Седмица преди предспочния вот на 12 май в област Монтана е изобретена нова форма на предизборен алъш-вериш. Според сведения на „Съдебни репортажи“ ноу хауто е въведено от до скоро управлявалата партия ГЕРБ. Срещу 300 лева формацията можела да си „напазарува“ гласовете на цяло семейство в ромската махала „Стадиона“ в Лом.

По думите на общинския съветник от БСП във Видин, Пенчо Паков, който е родом от Лом, в малкия дунавски град ГЕРБ успява да избегне „скъпото пазаруване“ – на избирател по 50 лева. От думите му става ясно, че вместо член на фамилия, партията на Бойко Борисов се е изхитрила и успява купи вота на цяла фамилия за 300 лева.

„На тези избори ще бъде 0% честност“, казва Паков, обяснявайки неговага гледна точка за предизборната кампания на ГЕРБ в Лом.

На 9 април 2013 година на сайта „За честни избори“, се получава сигнал за купуване на гласове в кварталите „Стадиона“ и „Хумата“ в град Лом. Пред „Съдебни репортажи“ Паков разказва, че реално съществува практика, възникнала специално за предстоящите парламентарни избори, да се предлагат по 300 лв. на семейство, като това е предложение отправяно предимно на български семейства в Лом и околните села. Ромският вот струвал между 50 лв. и 70 лв., като в предлаганата сума се включвала и 20% комисионна за „бащите на фамилиите“, т.е. босовете сред ромската общност в трите квартала на Лом с предимно ромско население: „Стадиона“, „Младеново“ и „Хумата“.

Предлаганите за купуване на гласове пари рядко стигат до гласувалия. Според Паков повечето пъти от тези 50 лв. продалият гласа си не вижда нито стотинка, защото всичко отивало в „бабаитите“. Практиката е да се предлага възнаграждение срещу глас, като сумата се давала след пускане на бюлетината. Реално, обаче, в края на изборния ден обиновения жител на Лом вече не бил нужен, защото гласът му бил отчетен. Страхът от побой решавал останалото – никой не може да търси правата си, тъй като над всеки тегне заплаха от саморазправа.

За спазването на реда – т.е. пускането на бюлетини за „правилната партия“ – следят набити момчета, разполагани на входа на всяка сграда, определена за избирателна секция. При разговори с местни хора, всички твърдят едно – общото усещане за страх и натиск.

Обект на “купувачите” най-често са кварталите „Стадиона“ и „Хумата“, и в по-малка степен „Младеново“. Партиите, заинтересовани от “пазаруване” = – както големи като ГЕРБ, така и по-малки политически сили като ВМРО и ПП Лидер – ползват местни лидери в общността, за да контролират вота. Предлагат се до 50 лв. – които рядко се изплащат в пълен размер.

Общинският съветник Пенчо Паков обяснява, че щом бъдат „осигурени гласовете“, т.е. са разпределени пари за купуването им, в деня на изборите се карат хора с бусове, за да е сигурно, че ще гласуват „правилно“.

Пред самата секция следва ново “напомняне” за номера на бюлетината, с която трябва да се гласува. Бюлетините биват отбелязвани по различен начин – от сгъване на ъгълче на листа, през отбелязване с химикал. Ако гласът е даден за нужната партия председателят на комисията подпечатва с вдигнат палец – ако не, с прибран палец. Така хората в коридора, които най-често за застъпници на партиите следят как се гласува. Шансът да се даде глас на основата на съвестта е малък, почти нищожен. Защото често са подкупени целите комисии, твърди Паков.

Преди изборите

За парламентарните избори, които се проведоха на 12 май, агитацията е вяла. Ако не се броят пъхнатите в пощенските кутии в област Монтана луксозни книжки, описващи изпълненото от ГЕРБ в рамките на техния мандат, инициативи от политически партии не впечатляват с активност.

„Това затишие ни притеснява. Никога не е било така“, споделя млад жител на „Младеново“, обяснявайки липсата на явна кампания в ромските махали в Лом, „Имам чувството, че в последния момент ще се действа.“

Тишина е не само в малките селища, но и в градове като Монтана и Лом. Тази предизборна тишина означава, че на 12 май може да се стигне до купуване на цели секции, за да се осигури изборна победа, обяснява общинарят дни преди изборите. Паков споменава за сума от 240 000 лв., разпределени през хора, близки до ГЕРБ, за купуване на гласове в Монтана и Лом.

На вота, без тайна на вота

Секции 20 и 29 в град Монтана, се намират в порутена сграда в квартал „Младост“, която служи за фитнес зала. Условията, в които се намират членовете на комисията, наблюдаваща изборния ден, са тежки – липсват столове, а двете секции са сбити в едно помещение, което предизвиква струпване на хора – това пък предизвиква опасения за минипулации на вота. Достъп за инвалиди е невъзможен.

По данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) двете секции са считани за „проблемни“ заради местоположението си в края на града и липсата на контрол.

Само час след отварянето на секциите вече се забелязваха първите нарушения. Тъй като помещението в Спортната зала е малко, „тъмните стаички“ са набутани на метър и половина от масите, на които са се разположили комисиите.

За тайна на вота не може да се говори поради това, че „тъмните стаички“ са осветени от слънцето, което влиза през големи прозорци до тъмните стаички, които са закрити с …бели чаршафи, а наблюдателите, повечето без баджове, могат да видят спокойно кой как гласува. За това е подаден сигнал до РИК Монтана за това нарушение, но коментар липсва до края на изборния ден.

Секциите в т.нар. ромска махала на Монтана, квартал „Кошарник“, са известни сред местните хора като най-активни, но и най-проблемни. Пак според ИРПС избирателни секции 55 и 56 са в списъка с проблемни секции заради честите сигнали за купуване на гласове, нарушения на изборния процес и натиск върху гласоповадателите. „Съдебни репортажи“ посети и двете секции, като присъства на приключването на изборния ден там. Нарушенията очаквано бяха много. Често липсват членове на СИК, присъствието на външни лица в помещението за гласуване е почти непрестанно, а самите помещения са малки, което се използва от отделни лица, представящи се за представители на политически партии, за натиск върху гласоподавателите.

Като че ли общото усещане в страната за некоректно организирани избори след оповестяването на изборните резултати, придоби цвят изключително в „Кошарник“. В махалата присъстващите членове на СИК знаят всеки един за коя партия ще гласува и не се притесняват да споделят това знание, а често се „помага“ на гласоподаватели да упражнят правото си вот – показва се как да се гласува, къде, разлепват се и се подпечатват бюлетините предварително, а на запитването дали не се притесняват, че може да се подаде сигнал до РИК за нарушенията, те отговарят с усмивка и повдигане на рамене. И наистина – дори когато свършва мастилото на тонерите на докараните за милиони принтери, телефоните на РИК и общината не отговаряха.

„Това са от сутрешния транш – долната махала“, обяснява един от присъстващите в помещението, представител на партия (неясно на коя). От него разбираме, че сутринта на 12 май, към 6:30 сутринта е имало вече над 300 души, чакащи да гласуват. Схемата е изработена предварително, като датира от 2009 година, когато за първи път ГЕРБ я отиграли в Кошарник – раздават се между 50 и 100 лева, зависимост от значимостта на гласа. А важността на гласоподавателя зависи от това по кое време ще отиде да гласува: след 16:00 ч. Идват т.нар. „ВИП гласове“, най-скъпо платените, които често изравняват или печелят местния вот. В края на деня, когато вече става ясно кой как е гласувал, някои се притесняват, че:

„Сега (партиите) може да си поискат рестото – ама свърши.“

„Да искат – отдавна са отишли за сметки и вересии. Няма какво да дадем повече.“ – отговаря жена, седяща в дъното на помещението, зам.-председател на СИК. Две момчета, представители на партии, чиито имена не публикуваме по тяхно желание, разказват, че жителите на „Кошарник“ са подложени на силен натиск от страна на партии, имащи влияние по махалите на квартала – ГЕРБ, БСП, ПП Лидер, ДПС. Заради установената схема за купуване на гласове за парламентарните избори на 12 май, в която партиите дават суми от 20 до 100 лева, гласоподавателите се делят помежду си зависимост от взетите пари – от „двадесетолевки“ до „столевки“, като най-много са давали от ПП ГЕРБ. Като доказателство млад мъж, намиращ се в помещението на СИК, посочва: „Ето ги петнайските“, имащ предвид номерът 15 в бюлетината, с който се гласува за ПП ГЕРБ. Момиче допълва: „това са столевките“. „Четиридесетолевки“ пък са онези, които са гласували за ПП Лидер.

„Обадихме се на полицията – нищо. Когато ни трябват, за да помогнат, ги няма. Пред секцията имаше 300 души, а ние тук сме само девет. Ами ако нещо се беше случило? Не можем да разчитаме на полицията.“

Около 17:00 пристига сигнал в ИРПС, че от Лом са пристигнали пари за „Кошарник“, за да се мобилизира ако е нужно маса от гласоподаватели, които все още не са упражнили правото си на гласуване. В крайна сметка напрежение няма, макар хора наоколо да повтарят непрекъснато, че „ей сега като мине 5 (17 ч.) ще бъде най-интересно“. Развитие обаче няма и краят на изборния ден е спокоен, броенето на бюлетините също.

Когато протоколите за изборния ден трябва да бъдат написани и принтирани настава хаос – всеки иска да гледа как се пише. В СИК влизат външни хора, макар да е забранено. Въпреки усилията си, членовете на комисиите нямат опит и претупват процедурите като възможността да се въведе ред е пропусната мигновено.

Лом често влиза в черната статистика, споменаван от медиите с многобройните си проблеми. Доверието в институциите пада с всяка година.

„Аз можех да изкарам на дискета имената и ЕГН-та без проблем. Това, което говорят за квалифицирана информация…това е кьор-фишек”, казва Паков. Твърдението му означава, че информацията за всеки един гражданин може да бъде използвана по начин, угоден на някоя политическа сила, още повече в район като Лом, където икономическите интереси са над всичко, а населението е възприемано единствено като продукт, който може да бъде закупен на пазара.

Текст: Руслан Трад

Седмица по-късно председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров оповести размислите си по темата в ефира на БНТ. Според него “държавата се крепи на три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. В момента се намираме в криза – няма законодателна власт, изпълнителната е временна, единствената легитимна и действаща е съдебната власт”.

Кадровият орган на “единствената легитимна и действаща съдебна власт” гласува възстановяването на Пеевски като пълноправен служител на следствието толкова бързо, че чак предварително, докато имаше и втора действаща власт, и въобще не провери дали има пречки (наречени от юристите несъвместимости) по закон депутатът да стане отново следовател.

Вестник Капитал след това написа, че към датата на заседанието на ВСС Пеевски участва в управлението на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания, Българския медиен съюз, Спортния клуб “Левски”. Според Закона за съдебната власт магистратите нямат право на подобни участия, поради което Пеевски е следвало да излезе от управленията на сдруженията, за да може да бъде възстановен като следовател. Несъвместимостта е разписана в чл. 195 от нормативния акт.

Много по-важното изискване, което кадровият орган на независимата съдебна власт е трябвало или ще трябва да изследва, е изискването на същия законов текст, според който съдиите, прокурорите и следователите не могат да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършват политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му. Или по-точно – разума на тази забрана.

Някой може веднага да възрази – Делян Пеевски не е член на ДПС.
Безспорно, така е. Формално Пеевски не е партиен член, но истинският въпрос е дали фактите от биографията му до момента оставят у някого и най-малкото съмнение, че той се е занимавал с партийна дейност и съвсем скоро ще се занимава пак. С други думи – че е партийно обвързан.

Фактите

Наситената биография и стремителна кариера на Делян Пеевски в държавните власти по партиен признак е публично известна. Началото й се свързва младежката организация на изстрелялата се във властта още с появата си НДСВ. По същото време и още докато следва право, което ще рече – че бъдещият медиен магнатет е с все още недовършена юридическа грамотност, той става парламентарен секретар на Министерството по транспорта в правителството на НДСВ. После април 2005 г. за малко е назначен пак от кадровия орган на независимата съдебна власт ВСС за следовател в икономическия отдел на Столичното следствие, въпреки че не притежава изискуемия стаж.

През ноември същата година той е освободен от длъжността, за да стане зам.-министър на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, оглавено от Емел Етем в правителството на тройната коалиция. Пеевски, който по това време е на крехките 25 години отговаря за Държавния резерв.

За този пост Пеевски е излъчен от ДПС по коалиционно споразумение. 2007-ма е буреносна година за младия заместник-министър. След шумен корупционен скандал, в който са замесени имената на Пеевски, Румен Овчаров, Корнелия Нинова и тогавашния шеф на Националната следствена служба Ангел Александров, той е свален от поста.

Този път ВСС отказва да върне уволнения заместник–министър в следствието поради липса на морални качества. Пеевски обжалва и получава удовлетворение от ВАС, който през октомври същата година отменя решението. ВСС го възстановява в следствието, но Пеевски остава там по-малко от месец.

През ноември отново е назначен за зам.-министър на Емел Етем, която декларира: „Делян Пеевски е успешен зам.-министър, не е правил гафове и ДПС не е сваляло доверието си от него”.

Партийните суперлативи на тогавашния министър на бедствията и авариите са в отговор на реплика на премиера Сергей Станишев, че Пеевски е възстановен на поста след сериозния натиск на коалиционния партньор ДПС.

Това се случва малко след като досъдебното производство срещу него – за подкуп, поискан от шефа на „Булгартабак”, е прекратено.

Силната партийна подкрепа зад гърба на Пеевски е демонстрирана и през следващите години. През 2009 година той оглавява листата на ДПС в Пазарджик и като такъв влиза в парламента като народен представител от т. нар. гражданска квота.

Обаче фасадата на “гражданското” му качество и на липсата на партийна обвързаност не е никак стабилна. За да е “граждански” кандидат, Пеевски трябва да е оценен по някакви външно изразени качества и експертни способности.

Какъв експертен потенциал вижда партията на Ахмед Доган в новия депутат никога публично не е пояснявано. Ако пак погледнем фактите, виждаме, че участието, активността и присъствието му в парламента би могло по-скоро да се охарактеризира с думата „отсъствие”.

След като по време на Тройната коалиция майка му – Ирена Кръстева започва да придобива медиите на Петьо Блъсков, медийният цикъл се затваря със закупуването на ТВ7, ББТ и разпространителските фирми на печатните издания, Пеевски лично започва да ръководи политиката на медиите след идването на ГЕРБ на власт. Това се случи малко след като бомба избухна в близост до джипа на Пеевски на столичния булевард “Пушкин”, а майка му се оттегли в Брюксел.

Медийните му дела, в близка връзка с банкера Цветан Василева, май остават и основното му занимание в битността му на депутат между 2009 и 2013 година.

Пеевски, който по образование е юрист, не е предложил нито един проектозакон, не е посетил нито едно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществено ред, чиито член е, не се е изказал нито веднъж от парламентарната трибуна.

Името му не се свързва с каквато и да е парламентарна дейност. В частност – желанието му да бъде част от съдебната система, удовлетворено два пъти от различни състави на ВСС, също не изкристализира в каквато и да било активност или опит за законодателна инициатива, свързана със съдебната власт. И това безразличие става в години, в които статутът на следователите и структурата на следствието претърпяха съществени промени.

Дейността на Пеевски в парламента може да продължи да се обсъжда в поредицата “липса на експертност”.

Депутатът от ДПС е единственият, чиято кандидатура за член на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарната етика е отхвърлена с 153 гласа “против” в началото на мандата на парламента. Няма друг народен представител, номиниран от партията си за постоянна комисия в състава на 41-то Народно събрание, който да е отхвърлен с гласуване.

ДПС реагира остро, а неговият колега депутат Лютви Местан, предлага прегласуване на състава на комисията с аргумента, че се касае за политическа пристрастност и незачитане на правата на депутатите.

Привързаността на Пеевски към партийната кауза на ДПС е засвидетелствана и с присъствието му на последния партиен конгрес, а значимостта му – с отреденото му място на първия ред.

Изводите

Целият политически път на Делян Пеевски дотук показва, че той е мълчалив политически функционер, а не експерт от гражданска листа.

Вижда се, че е работил в следствието по-малко от година и престоят му е бил там не за да работи в независимата съдебна власт, а в очакване на незначение от една политическа длъжност на следваща.

Едва ли дори един член от ВСС се съмнява, че Пеевски няма да работи фактически като следовател или че се връща за малко преди изборите за ново НС, за да си пази мястото “за всеки случай” (а и стаж му тече) или пък че не е партийно обвързан.

Но в Закона за съдебната власт на магистратите е забранено всякакво участие в организации с политически (политически, а не партийни) цели.

За липсата на илюзии говори и фактът, че само ден след като бе възстановен от ВСС, на следователя Пеевски беше разрешен отпуск. На въпрос на журналистите, дали допуска, че Пеевски ще участва в изборите, председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров коментира, че има всякакви хипотези.

Ако кадровият орган на съдебната система не се занимае с това дали нововъзстановеният следовател отговаря на изискванията да бъде независим магистрат и не уязвява независимостта на съдебната власт, която е защитена от политическата и икономическата система чрез множество забрани пред магистратите, и се скрие зад семплото обяснение, че партийно ангажирани са само онези, които притежават партийна книжка, това едва ли ще бъде убедително решение. Няма да бъде и вярното, защото вярното “държи” съдебната власт чиста от политическо влияние. Това решение, от една страна, ще бъде, както казват юристите, заобикаляне на закона – със законни средства (Пеевски формално не е партийно обвързан) постигане на незаконна цел (В съдебната власт ще проникне човек, чиято цялостна кариера досега е само политическа и не е преставала да бъде такава). От друга страна, като оставим настрана личността на гастролиращия депутат в съдебната власт, разрешеният гастрол ще е уж кратко затваряне на очите на ВСС (само до започване на предизборната кампания), но ще показва толкова много зависимост.

 Текст: Галина Гиргинова

През ноември обвинителят от Софийската градска прокуратура Мариана Станкова внезапно направи искане в процеса да бъде разпитан гражданинът Стоян Мавродиев, който сега е председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Освен него като свидетели са призовани и Свилен Исаев, бивш съдружник на Мавродиев, който се явява пред съда в заседанието на 30 януари, и Андон Георгиев – главен секретар на КФН.  Необичайното е, че искането е направено в самия край на съдебното следствие преди пледоариите.

От мотивите на държавното обвинение така и не стана ясно с какво Мавродиев ще допринесе за изясняване на делото.

Странно е и това, че поисканите прокурорски свидетели не са били разпитвани до този момент. Запознати с процеса юристи потвърдиха информация пред „Съдебни репортажи”, като уточниха, че документите, за които е допуснат разпитът, се намират в кориците на делото от самото му начало отпреди пет години. Според НПК прокуратурата внася обвинението в съда едва когато го счита за напълно доказано и в приложение към обвинителния акт посочва кои свидетели и вещи лица трябва да бъдат призовани.

В конкретния случай с делото срещу Банев това означава, че още преди септември 2009 г., когато е насрочено първото заседание на съда, Софийската градска прокуратурата би следвало да е взела решение кои свидетели са необходими за доказване на обвинителната теза и да е поискала разпита им още тогава.

На пръв поглед между тримата новопоискани свидетели и делото за пране на пари срещу Банев няма връзка. Поне в обвинителния акт няма такива данни.

Прокуратурата твърди, че в периода 17.10.2002 г. до 30.05.2005 г. заедно с бившата си съпруга Моника Добринова, вдовицата Десислава Дишлиева и Симо Карайчев, Банев е участвал в организирана престъпна група с цел пране на пари. Освен това в периода 5.10.2004 г. – 13.05.2005 г. по решение на ОПГ-то са извършени 5 финансови операции със средства, за които са знаели или предполагали, че са от наркотрафик. Групата, според обвинителния акт, е внасяла пари от сметки в чужбина към „Прайвит файнънс юниън” АД, собственост на Константин Дишлиев, за които подсъдимите са знаели или са предполагали, че са от наркотрафик.

След като е призован в края на делото Стоян Мавродиев, обаче не се появява на заседанието на 30.  Причината е, че е в болнични. От протокола става ясно, че процесът е отложен по настояване на прокуратурата именно заради неявяването му: „Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от “Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз”, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в “Еръм банк.” Според повдигнатото от прокуратура обвинение през двете офшорни компании са минавали част от парите от наркотрафик.

