За една пропусната реплика в съдебен протокол

Вежлив е този магистрат, който чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса. Това е част от записаното в Етичния кодекс на магистрата. В кодекса, който определя какво трябва да е поведението на съдии, прокурори и следователи пише и друго - безпристрастен е този магистрат, който установява истината за фактите единствено на основата на обективен анализ на доказателствата по делото, създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
 
Тези правила са гарант, че магистратите ще действат така, че да не уронват престижа на съдебната власт. Въпросът е какво ще се случи, ако в съдебно заседание съдия отправи реплика към една от страните, но тя не бъде записана в протокола. Действително, законът предвижда възможността страна по дело да поиска поправка и допълване на протокола, ако той не отразява в цялост случилото се по време на съдебно заседание. Преценката за това дали може да се допусне поправка и допълване на протокол отново е на същия съдебен състав.  

Подобна ситуация се случи по дело в Софийския апелативен съд, чиято необичайна съдба по инстанциите, буди сериозни съмнения, че администрирането се използва за заобикаляне на процесуалните правила, както “Съдебни репортажи” писа. Делото, заведено от Красимир Гергов срещу адвокат Деяна Марчева, е симптоматично за проблема със случайното разпределение на делата. Процесът започва преди три години, когато ищецът Красимир Гергов иска от съда да осъди адвокат Деяна Марчева да нареди на офшорното дружество „Уисингтън Лимитид” да прехвърли правата и акцията в друго офшорно дружество „Екуип Лимитид” в полза на трето лице Ричард Морис Диксън. Едновременно с това Гергов претендира да се установи спрямо ответницата, че той е действителният собственик на акцията в “Екуип Лимитид”. Делото минава през три съдебни инстанции, които се произнасят по допустимостта на исковете, като мутира от гражданско в търговско, след като от разглеждането в гражданските отделения на СГС и САС става ясно, че те не намират за допустими исковете на Гергов. Делото престоява дълго в кабинетите на началниците на съдилищата. В крайна сметка след като търговски състав на ВКС приема, че исковете са допустими, делото е върнато в СГС, но не достига до съдията, който трябва да продължи съдопроизводствените действия, а с анонимна резолюция на началник в СГС е прекратено и образувано под нов номер и пред търговски съдия. На този етап процесът се гледа от Софийския апелативен съд, а съдия-докладчик по него е небезизвестният бивш председател на СГС и кандидат за върховен съдия Светлин Михайлов.  
 
Първото съдебно заседание в САС е на 6 ноември, когато адвокат Деяна Марчева прави искане за отвод на съдията-докладчик Светлин Михайлов, тъй като според нея са налице множество факти, които компрометират безпристрастната му позиция по делото.  Според нея фактът, че делото е разпределено на 27 юли – четвъртък, а само два работни дни по-късно – в понеделник, то вече е насрочено, като всичките й искания са отхвърлени, говори за нетипична бързина. Делото съдържа над 960 страници, а само въззивната жалба е 21 страници и не е възможно съдията добросъвестно да се е запознал с всички материали и да е формирал становище по исканията на страните, твърди Марчева. Според нея, всичките й искания са отхвърлени с бланкетни мотиви. По отношение на подадената допълнителна молба от нея за произнасяне по игнорираните искания няма данни в делото изобщо да е докладвана на останалите членове на съдебния състав. В искането за отвод адвокат Марчева посочи, че цялостното поведение на съдия докладчика Михайлов поражда сериозно съмнение, че е предубеден и процесът не е справедлив. Като мотив е изтъкната и странната процесуална съдба на делото, като е променен кръгът от съдии, които ще се произнасят по това дело.

В този контекст, адвокат Марчева, поставя и въпроса за „оспорения морален интегритет на съдия Михайлов”, като се позовава на множество медийни публикации, които „сриват авторитета” му. Именно тук ответницата е прекъсната от съдия Людмила Цолова: „Това няма да го слушаме…ако имате някакви други правни доводи”. Репликата не е отразена в протокола от заседанието. Марчева посочва и факта, че всички молби на ищеца са удовлетворени по „изключително задкулисен начин”, а наред със странната процесуална съдба на делото и подмяната на съдиите, които ще го разглеждат, това води до извода, че процесът се решава задкулисно.
 
В искането за отвод се подчертава, че способите, с които ищецът се опитва да докаже своя иск, говорят, че централна роля по делото има свидетелят Росен Карадимов (бивш съветник на Сергей Станишев и съдружник с Марчева). Адвокат Марчева казва също, че силната политическа позиция на Карадимов е публично известна, като се позовава на твърдения на Весела Лечева в медиите, че Карадимов е управлявал държавата заедно с Делян Пеевски. Това допълнително засилва недоверието на ответницата към случващото в процеса. След това изявление идва ново прекъсване от страна на съдийски състав. Думата взима съдия Светлин Михайлов и казва: „Поради тази причина ли сте била свързана с него, защото той е известна публична личност и управлява държавата?”. Вметката на Михайлов обаче също не е отразена в протокола. Адвокат Марчева посочва и друго основание за съмнения – ненадеждната система за случайно разпределение на делата.
 
Всичките й доводи в искането за отвод са отхвърлени, като в определението си съдебният състав не коментира нито един от тях, а бланкетно постановява, че не са налице основанията за отвод на съда. Днес по искане на адвокат Марчева се проведе ново съдебно заседание, в което тя направи искане за допълване на протокола, за да бъдат изрично отразени писмено репликите на членовете на съдебния състав, както и тези на адвокатите на Гергов, които я прекъсват, защото според тях навлизала по същество на делото. Ответницата иска от съда да бъде изслушан аудиозаписът от предишното заседание, за да бъде допълнен протоколът.
 
Искането за допълване на протокола е отхвърлено, като съдебният състав постанови в определението си, че според ГПК в протокола  се записват същността на изявленията, исканията и изказванията на страните. Всички тези реквизити, според САС, са налични. „Посоченото в молбата не представляват съществени изявления, искания или изказвания на страните, нито констатации или определения на съда и не подлежат на задължително отразяване в протокола”, посочва САС. Мотивира се и с обстоятелството, че искането за отвод на съдия Михайлов е налично като писмено доказателство по делото. Съдебният състав отказа и в заседанието да бъде изслушан аудиозаписът от 6 ноември. Така репликите на съдебният състав останаха вън от протокола на проведеното съдебно заседание.

В ГПК съществува и друга норма, уреждаща доказателствената сила на протокола от съдебно заседание. Според чл. 152 „протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени”. И така – нищо, което не е записано, не съществува. Незаписаните реплики се считат неизречени. А ответницата иска да бъдат записани, защото те, макар да не са по съществото на иска, по същество са информация за отношението на съда към страните. Ако не са в протокола, Марчева не би могла да се позове на тях и да твърди, че съдебният състав е бил пристрастен, като не й е осигурил ефективни възможности спокойно да изкаже и защити тезата си. Вписването в протокола не означава непременно, че оплакванията й биха били приети за основателни от ВКС, но значат възможност да твърди, че такива реплики е имало (чути и от присъстващите журналисти). Съвсем отделен и никак не малозначителен е въпросът как могат страните в процеса тогава да се защитят от неетично поведение на магистрат, който решава какво ще запише в протокола? Та нали неетичното поведение на съда към една от страната никога не е от “същността” на предмета по делото, т.е. винаги съдът може да откаже да го удостовери със споменатия мотив, че не спада към “същността на изявленията, исканията и изказванията на страните”? Няма как да е така обаче щом Етичният кодекс на магистратите изисква от тях да са етични, т.е. очаква се това да може да бъде доказано.