След месец и половина забавяне ВСС насрочи избора на председател на Върховния касационен съд на 29 януари

Месец и половина след като изборът на председател на Върховния касационен съд (ВКС) се провали, Висшият съдебен съвет (ВСС) реши, че новият опит да бъде избран ръководител на ВКС ще се състои на 29 януари. Така на практика се минимализира възможността изборът, който Европейската комисия определи като тест, да влезе в предстоящия мониторингов доклад, очакван в края на януари догодина.

След 25 септември, когато нито един от двамата кандидати за председател на ВКС – Таня Райковска и Павлина Панова, не събра необходимите 17 гласа, кадровиците декларираха готовност да обявят нова процедура в най-кратък срок. Това обаче не се случи, а близо месец и половина (в който се състояха парламентарните избори и бе излъчено правителство) ВСС остави въпроса висящ. Единственото официално обяснение за забавянето дойде от председателя на Комисията по предложенията и атестирането Милка Итова. “Висшият съдебен съвет първо трябва да изгради консенсус за успешния кандидат за председател на Върховния касационен съд и тогава да открие процедурата за избор. Иначе рискуваме отново да няма избран кандидат”, заяви тя на 24 октомври пред „Медиапул”.

Според хронограмата за избор на председател на ВКС, която бе приета днес на заседанието на съвета, официално процедурата ще бъде обявена на 20 ноември, в деня, в който изтича мандатът на сегашния председател Лазар Груев. В следващите две поредни заседания членовете на ВСС ще трябва да внесат кандидатури за поста. Това ще се случи на 27 ноември и 4 декември. Седмица по-късно изтича срокът, в който кандидатите ще трябва да внесат своите концепции за управлението на ВКС. Етичната комисия на ВСС ще представи становищата си за нравствените качества на участващите в конкурса до 19 януари, ден по-късно Комисията по предложения и атестиране ще обяви дали те имат необходимите професионални качества, за да оглавят ВКС.

Предишната процедура бе минирана още от самото начало, когато членовете на ВСС отказаха да приемат промени в правилата за избор на председател на ВКС, които целяха по-голяма публичност и обективност на конкурса. Кадровиците запазиха почти изцяло старите правила, по които бе избран главният прокурор Сотир Цацаров и така внесоха поредните съмнения, че изборите в съдебната власт се договарят предварително. Мнозинството от ВСС отказа да гласува с хартиени бюлетини, които гарантират тайната на вота и равнопоставеността на кандидатите и запазиха варианта, в който първата внесена кандидатура първа се подлага на гласуване чрез електронната система. Така резултатът за първия кандидат е ясен още преди да бъдат подложени на гласуване и останалите кандидатури.

Многократните призиви на Съюза на съдиите и неправителствения сектор за промени останаха без отговор, а членове на ВСС игнорираха категоричното становище на специалистите, че електронната система е непригодна за гласуване при избори с повече от един кандидат. С абсурдни аргументи не бяха приети и предложенията съдиите от ВКС да имат право на свои номинации и да бъде изготвен профил на кандидата, който да очертае какъв трябва да е следващият председател на Върховния съд.

Впоследствие един от вносителите на кандидатурата на съдия Таня Райковска (зам.-председател на ВКС и ръководител на Наказателното отделение) Мария Кузманова призна, че мнозинството в съвета е потърсило „алтернативен” кандидат след като е станало ясно, че петима кадровици ще предложат другия зам.-председател на съда Павлина Панова за най-високия пост. Този ход, който целеше да внесе противопоставяне между съдиите от ВКС, неутрализира възможността те да се обединят и да подкрепят своя фаворит. В крайна сметка повече гласове получи съдия Райковска, която бе издигната от членове на съвета, гравитиращи около председателя на Върховния административен съд Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров.