Делото за несъстоятелността на КТБ ще се гледа в Софийския апелативен съд от състав с председател Светлана Божкова

Делото за несъстоятелността на КТБ беше разпределено на III състав на Софийски апелативен съд (САС) с председател Светла Божкова и членове Ивайло Младенов и Теодора Кръстева. Той ще се произнесе по спорните въпроси, повдигнати в жалбите на страните в производството по несъстоятелност на банката.

Делото беше разпределено публично и.ф. председателя на съда и ръководител на Търговското отделение Стефан Гроздев по-рано днес. При случайния подбор не беше изключен нито един от 5-те състава от Търговското отделение на САС, като Гроздев отбеляза, че това може да стане само ако в състава участва съдия, при когото се е гледало делото на долна инстанция, а той междувременно е бил е бил повишен в САС. На журналистичерски въпрос защо от съда са решили да разпределят делото публично Гроздев отговори: “За да се убедите, че всичко е обективно”.
Ф
алитът на КТБ бе обявен на 22 април от състав на Софийския градски съд (СГС), председателстван от Иво Дачев, който определи за начална дата на неплатежоспособността на банката датата 6 ноември 2014 г. Тогава бе отнет лицензът на КТБ. От БНБ настояваха съдът да определи за начална датата на неплатежоспособността 30 септември 2014 г., когато излезе одитният доклад, в който се констатира, че КТБ е с отрицателен капитал.

Денят, който е определен за начална дата на неплатежоспособност на банката, е от особено значение, защото от него ще зависи кои прихващания, извършени след обявяването на банката в несъстоятелност, ще бъдат смятани за законни и кои не. Така, ако СГС бе приел 30 септември 2014 г. за датата начало на неплатежоспособността, щеше да бъде дадена възможност на кредиторите на КТБ (най-вече на Фонда за гарантиране на влоговете, който е най-големият кредитор на банката) да се ползват от относителната нищожност на сделките, извършени след края на септември.

В края на миналия месец и БНБ и прокуратурата обжалваха решението на СГС. Мотивите на прокуратурата за оспорването на решението са, че състоянието на неплатежоспособност на банката е установено с одитния доклад от края на септември. В протеста държавното обвинение се аргументира, че в хода на извършените междинни и пълни одити са констатирани груби нарушения при воденото на отчетността в банката – „насипни и непълни кредитни досиета, отпуснати кредити на свързани лица, огромна кредитна експозиция към едно или малък на брой лица (без диверсификация на риска), при което действителното установяване на истинското финансово състояние на банката неминуемо е изисквало определен период от време”.

Срещу решението на СГС жалби бяха подадени и от “Бромак” и “Бългериън акузишън къмпани”. Акционерите възразяват срещу обявяването на КТБ във фалит, въпреки че Законът за банковата несъстоятелност не предвижда такова право на акционерите. По закон право на жалба имат само квесторите на банката и БНБ, а право на протест – държавното обвинение.