Фирма продава в своя полза информацията за съдебните дела на Окръжен съд – Бургас

Миналата седмица Министерството на правосъдие представи Стратегията за електронно управление и електронно правосъдие. Основната цел на проекта, приет вчера на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), е гарантирането на равни права и достъп до правосъдие на гражданите на Европейския съюз. Предвижда се създаване на електронен достъп до делата и услугите в органите на съдебната власт.

В някои съдилища обаче основната задача административните услуги да се извършат по електронен път се разбира като търговски оборот. „Адвокат съм в София, но имам дела и в страната. Преди няколко дни се опитах да проверя движението на дело, по което съм процесуален представител, в Окръжния съд в Бургас. С изненада установих, че не мога да го направя или по-точно – за да го направя трябва да платя”, разказа пред „Съдебни репортажи” софийски адвокат. Проверка в сайта на Бургаския окръжен съд показва, че страницата разполага с „Портал за достъп до съдебни дела”, за който се изисква регистрация. Тя обаче не е безплатна.

В условията за използване на портала е записано, че потребителят може да провери движението на делата, но ако има абонамент, в който справката струва 0,50 лв. Ако пък иска да изтегли документ от портала, това ще му струва 1 лв. Сумите могат да бъдат внесени в офисите на „Информационно обслужване” или по банков път. „Клиентите” могат да заявят желание за достъп до портала отново в офисите на „Информационно обслужване” като посочат имейл, на който ще им бъде изпратено потребителско име и парола. На практика това означава, че за да проверите каквото и да било по едно дело, без да отидете до съда, трябва да заплатите такса. Подобни портали имат и другите големи съдилища. В сайта на Софийския градски съд, например, е необходимо единствено регистрация, за да получиш достъп до движението на делата.

Пред „Съдебни репортажи” председателят на Окръжния съд в Бургас Боряна Димитрова обясни, че причината за платения достъп до базите данни е фактът, че софруерът, с който работи съдът, е собственост на фирмата „Информационно обслужване” и ръководството на ОС-Бургас не може да разреши проблема. „В противен случай ще има достъп само до решенията и протоколите по делата”, каза Димитрова и уточни, че всички такси се събират от фирмата, а в бюджета на съда не постъпват никакви средства. Платеният портал, в който се качват електронните папки на делата, функционирал от 2-3 месеца и вече имало оплаквания от адвокати. Съдия Димитрова обясни, че е сезирала предишния състав на ВСС за проблема със собствеността на софтуерния продукт, но реакция не последвала.

Потърсен за коментар председателят на Комисията по професионална квалификация, информационни технологии и статистика във ВСС, Румен Георгиев обясни, че е наясно със ситуацията, но „преди няколко години така са сключени договорите”. „Ще се изчисти този проблем с електронното правосъдие. Комерсиализирането си пробива път навсякъде”, лаконичко коментира пред „Съдебни репортажи” Георгиев. Добави обаче, че „не е редно да се взимат пари за информация, която е публична”. Как, в какъв срок и дали ще бъдат изгладени нередностите от отговора му не стана ясно.

Ръководителят на правния екип на „Програма Достъп до информация” Александър Кашъмов е категоричен, че не би трябвало да има каквато и да е информация, публикувана на интернет-страницата на съд, която да е платена. „Хората си плащат съдебни такси, не би трябвало за администрирането на делата да се събират средства. Това не ползва публичността на съда и не би трябвало да има платен достъп”, коментира той пред „Съдебни репортажи”. Кашъмов обясни, че ВСС трябва да вземе отношение в този случай и да предприеме действия за уеднаквяването на практиката. „Не би трябвало да се прави печалба от каквато и да е информация, която може да е публична”, заяви той.

Публичността на съдебното производство е принцип на правосъдието. Достъпът до деловодната информация е част от средствата за гарантиране на дължимата публичност и съдът дължи тази информация, освен в стриктно лимитирани от закона случаи. Създаването на условията за подобна симбиоза между паразитиращо частно търговско дружеството и държавен орган-гостоприемник не е допустимо по принцип, още по-малко при органите на съдебната система, изключващи по определение аутсорсинга. Отсъствието на изрична регламентация за електронен достъп до информация за документите по делата, страните, проведените заседания, постановените съдебни актове, постъпилите молби за отлагане, жалби или протести, действията на кредитори и длъжници, не би следвало да се третира като разрешение за съдилищата чрез двустранни договори с търговци да трансформират деловодната информация в стока, продавана за чужда сметка.

Така или иначе обаче възможността за дистанционна проверка спестява на страните по делата и адвокатите най-малкото време. От това явно се възползва дружеството „Информационно обслужване”, за да печели от гражданите за достъпа до правосъдие извън предвидените нормативно държавни такси. Печалбата засега се събира необезпокоявано заради бездействието на ВСС, което също е законарушение.