Парламентарната работна група за промените в конституцията цензурира предложенията за прокуратурата и предложи да бъдат изключени

Почти всички предложения на Реформаторския блок, които касаят отчетността и публичността в работата на прокуратурата, намаляване на мандата на ВСС и „тримата“ големи и създаване на механизъм за временно отстраняване на главния прокурор са определени като излизащи извън обхвата на гласувания законопроект за промени в Конституцията. Сортирането е извършено от работна група към временната комисия за промени в основния закон. Това стана ясно от второто заседание на комисията днес, на което трябваше да бъдат гласувани поправките на второ четене.

Гласуването обаче бе отложено по предложение на председателя на комисията Димитър Лазаров от ГЕРБ, който се мотивира с отсъствието на четирима от общо 15-те членове на комисията и поясни, че е по-добре днес поправките само да бъдат обсъдени, а следващия четвъртък – гласувани. Отсъстващите членове на комисията бяха Явор Хайтов и Красимира Ковачка от БДЦ, Четин Казак от ДПС и Кирил Цочев от АБВ. Лазаров каза, че с намаления състав на комисията ще се затрудни приемането на текстовете.

Това предизвика острата реакция на лидера на БСП Михаил Миков, който възрази, че процедура по отделяне на обсъждането от гласуването на второ четене няма. „Работата е доста конфузна. Ако някой си прави сметки за гласове, си е негова работа, но се излагаме пред публиката и гостите”, заяви той. Подобна позиция изказа и Явор Нотев от “Атака”, след което тримата, заедно с Чавдар Георгиев от БСП напуснаха заседанието.

“Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект”, напомни на депутатите Димитър Лазаров от ГЕРБ правилата на комисията. По думите му в обхвата попадат само разделянето на ВСС на две колегии, определянето на правомощията на Пленума и ИВСС, правото на конституционна жалба от страна на Висшия адвокатски въвет.

Изричното условие да не бъде разширяван обхватът на „историческия компромис“ между първо и второ четене, което значи промените да не засягат прокуратурата, бе поставено от лидера на ДПС Лютви Местан. От трибуната в Пленарната зала при първото четене на законопроектът той заяви, че само тогава движението ще подкрепи на второ четене на поправките в Конституцията.

“Явно спорният въпрос кое е в обхвата на проекта и кое не, ще се реши в зала. Но когато разглеждаме предложения, които са директно свързани с дейността на съдебната власт не можем да кажем, че не са свързани с предмета на проекта”, репликира днес Атанас Атанасов от Реформаторския блок. Единственото предложение на РБ, което според работната група е допустимо е това за отпадане на тайното гласуване във ВСС.

В крайна сметка близо два часа комисията „преговаряше“ предложенията, като обсъждане почти нямаше. Спорове се разразиха единствено по текстовете, които касаят намаляване на безконтролността на главния прокурор.

Както „Съдебни репортажи“ писа, част от предложенията, внесени с подписите на Реформаторския блок, са насочени към реформиране на прокуратурата. В сегашният текст на Конституцията, който урежда фигурата и правомощията на главния прокурор е посочено, че той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Безкрайният обхват на нормата е събирал редица критики през годините от юридическата общност. РБ предлага промяна, с която думите „методическо ръководство“ да отпаднат. Поправката е насочена към редуциране на формалната и неформална власт на главния прокурор над отделните прокурори.

По подобие на румънския модел за борба с корупцията от РБ предлагат разследването на тежки престъпления от общ характер, извършени от лица, заемащи висши държавни и управленски длъжности, да се осъществява от заместник на главния прокурор за противодействие и борба с корупцията. Той трябва да се избира от ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички негови членове за срок от пет години и да бъде независим от обвинител №1, като се отчита ежегодно пред ВСС.

Предлага се и намаляване на мандата на „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на върховните съдилища, от седем на пет години, а на ВСС – от пет на три години. По този въпрос също отдавна тече дискусия заради прекомерно дългите мандати в съдебната власт, които бюрократизират членовете на кадровия орган, и на практика правят недосегаеми „тримата големи“.

От РБ предвиждат и механизъм за отчетност и „импийчмънт“ на главния прокурор. В парламента е внесено едно от предложенията, които отпаднаха от първоначалния проект за промени в Конституцията след „историческия компромис“ – възможността за изслушване на главния прокурор в парламента. В чл. 130, ал. 7, в който се казва, че ВСС изслушва и приема годишните доклади на ВКС, ВАС и главния прокурор, се добавя изречението: “При неприемане на доклада за дейността на Прокуратурата, представен от Главния прокурор, Висшият съдебен съвет, с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове, предлага на Президента освобождаването му от поста.”

По предложение 1/5 от народните представители ВСС отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер, предвижда друго предложение на реформаторите.

Всичките тези предложения обаче, според работната група, следва да отпаднат. Лазаров няколко пъти напомни, че основната идея на този законопроект е разделянето на ВСС на две колегии и обясни и сега имало механизъм за „импийчмънт“ на главния прокурор. Дори попита дали с предложенията за главния прокурор не се отменя функционалния му имунитет. „Темата може да се дебатира, но лично за мене не в този вид и в този ЗИД“, категоричен бе председателят на комисията.

„Не става въпрос за освобождаване, а за временнно отстраняване. Това (възможността за временно отстраняване при данни за извършено престъпление – б.а.) трябва да се отнася до всички длъжностни лица в държавата, независимо какви са“, каза Атанас Атанасов, а Лазаров го репликира, че го притеснява дали народните представители могат да събират факти за обосновано предположение за извършено престъпление и дали сега няма такава възможност.

Емил Димитров от Патриотичния фронт заяви, че остава с впечатление, че „за втори път се опитваме чрез промени в Конституцията да се саморазправим с една контретна личност – на главния прокурор“. „Явно ние ще ставаме разследващ орган“, заключи той.
Атанасов му отвърна, че в парламента не се занимават с конкретни личности, а създават трайни норми. Напомни и че доверието към работата на прокуратурата е 6-8%.