След публикациите в медиите, които разказват за призоваването на шефа на КФН, Стоян Мавродиев категорично отрича пред „Дневник” да е бил призоваван или да има нещо общо с делото.

След това обаче той сменя позицията си. Ден по-късно пред Агенция „Фокус” излиза изявление, в което Мавродиев твърди: “Странно е призоваването ми по дело, което няма нито пряка, нито косвена връзка с мен, в най-широк смисъл.”  И още – “ако намерението на прокуратурата е да ме призове като свидетел, ще спазя своя водещ принцип да съдействам и помагам на правосъдната система, в полза на държавата, за чийто интерес винаги съм работил. Но категорично възразявам срещу всякакви медийни спекулации, които замесват името и личността ми, както и досегашната ми дейност, с това дело”.

Дали Мавродиев наистина е имал намерение да помогне на правосъдната система остава неясно, тъй като на следващото съдебно заседание на 14 февруари той отново не се появява.

Съдът докладва, че свидетелят не е открит на постоянния си адрес, поради което се счита за нередовно призован. Собственикът на имота е съобщил на призовкарите, че Мавродиев е живеел на адреса преди като наемател, но отдавна се е изнесъл.

Съдът докладва за протокола също, че призовкарите са направили опит да призоват Мавродиев и от работното му място. Но от КФН им обясняват, че шефът им все още е в болнични и отказват да им дадат негов телефон, за да може да бъде призован по друг начин.

Въпреки настояването на прокуратурата в две поредни заседания Мавродиев да бъде разпитан – на 14 февруари – прокурор Станкова прави изненадващ обратен ход. Иска от съда шефът на КФН да бъде заличен като свидетел, но освен това – да бъде и глобен заради неявяването си. Обвинителят Мариана Станкова уточнява, че сама разбира, че може „ да бъде упрекната” за това си поведение.

Целта остава зад завесата

Отказът на прокуратурата от разпита на председателя на КФН обаче не може да заличи факта, че този разпит е бил поискан. Ако вземаме дейността на прокуратурата насериозно, то тогава няма как да забравим възникналия въпрос за връзката на Стоян Мавродиев с делото срещу Евелин Банев.

Пред “Съдебни репортажи” прокурор Станкова категорично отказа да отговаря на въпроси.  От разпита на явилия се новодопуснат свидетел Андон Георгиев, сега главен секретар на КФН, разбираме, че преди да се заемат с държавната финансова регулация, Мавродиев и Георгиев са се занимавали активно с регистриране на офшорни дружества и тяхната продажба. Това се е случвало посредством фирмите „Юнайтед Консултинг” ЕАД и „Окра Интернешънъл” АД.

Първото дружество е основано от Стоян Мавродиев и е еднолична собственост на “ЮНАЙТЕД КОНСУЛТИНГ ЛИМИТИД” – Британски Вирджински острови, а второто дружество е клон на „Okra worldwide”, базирана на остров Ман. И в него управляващ е бил Стоян Мавродиев.

Според справка в Търговския регистър и двете компании предоставят консултантски, юридически и данъчни услуги. Това, което правят и двете компании, е да регистрират офшорни дружества, а след това да ги продават на клиенти.

За дейността на фирмите пред съда подробно разказва Андон Георгиев. Казва, че има удоволствието да работи с г-н Мавродиев от 2000 г. Първоначалната регистрация на офшорните компании се извършва от служители на “Окра Интернешънъл” на тяхно име, за да ги администрират докато не се появят купувачи на офшорните компании. По думите му бившият и настоящ негов шеф като „един млад и способен човек”е създал „Юнайтед Консултинг” от „нищото” – а в българското представителство работили 40 юристи и счетоводители. Георгиев на няколко пъти подчертава, че преди да се яви в съдебната зала подробно се е запознал с публикациите в медиите за делото. На въпрос на прокуратурата отговаря, че знае, че през 2004 година фирмата на Владимир Дишлиев (бащата на Константин Дишлиев, убит през 2005 година с 10 куршума пред столичното заведение „Тадж Махал”) „Прайвит файнънс юниън” е предлагала най-изгодните кредити само срещу лична карта. „Нищо чудно да съм взел и аз кредит”, казва Георгиев, но уточнява, че никога не е представлявал покойния Константин Дишлиев. Свидетелят продължава с разказа, че той е държавен служител и затова за него е удоволствие да съдейства на правосъдието. След това пояснява: „имената ни (бел. ред. неговото и това на Мавродиев) се забъркват в тънка нишка, все едно офшорният бизнес е нещо мръсно”. Подробно обяснява какво представляват офшорните компании и защо са предпочитани дори от гиганти като АйБиЕм, Макдоналдс и Кока-Кола. И изтъква професионализма си с признанието, че дори и сега за 10 минути би могъл да регистрира офшорна компания.

След края на разпита си Андон Георгиев остава в залата. Само няколко минути по-късно се сеща, че иска да добави нещо и се връща отново на банката за свидетелите. Съобщава, че знае за разпита на Свилен Исаев и изразява сигурността си, че „г-н Мавродиев няма какво да сподели повече от мен”.

После, без да е ясно как се стига до този момент, съдът предявява на свидетеля да разгледа четири документа, на които се твърди, че фигурират подписите на Мавродиев.   Георгиев заявява, че познава прекрасно подписа на началника си. На четири пъти Андон Георгиев изказва едно и също предположение – подписът „твърде много”, „до известна степен” „на 95%” прилича на Мавродиевия, но „не ми се струва негов”.  И веднага уточнява, че „има страшно много фалшименто, защото е много престижно да кажеш, че Мавродиев ти е заверил документ”.

Представителката на СГП не намира за необходимо да иска назначаване на графологична експертиза. За печата на документите Андон Георгиев съобщава, че е бланков и много прилича на този, които в „Окра” са ползвали. „Заверката, която г-н Мавродиев, ако изобщо я е направил той, разбира се, удостоверява само, че един лист е сниман на ксерокса и след това е заверен”, казва свидетелят. Според  източници на „Съдебни репортажи” един от документите, на които се твърди, че има подпис на председателя на КФН, представлява ксерокопие на личната карта на Владимир Дишлиев, на което има печат „вярно с оригинала”. Според публикация в „Дневник” останалите документи, за които прокуратурата твърди, че съдържат подпис на Мавродиев са на двете офшорни компании “Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз” (техен собственик според прокуратурата е споменатата “Фърст Лондон мениджмънт”, регистрирана от “Окра”), както и документи, с които е дадено упълномощаване на подсъдимата Десислава Дишлиева и свидетеля Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в “Юрам банк”.

Факт е, че през 2009 година в определение на Софийския апелативен съд, с което магистратите оставиха Банев в ареста, се цитират доказателства, според които Владимир Дишлиев издава еднократно пълномощно в полза на Евелин Банев, с което го упълномощава да “направи депозит за сметка “Куилин Венчърс.” Такъв превод, според Владимир Дишлиев, е бил направен и той е в размер на 2 милиона евро.  Впоследствие парите са преведни от “Куилин Венчърс” в сметка на “Фиделите ентърпрайсиз”.

След това заседание процесът срещу Евелин Банев и останалите подсъдими Моника Добринова, Десислава Дишлиева, Симо Крайчев приключи на първа инстанция. Софийският градски съд призна за виновни и тримата. Евелин Банев е осъден на седем и половина години в затвора, а останалите подсъдими – на три години условно с пет години изпитателен срок. Присъдата може да бъде протестирана от прокуратурата и обжалвана от подсъдимите пред Софийския апелативен съд.

Присъдата дава яснота, че СГС е приел внесените от прокуратурата обвинения за несъмнено доказани. В същото време обаче краят на процеса преди постановяване на присъдата внесе съмнение в репутацията на човек, заемащ висока държавна длъжност със сериозни възможности за влияние върху финансовата системата на страната. Тоталният отказ на прокуратурата да мотивира защо в края на процеса, първо, изисква разпита на Стоян Мавродиев, а после – две заседания по-късно – безпричинно се отказва от него, оставя куп недоизяснени въпроси. Възможно е единствената цел на обвинението да е била от съвсем битов характер – прокурорката да е искала отлагане на пледоариите чрез призоваване на нови свидетели.

В никоя демократична държава обаче хвърленото съмнение за обективна връзка на шеф на държавен регулаторен орган с осъдени на първа инстанция за пране на пари от трафик на наркотици не може да заглъхне със съдебното определение за заличаване на съответния държавен служител от списъка на свидетелите.

Прокуратурата вече е свързала името на председателя на Комисията за финансов надзор с дружества и сделки, сключвани от лица, които според нея, са изпрали милиони евро от наркотрафик. Това изисква незабавна проверка на миналото на Стоян Мавродиев от органите, които са отговорни за неговото назначаване.

Без амбиция да върши такава проверка, “Съдебни репортажи” погледна Имотния регистър, от който би следвало да започнат проверките на всички кандидати за високи държавни длъжности. Справката показва, че през август 2006 година Стоян и Ива Мавродиеви купуват апартамент и два гаража в столичния квартал „Лозенец” от небезивестния Румен Николов – Пашата – един от босовете в бившата силова групировка СИК, заедно с братята Красимир и Николай Маринови –Маргините и Младен Михалев – Маджо. В декларация пред Сметната палата, която Мавродиев подава при всъпването си като депутат от 41-вото Народно събрание, той декларира това имущество и придобивната му цена от 200 хиляди лв. От същата декларация разбираме, че Мавродиев е сключил договор за ипотечен кредит на стойност 219 хил. евро. Стоян Мавродиев бе потърсен от „Съдебни репортажи” по телефона с молба да коментира както връзката му с делото срещу Евелин Банев –  Брендо, така и покупката на апарамента с продавач Румен Николов – Пашата, но той отказа официален коментар по двете теми.

Румен Николов  – Пашата е познат и с близкото си приятелство с премиера Бойко Борисов, с когото имат участие в две фирми “Цебра” и “Интербулпред”. За него Борисов казва: „До 90-та година Румен Гоцов Николов беше най-добрата барета не само в България, но и във Варшавския договор.”

Придобиването на апартамент и два гаража от Румен Николов – Пашата само по себе си може да не е достатъчно, за да създаде притеснение за личността на купувача, но този факт сега след края на процеса срещу Банев вече изисква да бъде преценяван в контекста и заедно с допуснатите от прокуратурата съмнения за връзки на Мавродиев с обвиняеми за пране на пари.

