След четиричасово обсъждане на доклада на ЕК: Мнозинството във ВСС отново в бяло и нито дума за прокуратурата

Напълно безплодна дискусия, която продължи близо четири часа и половина и не доведе до никакви конкретни резултати, проведе днес Висшияt съдебен съвет (ВСС) на нарочно заседание, на което бе обсъден докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка за България. Документът бе публично оповестен миналата сряда, когато кадровият орган имаше насрочено заседание, но нито тогава, нито на следващия ден членовете на ВСС обявиха официалната си позиция по него. От съвета отложиха разглеждането на доклада за след седмица, като днес присъстваха и представители на Гражданския съвет към ВСС. В крайна сметка кадровиците решиха комисиите в съвета да изготвят мерки (някой от тях вече бяха разписани) по план за действие във връзка с доклада, който да приемат следващия четвъртък – половин месец, след като Брюксел отправи тежки критики към ВСС и припомни констатациите си от последните два документа за 2014 и 2015 г.

Както „Съдебни репортажи“ писа, за пореден път от Брюксел идентифицират сериозни проблеми в работата на ВСС, свързани с непрозрачните избори за административни ръководители, липсата на решителни мерки за справяне с проблема със случайното разпределение на делата и остро критикуваната от години дисциплинарна практика на кадровия орган. В доклада се акцентира на липсата на реакции на ВСС във връзка с проблемите в Софийския градски съд, прекратяването на проверката „Яневагейт“ при „при будещи недоумение обстоятелства“ и въпреки критиките на независимите наблюдатели за липсата на прозрачност.

На този фон общата теза на мнозинството във ВСС в разговора бе в посока неглижиране на бележките в доклада и посочване на „истинските“ виновници за липсата на достатъчно напредък в реформата на съдебната система. Отговорността за критиките в документа от Брюксел бе прехвърлена върху лошото законодателство и бившия правосъден министър Христо Иванов.

Тон даде председателят на Комисията по предложенията и атестирането Милка Итова, която започна изказването си с извода, че е хубаво да четем доклада, но не „изгубени в превода“, защото имало много препоръки към съвета, но имало и отчетени резултати. Основната причина за критиките на европейските експерти, според нея, са многото проблеми в законодателството. „Няма как ние да свършим своята работа, ако Народното събрание не приеме промени в Закона за съдебната власт и процесуалните закои“, посочи Итова, а след това разкри каква е разликата между изборите за административни ръководители и останалите назначения в системата, като подчерта, че критики имало само към първите. Поясни, че вероятно ЕК очаква по-добра мотивировка на решенията за избор на председатели на съдилищата и ръководителите на прокуратури, за което щяло да спомогне и явното гласуване във ВСС след промените в Конституцията. За да обясни несъгласието с изводите на ЕК, че изборите на високите етажи в съдебната власт са непрозрачни, Итова подчерта, че този състав на ВСС е назначил 237 административни ръководители , като голяма част от решенията са взимани с голямо мнозинство от над 15 гласа. Затова, посочи тя, не можело да се счита, че само заради провалите с избора за председател на Софийския апелативен съд (САС) може да се направи такъв генерален извод. Итова бе категорична, че всичко, което е зависело от ВСС е направено. „Не знам защо не се чете техническия доклад, където е подчертано, че ВСС от 2013 г. е провеждал редовно конкурси“, опита се да се аргументира Итова, но не спомена, че това влиза в задълженията на органа.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев поясни, че по отношение на дисциплинарната практика на ВСС ВАС е образувал Тълкувателно решение. Това стана в края на миналата година малко преди съдът да се произнесе окончателно по казуса с уволнения член на ВСС Камен Ситнилски. Колев изтъкна, че българският кадрови орган на съдебната власт бил един от малкото в Европа, в които има превес на професионалната над политическата квота. „В други случаи решаваща дума има министърът на правосъдието. Не мисля, че българския ВСС не е демократичен“, каза Колев. Той, както и част от представители в Гражданския съвет се обединиха около становището, че докладът на ЕК бил анонимен – нямало конкретни източници, на базата, на които се правят конкретните констатации в него.

