СЕРИЯ “ИНСПЕКТОРАТ”

В темата за Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който предлага за наказание магистратите, прозират повечето опити за овладяване на съдебната власт. Помните ли как спорният председател на Комисията за борба с корупцията на предишния Висш съдебен съвет Цони Цонев беше номиниран и избран от Народното събрание за инспектор в края на 2011 г.? Той не встъпи в длъжност не заради последвалото обществено възмущение, а защото беше посъветван така в личен разговор с премиера. И не, не беше нормално Народното събрание да избира член на скандален ВСС за нов мандат в орган на съдебната власт, и то след навършена пенсионна възраст. Не беше нормално и премиерът да има решителната дума дали Цонев да се оттегли, за да се смекчи негативната реакция на Брюксел преди поредния мониторингов доклад.

Не е нормално, но тук напоследък така се случва. Случи се и Ана Караиванова, избрана за главен инспектор от средите на БСП, в мандата на правителството на ГЕРБ да изглежда като избрана от управляващите. И не само заради похода й срещу софийските съдии под мотото – “умирайте на работните си места от претоварване – това не е от компетентността на Инспектората, но ако дръзнете да възразите, само ще направите положението си по-мъчително”. И не само заради услужливото размиване на скандала с приятелката на вътрешния министър Владимира Янева, която беше разглеждала дело срещу управляващите общинската фирма “Софийски имоти”, въпреки че баща й беше закупил жилище от тях, представляван лично от нея, в период и при условия съвсем близки до тези в обвинителния акт. Тогава Караиванова се усъмни, че журналистическото разследване на “Медиапул” е поръчково. Отсече, че ИВСС не е “орган на повикване” и отказа да провери само конкретния сигнал.

Вместо това Караиванова разпореди в противоречие с правилата за дейността на инспектората и неговата практика непланирана проверка на цялото Наказателно отделение на СГС. Този пример е емблематична проява за това колко властово угодна може да е позицията на главния инспектор. И може би повдига завесата за причините, поради които повече от половин година Караиванова продължава да стои на тази длъжност при изтекъл мандат и въпреки решението на Конституционния съд, че мандатните длъжности трябва да се освобождават веднага след изтичане на съответния срок и да стоят свободни до избирането на нов титуляр.

“Съдебни репортажи” започва поредица от материали за двойните стандарти на ИВСС, защото обществената дискусия по тези въпроси е полезна именно преди избора на нов главен инспектор. Както писа “Медиапул”, Ана Караиванова се спряга за зам.-министър на правосъдието, което означава, че може би нарушението на Конституцията с нейното оставане на поста след изтичане на мандата скоро ще бъде преустановено. С няколко конкретни истории за “късогледството” на инспектората спрямо съмнения за прокурорско обслужване на управляващите, за лентяйството на няколко председатели на съдилища, за двойни стандарти при проверки по търговски дела ще покажем значимостта на проблема. Отдавна вече не се учудваме – имената на съдиите и прокурорите, които излизат, са едни и същи независимо от това кое правителство е на власт – и на тези, които са толерирани, и на тези, които се оказват политически неприемливи.

Как се решават малко дела, затова пък извънредно дълго

Извършвайки разследване за делата срещу софийските прокуратури, образувани по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, попаднахме на един особено интересен случай. Интересен, защото показва за пореден път, че множество военни магистрати нямат работа за сметка на други, които за същата или доста по-ниска заплата работят десетки пъти повече. Интересен и заради изобличението на конкретна форма на лицемерие – тази на бившия председател на Военно-апелативния съд и настоящ административен ръководител на Софийския апелативен съд (САС) – Веселин Пенгезов.

При проверка на делата на военните прокуратури източници от Военно-апелативна прокуратура съобщиха за “Съдебни репортажи” за два фрапантни случая на бавно правосъдие – едното за продължаващото от 1998 г. наказателно производство за грабеж и изнасилване в кв. Чепинци, за което бившият министър Цветан Цветанов нападна бившата председателка на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Той се дезинтересира от случая, след като разбра, че тя не е отговорна за забавянето, понеже МВР е скрило информацията, че един от подсъдимите през 1998 г. е бил полицай и делото му трябва да се гледа от военните прокуратура и съд. По този случай ИВСС не намери виновни прокурори, включително и за това, че досъдебното производство е траяло 8 години и през това време са загубени доказателства.