На власт Цветанов обвиняваше съдебната власт в „импотентност” заради отлагането на делата, сега създава образци как да се пречи на правосъдието

„Аз съм готов да нося политическа отговорност”. Това са думи на кандидат-депутатът от ГЕРБ, подсъдим и бивш вътрешен министър в управлението на Бойко Борисов Цветан Цветанов. Коментарът му от вчера е в отговор на въпрос дали е готов отново да бъде министър. „Българските избиратели са тези, които решават. “Когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи, получих обществена подкрепа и международно признание”, заяви той пред “ТВ плюс”.

По-паметливите вероятно си спомнят и други форми на международното признание на Цветанов по времето, в което той оглавяваше вътрешното ведомство. Най-ярките от тях се случиха в един и същи ден през май 2011 г. Тогава Европейската асоциация на съдиите (ЕАС) и специалният докладчик на ООН за независимостта на магистратите и адвокатите Габриела Кнаул обявиха тревожните изводи за натиска върху съдебната система в България. Според ЕАС нереалистичните очаквания за тежки присъди и предположенията и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона. Специалният докладчик на ООН допълни картината – съдилищата отнасят негативите за прекалено дългите разследвания на полицията и прокуратурата и са жертва на натиск от страна на представители на властта да не зачетат презумпцията за невинност.

Точно година по-рано вътрешният министър Цветан Цветанов присъства в една от залите на Народното събрание, където са поканени представители на съдебната система, адвокатурата и неправителствения сектор, за да дебатират по идеята на ГЕРБ за създаване на специализиран наказателен съд. Едно изказване – на тогавашния председател на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска, провокира остра и без съмнение обидна реакция от страна на МВР-шефа. Адвокат Доковска заявява, че проблемът с бавното правораздаване се корени в неефективното разследване в досъдебната фаза, а не в продължителността на процеса в съдебната зала. Защитавайки необходимостта от спецсъд, Цветанов заявява: „Берем плодовете на една импотентна съдебна система. Няма защо да си зариваме главата в пясъка – ако имахме ефективно правораздаване, може би днес нямаше да е необходимо да дебатираме възможни хипотези за създаването на специализирани съдилища”.

По-същественото от неговото изказване обаче е персоналната забележка към адвокатите: “Държавата трябва да е по-силна от организираната престъпност. Не искам адвокат на “Мултигруп” да определя бъдещето на страната. Аз искам държавата да се променя”.

Отношението на Цветанов към адвокатурата е донякъде разбираемо – по време на най-жестоките и неоправдани атаки на вътрешния министър към съдиите, по почина на философията на Борисов „ние ги хващаме, те ги пускат”, Висшият адвокатски съвет излиза с остра и безкомпромисна позиция, че поведението на Цветанов руши демократичните устои на страната.

Сблъсъкът между адвокатурата и Цветанов изглежда необратим. От началото на мандата на ГЕРБ вътрешният министър поддържа тезата, че за провала на борбата с организираната престъпност са виновни съдиите и адвокатите.

“Престъпниците се чувстват защитени от адвокатите, които всъщност получават хонорарите си от извършена престъпна дейност”, заявява МВР-шефът на 9 юли 2011 г. Два дни по-рано в интервю за в. „Труд” Цветанов разяснява и каква точно е вината на съдиите и адвокатите за провала на делата: “Сами разбирате, че въпреки множеството прояви на престъпна дейност, заради перфектната стиковка на адвокати и съдии, заради тази симбиоза на организираната престъпност с правораздаването у нас, формални поводи за пускането на задържаните лица винаги ще се намерят… За мен важното е, че имаме системен подход, стратегическо планиране и мислене и в крайна сметка резултатите са налице – неутрализираме престъпните групи. Независимо че това ни коства много енергия, че хабим пари на българския данъкоплатец, че е необходим допълнителен финансов ресурс, за да задоволим претенциите на адвокатите и на съдиите, които неглижират труда на полицаите”.

Грижата му за интереса на държавата продължава няколко месеца по-късно, когато Цветанов публично “открива” корена на злото: “когато подсъдимите си наемат най-силните адвокати в страната, тогава се получава дисбаланс”. Пред Нова телевизия той отправя и меко казано странен призив – ВСС да обърне внимание на адвокатите, защото умишлено бавели делата. Цветанов има и допълнителни разбирания за отношенията между защитници и подсъдими. През май 2011 г. в интервю на БНТ вътрешният министър отправя препоръки към съда: “Господа адвокати, като тече един съдебен процес, вие не трябва да излагате публично това, което всъщност имате като хипотеза, а само може да го правите в съдебната зала?”

Убедеността на Цветанов, че адвокатите по дефиниция се отъждествяват с лошите си клиенти, се превръща постепенно в официална линия на поведение на правителството на ГЕРБ, което инициира и приема поправки в НПК, чиито основен мотив е да се попречи на “лошите” да отлагат дела. В закона влиза възможността съдът да назначи резервен защитник на подсъдимия, чиито адвокат не се явява в съда по неуважителни причини. На 11 април 2010 г. пред Нова телевизия премиерът Борисов обобщава причините за законовите редакции: “С промените в Наказателно-процесуалния кодекс спираме възможността безкрайно да се отлагат дела. В момента с трикове с болнични между подсъдимите и адвокатите делата циклят, циклят, циклят, докато хората забравят за какво е съден даден човек”. Промените са спорни, защото и до този момент съдът има право да назначи служебен защитник на подсъдим, който злоупотребява с правото си на защита. Президентът Георги Първанов налага вето на закона, а Цветан Цветанов намира действията му „абсолютно в духа на продължаващото адвокатско лобиране”.

