Христо Бисеров оправдан, прокуратурата не е доказала несъмнено обвинението

Софийският градски съд (СГС) призна за невинен по всички обвинения бившия депутат от ДПС и заместник-председател на парламента Христо Бисеров. Той бе подсъдим за неплащане на данъци в особено големи размери (19 хил. лв.) и затова, че не е декларирал сделки с валутни ценности и не е декларирал пред Сметната палата около 700 000 лева по сметки в Швейцария.

В края на 2013 г. Бисеров изненадващо подаде оставка от всички постове. Четири дни по-късно от прокуратурата съобщиха, че е образувала досъдебно производство срещу него за данъчни престъпления и пране на пари. Ден преди да започне разследване срещу бившия депутат, по думите на главния прокурор Сотир Цацаров, в прокуратурата е пристигнал сигнал от ДАНС. Според данните на контраразузнаването Бисеров и доведеният му син Ивайло Главинков са „извършвали парични преводи в щатски долари и в евро от сметка в банка в европейска страна към сметка в банка на друга европейска страна”. Впоследствие са отворили влогове (срочни депозити), теглили са суми в брой и са превеждали пари към свързани търговски дружества, някои от които регистрирани в офшорни зони.

В крайна сметка обаче прокуратурата внесе обвинителен акт само срещу Бисеров след година и половина разследване и то не за пране на пари, а за неплащане на данъци и затова, че не е декларирал сделки с валутни ценности и е затаил истина в писмена декларация. На 5 май СГС върна делото на прокуратурата за отстраняване на нарушения в обстоятелствената част на обвинителния акт. В определението на съда бе записано, че изложените в обвинителния акт обстоятелства са недостатъчни, за да очертаят в пълнота рамката на обвинението.

Днес съдия Снежина Колева обясни, че обвинението не е било доказано по несъмнен начин, а възможностите за събиране на доказателства са били изчерпани в досъдебното производство. Още преди началото на делото публикации на „Дневник“ опровергаха официалната позиция на прокуратурата, че разследването срещу бившия депутат се бави заради швейцарските власти. Оказа се, че прокуратурата изпратила съдебната поръчка с няколко месеца закъснение, а впоследствие – че не е допълнила искането с подробности, поискани от швейцарските власти. В крайна сметка от думите на наблюдаващия прокурор Дойчо Тарев след заседанието по делото стана ясно, че съдебната поръчка до Швейцария за разкриване на банковите сметки на Бисеров не е била изпълнена в цялост. “Те нямат данъчно престъпление и са отказали да изпълнят поръчката (в швейцарския наказателен кодекс няма състав на престъпление такова, каквото разследва българската прокуратура – б.а.)”, каза прокурорът. Това на практика всява съмнение и в изхода на досъдебното производство за пране на пари, което прокуратурата води срещу Главинков и Бисеров. Данъчното престъпление се явява предикатно – престъплението, от което са придобити парите, които впоследствие са изпрани. Ако то не бъде доказано, прокуратурата не би могла до докаже и самото пране на пари, а след като швейцарските власти са отказали достъп до банковите сметки на Бисеров, вероятността делото да влезе в съда е минимална, а ако влезе – съдът би следвало да постанови оправдателна присъда.

Както „Съдебни репортажи” писа, прокуратурата е катастрофирала неведнъж в опит да докаже, че недекларирането на суми пред Сметната палата е документно престъпление. Подобно обвинение получи бившият директор на Националната агенция по приходите Мария Мургина, която бе оправдана окончателно от съда, като магистратите приеха, че декларациите пред Сметната палата имат уведомителен характер и с тях не може да бъде извършвано документно престъпление, защото съдържат информация, която вече е декларирана по друг начин.

Въпреки това наблюдаващите прокурори Боряна Бецова и Дойчо Тарев обясниха, че ще протестират присъдата на Бисеров пред Софийския апелативен съд..
На вчерашното заседание по делото представителят на държавното обвинение прокурор Боряна Бецова посочи, че Бисеров имал юридическо образование и съзнателно и умишлено извършил описаните е обвинителния акт престъпления. Освен това от прокуратурата поискаха от съда да отчете високата държавна длъжност, която е заемал Бисеров, и общественото доверие, с което се е ползвал като народен представител, което според държавното обвинение водело до по-голяма обществена опасност.

Защитникът на Бисеров адвокат Христо Ботев заяви, че „в обвинението става дума по-скоро за предположения и хипотези, на които е направен опит да се придаде вид на доказани факти”. Той отбеляза, че държавното обвинение е направила извод, че сметките в Швейцария са на Бисеров без да има необходимите доказателства за това. Според защитата от прокуратурата изградили обвинението на базата на суифт (от S.W.I.F.T. – глобална комуникационна междубанкова мрежа за обмен на финансова информация по преводи, документарни акредитиви, инкаса, банкови гаранции, чекове, операции и др.) съобщения. Според Ботев обаче това не са счетоводни документи, от които не може да стане ясно кой е титуляр на сметката, от която и към която се извършва финансовата операция. Именно затова защитникът на Бисеров определи обвинението като „напълно несъстоятелно” и поиска прекратяване на делото или поне оправдателна присъда „най-малкото, защото осъдителна присъда не може да почива на предположения”.

Междувременно вчера Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да образува дисциплинарно производство срещу Боряна Бецова и градския прокурор Христо Динев, предложенията за които бяха внесени от правосъдния министър Христо Иванов. „Според мен вие си упражнявате правомощията с точна цел и в точен момент. В този момент Бецове иска 4 години затвор за Христо Бисеров. Тя защитава интересите на държавното обвинение и българските гражданите“, заяви Сотир Цацаров по повод предложението на Иванов и каза, че свикването на заседанието на ВСС и пледоарията на Бецова по Христо Бисеров било „много странно съвпадение“.

Според заместник-министъра на правосъдието Петко Петков обаче решението на ВСС да откаже да образува дисциплинарни дела на двамата прокирори заради казуса „Иван Данов” е „грешка”. „В България може да бъде образувано наказателно производство по медийни публикации. Не виждам защо по медийни публикации да не може да бъде образувано дисциплинарно производство, още повече, че ВСС го е правил многократно“, заяви Петков в интервю пред “Bulgaria Оn Аir”.