След четиримесечна сага съдът освободи от ареста Георги Харизанов

Сагата със задържането на бившия член на борда на дружеството „Напоителни системи” Георги Харизанов приключи днес, след като състав на Софийския градски съд (СГС) му наложи окончателно мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 7000 лв. Градският съд обаче и този път не се съгласи със становището на колегите си от Софийския районен съд (СРС). Миналата седмица съдия Стоян Мадин пусна Харизанов от ареста в мярка „подписка” с мотив, че прокуратурата не е събрала достатъчно доказателства, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен.

През октомври прокуратурата повдигна обвинение на шефа на “Напоителни системи” ЕАД Стайко Ганчев и на двама членове на борда на директорите – Георги Харизанов и Радослав Чеглайски за съзнателно сключена неизгодна сделка. Според обвинението през ноември 2011 г. на заседание на Съвета на директорите на дружеството тримата взели решение за бракуване на 100 000 тона скрап от черни и цветни метали – всичките части от съоръжения, използвани за напояване на земеделски земи в цялата страна. Продажбата на металите трябвало да се извърши на Софийската стокова борса (ССБ) до края на 2012 година на най-високата цена на тон, предложена на сесия на борсата. Според прокуратурата, ден по-късно последвало второ решение, според което изпълнителният директор на дружеството Стайко Ганчев съзнателно сключил неизгодна сделка, която представлява договор за поръчка с борсов посредник от ССБ, от която произлязла значителна вреда за “Напоителни системи” ЕАД. Борсовият посредник сключил две сделки – едната за продажба на 500 тона скрап от черни метали на цена 200 лв. за тон, а другата – за продажба на 1500 тона скрап на цена 270 лв. за тон. Прокуратурата изтъква, че цените, на които са били извършени продажбите, са значително по-ниски от средната пазарна цена на метали от същия вид и качество.

Случаят нашумя заради разминаването в становищата на различните съдебни състави дали има обосновано предположение, че Харизанов е извършил престъплението, дали има опасност да се укрие или извърши престъпление, както и заради необичайните действия на разследващите по делото. През декември прокуратурата поиска постоянното задържане на Харизанов като пред СРС представи справки от ДАНС, според които анонимен свидетел забелязал обвиняемия в столично заведение, подслушал разговора му със събеседника му и дочул, че споменава, че има намерение „да се потапя при негрите в ЮАР”. Анонимният свидетел се прибрал вкъщи, проверил в Гугъл и установил, че готвещият бягство е именно Георги Харизанов. Това го накарало да се консултира с негов приятел от ДАНС, който го пратил директно при шефа на Столичното следствие Петьо Петров. Първоначално районният съд отказа да задържи Харизанов на основата на тези данни, но градският съд отмени определението и му наложи най-тежката мярка за неотклонение.

Миналата седмица СРС се произнесе отново, че доказателства по делото липсват и освободи Харизанов с мярка „подписка”. В определението си съдия Стоян Мадин остро критикува прокуратурата за действията й по делото, като прие, че обвиняемият е гласувал “за” сключване на сделката, но не е имал представа нито за параметрите ?, за да знае, че ще е неизгодна, нито е имал представа кога и как ще бъде сключена. „”Ако се изхожда от логиката на прокуратурата, то защо тогава не са обвинени и борсовите посредници, а дори и ръководителите на Софийската стокова борса..?”, посочи съдия Мадин, цитиран от „Правен свят”. В определението си СРС записа, че фигурата на защитения свидетел със запазена в тайна самоличност е допустима, но при условия, че има реална опасност за живота или здравето на свидетеля, или на негови близки, каквито в случая не са посочени. Магистратът цитира и решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, според които националните власти са длъжни да привеждат релевантни и достатъчно основания, за да искат запазване тайната самоличност на свидетеля, защото в противен случай се накърнява правото на защита и на справедлив процес. Освен това, според практиката на ЕСПЧ, когато се запази самоличността на свидетел, следва по друг път да се проверят неговите показания, като се разпита, например, съответен служител на разследващия орган.
“Тук е точно обратното – анонимен свидетел се свързва с анонимен служител на ДАНС. В една правова държава, освен ако не са агенти под прикритие, тяхната самоличност не може да е скрита. В една правова държава, свободата не може да зависи от докладна и справка, че определено лице ще се укрие”, заяви в определението си съдия Мадин.

Днес съдебният състав на СГС, с председател съдия Светла Букова, категорично се разграничи от становището на съдията, че доказателства липсват. Напротив, според СГС, множество свидетелски показания подкрепят обвинителната теза. Те, според адвоката на Харизанов Григор Вълков, са необективни, защото става дума за служители на „Напоителни системи”, които са били уволнени от дружеството. Съдът обаче прие, че данни, че сделките са неизгодни има – от една страна част от съоръженията са могли да се ползват по предназначение, а не да бъдат бракувани, а от друга страна – цената на материалите, продадени като скрап, е по-ниска от продажната им цена като стоки втора употреба. Освен това повечето свидетели били категорични, че сделките са неизгодни не само за дружеството, но и за стопанството на страната.

Съдът се позова и на свидетелски показания, според които служител на дружеството възразил срещу сделките, но бил заплашен със съкращение на щата. Бившият изпълнителен директор на „Напоителни системи” Георги Такев свидетелствал, че още през май 2011 г. на работна среща при ресорния министър Харизанов предложил да се създаде дружество за продажба на скрап чрез Стоковата борса, но идеята не получила одобрение, а по-късно Такев бил уволнен заради несъгласието си с подхода на ръководството на дружеството. Активното поведение на ръководството на „Напоителни системи” сочело, че то на всяка цена е искало сключването на инкриминираните сделки, смята съдът.

Градските съдии бяха категорични, че останалите две предпоставки за задържане не са налице. Не може да се приеме, че личността на обвиняемия е с висока степен на обществена опасност. Съдът застъпи и принципно становище, че само на основата на данни от анонимен свидетел, не може да се извлече извод, че Харизанов може да се укрие. Но и тук се разграничи от мнението на СРС – според въззивните съдии проблемът не бил във формата на показанията, а в оскъдната информация, която носят те. Съдът наблегна и на продължителния период на задържане – близо 4 месеца, който, според магистратите, има превантивно въздействие върху обвиняемия, който вече бил наясно с последиците от действията си, ако се опита да пречи на разследване. Съдът коментира и че една хипотетична възможност обвиняемият да въздейства на свидетели, каквато прокуратурата смята, че има, не може да бъде основание Харизанов да бъде задържан. Определението на съда е окончателно.