След него думата взе Галя Георгиева, която превърна изказването си в пледоария срещу уволнената съдия Румяна Ченалова – единствената, която потвърди автентичността на разговорите от записите „Яневагейт“, и намиране на подходящ виновник за критичния доклад. Първо Галя Георгиева нахока задочно председателят на Върховния касационен съд (ВКС), който не присъствал на заседанието, а докладът на ЕК поставял много въпроси към работата на съдилищата. След това подчерта, че Панов бил номинация на ВСС (очевидно, реферирайки към една от малкото положителни бележки в доклада, свързани с избора на председател на ВКС), а после надълго и нашироко разказа фактологията по проверката на кадровия орган в СГС. „Критиките са, че едва ли не ВСС е оставил председателя на ВКС да внесе дисциплинарни производства срещу проверката. Панов е член по право на този ВСС и е напълно напълно резонно председателят на ВКС да участва в дисциплинарната дейност на ВСС“, поясни Георгиева, с което на практика се опита да аргументира бездействието на съвета след откриването на фрапантните нарушения от страна на старото ръководство на СГС.

По същия начин бе обяснена и друга подобна критика – според нея в доклада пишело, че „едва ли не министърът на правосъдието е бил принуден също да внася предложения за образуване на дисциплинарни производства“, което тя разбрала като критики, че ВСС бездейства. „За пореден път го казвам, за да го чуят журналистите и представителите на неправителствените организации – ВСС е извършвал проверки не само в Софийския градски съд“, каза Георгиева, която даде за пример проверката по многократните сигнали на съдии от Административния съд Варна. По-късно в дискусията Калин Калпакчиев репликира, че той лично не е разбрал нищо от тази проверка.
„ВСС се занимава с дейността на Румяна Ченалова от 2012 г“, обобщи свършеното Георгиева, след това продължи: „Прави ми впечатление, че в доклада са изкарани някои скандални случаи. И ми се струва, че за да влезе някоя дейност в доклада, трябва да се стигне до скандал и тогава влиза“.

„Медиите ни предлагат всекидневни срещи със съдия Ченалова. Това е един безпрецедентен случай, в който се обръща такова внимание на един уволнен съдия“, даде своята оценка на работата на медиите Галя Георгиева. Тя спомена и отказите на ВСС да образува дисциплинарно дело на скандалния следовател Петьо Петров, който съветът спаси от наказание по случая „Цонев, Сантиров, Попов. „В крайна сметка нека да бъдем обективни. В приоритетите на ВСС е да прецени кога и в какви случаи може да образува дисциплинарно производство“, очерта ситуацията Георгиева и дори каза, че съветът не бил безконтролен орган, щом съдът отменя решенията му. Предложи и да се създаде работна група с участието на ВСС, ИВСС и съдии от ВАС, за да се обсъди и анализира противоречивата дисциплинарна практика на съвета и посочи, че би следвало Лозан Панов да дава отчет пред обществото за знаковите дела. Това не е първият път, в който членове на ВСС твърдят, че председателят на ВКС им дължи отчет, а преди време Светла Петкова дори обясни, че ВКС се превърнал в „хуманитарен съд“, като стовари вината за липсата на осъдителни присъди на решенията на наказателните съдии.

Камен Иванов подчерта изрично, че в доклада има препоръка за независим анализ на прокуратурата и допълни, че притеснение предизвиква констатацията за “фрагментирани, некоординирани и несъответстващи на сериозността на предизвикателството мерки в борбата с корупцията”. Освен това в документа се сочи, че работата на спецзвеното за борба с корупцията в прокуратурата е в „сферата на очакваните резултати“. По отношение на работата на ВСС Иванов каза, че и в предишни доклади се отбелязва, че органът не успява да бъде пазител на независимостта на съдебната власт и професионалната етика. По думите му бележката относно изборите за административни ръководители би следвало да се чете като „липса на прозрачност, а не публичност“ и върху това ВСС следва сериозно да обърне внимание. Категоричен бе, че не разбира зашо „защо в много кратък период председателят на ВКС беше бламиран, включително и по кадрови назначения“.

Калин Калпакчиев бе най-остър в изказването си. Обясни, че критиките към работата на ВСС до голяма степен преповтарят тези от документа, оповестен през 2015 г., но се добавя и притеснението за директно политическо влияние върху съвета. По думите му, за да има смисъл обсъждането членовете на ВСС би следвало да кажат какво от плана за действие след предишния доклад са изпълнили.