Подсъдимият в наказателния процес бива оправдан, когато обвинението му не е доказано по начин, който изключва всякакво съмнение за друга възможна версия.

Заемането на висока държавна длъжност обаче изисква съвсем различно “оправдаване” – не е достатъчно да не бъде доказано по несъмнен начин, че кандидатът е бил свързан с криминални среди. Изисква се да бъде доказано нещо много повече – безусловно отсъствие дори на сянка от съмнение в неговата почтеност.

Текст: Галина Гиргинова

На пръв поглед двете събития нямат общ корен. На практика обаче те са продължение на един и същи казус, с който прокуратурата едва ли може да се гордее – аферата САПАРД и усилията за пред Европейската комисия и ОЛАФ. Процесът беше тест за способността на разследващите да се справят със злоупотребите с пари на ЕС, но събитията от последните шест години показаха, че прокуратурата и управляващите всячески се опитват да прехвърлят дефицитите на разследването вън от своята “градина” – например, като стоварят отговорността за провала си върху съда.

Разследването за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД и пране на пари стана емблематичен пример за провалено дело. Казусът възникна на българска почва през 2007 година, след като немските разследващи органи изпратиха на българската прокуратура материалите от тяхното наказателно производство, приключило с осъждането на двама германски граждани. Немците подготвяли фактури с невярно съдържание по поръчка на Марио Николов, за да може да кандидатства за евросубсидия.

Междувременно прокуратурата раздели на делото на две още в досъдебна фаза. По първото дело за източване на средства от програма САПАРД обвинения получиха Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева, Иван Иванов, вече покойният Григов Главев, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. По второто дело за пране на пари прокуратата повдигна обвинения на Марио Николов, съпругата му Мариана, Людмил Стойков, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов.

При разделянето на делата прокуратурата разделя и четиримата български граждани - Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, за които германските власти са изпратили материали.  Двама от тях – Петя Хаджииванова и Радмил Петров фигурират само по производството за източването на средства, а в отделеното – за прането на пари са включени само Шаркова и Николов. Така прокуратурата напълно се лишава от възможността да докаже, че заедно с двамата германски граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършвали измами с евросредства или пък заедно са изпрали парите от това. По-същественото е, че обвинението и по двете дела е за организирана престъпна група, но отделянето на четиримата обвиняеми на по двама в две дела, означава, че вече прокуратурата не иска да докаже, че българските участници в „германската схема” са действали заедно като организирана престъпна група. Това е така, тъй като според наказателния закон са необходимо минимум трима души, за да формират организирана престъпна група.

Шест години по-късно нито едно от двете съдебни производства не е стигнало до окончателна присъда. Равносметката на този етап – процесът за източването на средствата е върнат обратно на прокуратурата, а делото за пране на пари завърши с крах на втора инстанция, където Софийският апелативен съд обоснова оправдателните присъди с тежки гафове в обвинението.

Интересното в случая е, че първото дело за присвояване на средства от САПАРД попадна на първа инстанция при сегашния шеф на ВАС Георги Колев, който осъди всички подсъдими, а второинстанционния съд отмени решението му с остри критики, че в мотивите му съществуват цели пасажи, преписани от обвинителния акт и множество неверно преписани от доказателствата по делото факти. Второто дело – за пране на пари се падна на съдия Румяна Ченалова, която осъди подсъдимите, с изключение на Людмил Стойков, на между 6 и 10 години затвор. САС обаче отмени и това решение на СГС, като се мотивира с факта, че аргументацията на съдия Ченалова изобилства от “общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни”. Критиките на САС обаче бяха насочени в по-голяма степен към работата на прокурор Андрей Андреев. Освен че доказателствата от Германия така и не са използвани от българската прокуратура по делото за пране на пари, съдът отбелязва, че разделянето на двете дела практически е обрекло на неуспех обвинението. В мотивите на САС се сочат пропуски и ленивост на разследването, липса на доказателства, липса на повдигнати обвинения, за които обаче са събирани доказателства. Накратко делото е опорочено от прокуратурата. Това обаче не попречи на ВСС да повиши прокурор Андреев и да го изпрати в редиците на Специализираната прокуратурата, която е натоварена с очаквания, че ще пребори организираната престъпност.

В края на миналата година обществото научава и за нова порция неразбории по делото. На 21 ноември изпълняващият длъжността обвинител номер 1 Бойко Найденов свика пресконференция, на която оповести, че колегата му от Софийската апелативна прокуратура Стойчо Ненков на своя глава е изтеглил частично протеста срещу оправдателната присъда на Людмил Стойков и Марио Николов от Върховния касационен съд. Тогава Найденов каза, че действията на Ненков са неправомерни, тъй като той е действал въпреки убежденията на екипа прокурори, който работи по делото, че оправдателните присъди трябва да бъдат протестирани. В своя защита Ненков обяви, че е действал в съответствие с вътрешното си убеждение, тъй като делото е било провалено още в началния етап, когато е разделено.

Всичко това се случи в разгара на процедурата за избор на главен прокурор, в която участваше и зам.-главният прокурор Галина Тонева, в чийто ресор влизат делата за измами с евросредства. Обявяването на „гафа” в последния ден преди крайния срок за внасяне на кандидатури за най-високия пост в държавното обвинение можеше да стане сериозен удар по репутацията на Тонева, тъй като Ненков първоначално заяви, че е съгласувал действията си с екипа. Зам.-главният прокурор и останалите прокурори от ВКП, работили по делото, обаче отрекоха това да е вярно. Моментът, избран за разобличаването на действията на обвинителя от Апелативната прокуратура, остави съмнение и за друг мотив, тъй като оттеглянето на протеста се беше случило близо 20 дена преди официалното му съобщаване пред медиите.

Но както и при привличането на Ненков като обвиняем, така и началото на наказателното производство срещу него, последвало пресконференцията на Бойко Найденов, следваха ритъма на срещите с представителите на ОЛАФ. Сътресението по делото за пране на пари, получени от програма САПАРД, бе оповестено в седмицата непосредствено преди поредната мисия на ОЛАФ в България.

В същото време на вниманието на обществото бе спестена информацията, че именно Бойко Найденов е бил част от екипа прокурори във ВКП, които са контролирали и наблюдавали досъдебната фаза на процеса. Според  източници на „Съдебни репортажи” Найденов е участвал в срещите между българските и немските разследващи органи, които са били ангажирани с разплитането на схемата САПАРД още в самото начало на досъдебното производство. В това число, по делото има писмени доказателства, че Найденов е указвал да се извършат част от действията по разследването. Затова и зам.-главният прокурор би трябвало да бъде не само напълно наясно какви са пропуските и гафовете по делото заради които Софийският апелативен съд оправдава всички подсъдими, но и да е отговорен за тях.

След равносметката дотук – първото дело за източването бе върнато на прокуратурата в досъдебното производство, а второто дело за прането на парите завърши с оправдателни присъди на САС, влязла в сила за двама от шестимата подсъдими, държавното обвинение предприе сложни еквилибристики.

През ноември Бойко Найденов обяви, че прокуратурата ще оттегли и останалата част от протеста срещу присъдите на останалите четирима подсъдими по делото и ще поиска от ВКС възобновяване на делото в първа инстанция, а после от СГС ще иска връщане на делото в досъдебното производство заради съществени процесуални нарушения. Идеята на прокуратурата е първото дело да стои и да “чака” в досъдебна фаза второто, за да бъдат обединени в едно. Разбира се, няма как да не възникне въпросът защо прокуратурата е сигурна, че първо ВКС, а после и СГС ще се съобрази с претенциите й и ще й даде втори шанс да поправи грешките, които сама е допуснала. Тази увереност, казват юристи, не е постижима за никоя страна в процеса, ако е равнопоставена с останалите и съдът е независим.

Всичко дотук показва, че прокуратурата действа в условията на погасяване на щетите при криза, затова станахме свидетели на поредния такъв епизод. Според официалното съобщение на СГП апелативният прокурор Стойчо Ненков е привлечен като обвиняем за престъпление срещу правосъдието. „Той е обвинен, за това че на 11 октомври 2012 г., в гр. София, като орган на власт – прокурор в Апелативната прокуратура – София, е осуетил наказателното преследване срещу Марио  Николов и Людмил   Стойков – подсъдими по дело на Софийския апелативен съд. Това е направил като е депозирал допълнително писмено изложение към касационен протест, изготвен и внесен от друг прокурор. С допълнителното изложение обвиняемият Ненков оттеглил подадения протест. Спрямо Николов и Стойков, с цел да ги избави от наказание, което им се следва по закон – престъпление по чл. 288, алт. 2-ра от НК”, съобщават от държавното обвинение. Спрямо Ненков е взема мярка за неотклонение „парична гаранция “,  в размер на 5000 лв.

Неясно е как Ненков е извършил престъпление с цел да избави от наказание Николов и Стойков, при положение, че и двамата са оправдани от Софийския апелативен съд. Още повече, че според юристи, така повдигнатото обвинение на апелативния прокурор е твърде трудно доказуемо, защото всеки обвинител, на когото е разпределено делото, се ръководи от вътрешното си убеждение за оценката на доказателствата и има право по НПК да оттегли протест. В случая Ненков твърди, че е направил това, защото е бил съгласен с мотивите към оправдателните присъди на САС. Многократно се е случвало прокурори да не протестират оправдателни присъди, ако са съгласни с доводите на съда, за да не се правят нови ненужни разноски от бюджета на съдебната власт, за да не стават вредите за подсъдимите по-големи от продължаването на процеса и за да не се плащат впоследствие по-големи обезщетения по Закона за отговорността на държавата. Още повече, че един от двамата “главни действащи герои” Людмил Стойков е оправдан на първа инстанция от съдия Румяна Ченалова, а в досъдебната фаза разследващият производството е направил предложение то да бъде прекратено по отношение на Стойков – заради липса на доказателства.

Съвсем отделен въпрос е защо прокурор Ненков не е оттеглил протеста срещу всички оправдани подсъдими, след като е бил съгласен с мотивите на САС, а само срещу двамата най-известни. Но факт е, че ако не започне разследване за корупционно престъпление, оттеглянето на протеста би било единствено законно упражняване на правомощие, а липсата на последователност (бел.ред. двойният подход срещу останалите подсъдими)– основание за не добра атестация за работата му. Към настоящия момент така формулираното обвинение не твърди корупционен мотив от страна на Ненков и не го разследва в тази посока.

