ВСС в синхрон с Цацаров: Народното събрание не може да изслушва главния прокурор по конкретни дела

Народните представители не могат да изслушват главния прокурор по конкретни дела. Това е становището на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по образуваното в Конституционния съд дело по искане на Сотир Цацаров за тълкуване на разпоредбата на чл. 84, т. 16 от Конституцията.

В началото на ноември миналата година Цацаров изпрати питане в КС относно нормата на основния закон, която гласи: “Народното събраниеизслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”.

И по-конкретно Цацаров пита КС дали парламентът може да вика главния прокурор, за да го изслушва по конкретно дело. Като мотив за питането Цацаров бе посочил “да се предотврати настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици”. Той застъпва тезата, че разпоредбата не позволява депутатите да питат за хода на определено досъдебно производство. Промяната в Конституцията пък целеше да осигури минимална отчетност на прокуратурата.

Според Цацаров възможността главният прокурор да докладва на Народното събрание конкретно досъдебно производство не може да бъде изведена и от конституционно отредената му от чл. 126 от КРБ роля да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. “Мнението ми е, че методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори, не означава, че той изпълнява техните функции или пък че може да ги замести във вземането на решения. Напротив, в НПК изрично са предвидени хипотезите, при които главният прокурор може да се произнесе по конкретно дело (напр. чл. 243, ал. 9, изр. 3 НПК)”, заявява Цацаров.

В питането до КС се казваше още, че “допускането на трайна практика, при която Народното събрание успешно предявява към главния прокурор като ръководител на единната прокуратура очаквания за получаване на отчет за развитието, установеното, предприетите и предстоящи действия по конкретно наказателно производство би го поставила пред необходимостта сам да изисква тази информация и да се намесва по дела”. Освен това, счита Цацаров, ако депутатите получават доклади за конкретни дела, ще бъде нарушена независимостта на съдебната власт – не само на прокурора, а и на съда, ако делото, което представлява интерес за народните представители, е внесено в съд или пък прекратяването му е било предмет на съдебен контрол. Друг аргумент в питането е, че досъдебната фаза на наказателния процес не е публична и материалите по разследването не могат да бъдат разгласявани без разрешението на наблюдаващия прокурор. “Оповестяването на информация, представляваща следствена тайна, която Народното събрание ще очаква в доклад на главния прокурор по конкретен казус, може включително да препятства ефективността и шансовете за успех на разследването, отговорност за което носи прокуратурата”, сочи Цацаров.

Конституционният съд прие питането за допустимо, а днес ВСС подкрепи тезата на главния прокурор. Едва трима от членовете на Пленума гласуваха “против” становището, като един от тях бе председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, според когото възможност парламентът да изисква доклади по конкретни дела има, но при изрично спазване на изискванията на НПК.

Иначе в приетото днес становище се казва, че от текстовете на Конституцията и на ЗСВ и от наложените до момента на приетото допълнение на чл. 84 т. 16 обхват и структура на годишните доклади на прокуратурата и взаимоотношенията между прокуратурата и народните представители по повод съдържанието на тези доклади може да се направи извод, че разглежданите въпроси в тях не включват докладване на конкретни наказателни производства по начин, който да надхвърля правомощията на главния прокурор, свързани с работата на прокуратурата по конкретно досъдебно производство и да застрашава необходимостта от опазването на тайната на разследването.

Според ВСС главният прокурор не може да докладва на НС за конкретно неприключило досъдебно производство, защото би нарушил съществени законови правила, създадени с цел охраняване тайната на разследването, осигуряване сигурността и неприкосновеността на участниците в него, а като краен резултат – успешно разкриване на конкретна престъпна дейност.

На противоположното мнение са от Съюза на съдиите, които оповестиха становището си във вторник. От него става ясно, че съсловната организация счита, че промените в Конституцията разширяват нормата на чл. 84, като освен задължението парламентът да изслуша годишните доклади на ВКС, ВАС и главния прокурор за прилагането на закона и дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи, се дава възможност НС да изслушва и приема и допълнителни доклади от главния прокурор, а именно такива за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

“Приемането на тази разпоредба разкрива еднозначно волята на конституционния законодател да вложи различен смисъл в докладите, които НС може да изисква след 2015 г. В противен случай, приемането на тази разпоредба би било безпредметно”, пише в становището на ССБ.

Оттам са категорични, че правомощията на съда и прокуратурата са различни и в този смисъл проверката дали влагането на определен смисъл в една конституционна разпоредба би довело до накърняване на тяхната независимост следва да се разглежда поотделно и в рамките на установените им правомощия. ”За прокуратурата е отредено, че единствена може да ръководи разследването и да привлича към отговорност лица, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. В тази насока, изискването на доклад за прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика по конкретно дело по никакъв начин не накърнява независимостта на прокуратурата, тъй като Народното събрание не се намесва и не изземва правомощията на прокуратурата”, посочват от ССБ и допълват: “С изискването на този доклад по конкретно дело Народното събрание нито има право да поеме ръководството на разследването, нито да задължи определен прокурор да привлече към наказателна отговорност конкретно лице”.

Съсловната организация сочи, че разделението на властите важи не само за провомощията им, но и въвежда механизми за контрол между тях. Ето защо докладите по конкретни дела се явяват израз на контрол, който НС ще може да упражни върху прокуратурата, без да изземе правомощията ? или по друг начин да наруши нейната независимост. ”Народното събрание ще осигури дължимата от прокуратурата отчетност пред обществото и ще предпази последното от произвол”, категорични са съдиите.

В становище подробно се разяснява каква е разликата между съда и прокуратурата – последната не е правораздавателен орган и няма правомощия да каже окончателно кой е приложимият закон при определени факти. ”В такъв случай към нея не са приложими същите гаранции за независимост каквито са приложими към съда. Със своята активна роля да инициира разследване и да упражнява функции по надзор за законност прокуратурата е по-близко до изпълнителната власт. Тя не изпълнява съдебни функции и по смисъла на Европейската конвенция за основните права и свободи на човека и поради това не се ползва от същата независимост, каквато притежава съдът. Разбирането в другата посока би обусловило дисбаланс в разделението на властите, защото би създало орган, който, от една страна, не е съдебен, а от друга притежава същата независимост, поради което би концентрирал в себе си огромна власт, неподлежаща на контрол”, сочат от ССБ.

В този смисъл, категорични са от съсловната организация, съдът следва да се “радва” на по-голяма независимост, защото му е отредена “пасивна” функция – да правораздава, когато е сезиран”. А прокуратурата, за разлика от него, може да е активната страна и да прецени дали и кога да се задейства, което означава, че тя трябва да подлежи на по-голяма отчетност и контрол.