Калпакчиев наблегна на факта, че проблемите при изборите за административни ръководители се появяват като става дума за големи съдилища, които покриват съдебни райони с определящо значение за държавата. Там са концентрирани противоречията и непоследователността на практиката ни. Няма нужда ЕК да ни го казва – в едни случаи взимаме становищата на съдиите, в други не. Много рядко извършваме проверка по тези сигнали срещу кандидатите“, каза той. И даде пример с избора за председател на Окръжния съд в Благоевград, когато кадровият орган обсъжда един конкретен сигнал за съмнения в случайното разпределение и движението на дело за несъстоятелност, подаден от банка. „Сега стои въпросът – някой ще извърши ли проверка по тези факти, нищо, че кандидатът не е избран. Ако не решим този проблем създаваме реални предпоставки и следващата процедура да бъде опорочена“, поясни Калпакчиев и добави, че неглижираните от ВСС проблеми дават своя негативен резултат в процедурите за избор.

Припомни и четирите изборни процедури за председател на САС, „в които имаше всевъзможни проявления на двойни стандарти и незаконосъобразни практики“. „Конкретният въпрос е какво ще направим ние тази процедура да приключи по някакъв начин. Назначаването на изпълняващ длъжността председател е също отклонение от досегашната ни практика. Ние не създаваме ли всъщност практики процедурите съзнателно да не приключват и изпълняващият длъжността да изкарва цял мандат?“, попита той.
Калпакчиев коментира и друга негативна констатация в доклада, свързана с бездействието на ВСС по проблемите в градския съд. „Именно това нежелание, отказът на членовете на ВСС да инициират дисциплинарни производства доведе до акта на председателя на ВКС и министъра на правосъдието да внесат предложения за образуване на дисциплинарни дела“, категоричен бе той. По думите му в доклада ясно е поставен и друг въпрос – „горещия картоф“ „Яневагейт“. Съвсем ясно е казано, че проверката е приключила при много спорни обстоятелства, както и че Според него от Брюксел очакват от прокуратурата разследване по случая, а са се появили и множество нови обстоятелства, които налагат възобновяване на проверката – новата експертиза, която казва, че записите не са манипулирани, нови твърдения, които трябва да бъдат преоценени. „Искам ясен отговор от вас – ще го направим ли?“, попита Калпакчиев, но не получи отговор.

Риторично попита и има ли ВСС отношение към дейността на прокуратурата. „Като Висш съдебен съвет да кажем имаме ли някакво отношение към дейността на прокуратурата. Тя е част от съдебната власт. Някой да ми посочи случай да сме поискали анализ по конкретни случаи, защото ЕСПЧ и този доклад казва, че прокуратурата има системен проблем с ефикасността на разследването. Миналата седмица поискахме главния прокурор да представи анализ за това как изпълнението на плана се е отразил в реформата на прокуратурата, но не бе прието. Какво ще е участието на ВСС в необходимостта от реформа в прокуратурата, ние ще участваме ли в този процес? Ние трябва да изискаме анализ как протичат разследванията и защо са неуспешни тези за корупцията – защо се приключват по необясним начин, неясно по какви причини прекратени разследвания”, каза той и подчерта, че не председателятна ВКС трябва да обяснява защо са приключили делата, защото по тях съдът изготвя мотиви. „Необходимо е някой да ни чете на глас ли“, попита той и подчерта, че постановленията на прокуратурата за прекратяване на делата не са публични и дори наблюдаващите прокурори са неизвестни за обществеността, затова и те обяснения не дават.

Напълно противоположно разбиране за проблемите в работата на ВСС демонстрира Румен Боев. „Избор се провежда с мнозинство, какво да направим, че в 10 случаи от 240 не сме събрали мнозинство? В първия конкурс кандидатът беше с наказателно производство, след това трябваше да викаме свещеници. И ние сме живи хора!“, обясни ситуацията с провалите на ВСС в избора за председател на САС Боев. По думите му ВСС е направил всичко по възможностите по проверката „Яневагейт“. “Който може да направи петица, да видим дали ще мине през съвета при тези събрани данни“, заключи той и се впусна да обяснява, че членовете на ВСС не бива да си правят „провокации“ а трябвало ги отблъскват. „Какво направи бившият министър? Той хвърли ли тука в 10 без 15 на ВСС, че ЕК иска отстраняването на този или на онзи. Какво стана в 14.30? ЕК каза друго. Това не беше ли провокация?“, каза Боев, като отново повтори тезата, че са измамени от бившия правосъден министър Христо Иванов. А след това дори обяви, че Законът за съдебната власт „бил в насипно състояние, казаха го хората, в парламента го казаха“. Думите му обаче са далеч от истината – Христо Иванов представи цялостен проект за промени в ЗСВ, а през лятото се състояха безпрецедентни обсъждания на поправките в магистратската общност.