От друга страна, юристи коментираха, че тази конструкция на обвинението създава и друг проблем – ако Ненков е изтеглил протеста заради недоказаност на обвинението поради безвъзратно неотстраними грешки в досъдебната фаза и заради това прокуратурата го подлага на наказателно преследване, то каква трябва да е съдбата на другия прокурор, който е изтеглил протеста срещу останалите четирима подсъдими по нареждане на Бойко Найденов или друг прокурор от ВКП, въпреки собственото си убеждение, а също въпреки това на горестоящите прокурори, че и четиримата са виновни и трябва да бъдат осъдени. Нещо повече – при така създалата се ситуация прокуратурата е имала и друг ход на действие – да изчака приключването на делото във ВКС срещу останалите подсъдими и едва тогава да поиска възобновяване срещу Стойков и Николов заради действията на прокурора Ненков, които са обект на разследване.

Хронологията на одисеята по делото САПАРД обаче показва, че действията на прокуратурата дотук като че имат едно единствено обяснение и то трябва да се търси в срещите на ръководството й с ЕК и ОЛАФ. Тъй като ОЛАФ се интересува от двойката Николов – Стойков, защото смята, че разследването срещу тях (бел. ред. именно германските власти са събрали доказателствата срещу Николов) показва дали има истинска воля да се гарантират европейските фондове без политически чадър. Доколкото е известно, че двамата са спонсори на БСП, Людмил Стойков – в частност на президентската кампания на Георги Първанов.

Затова и всички пожарогасителни мероприятия на прокуратурата, чийто разум и законност трудно се откриват, в последните няколко месеца по този процес, са част от мисията „да не се изложим пред чужденците”.

Текст: Галина Гиргинова 

Скандалът около бившия шеф на пътния фонд се разрази през далечната 2008 година, когато стана ясно, че фирмите на двамата братя на Веселин Георгиев са спечели поръчки за близо 120 млн. лв. от институцията, ръководена от “Батко”. Това предизвика незабавна реакция от ЕК, спиране на парите за пътна инфраструктура и тласък за приемане на Закона за конфликт на интереси. Прокуратурата пък повдигна обвинение на Георгиев за престъпление по служба. Делото се наблюдава внимателно от Брюксел, но вече пета години по него няма никакви резултати.

Нещо повече – то все още е на първа инстанция, след като трима съдии се изредиха да гледат процеса. Първоначално делото бе разпределно на бившия шеф на Наказателното отделение на Софийския градски съд Георги Колев. Процесът бе почти приключил, когато магистратът бе избран на поста председател на Върховния административен съд след състезание, в което нямаше други кандидати. И въпреки че има практика съдиите да довършват започнатите дела, независимо от преместване или кариерно израстване (бел. ред. пример в това отношение е съдия Лада Паунова, която макар повишена в Софийския апелативен съд догледа като градски съдия делото срещу Маргините), Колев „завеща” процеса на колегите си.

Впоследствие делото срещу Веселин Георгиев бе разпределено на командированата от Софийския районен съд съдийка – Весела Дончева, която пое състава на Колев. С определение от 28 юни 2011г. съдия Дончева прекратява съдебното производство и връща делото на Софийската градска прокуратура поради съществени процесуални нарушения. Няколко месеца по-късно, на 14 ноември 2011 г., Прокуратурата внася поправения обвинителен акт, но по делото няма движение в следващите няколко месеца. През май миналата година съдия Дончева внезапно е върната на работа в Софийския районен съд. Според източници на „Съдебни репортажи” след разкомандироването съдийката пише молба до председателя на съда Владимира Янева делата й да бъдат преразпределени на други съдии, тъй като не е в състояние да гледа дела на един състав в СРС и на още един в СГС едновременно.

По същото време ВСС вече е назначил съдиите, които са издържали конкурса за повишаване. Въпреки това делата на Весела Дончева, не отиват при някой от новоназначените магистрати, който поема състава й, а отново минават през системата за случайно разпределение. Съдията, която разпределя делата със системата е председателката на наказателното отделение Петя Крънчева. Така на 22 май едно от най-зорко следените дела от обществото се пада на нея.

Статистиката показва, че делото „Батко” е първото наказателно дело от общ характер (образувано по обвинителен акт на прокуратурата, което на 22.05.2012 г. е разпределено на съдия Крънчева. На практика това означава, че през първите четири месеца на годината магистратът не е получавал нови дела от този вид, за разлика от всички останали съдии. Според данните от проверката на ИВСС в Наказателното отделение на СГС зам.-шефката на съда Петя Крънчева е сред най-слабо натоварените съдии. За периода от 1 юли 2011 до 15 август 2012 година тя е получила общо 70 дела, от които едва 10 наказателни дела от общ характер, сред които и процесът срещу Батко, което означава, че натовареността й е 20% от тази на останалите съдии в отделението.

Откакто попада при съдия Крънчева, делото срещу бившия шеф на пътния фонд е отлагано общо пет пъти – заседания е имало на 17 юли, 3 август, когато е разгледана молба на подсъдимия за сваляне на забраната за пътуване в чужбина, на 29 октомври и 5 декември, както и на 28 януари тази година.

Абсурдите по делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев започнаха още през 2009 година, когато въпреки сътресенията от скандала Министерството на финансите пропусна да предяви граждански иск за претърпени щети срещу Георгиев. Причината – представителят на МФ така и не можа да посочи конкретната сума, с която държавата смята, че е ощетена. Освен това в хода на делото министерството упорито отказваше да предостави на съда оригиналната документация, от която става ясно, че ЕК няколко пъти предупреждава властите, че ще спре финансирано заради нарушенията във фонда. Така или иначе, през март миналата година прокуратурата внесе в съда нов обвинителен акт срещу Батко, според който Георгиев е отговорен за сключването на 10 договора в периода март – юни 2006 г., които са довели до сериозни щети за Пътната агенция. По това дело Георгиев е привлечен към наказателна отговорност за длъжностно присвояване. Ако и това дело има същата съдба като настоящето, то и в следващите пет години Веселин Георгиев ще е редовен посетител на Съдебната палата.

Текст: Галина Гиргинова 

Възивният състав счете, че е налице обосновано предположение за авторство на деянията и завишена обществена опасност на Енимехмедов. В определението си съдът записа, че от показанията на свидетелите, проведените следствени действия и от кадрите излъчени по електронните медии може да се направи заключение, че Енимехмедов е пробягал разстояние от около 100 метра и се е качил на трибуната, където е насочил пистолет към главата на Доган и се е опитал да възпроизведе три изстрела.

Съдия Мариян Марков подчерта, че възраженията на защитата, че няма обосновано предположение Енимехмедов да е извършил действия, които представляват заплаха за убийство, не са основателни. Според адвокат Борянка Аврамова това заключение може да се направи от факта, че газовият пистолет не е огнестрелно оръжие, а експертиза доказва, че пълнителят на пистолета е бил технически неизправен. Освен това, според заключение на експертите, подобен газов пистолет не би могъл да причини телесни увреждания, които да доведат до смърт. В определението си съдът записа, че според настоящия състав експертите са имали предвид, че пълнителят на пистолета е технически негоден към момента на изследването му, заради липсваща пружина в пълнителя, която вкарва в патрона в целта. Ако към момента на деянието пълнителят е бил негоден, мотивираха се съдиите, то Енимехмедов не би могъл да зареди повторно пистолета след първия неуспешен опит за стрелба.

Съдът прие, че правната квалификация на деянията е правилна, тъй като заплахата за убийство би могла да се извърши както с думи, така и с действия, а дори и макетно огнестрелно оръжие би могло да предизвика основателен страх у потърпевшия. По отношение на обвинението за хулиганство, повдигнато на нападателя, съдебният състав счете, че такова деяние не е нито нормално, нито общоприето и изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е извършено с особена дързост и цинизъм, тъй като е извършено на публично място, където са присъствали много хора, а събитието е предавано от медиите, включително и на живо.

Освен това, според съдебния състав, „може да се разсъждава дали при един по-задълбочен следствен експеримент, може да се мисли за повдигане на по-сериозни обвинения”. Както „Съдебни репортажи” писа – началото на разследването за нападението бе белязано от прибързани решения от страна на прокуратурата. Държавното обвинение скорострелно повдигна обвинения за закана за убийство на Енимехмедов, без задълбочено да изследва хипотезата дали деянията му не представляват опит за убийство.

Магистратите приеха и че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение. Този извод се извежда от факта, че Енимехмедов е подготвил и планирал престъплението си – закупил е оръжие и боеприпаси и се е снабдил с фалшив пропуск за конференцията. Освен това съдът взе предвид и изказването му пред Софийския районен съд, че съжалява единствено, че пистолетът му е засякъл. Предишните осъждания на Енимехмедов, въпреки че той е реабилитиран за две от тях, също могат да се вземат предвид, но само при обсъждане на характеристичните данни на личността му. Съдът подчерта, че няма данни за настъпила реабилитация по отношение на последното му осъждане. През април 2010 година Дупнишният районен съд го е освободил от наказателна отговорност по обвинение за притежание на наркотици и му е наложил административна глоба от 500 лв. Съдът обаче уточни, че няма данни глобата да е била платена. „Всяка мярка, различна от задържането под стража, не би могла да попречи да извърши ново престъпление”, мотивира се съдия Мариян Марков.

Преди това адвокат Аврамова отново пледира, че няма обосновано предположение за авторство, като се позова и на факта, че по оръжието няма пръстови отпечатъци на обвиняемия. Неправилно СРС е коментирал предишни осъждания на Енимехмедов, смята адвокат Аврамова. Освен това, според защитата, съдът трябва да вземе предвид факта, че обвиняемият е „млад човек с изключително висок морал” и „за своите 25 години е успял да положи основите на бъдещето си”. Адвокатът на Енимехмедов поиска СГС да постанови „домашен арест” на мъжа, за да може той да учи и да завърши образованието си. Прокурор Илиян Точев пък посочи, че това, че Енимехмедов е бил студент, по никакъв начин не му е попречило да извърши престъпленията, в които е обвинен.