За проблемите на родното правораздаване и водещата роля на адвокатите Цветанов е категоричен (8 юли 2011 г.): „Вие знаете, че с последните промени миналата година в НПК беше въведен елементът на резервен защитник. И понеже имаше много отлагания, много опити на адвокати да шиканират процеса… Вие виждате в момента едно от знаковите, емблематичните дела, което за първи път се случва в 20-годишната история на България, за една изключително тежка организирана престъпна група, която е извършвала поръчкови убийства, палежи, побоища. Адвокатите се опитаха да шиканират процеса, но с тази възможност на резервния защитник процесът не беше спрян, а продължи и в момента той тече и смятам, че с медийното отразяване, което наблюдаваме, може би обществеността се запознава в пълните обеми на всичко това, което се е случило и на което сме били всички ние свидетели”. Коренът на злото, според вътрешния министър, е фактът, че „тези хора (престъпниците – б.а.)…чувстват тази свобода, когато знаят, че за тях законът не важи и когато знаят, че имат достатъчно добре скъпо платени адвокати, които ще могат да оправят абсолютно всички решения, които ще бъдат в тяхна полза”.

Малко повече от три години по-късно бившият вътрешен министър като че ли е забравил напълно позицията си и се възползва от неприемливите похвати, които убедено громеше. Развитието на делото за клевета, заведено от съдия Мирослава Тодорова срещу него, съвсем нагледно демонстрира, че кандидат-депутатът използва онези способи за отлагане на делата, които винаги са се приемали за злоупотреба с правото на защита на подсъдимия.

В понеделник процесът трябваше да стартира, но бе възпрепятстван заради серия от молби подадени от Цветанов и адвоката му. Оказа се, че преди съдебното заседание, насрочено в Софийския окръжен съд за 10.30 ч., в съда са постъпили три уведомления – че Цветанов се отказва от услугите на адвокат Десислава Добрева (която го защитава на първа инстанция пред Пловдивския районен съд до края на 2012 г.) и упълномощава нов защитник – Елена Божурска, която обаче депозира молба в съда с обяснение, че не може да се яви на делото заради пътуване в чужбина. Два дни по-късно шиканирането на делото става съвсем видно – адвокат Божурска е призована по телефона на номера на кантората, който тя е посочила пред съда. Обаждането е прието от сътрудник в кантората Деница Гулева, която първо е дала уверения, че ще я уведоми за насрочването на делото. Ден по-късно в съда постъпва молба от Гулева, в която сътрудничката казва, че е станало объркване – тя не познавала Божурска, защото тя не работела в тази кантора, а само ползвала помещение под наем. И така делото е отложено. Очакванията на Цветанов не са трудни за разгадаване. След парламентарния вот в неделя той ще получи депутатски имунитет, а процесът за клевета ще бъде спрян окончателно до изтичане на давността преди края на мандата му.

Проверка на „Медиапул” обаче доказа, че в обясненията на Гулева има нещо гнило. Във въпросната кантора на столичната ул. “Проф. Н. Михайлов” 7, вх. Б познават адвокатката на Цветанов. „Там, сътрудничка, представяща се с името Мая, обясни, че адвокат Божурска действително работи в кантората, но в момента я няма и не знае кога ще се върне. Момичето обаче без проблем прие съобщение, което да предаде на юристката, за разлика от призовката на съда, отказана от колежката й Гулева”, написа изданието.

Справка на „Съдебни репортажи” показа допълнителни детайли около адвокатската защита на Цветанов. Преди да стане съучредител на адвокатското дружество „Добрева и Бъчваров” защитничката Десислава Добрева, от която бившият вътрешен министър се отказа, е била част от екипа на кантората, в която в момента работи адвокат Елена Божурска. Първата е била и адвокат на председателя на Софийския градски съд Владимира Янева, близка семейна приятелка на Цветанов, по дело, заведено от мебелна фирма, заради неуредени сметки, писа през 2011 г. “Биволъ”. Божурска пък защитава бившия антимафиот Орлин Тодоров, който, както писа „Съдебни репортажи”, е бил в изключително близки отношения с бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров. Цветанов беше даден на съд за това, че е отказал да изпълни съдебно решение за подслушването на Тодоров и за това, че го е облагодетелствал, като е отклонил над 50 хил. лв. от бюджета на МВР, за да му изплати заплати и обезщетения, докато той е бил в затвора.

Публичните данни показват, че Добрева се присъединява към адвокатската кантора „Добрева и Бъчварова” през 2010 г. През същата година Елена Божурска е регистрирана като младши адвокат в Софийската адвокатска колегия.

В казуса има няколко проблема, обясниха юристи пред „Съдебни репортажи”. От една страна, адвокат Божурска е длъжна да посочи пред съда действителен адрес, на който може да бъде открита и призована, а той обикновено е адресът на кантората, в която работи, който се регистрира и в съответната адвокатска колегия. Според Етичния кодекс на адвоката и Закона за адвокатурата адвокат Божурска попада под ударите на няколко разпоредби. В кодекса изрично е записано, че „адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време”, защитникът дължи уважение на съда и не може съзнателно да дава на съда неверни сведения. В чл. 24 от Етичния кодекс на адвокатите се казва, че „при или по повод воденето на делата адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани или непозволени от закона и адвокатската етика пречки за нормалното развитие на съдебното производство”.

Всичко дотук би трябвало да даде основание органите на адвокатурата да направят проверка и евентуално да образуват дисциплинарно производство срещу адвоката на Цветанов, ако установят нарушения. Що се отнася до вътрешния министър – към него обществото също може да има претенции (той не е длъжен да се явява по делата за клевета, но няма право да пречи на хода им). Извън тясно процесуалните въпроси обаче политически, пред избирателите, Цветанов е длъжен да обясни на какво се дължи рязката промяна в отношението му към адвокатските трикове.