„Отговорност за неосъществената съдебна реформа следва да поемат всички институции“, заключи Мария Кузманова. Допълни я Светла Петкова: „Ние не създаваме законите, ние ги правоприлагаме“, каза тя. Петкова бе категорична, че всички проблеми идвали от законите. “Ако беше изменен ЗСВ, сега констатациите щяха да е съвсем различни“, определи вината Петкова. Впусна се и в дискусия по принцип, обяснявайки констатацията на ЕК за противоречивата дисциплинарна практика на ВСС – не било лошо да бъде обжалван всеки административен акт . „Това не е признак за лоша работа на административния орган. По –скоро това е активността на българското общество. Това е похвала за гражданското общество, но защо резултатите от това обжалване е такова – това е резултат от недоброто законодателство“, интерпретира Петкова.

Юлия Ковачева предложи свой прочит на доклада. „Обезпокоителното в доклада е, че за пореден път казва, че ВСС не изпълнява ролята си на пазител на съдебната независимост и етика. Няма да правя анализ на описаните случаи, които този път са конкретни“, започна тя. След това обясни, че е вярно, че много административни ръководители са избрани, но когато ВСС се проваля при избора на председател на ключов съд това е „достатъчно да съсипе свършената работа“. „Когато ВСС в ключови моменти взима решения, които не са убедителни, всичко остава на заден план“, подчерта тя.
Ковачева бе категорична, че създаването на междуведомствена група със съдии ВАС е „неуместно“ „Ние в качеството на страна не можем да помолим ВАС да анализира нашите грешки, той ги анализира в решенията си, който иска чете. Да, ние сме длъжни да направим анализ, но това не значи да преброим колко дисциплинарни прозводства сме образували и колко магистрати сме наказали“, обоснова се тя. По думите й един анализ означава ВСС да каже защо не постъпва еднакво в сходни случаи, защо в едни случаи прави проверки, в други – не, защо предприема или не конкретни действия. „Само при един подобен анализ, според мен, ще покаже има ли баланс или дисбаланс в дисциплинарната практика и как може да бъде отстранен“, посочи тя.

„Да не търсим извинение в закона за собствените си грешки, особено когато се касае за решения, в които имаме право на оперативна самостоятелност. Ние сме длъжни да взимаме решения, с които наистина да отстояваме независимостта на магистратурата, убедителни, обосновани в закона, с обективните критерии, разписани в закона и само тогава предприетите мерки могат да дадат своя резултат“, каза Ковачева.

Даниела Костова остро възрази на Калпакчиев за проверката по „Яневагейт“. „Правя това изказване, за да защитя упорития и честен труд на Етичната комисия, и колегите, които работиха упорито по проверката на „Яневагейт“, поясни тя. После каза, че „с неприятно чувство“ прочела констатациите в доклада по отношение на скандала и реакцията на ВСС по него. „Е, не е така, колеги. Нямало е вътрешен, нямало е външен натиск, нито е имало поредица от изказвания и каквото и да е било друго“, каза Костова и обясни, че кадровият орган веднага се самосезирал. По думите й нямало как да се даде вяра на един манипулиран запис, а експертизата казвала, че „разговорите са смислово и времево подменени“.

Преди дискусията пък думата бе дадена на няколко представители на Гражданския съвет към ВСС. Съпредседателят му Любомир Герджиков, който говори от името на „СЕФИТА“ обясни, че за него докладът е анонимен, защото не се сочели източници на информация.

Репликира му Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика, който каза, че докладът е подписан от вицепрезидента на ЕК Франс Тимерманс. Авджийски описа всички крикики към ВСС и прокуратурата в документа от Брюксел, чието заключение било, че кадровият орган „не може да изпълнява почти нито едно от своите правомощия“. Попита и защо главният прокурор Сотир Цацаров не присъства на заседанието. “Действията на главния прокурор, публичните му изказвания, критиките към съдии и журналисти, което е ограничаване на свободата на словото, към депутати, което също ограничава тяхната свобода… той е основен участник във всички скандали. Фигурата на главния прокурор също е компрометирана и се надявам да последва примера на румънския главен прокурор и да остави обществото да прави сериозна съдебна реформа”, заяви Авджийски.

Радостин Радков от Асоциацията на административните съдии каза, че явно в ЕК не знаят, че в България съществува административно правосъдие, защото нямало нито една дума по въпроса в доклада.