Енимехмедов: Вярвам в бъдещето на България

В последната си дума пред съда Октай Енимехмедов отново започна изявлението си с „уважаеми народни представители”, след като уточни, че нарича така съда, тъй като той се произнася в името на народа. “Живеем в демократична страна, в която всеки има право свободно да изразява своето мнение по един или друг начин. Аз не смятам, че съм опасен за обществото. Евентуално, ако мярката ми бъде изменена в по-леката “домашен арест”, това би повлияло добре на моето развитие”, посочи той, като потвърди думите на служебния си защитник.

“Вярвам в бъдещето на България, нищо, че сме малка държава, това не ни пречи да бъдем най-добрите”, добави обвиняемият, който се яви облечен в костюм, а раните от побоя, нанесен му от делегатите на ДПС, бяха зарастнали. Той се обърна и към присъстващите представители на медиите с молба думите му да бъдат предадени на обществото. А по отношение на действията си заяви: “Различните култури налагат различни ценности”. Междувременно пред залата се бяха събрали няколко националисти, начело с Боян Расате, който обяви Енимехмедов за герой. „България е с теб”, пишеше на плакат, държан от привърженик на нападателя.

Прокуратурата пак ще изследва оръжието

След заседанието на съда, което се проведе няколко часа след стрелбата по Златомир Иванов – Баретата на входа на Съдебната палата, прокурор Илиян Точев заяви пред журналисти, че държавното обвинение има намерение „да извърши следствен експеримент, след което да се назначи разширена съдебно-техническа, фотографска, балистична и медицинска експертиза, която да отговори на въпросите, свързани с оръжието”. Стана ясно също, че именно прокурор Точев е образувал досъдебното производство, което първоначално бе за опит за убийство, а малко след това бе преквалифицирано на закана за убийство.

Текст: Галина Гиргинова 

На пръв поглед рутинното прессъобщение на обвинението доказва еднозначно, че съществува сериозен проблем в системата. Конкретният повод е искане на главния прокурор Сотир Цацаров за временно отстраняване от длъжност на съдия Анелия Рашева, която правораздава в Районния съд във Видин. Причината е, че Рашева е привлечена в качеството на обвиняема по досъдебното производство, образувано през октомври 2011 година. Магистратът е обвинен по два текста от Наказателния кодекс – за престъпление по служба и продължаващо документно престъпление.

Според прокуратурата в периода януари до ноември 2009 година съдия Рашева в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – съдия в Районния съд – Видин, с цел да набави за себе и другиго облага – и за двамата в размер на по 1000 лв., е нарушила служебните си задължения и е превишила правата си. Чрез използван неистински протокол за случаен избор на съдия-докладчик е разгледала гражданско дело по описа на Районния съд – Видин и от това са настъпили значителни вредни последици.

От съобщението на прокуратурата става ясно също, че Рашева съзнателно се е ползвала от неистински официални документи – протоколи за избор на съдия-докладчик по пет граждански дела, които е разгледала, въпреки че са разпределени на друг магистрат. Въпреки това от съдийката не може да се търси наказателна отговорност за съставянето на фалшивите протоколи. А това на практика означава, че обвинителите не са събрали доказателства как и от кого са фалшифицирани документите. В съобщението се казва също, че по отношение на обвиняемата Рашева е взета мярка за неотклонение „подписка“, а при извършени претърсвания и изземвания от кабинета и жилището й през декември миналата година са намерени и иззети над 10 други протокола за избор на съдия-докладчик, част от които са с дата от края на 2011 г. Назначена е и комплексна експертиза на иззетите документи, която да установи тяхната истинност.

Според източници на „Съдебни репортажи” от прокуратурата делата, които Рашева е „иззела” от колегите си и е разгледала, без да има това право, са правилно решени, доколкото държавното обвинение не е намерила повод да разследва корупция от страна на съда или от една от страните. тоест няма еднозначни доказателства за корупция. Според източници на „Съдебни репортажи” от прокуратурата делата, които Рашева е „иззела” от колегите си и е разгледала, без да има това право, са “правилно решени”. На практика това означава, че държавното обвинение е извършило проверка на съдебните актове на магистрата и не е намерило данни за корупционно поведение от страна на съда или на една от страните по делата. Какво е мотивирало съдийката да „взима” чужди дела обаче така и не става ясно. Също толкова неясен е и въпросът как фактически това е било възможно да се случи през деловодната система и как другият съдия, на когото действително е било разпределено делото, не е разбрал.

Освен това съществуват данни, че схемата е прилагана от районната съдийка и по-далеч в миналото, а в кабинета й са намерени истинските протоколи за случайно разпределение. Какво е накарало съдия Рашева да държи уличаващи я документи в кабинета си, също остава загадка, както и защо ако данните са били известни на прокуратурата и ВСС още преди 3-4 години, досега не са взети мерки за преустановяване на престъпленията.

Въпреки многото въпросителни, това е първото обвинение, което прокуратурата повдига за манипулиране на случайното разпределение на делата. То бе въведено преди повече от седем години, за да гарантира безпристрастността на съда при разглеждане на процесите. Оттогава обаче съмненията, че случайното разпределение може да се заобикаля или манипулира не са стихвали.

Струва си да припомним три процеса, в хода на които бяха събрани доказателства, че председатели на съдилища са си позволявали да се намесват в системата. И в трите случая ставаше дума за изграждане на корупционна схема от страна на шефовете на магистратури. В процеса срещу условно осъдената за взимане на подкуп бивша шефка на Административния съд във Варна Анелия Цветкова стана ясно, че системата за случайно разпределение „случайно” й е разпределила няколко дела, свързани с бившия й приятел. В процеса срещу отстранения председател на Административния съд в Бургас Атанас Вълков, подсъдим за документи престъпления и пране на пари, пък се доказа, че той също е разполагал с възможност да разпределя дела на конкретни съдии чрез служебния си компютър, както и да следи какво правят колегите му на стационарните си компютри. В края на миналата година по делото срещу Вълков показания пред съда даде системният администратор на Административния съд в Бургас, който разказа, че председателят нареждал на служителките, които работели със системата на какви групи да бъдат разделяни магистратите и кои съдии да бъдат включени в тях, както и всеки от тях с каква натовареност да бъде заявен в разпределението. По този начин системата е била насочвана към конкретен избор на съдия за определено новопостъпило дело.

Данните от от случайния избор обаче се триели в началото на всяка следваща година, тъй като нямало нито ясни инструкции, нито определено място, където да се съхранява подобна база данни.

Подобен е случаят и с шефката на Районния съд в Белградчик Ирена Иванова, срещу която вече пет години има разследване за крупни имотни измами.

Описаните случаи са очевидно доказателство, че системата може както в най-голяма степен да гарантира безпристрастността на съдиите, така и да бъде използвана за лични цели и за извършване на откровени престъпления, ако няма непреодолими технически вътрешни и външни защити. Този проблем не беше забелязан от предишния Висш съдебен съвет, а новият също до този моментне е предприел някакви действия, за да установи конкретните възможности за „пробиви” в системата. А сигналите не са един и два – освен гореспоменатите три случая, за които съветът надлежно е информиран, съществуват и други неоспорими факти за съществуващия проблем.

Така например доклад на Инспектора към ВСС за проверка на Наказателното отделение на Софийския градски съд от 2011 установява значителна разлика в натовареността на различните съдебни състави. Тази констатация се прави на фона на издадени заповеди с въведени критерии за уеднаквяване на натовареността на съдиите. “Прави впечатление, че съдии които са били изключвани от системата за електронно разпределение, с оглед разглеждането на дела с повишена сложност, се оказват с по-висока натовареност от други, на които не са разпределяни дела с повишена сложност”, се казва в документа на инспектората.

За проблемите в Софийския градски съд ВСС е сезиран още през 2009 г. от съдия Иван Стойчев, който твърди, че обществено значими дела се разпределят приоритетно на няколко конкретни съдии, сред които и сегашната заместничка на председателя на съда Петя Крънчева. Впоследствие тя става шеф на Наказателното отделение на съда и човекът, който отговаря за случайното разпределение на делата. Крънчева бе натоварена с тази отговорност, след като ВСС игнорира всички сигнали срещу нея за забавени дела и антидатиране на мотиви и я назначи за заместник на Владимира Янева.

В този контекст съветът не реагира по никакъв начин и на изказванията на двамата кандидат-членове на ВСС от следователската квота – Румен Георгиев и Койчо Трухчев, които в представянето си пред своите колеги следователи засегнаха проблема. Трухчев съвсем директно обясни, че системата за случайно разпределение “разпознава някои като свои приятели”, а други оставяла почти без работа.

Апелите на Съюза на съдиите за проверка на системата за случайно разпределение на делата във Върховния административен съд (бел. ред. позицията на съсловната организация бе по повод разследване на „Дневник” ) също останаха без каквато и да е адекватна реакция. Въпреки че най-старата съсловна организация призова за действия именно в разгара на скандала „Марковска”, когато от кадровиците се очакваше да предприемат бързи и адекватни действия, за да изяснят всички факти около бившата зам.-председателка на ВАС Венета Марковска. Вместо това ВСС се зачуди дали и как може да проверява върховен съд, а членът на съвета и председател на ВАС Георги Колев няколко пъти повтори, че няма никакви обстоятелства, които да налагат съмнения за разпределението на делата в съда.

Можем само да гадаем каква е причината Висшият съдебен съвет, дори и в нов състав, да продължава усърдно да си затваря очите за един от съществените проблеми в системата, които предизвикват най-силно недоверие от страна на обществото. Важно е обаче да се разбере, че случайното разпределение не е някаква техническа подробност, а най-силният способ, с който корупцията в системата може да се възпрепятства. Стига да бъде използван по предназначение и по правилата.

Текст: Галина Гиргинова

Прибързани заключения белязаха разследването за нападението срещу вече бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. В събота 25-годишният Октай Енимехмедов се качи на трибуната в зала 3 на НДК и насочи пистолет от около педя разстояние към главата на партийния лидер, по времето, в което той четеше доклада си на отчетно-изборната конференция на партията.

