Европейската комисия изрази загриженост за целенасочените атаки срещу съдии в някои медии

Европейската комисия замразява наблюдението по три от шестте показателя, по които следи напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Това става ясно от доклада на ЕК, публикуван днес.

В същото време комисията изрично изразява загриженост за свободата на медиите в страната, като отбелязва “влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти”.

Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници, подчертават от Брюксел.

Изрично се сочи, че “медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита”.

В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление”, се казва в доклада на ЕК.

На брифинг в Страсбург зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс заяви, цитиран от “Дневник”, че медиите в България не трябва да бъдат подлагани на натиск, за да са успешни реформите и това е една от основите на функциониращите демокрации.

Тимерманс каза, че ако България продължи да работи и полага същите усилия, има възможност да приключи мониторинга преди края на мандата на тази Европейска комисия следващата година. По думите му страната ни отбелязва стабилен напредък към постигане на препоръките, някои от които се смятат за изпълнени, а други са близо до целта. “Три от шестте показателя за страната се смятат за временно затворени. Ако тази положителна тенденция продължи и България поддържа темпото по устойчив и необратим начин, Еврокомисията е убедена, че мониторингът ще приключи преди края на мандата й”, допълни той.

Показателите, по които страната ни е постигнала напредък и ЕК ги счита за временно затворени са: “Независимост на съдебната система”, “Нормативна уредба” и “Организирана престъпност”. От Брюксел отбелязват, че България трябва да продължи усилията по други три показателя – “Продължаване на съдебната реформа”, “Корупция по високите етажи на властта” и “Корупция в по-общ план, включително на местно равнище и по границите”. По отношение на корупцията се отчитат законодателните промени, но се казва, че следва да се изчакат конкретни резултати – влезли в сила присъди.

В придружаващия официалния доклад документ, в който с подробности са разгледани конкретни случаи, се казва, че ключов момент за съдебната система ще е назначаването на титулярен председател на Софийския градски съд. Сочи се, че изборът веднъж се е провалил във Висшия съдебен съвет, въпреки “широката подкрепа на съдиите” в съда за един от кандидатите. “Натрупаните закъснения породиха несигурност и напрежение в съда. От друга страна, ВСС отбеляза факта, че това са важни назначения, по отношение на които не трябва да се действа прибързано”, подчертават експертите в Брюксел.

Като друго ключово назначение в съдебната система е посочен предстоящият избор на нов главен прокурор през следващата година, когато изтича 7-годишният мандат на Сотир Цацаров.

“Следващото назначаване за един от трите ръководни поста в съдебната система се очаква да бъде това на новия главен прокурор през есента на 2019 г. Особено важното значение на институцията на главния прокурор в българската система допълнително засилва необходимостта от прозрачен и основан на заслуги процес. Процесът на номиниране ще привлече значително внимание, също така на политическо равнище, и следователно е вероятно да представлява важен тест за новия състав на ВСС през следващата година”, се казва в документа.

От Брюксел сочат, че и до момента в страната не е създаден механизъм за разследване на евентуални злоупотреби на главния прокурор, като казват, че консенсус по този “чувствителен въпрос” няма.

По отношение на корупцията по високите етажи на властта от Брюксел сочат, че “българските органи докладват, че са в ход редица мащабни разследвания, като няколко дела срещу бивши високопоставени длъжностни лица са навлезли в съдебна фаза”, но допълват, че “при ограничен брой дела се е стигнало до окончателни съдебни присъди”. Отчитат се и скорошните акции на прокуратурата.