След като блокира реформата в прокуратурата, ДПС се обяви и против съдийското самоуправление

Увеличаването на правомощията на общите събрания на съдилищата, с което на практика се засилва съдийското самоуправление, ще доведе до анархия, обезличаване на Висшия съдебен съвет (ВСС) и административните ръководители. Това е становището на ДПС по втория пакет промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), изразено от депутата Четин Казак по време на обсъждането на законопроекта на първо четене в правната комисия в парламента.

Изказването си Казак започна с уточнението, че е хвърлен много труд по проекта и се предвиждат „сериозни нововъведения и промени“, лично той бил „малко скептичен“ и си задавал въпроса „дали не се отива извън мандата, която е заложен в Конституцията“. По думите му промените в Конституцията, приети миналата година, са задали посоката на реформа в съдебната система – да се разграничат отделните гилдии във ВСС чрез обособяването на отделните колегии. „Но тези промени целяха да се осигури вътрешна независимост между отделните гилдии. Но тези промени не предвиждаха да се отиде в посока, която е дефинирана в мотивите на законопроекта като т.н. самоуправление“, посочи Казак. Той заяви, че парламентът е решил да има децентрализация „в рамките на прокуратурата, в рамките на съдебната власт“, но „от децентрализация да отидем към самоуправление ми се струва крайност, за която аз не виждам обяснение“.

Според ДПС да се дадат „огромни правомощия“ на общите събрания на съдилищата, означава изцяло да се изземе отговорността и функциите на ВСС и на административните ръководители. „Те да се обезличат тотално за сметка на размиването на отговорността в един колективен орган. Това крие риска да предизвика разделянето на лагери и фракции във всеки орган на съдебната власт. Аз не знам дали си даваме сметка до какво ще доведе това при упражняване на правомощията на административните ръководители. Не мога да си представя такова нещо в други държавни органи“, заяви Четин Казак, според когото не се знае дали съдийското самоуправление „ще доведе до добри резултати“. „Явно тази идея дошли от магистратите и съсловните организации. Аз не знам дали хора, които са управлявали съдебни органи споделят идеята“, поясни той.

Казак бе репликиран от Петър Славов от Реформаторския блок, който му обясни, че смесва функциите на административните ръководители с вътрешното убеждение на съдиите. “Съдилищата не са политически партии, че да им казваме какво да правят. Магистратите са високо образовани, интелигентни хора. Административните ръководители трябва да им създадат условия да правораздават и да постановяват актове. А не да им казват как да решават едно или друго дело”, заяви Славов.

Четин Казак отвърна, че се опасява, че промените ще доведат до пренасяне на негативни явления от политиката и ще настъпи „криворазбрана демокрация“, ще се създадат и „предпоставки за тотална анархия в съдебната власт“. И дори направи сравнение, че съдилищата щели да заприличат на партии. „Ако се даде правомощие общите събрания да номинират (председатели и зам.-председатели на съдилища – б.а.), кой ще носи отговорност? Ще се стигне до колективна безотговорност“, категоричен бе той.

Становището му изцяло съвпада с острите критики към пакета промени на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, който на 9 юни пред ВСС заяви, че увеличаването на правомощията на общите събрания в съдилищата ще доведе до „неконтролирана анархия“. Тогава Колев обясни, че говори в лично качество, защото промените в ЗСВ не са подложени на обсъждане сред съдиите във ВАС.

Председателят на ВАС категорично бе против пленумът да решава кой да бъде председател на отделение и и да определя натовареността на председателя. По думите му текстовете в закона са неприемливи. Пред правната комисия днес той повтори тезата си, като обясни, че е съгласен единствено с предложението общото събрание на съдиите да изслушват ръководството на съда.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов също изрази резерви към съдийското самоуправление, като заяви, че трябва да се намери баланс между самоуправление и управление. По думите му текстовете трябва да се прецизират особено в частта с функциите на общите събрания и пленумите.“В един съд се взимат и непопулярни мерки, които понякога трудно да намерят одобрението на една широка общност“, мотивира се Панов. Обяви се и против текстът, който позволява на съдиите да определят процента натовареност на председателите на ВКС и ВАС.