Във вторник Софийският районен съд постанови най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” на Енимехмедов, който бе доведен в сградата на съда при засилени мерки за сигурност и с видими натъртвания и кръвонанасяния след побоя, нанесен от страна на 10-на делегати на ДПС. Съдия Вержиния Петрова обоснова решението си с изключително високата обществена опасност на деянието, извършено от Енимехмедов и наличието на обосновано предположение за авторство на престъпленията, в които е обвинен. В определението си съдия Петрова записа, че липсва опасност обвиняемият да се укрие, но опасността от извършване на престъпление е достатъчна, за да направи задържането законно.

След четири дена разследване прокуратурата скорострелно обвини мъжа за закана за убийство и хулиганство, извършено с особена дързост. Въпреки че разследването е в начален етап този път от прокуратурата не направиха дежурното уточнение, че става дума за работно обвинение и по всичко личи, че изключват възможността в последващ етап да преквалифицират обвинението в опит за убийство. А такива данни, според юристи, съществуват. Освен това излъчената в националния ефир ситуация, в която мъж с пистолет, насочен почти в упор към главата на лидера на ДПС, натиска поне два пъти спусъка – изисква според обичайната практика, а и житейска логика, разследването да започне за опит за убийство.

Прокуратурата: Действията на Октай скандализирали обществото

Според прокурор Чавдар Железчев действията на Октай Енимехмедов са скандализирали обществото. Мъжът три пъти е насочил газов пистолет към главата на Ахмед Доган, като е предизвикал обоснован страх у него. Обвинителят посочи, че съществуват и трите изискуеми от закона предпоставки за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение, а престъпленията, за които е обвинен мъжът, са тежки по смисъла на закона. С посочените действия, които бяха определени от прокуратурата като „брутална демонстрация”, Енимехмедов е засегнал както личната неприкосновеност на Ахмед Доган, така и е нарушил общественото спокойствие. Прокурор Железчев изброи предишни осъждания на обвиняемия по времето, в което е бил непълнолетен – за грабеж и нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди. Енимехмедов е реабилитиран за тези престъпления ( бел. ред. което означава, че според закона е неосъждан), а впоследствие е глобен за притежание на наркотици, уточни обвинителят. Има и висящо дело – отново за хулиганство. Тези обстоятелства, според прокуратурата, сочат, че мъжът е „изградил траен престъпен модел на поведение”.

Доводите на държавното обвинение бяха оспорени от служебната защитничка на Енимехмедов Борянка Аврамова, която се запозна с материалите по делото в последния момент и едва след произнасянето на съда имаше възможност да разговаря с подзащитния си. Според адвокат Аврамова разследването е в начална фаза и доказателственият материал не обосновава авторството на деянието. Освен това, според служебния защитник, Енимехмедов е обвинен два пъти за едни и същи действия – веднъж за закана за убийство и още веднъж за хулиганство. По думите й в действията на Октай няма признаци за закана за убийство, а по пистолета не са намерени биологични и дактилоскопични следи. Балистичната експертиза пък е показала, че не става дума за огнестрелно оръжие. По делото е установено, че пълнителят на газовия пистолет е технически неизправен. Липсвали и данни за ефективно възпроизвеждане на изстрели. Според адвокат Аврамова няма пряко агресивни действия от страна на обвиняемия. Допълни също, че Енимехмедов цялостно е съдействал на разследването, включително е участвал доброволно в следствените експерименти. Защитничката възрази на прокуратурата като заяви, че личността на обвиняемия е „многообхватна” и не може да се ползва единствено съдебното му минало, за да се правят изводи срещу обвиняемия. По думите й прокуратурата не отчита показанията на приятелите и познатите на мъжа, описващи го като човек, който винаги се стреми да постигне най-доброто. Тя изтъкна и факта, че той е студент с добри оценки. Заради това адвокат Аврамова поиска от съда да наложи по-лека мярка за неотклонение на подзащитния й.

Енимехмедов: Държавността е мой приоритет

Пред съда Октай Енимехмедов обясни, че уважава законите на България, а държавността е негов приоритет. „Може би възрастта и идеалите, които имам, ме подтикнаха да извърша това деяние, за което не съжалявам. Единствено съжалявам, че пистолетът ми засече”, посочи той.

Енимехмедов се обърна към съда с думите “уважаеми народни представители”, което накара съдията да му обясни, че той се намира пред съд. “Не бягам от наказателна отговорност. Да, качих се на трибуната при Ахмед Доган, насочих пистолет към него, но не с цел да го убивам, а да го сплаша”, обясни пред съдия Петров обвиняемият. Енимехмедов говореше бавно и изчакваше думите му да бъдат записани в протокола. “Относно миналото ми – правил съм престъпления, за които съм поел отговорност, и от години полагам усилия да се поправя… Казвате, че съм евентуална заплаха за обществото, но по-скоро съм в полза на обществото. Бих могъл да бъда заплаха само за тайното общество на ДПС. Нямам намерение да се укривам, по-скоро някой друг може да има такива намерения с цел да ме затрие”, каза още Енимехмедов в последната си дума пред съда.

В определението си съдия Верджиния Петрова записа, че доказателствата по делото сочат, че нападението е било планирано – Енимехмедов е закупил пистолет, от свидетелските показания става ясно, че се е интересувал как се ползва оръжието, извадил си е фалшив пропуск за конференцията. Освен това пред съда обвиняемият признава, че е искал да извърши тези деяния и не изразява съжаление за тях.

Закана или опит за убийство?

Според юристи разследването е трябвало да започне за опит за убийство. Още повече, че според официалната информация Енимехмедов освен с пистолет е бил въоръжен с два ножа, намерени у него, а предсмъртното писмо, открито при претърсването на дома му, говори за приготовленията, които е направил обвиняемият. Прокурор Железчев обаче не даде смислено обяснение, дали държавното обвинение смята да преквалифицира първоначалното обвинение, като обясни, че „компетентната прокуратурата” имала думата.

Нещо повече – още в първите часове след събитието, от МВР и прокуратурата категорично подчертаха, че газовият пистолет, с който е извършено нападението, не би могъл да доведе до сериозни увреждания или смърт. Източници на „Съдебни репортажи”, работили дълги години в криминална полиция опровергаха заключението на разследващите. Причината е, че ако пистолетът се използва от близко разстояние, е възможно високо налягане да причини разкъсване на тъкани, а барутни частици да попаднат в кръвта и да предизвикат натравяне и смърт. Подобни случаи е имало многократно, допълват те. И още – никой не е в състояние за толкова кратко време да каже компетентно какви биха били последиците, ако пистолетът на Енимехмедов е произвел изстрел, а не е засякъл.

 По отношение на твърдението, че пълнителят на оръжието е бил неизправен също се констатират неясноти. Според информацията, лансирана от полицията, пълнителят се е раздробил на парчета при падането на пистолета на земята. Такова бе обяснението на обстоятелството, че на снимките на оръжието ясно се виждаше, че то няма пълнител. Днес обаче адвокат Аврамова, която не пожела да говори пред медиите, пледира, че по делото е установено от една от експертизите, че пълнителят е бил технически неизправен. Според криминалисти дали е бил технически неизправен към момента на първия изстрел няма как да бъде казано със сигурност на този етап, без да бъде направена специална експертиза дали пистолетът не е увреден при падането на земята. Друга възможност сочи, че ако има дефект, то той може да бъде и в гилзите. Затова е необходима подробна химическа експертиза, която да докаже годността на гилзите. При всички случаи задълбоченото изследване на оръжието би могло да помогне на прокуратурата да установи дали се касае единствено за закана или за опит за убийство.

В подкрепа на липсата на логика в отказа на прокуратурата да разследва опит за убийство дойде нагледният „следствен експеримент”, който бе излъчен в ефира на Канал 3. Пред камерите журналистът Сашо Диков „застреля” от упор пилешки бутчета, като използва същия модел пистолет. Резултатът бе сериозно нараняване на тъканите на „мишените”.

В коментар по случая вътрешният министър Цветан Цветанов нарече следствения експеримент на журналиста „смехотворен”. Според МВР-шефа, който бе изпратен от премиера Бойко Борисов на мястото на събитието в НДК малко след нападението над Доган, в последните 5 години има регистрирани 19 случая на изстрел с газов пистолет близо до човешкото тяло и в нито един от тях не е имало сериозни увреждания. „С подобно газово оръжие и боеприпасите за него не може да  се извърши убийство, а само да се нанесат повърхностни рани”, категоричен бе Цветанов и допълни: “Аналогията с пилешкото бутче е смехотворна. Има световен стандарт, когато се изпробват бронежилетки – използват се животни с тегло, близо до това на 75-килограмов човек”. Ако министърът на вътрешните работи е прав и действително в последните 5 години няма регистрирано убийство с газов пистолет, то това не означава, че съдебната практика не познава такива случаи. Още повече, че думите му не опровергават възможността в конкретната ситуация – с този газов пистолет, от това разстояние и с тези халосни патрони да бъде причинена смърт или проникване в черепната кутия. Това би могло да се докаже със сигурност само ако разследващите добросъвестно предприемат всички необходими действия за установяване на истината , което изисква и прокуратурата да е добросъвестна, компетентна и независима от внушения.

Текст: Галина Гиргинова

Така излиза, че “сянката на съмнението” е достатъчно основание за кадровиците да понижат Галя Гугушева в длъжност, но не и да й потърсят дисциплинарна отговорност. Всичко това се случва на фона на продължаващите проверки по казуса “Гугушева” от Инспектората на Върховната касационна прокуратура, НАП и Комисията за конфликт на интереси. Така решението на Етичната комисия към ВСС бе взето без кадровиците да бъдат запознати с резултатите от проверките на трите институции и въпреки поредицата сделки, дарения и кредити, раздавани между членовете на семейство й, които събудиха подозрения за пране на пари и конфликт на интереси. Етичната комисия пренебрегна и практиката на колегите си от предишния състав на съвета, които наказаха дисциплинарно магистратите, забъркани в скандала “Приморско”, чиито роднини получиха апетитни имоти на Черноморието под предтекст, че са “крайно нуждаещи се”. По случая така и не стана ясно на базата на какви критерии Гугушева е била назначена за зам.-шеф на Апелативната специализирана прокуратура и защо смущаващите факти около „семейната инвестиционна компания” не са били проверени още тогава. Решението на ВСС за понижаване в длъжност на Гугушева без дисциплинарно нарушение показва прилики със случая “Марковска”, която беше оставена да напусне съдебната система като се пенсионира, за да бъдат “заметени” под килима повдигнатите около нея тревожни проблеми за търговия с влияние. Гугушева, която показа голяма неосведоменост за семейните сделки, които приличат на пране на пари, все пак е прокурор от Специализираната апелативна прокуратура, която е компетентна да разследва тежките дела на организираната престъпност, включително и за пране на пари. “Сянката на съмнението” оттук нататък би могла да легне и върху делата, по които тя работи.

