Софийският апелативен съд върна часовника на фалита на КТБ изненадващо назад

Датата, на която „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) е изпаднала в несъстоятелност, е 20 юни, реши тричленен състав на Софийския апелативен съд (САС). Това е датата, на която банката затвори врати и бе поставена под специален надзор, заради масовото теглене на средства, след като разследващи влязоха показно в офисите на фирмите на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев.

Решението на съда идва след жалби от Българска народна банка (БНБ), Фонда за гарантиране на влоговете и протест на прокуратурата срещу решението на Софийския градски съд, с което за начална дата на фалита бе определен 6 ноември, когато Централната банка отне лиценза на КТБ. От БНБ, Фонда и прокуратурата искаха от съда да върне часовника на фалита на КТБ до 30 септември, когато отчетите показали, че банката има отрицателен капитал.

Решението на съда е важно, защото ще определи кои цесиите могат да бъдат атакувани в съда. И това положение обаче е спорно, тъй поправката на закона бе прокарана по-късно и не би трябвало да има обратно действие.

В решението си САС ( председател и докладчик Светла Божкова, Теодора Кръстева и Светла Чорбаджиева) казва, че въззивният съд не е обвързан от „посочената от въззивниците дата, а следва да я определи по свободно съдийско убеждение, съобразно установените факти и обстоятелства по делото“. Съдът смята, че от представените от БНБ отчети не може да се изведе точно началният момент, в който собственият капитал на банката е станал отрицателна величина.

„С оглед установените обстоятелства – спиране на плащанията, поставянето на банката под специален надзор, налагането на забрана да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, същият не е могъл да бъде променян след датата 20.06.2014 г., освен от Централната банка и то в предвидените в чл.116 ал.2 т.5 от ЗКИ случаи, поради което следва да се приеме, че това е най-късната установима дата, на която тези предпоставки са били вече налице. Този извод се налага и предвид наличието на наложената от БНБ мярка, попадаща в обхвата на специалния надзор, а именно- спиране на изпълнение на всички задължения на банката , както и от обстоятелството, че след 20.06.2014 г. са осъществявани единствено действия по приемане на погашения и начисляване на лихви по активите, които не могат да доведат до спадането на капитала до отразените в отчетите на квесторите към 30.09.2014 г. стойности с отрицателна величина“, мотивират се съдиите.

И допълват, че още към този момент обективното финансово състояние на банката е било с „показатели, които препятстват възможността за възвратимост на капиталовата й адекватност, независимо от повода и основанията за поставянето й под специален надзор, тъй като същите, след наложителната обезценка, сочат на огромен дисбаланс-собственият капитал е минус“ 3.7 млн. лв.

САС казва също, че доколкото определянето на началната дата на неплатежоспособността в конкретната хипотеза не зависи от обстоятелството кога е констатиран отрицателният собствен капитал на банката, а кога най-рано е било налице това обективно финансово състояние, като непреодолимо, трайно и необратимо, за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 20.06.2014 г.

Очаквано съдебният състав постанови, че акционерите и бившите изпълнителни директори на банката нямат право да обжалват решението на СГС, тъй като в закона е записано, че квесторите на БНБ (разпоредба, която е довела до осъдително решение на съда в Страсбург по казуса „Капиталбанк“), а след това и синдиците са тези, които представляват банката.

Решението на САС може да се обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС).

Специалисти по търговско и гражданско право, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че съдът е преизпълнил искането на жалбоподателите, тъй като така цесиите, направени преди 6 ноември също могат да бъдат атакувани в съда. Ако обаче БНБ, Фондът за гарантиране на влоговете подадат жалба срещу решението на САС или прокуратурата – протест, това ще е сигурна индикация, че целта не е да се запази държавният интерес и да се върнат парите на Фонда, а част от цесиите да бъдат „прикрити“.