Парламентът прие „прокурорската поправка“ и загърби “историческия компромис”, Христо Иванов подаде оставка

С впечатляващ консенсус от 204 гласа „за“ парламентът бламира „историческия компромис“ и одобри „прокурорската поправка“, внесена от АБВ между първо и второ четене на проекта за промени в Конституцията. Изменението променя съотношението между парламентарната и професионалната квота в съдийската и прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), прието със 184 гласа “за” на първо четене.

Така вместо в съдийската колегия, освен председателите на ВКС и ВАС, да влизат 6 членове избрани от съдиите и 5 от парламента, а в прокурорската квота – главният прокурор, 4 избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от Народното събрание, съотношението бе преобърнато. Парламентът прие окончателно съдийската колегия да е с 14 членове – 6 избрани пряко от съдии, 6 от парламента и двамата председатели на върховните съдилища, а прокурорската да се състои от 11 членове – главният прокурор, 4 избрани пряко от прокурорите, 1 от следователите и 5 от Народното събрание. Това на практика означава засилване на влиянието на парламентарната квота в съдийската колегия и бетониране на влиянието на главния прокурор в прокурорската.

Прокурорската поправка бе прокарана с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, АБВ, АТАКА и Патриотичния фронт. Против гласуваха само от Реформаторския блок. Изненадата беше, че депутатите от БСП до този момент декларираха, че са изцяло против разделянето на ВСС на колегии, но този път гласуваха “за” промяната.

Решението на парламента бламира Стратегията за съдебна реформа, приета от Министерския съвет и парламента, както и проекта за промени в Конституцията, който управляващите приеха на първо четене. Измененията противоречат и на становището на Венецианската комисия, която подкрепи разделението на парламентарната и професионалната квота в колегиите на ВСС, което гарантираше независимост на съда и минимална отчетност на прокуратурата.

Още в самото начало на дебатите по промените в Конституцията ДПС и АБВ декларираха, че ще защитават „независимостта на прокуратурата“ на всяка цена. В пълен синхрон бе позицията и на главния прокурор Сотир Цацаров, който се противопостави на предложенията за изменения и упрекна Реформаторския блок и правосъдния министър в опит да овладеят държавното обвинение.

Веднага след гласуването правосъдният министър Христо Иванов поиска думата и от трибуната на Народното събрание подаде оставка. „За съжаление и символично и политически отправихме послание за това, че независимостта на съда не е достатъчна ценена. И въпреки че днес е ден, в който ще бъдат направени много важни стъпки към върховенството на правото, сега с това гласуване стана една важна, голяма стъпка и символична към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор“, посочи Иванов.

Миналия петък премиерът даде ясен знак, че не подкрепя правосъдния министър, като директно го обвини, че „всеки ден влиза във войни“ – теза, която активно прокарваха медиите, свързани с Делян Пеевски. Премиерът Борисов днес не присъства на гласуването в парламента.

По-късно пред журналисти Иванов каза: “Казах, че поемам този пост, за да свърша конкретни неща и кауза. Голяма част от тези неща се реализират, но за мен въпросът, който поставих от трибуната, е ценностен – дали в България политическата система може да постави интересите на независимостта на съда над зависимостта си под различни форми от свръховластената фигура на главния прокурор. Както и заради цялостната ситуация в последните седмици, мисля, че няма да има политически ресурс за провеждане на реформа оттук нататък и сега ще си подам оставката пред премиера”. По думите му не е предаден той, а каузата. „Надявам се, че моята оставка ще послужи за преосмисляне от някои хора на тази посока. Единствената ми емоция е огромно облекчение”, посочи той. Оставката на Иванов и екипът му е била приета.

В изявление пред медиите съпредседателят на РБ Радан Кънев каза, че от днес е опозиционен депутат. “Първо искам да кажа, че никога не блъфирам, така че от настоящия момент правителството на г-н Борисов не може да разчита на моята подкрепа в лично качество като български народен представител. С оглед на днешното парламентарно поведение на ГЕРБ позицията ми е 100%. Дадохме възможност на колегите да покажат определена солидарност със собствения си подпис. Доверието от моя страна е напълно разрушено. Държа на думата си и лично за себе си мога да кажа, че всички компромиси до момента са огромни. Цялата подкрепа за едно доста съмнително по характера си управление бяха в името на едно нещо – успешно прокарване на съдебната реформа във варианта на подписания от над 180 народни представители компромис”, каза Кънев. Оставка като председател на транспортната комисия в парламента подаде и Гроздан Караджов.

Останалите текстове от „историческия компромис“ бяха приети. Така парламентът раздели ВСС на две колегии, отмени тайното гласуване в кадровия орган, увеличи правомощията на Инспектората към ИВСС. Членовете на ВСС от парламентарната квота пък ще се избират с 2/3 мнозинство от парламента. Парламентът прие и текст, според който “народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”. Измененията минаха от трети опит, като депутатите не приеха предложението на РБ парламентът да може да изисква главният прокурор да бъде изслушан.

Според преходните и заключителните разпоредби този състав на ВСС ще определи сам кои членове от парламентарната квота ще отидат в съдийската и кои в прокурорската колегия. Това на практика означава, че мнозинството на ВСС, доминирано от главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев ще посочи кои членове, избрани от парламента, ще кадруват в съдийската колегия.

Очаквайте подробности!