Въвеждането на съдийското самоуправление цели да намали задкулисната власт и механизмите, с които председателите на съдилищата разполагат, затова и не е изненада, че ДПС изразява резерви към поправките. По подобен начин партията, заедно с АБВ, блокираха „историческия компромис“ за промените в Конституцията и прокараха прокурорската поправка, която на практика обезсмисли идеята за минимална отчетност на прокуратурата и бетонира влиянието на главния прокурор във ВСС. Официалният мотив зад бламирането на конституционните промени бе запазването на „независимостта на прокуратурата“, а това се случи въпреки становище на Венецианската комисия, която подкрепи поправките в Конституцията и дори отбеляза, че предложенията са недостатъчни.

Данаил Кирилов от ГЕРБ опонира на Казак, че няма притеснения за съдийското самоуправление. „Смятам, че беше крайно време да се направи една сериозна, решаваща стъпка в тази посока. Самоуправлението има смисъл и на плоскостта на самоконтрола, така че би следвало да подпомагаме тези механизми, това да става постепенно като отчитаме ефекта на мярката, на инструмента, която сме допуснали“, посочи той.

От ДПС имаха и втора „основна забележка“ – несигурността във възможностите на Инспектората към ВСС да се справи с новите си правомощия. „Не знам дали не допуснахме грешка при промените в Конституцията. Колко време ще му трябва на инспектората да влезе в тази нова роля. Да не съжаляваме после за това, което сме направили“, каза Четин Казак.

Главният прокурор Сотир Цацаров изрази пълна подкрепя към законопроекта поради няколко причини: „защото той е резултат от непознат отдавна консенсус и диалог“, „не е плот на вижданията само на една съсловна организация или една политическа сила“ и фактът, че в законопроекта са възприети предложенията на прокуратурата, направени през ноември 2014 „Подкрепата от ваша страна би бил добър знак“, обърна се към депутатите той.

От АБВ приветстваха успешния подход за създаване не Съвет за съдебна реформа в Министерството на правосъдието и обявиха, че имат да изтеглят своя законопроект за ЗСВ (който бе базиран на предложенията на прокуратурата)

Явор Хайтов от БДЦ пък обяви, че сега бил моментът да не се правят кръпки по закона, а да се изработи изцяло нов, защото това било дължимо на обществото и на чуждестранните ни партньори. Хайтов обясни, че няма друга система освен съдебната, която е подложена на толкова дълъг мониторинг и каза, че иска да вярва, че след приемането на ЗСВ мониторингът на ЕК ще бъде прекатен. Изненадващо обяви, че след 10 години мониторинг и „самите наблюдаващи се нуждаят от наблюдение“. После нарече Стратегията за съдебна реформа „слаб политически документ“, защото авторите му не били тук (имайки предвид, че Христо Иванов подаде оставка като правосъден министър). Хайтов изрази доволство, че ще има предварителни проверки, макар и досега този институт да съществува, а проектът въвежда само срокове за тяхната продължителност. „По-добре така, отколкото на бързичко да бъдат образувани дела срещи лица, които години да бъдат положени на репресия“, поясни депутатът и каза, че групата ще подкрепи законопроекта на Министерски съвет.

Петър Славов от Реформаторския блок заяви, че ЗСВ ще бъде подкрепен, но от РБ имали някой забележки. „Акцентът за мен и за колегите е реформата на прокуратутра. Със сигурност колеги от РБ щеискат по-смели текстове между първо и второ четене. За мен е важно, че тази реформа е заложена в законопроекта“, каза той. Тук му отговори главният прокурор Сотир Цацаров: „Естествено е, че всеки народен представител има право да прави предложения. Единственото, което бих помоглил – те да бъдат в съотствение с Конституцията, да бъдат прагматични и да не да обслужват тяснопартийната пропаганда. Време е политиката да направи крачка назад, а правото – две крачки напред“.

Емил Димитров – Ревизоро се впусна в защита на правомощията на главния прокурор. Според него с промените „се оказва, че главният прокурор не може да вдигне телефона на районен прокурор и да му каже: Защо бягаш от отговорност. Уточни, че се нагледал „как законодателната власт се опита да кадрува в прокуратурата“.

В крайна сметка правната комисия на парламента прие на първо четене законопроекта, „за“ гласуваха 12 от депутатите, двама бяха против (БСП) и трима се въздържаха (двама от ДПС и един от БСП).