвличанията: „Ако затворът не е достатъчно добро алиби, не знам какво е”. Защитникът определи като безумни опитите на обвинението да „вмени” на Павел Петков задачи като следене на Ангел Бончев, при положение, че затворникът действително е работел на външен обект, но е можел да напуска общежитието в Казичане само в определени часове от деня и то с придружител.

Адвокатът коментира и самопризнанията на Любомир Димитров, които уличават клиента му. Според Василев е имало „продължителен пазарлък” между Гребеца и представители на МВР и прокуратурата, като освен това вероятно проведените беседи са повече на брой от официално представените. Защитникът допълни, че Димитров (който е бил видян от свидетели близо до дома на Илиян Цанев) е осъзнал, че е много вероятно да бъде обвинен за отвличане и поради това е склонил да сътрудничи на разследващите с цел да бъде облекчено положението му. По този повод Василев отбеляза и че Гребеца е говорил с охота за действията на всички други подсъдими, освен за своите собствени.

Адвокат Василев изрази мнение, че е възможно поставеният под натиск Димитров да е споменал на разследващите само имена на хора, за които знае, че няма да го застрашат в последствие, като това би означавало, че истинските извършители на отвличанията са били „покрити” от него. Според защитника, в този смисъл са както разстрела на подсъдимия Кирил Кирилов преди дни, така и думите на „амнистирания” свидетел Михайлов, който още в началото на своя разпит е изявил желанието да не говори за едно от лицата в групата.

Адв. Борисова, защитаваща Димитров, хвърли още светлина върху беседите, в рамките на които клиентът й е направил самопризнанията, от които в последствие се отказа. По думите й, на него непрекъснато са били предлагани по-леки условия на наказателно преследване, редувани със заплахи, а задаваните въпроси са съдържали в себе си отговори.

Тя посочи още, че съдът е трябвало да изиска от Валентин Михайлов да покаже бележките, от които се е водил по време на разпита си пред съда. Борисова също се възмути от решението на прокуратурата да не търси отговорност на Ихтиманския.

Пледоариите по делото продължават, като в края на тази или началото на следващата седмица се очаква съдия Виолета Магдалинчева да се произнесе с присъда по делото.

Автор: Явор Николов

Според прокурорите, организатори на групата са били Прокопи Прокопиев /Поли Културиста/ и Ивайло Евтимов /Йожи/. В своята пледоария обвинителите почти изцяло преповториха обвинителния акт срещу подсъдимите, като освен на различни веществени доказателства, те се позоваха и на признанията на подсъдимия Любомир Димитров (Любо Гребеца), както и на свидетелските показания на Валентин Михайлов и Найден Недев.

На предишното заседание Гребеца се отказа от признанията си, като заяви, че те са били изтръгнати под натиск. Днес прокурорите по делото посочиха, че изнесените от Димитров факти биха могли да бъдат негово достояние само ако е директен участник в престъпленията, а освен това назначената проверка не показва той да е бил склоняван да казва пред съдия неща, които не отговарят на истината.

За Прокопи Прокопиев, Ивайло Евтимов и Даниел Димитров /Данчо Релето/ бяха поискани максималните полагащи се от закона 15-годишни присъди, като заради предходните осъждания на Културиста и изключителната обществена опасност на извършеното деяние обвинението поиска удължаване срока на лишаването от свобода с 50%. Същото искане имаше и за Кирил Кирилов /Киро Шкафа, с поискана 12г. присъда/, Любомир Димитров, Павел Петков, Радослав Лебешковски и Митко Лебешковски (всичките – с поискани 10-годишни присъди). Според обвинението, участвалият само в едно отвличане Цветозар Славчев не е част от престъпната група и затова може да се размине със само 8 години зад решетките.

След заседанието адв. Илиян Василев, който защитава Петков, разкритикува работата на прокурорите по делото. „Вие обвинение чухте ли? Двамата прокурори препрочетоха това, което е написано в обвинителния акт преди 2 години, а обвинителният акт е преписан от докладната записка на полицая, който е работил по делото на предварително производство”, обясни Василев пред „Съдебни репортажи. Той допълни, че в обвинителната реч прокурорът би трябвало да направи подробен анализ на събраните доказателства и свидетелски показания и чак след това да прави правни заключения.