Междувременно съветът гласува предложенията на главния прокурор Сотир Цацаров и назначи за негови заместници досегашния ръководител на Апелативната спецпрокуратура и неуспял кандидат за най-високия пост Борислав Сарафов и Пенка Богданова – говорител на Апелативната прокуратура в Пловдив. На практика след решението на ВСС бяха “оголени” ръководните постове в Апелативната спецпрокуратура, като начело на звеното, презентирано преди преди две години като основен стожер на борбата с организираната престъпност от ГЕРБ, остава единствено Даниела Попова.

Останалите две предложения за заместници на Цацаров ще бъдат гласувани след като двамата магистрати минат през периодично атестиране. Това са Камен Михов – прокурор от ВКП и окръжната прокурорка на Шумен Ася Петрова, известна с одобрението към нея от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов и като единствения обвинител, придружил МВР-шефа по време на визирата му в САЩ. На същото заседание съветът освободи от длъжност досегашния зам.-главен прокурор Валери Първанов, по предложение на Цацаров.

Цацаров не иска прокуратурата да е “пощенска кутия”

Преди това главният прокурор Сотир Цацаров продължи традицията на предшественика си Борис Велчев и се оплака, че държавното обвинение е затрупано с „папки”. Причина за изказването му бе съобщението, че земеделският министър Мирослав Найденов е изпратил в прокуратурата 98 сделки за замени, осъществени от 2003 година до сега. Цацаров влезе в тона на бившия вече главен прокурор, който неизменно повтаряше, че не може всички проблеми в държавата да се решават от прокуратурата, която се е превърнала в “пощенска кутия” и заяви, че подопечните му магистратите ще работят приоритетно по скандала “Дюнигейт”. “Прокуратурата е възприемана като всеобхватен контролен орган в тази държава, първо защото е прокуратура, което само по себе си внушава някакъв авторитет, второ – защото е най-удобно всичко, което имаш, да бъде прехвърляно на прокуратурата, а пък тя да го проверява”, обоснова се Цацаров. В допълнение той заяви, че тази тенденция е усетена много преди той да бъде избран на поста и вероятно тя ще продължи много след края на мандата му. На въпрос дали това е призив към политиците да спрат да затрупват прокуратурата с проверки, Цацаров отговори: “Мисля, че го показвам съвсем ясно. Никой не може да спре затрупването на прокуратурата с папки и сигнали не само от министрите и политиците, а и всеки гражданин сигнализира на първо място прокуратурата”.

„Ако бъдат показани конкретни действия в конкретна насока, а не всеобхватни проверки, които с течение на години проверяват 98 или 124 сделки, нещата биха били далеч по-нормални. Да бъдат проверени толкова сделки, каквито и да е – било замени, било изваждане на територии от горския фонд – това изисква време”, каза още той. Затова прокуратурата ще се концентрира върху проверка на сделките с дюните в Несебър. “В този обем на проверката би следвало да се концентрираме върху конкретни неща. Общата проверка на 98 или на 150 сделки е непосилна дори по силите на един голям екип от прокурори. Едва ли обществото очаква да бъдат проверени 150 сделки, то очаква конкретни неща. Нека работим така – първо дюни, после нещо друго, което е в по-голям мащаб”, добави главният прокурор Сотир Цацаров.

Текст: Галина Гиргинова

Заради белите петна в спомените й по искане на прокуратурата бяха изчетени целите протоколи от разпитите й в досъдебното производство. Свидетелката е давала подробни показания пред следовател четири пъти през 2010 г., като от тях става ясно, че съпругът й – Красимир Стоянов е бил съучредител на застрахователното дружество и е притежавал 2% от акциите, като освен парични средства, той участвал и с апортни вноски. По-късно обаче се оказало, че след увеличение на капитала на компанията той притежава едва 0.2% от акциите. През септември 1998 година свидетелката Върбинка Стоянова била потърсена от изпълнителния директор на дружеството Румен Цонков, които й обяснил, че трябва да прехвърли акциите. Малко по-късно двамата отишли в офиса на Алексей Петров, тъй като по думите й, всички действия на Цонков били съгласувани с основния подсъдим по делото. Там разговорът между нея и бившата барета прераснал, по думите й, в нормален скандал между партньори. Тогава, в присъствието на „обкръжението” на Петров, той извадил пистолет и го насочил към главата на свидетелката. Според разпита на Стоянова от досъдебното производство тя не се уплашила, защото била сигурна, че Петров няма да използва пистолета, а само се притеснила, „че може да стане грешка”. Въпреки че не възприела това действие като заплаха, Стоянова все пак решила да подпише прехвърлянето на акциите срещу запис на заповед. Според подробните й обяснения в досъдебното производство тя и съпругът й подали жалби в 4 РПУ, както и в Комисията за финансов надзор, тъй като Цонков  отказвал да им изплати дължимите пари за акциите, като твърдял, че подписът под джирото не бил негов. Така семейството стига до дело пред съдия от Софийския райнен съд, който първоначално отказъл да им издаде изпълнителен лист. След експертиза, която доказала истинността на документите, такъв им бил издаден. От думите й пред следователя стана ясно обаче, че нито от полицията, нито от Комисията за финансов надзор не са предприели каквито и да е действия по жалбите на семейството.

След изчитане на целите показания на Стоянова, тя така и не можа да даде еднозначен отговор дали показанията й от досъдебното производство са верни. „Не мога 15 години да живея със спомена”, мотивира се свидетелката. Въпреки това тя изрази съмнение, че е казала точно това пред следователя, но не можа да посочи кои факти, описани в протокола от разпит не са истина. „Има неща, за които не мога да си спомня, дали съм ги казала”, посочи пред съда Стоянова и уточни, че не била чела внимателно протокола. След многократни запитвания от страна на съда свидетелката „дообясни”, че никой не й е оказвал натиск по време на разпита, но пък и тя не би си позволила да си измисля факти, но въпреки това не си спомняла нито описаните случки, нито дали ги е разказала пред органите на досъдебното производство. На конкретен въпрос дали подсъдимият Алексей Петров е изкарал пистолета си и го е насочил на нея, тя отново отговори, че не си спомня подобно нещо. Последва реплика от страна на съдия Румяна Ченалова: „Всичко сте забравили за две години?”.

Последва разпит на съпруга на Стоянова – Красимир, който също не описа никакви действия на принуда или натиск да прехвърли акциите. В голяма част от показанията си пред съда свидетелят се размина с казаното от съпругата си в хода на досъдебното производство. Като категорично отрече Стоянова да му е споделяла с безспокойство случилото се по време на  срещата й с Алексей Петров. Затова по искане на прокуратурата бяха прочетени протоколите от разпитите на Стоянов от досъдебното производство от 2010 година. От тях става ясно, че свидетелят дал лично на Алексей Петров парите, с които влиза като акционер в дружеството. Именно Петров бил човекът, който командвал кой може да стане акционер и с какъв процент. В протокола е записано също, че Цонков не взимал никакви решения сам и всичко консултирал с подсъдимия.  Според показанията на Стоянов двамата със съпругата му били уведомени, че тя трябва да джироса акциите, въпреки че той е акционер.

След прочитане на протоколите свидетелят бе попитан дали поддържа показанията си. Стоянов обаче бе категоричен, че „словоредът не e негов” и той не би правил такива оценки, каквито има записани в протоколите. „Има неща, които не са точно записани”, посочи той и уточни, че в съдебното заседание е отговарял точно и ясно на въпросите на прокурора и „това е вярното”. Стоянов заяви, че не си спомня дали е дал лично парите на подсъдимия и не е казвал, че си е „си е създал силен враг в лицето на Алексей Петров”. Стоянов заяви, че не би разказвал по този начин събития, случили се преди 15 години и не би използвал конкретни имена, тъй като не си спомня част от фактите. Попитан дали следователят му е оказвал натиск преди две години, той отговори отрицателно, но посочи, че той многократно му е казвал, че няма за какво да свидетелства по това дело. Отрече и съпругата му да е била заплашвана от подсъдимия Петров. След няколко въпроса от страна на съдия Ченалова и прокурорите, Стоянов заяви, че „всички протоколи за разпит са насочени така, че той да коментира Алексей Петров”. Последва кратък сблъсък между адвокатите на бившата барета и съдия Челанова след като тя попита свидетеля: „Според вас, кое е лицето, заради чиито действия се стигна до резултата да не си получите парите от акциите?”. Тогава адвокат Василев възрази на въпроса, а съдия Ченалова му отговори, че не може да възразява на въпрос на съда. Категоричният отговор на Стоянов бе, че той държи отговорен държавния съдебен изпълнител, който не е направил достатъчно, за да може бившият акционер да си получи парите от участието в застрахователното дружество.

Преди това пред съда свидетелства бившият вътрешен министър Богомил Бонев. Той бе извикан, за да разкаже пред съда как се е стигнало до даване на лиценз на „Левски-Спартак”. Пред съдебния състав Бонев обясни, че години по-късно си дал сметка, че бил отстранен от поста, защото отказал лиценз на дружеството. Той обаче уточни, че това е само теория, след като „навързал фактите”. Бившият министър на вътрешните работи разказа, че само половин месец след като бил отстранен, наследникът му Емануил Йорданов разписал разрешението за „Левски Спартак”. Според свидетеля Йорданов не е имал достатъчно време да се запознае с всички документи, защото тогава били коледните празници. По думите на Бонев причината да откаже лиценз на дружеството била, че произхода на средствата не били с ясен източник, тъй като от Израел са отказали да предоставят каквато и да било информация за това, откъде са парите на акционерите. Въпреки многократните изявления на прокурор Светозар Костов, че разпитът на Богомил Бонев ще осветли връзките на Алексей Петров с тогавашните управляващи, в прав текст бившият вътрешен министър не каза нищо подобно. Напротив – обясни, че не му е оказван натиск от никого, включително и от тогавашния министър-председател Иван Костов да даде лиценз на застрахователното дружество.

Текст: Галина Гиргинова