Защитникът, който не се ангажира с прогнози за предстоящото решение на съда, обърна внимание на факта, че обвинителната теза се крепи на показанията на свидетеля Валентин Михайлов – Вальо Ихтиманския, който сам доказано е бил участник в групата за отвличания, но не е бил привлечен под отговорност. „По законите на България, когато прокуратурата събере доказателства за участието на едно лице в престъпление, тя е задължена да предприеме наказателно преследване срещу него. Самите прокурори, докато са сглобявали тази обвинителна позиция, подкрепена от свидетеля Михайлов, са извършили престъпление”, категоричен беше Василев. Той обясни, че сътрудничеството с обвинението може да доведе до по-малко наказание, но не и до липса на такова. „Как да опонираш на нещо, което е изначално противозаконно?”, попита Василев.

Адвокатът апелира към журналистите, отразяващи делото, да имат собствено мнение и да не мълчат за нарушенията на обвинението. „20 години гледаме един и същи цирк”, заяви по отношение на медиите той.

По-рано днес в съдебната зала също имаше истинско представление, след като защита и обвинение се забавляваха на нечленоразделни свидетелски показания и след това си спретнаха експертен спор на темата за качествата на бетона.

Първи свидетелски показания даде Светослав Начевски. Той разказа, че през април 2008 г. бил потърсен от подсъдимия Павел Петков, който се нуждаел от транспорт на мебели и друга покъщнина от къща в Бистрица, която напускал (според обвинението, в тази постройка след това са били държани жервите на „Наглите”). Двамата се срещнали в закусвалня в Студентски град, където Петков работел, докато изтърпява наказание. Начевски имал транспортна фирма и малък камион, но малко преди разговора си с подсъдимия го бил продал. Ден по-късно двамата намерили микробус и покъщнината била прехвърлена на три други адреса – в Бистрица, в Горни Богров и в Ловеч без участието на Петков. За присъстващите в залата така и не стана ясно защо Светослав Начевски разказва всичко това и защо въобще е бил привикан.

След него в залата беше привикан затворникът Нури Али. Причина за призоваването му беше молба за повторен разпит, подадена на 21 март тази година. В молбата се казва, че дадените по-рано показания са били под натиск.

Припомняме, Али беше заявил пред съда, че Павел Петков (с когото били в една килия) му споделил, че Иван Петров – Сапата и Юлиян Лефтеров – Кунгфуто са били убити от Любо Гребеца.

Нури Али влезе в залата с белезници на ръцете. Той беше видимо притеснен и даваше уклончиви отговори, като често си помагаше с предварително написани бележки. Още преди призоваването му от защитата посочиха, че освен към съда, Али е писал жалби и до министъра на вътрешните работи, както и главния прокурор, като те са били със съвършено различно съдържание.

Свидетелят обясни, че жалбата за натиск, заради която е в съдебната зала… също е плод на натиск. По думите му, Ивайло Серафимов, който е защитен свидетел по делото срещу Златко Баретата, искал да изнудва „Наглите” за пари. Той и Али делели една килия в Централния софийски затвор и Серафимов започнал да му оказва физически и психически натиск да промени показанията си. Свидетелят разказа, че му бил даден и номерът на адв. Илиян Василев, който трябвало да го защитава в последствие за лъжесвидетелството.

Нури Али писал жалби срещу Ивайло Серафимов и през февруари тази година бил преместен първо в изолатора на затворническата болница, а след това – в Кремиковци. Въпреки това, в средата на март той бил върнат отново при Серафимов и натискът бил възобновен. Малко след това подал и молбата за повторен разпит.

Присъстващите в залата останаха изумени от казаното от Али, адвокатите видимо се забавляваха на противоречащите си изказвания на свидетеля, а подсъдимият Кирил Кирилов (Киро Шкафа) избухна и призова на затворника да бъде търсена наказателна отговорност.

След това защитата поиска експертиза на едно от доказателствата по делото – бетонен къс със стърчаща арматура, за който се смята, че е бил завързан Ангел Бончев. Според адв. Василев, чрез изследване от специалист ще се докаже дали наистина отломката е част от пода на къщата в Бистрица, за която се твърди, че е била използвана от групата за отвличания.

Последва разправия между адвокатите на частните обвинители и защитата. Представителите на отвличаните от „Наглите” посочиха, че исканата експертиза не би дала реален резултат, ако става въпрос за домашно забъркван в кофи бетон. След кратко съвещание, съдия Магдалинчева не допусна изследването на бетонната отломка, която беше разнасяна из залата с усилията на няколко души.

Делото продължава през следващата седмица, като за всеки един от дните са предвидени пледоарии на страните.

Автор: Явор Николов