Снимка: Дневник

Напрежението около избора на главен прокурор и политическите опити за ограничаване на възможността настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да избере единствения кандидат за поста – Борислав Сарафов, засенчиха друг важен избор в съдебната система. Във вторник Съдийската колегия на ВСС трябва да избере председател на Софийския градски съд (СГС).

Това е най-големият окръжен съд в страната и ключовото му значение произтича от делата, които се разглеждат в него. В СГС попадат наказателните дела за корупция и организирана престъпност, за престъпления, извършени от лица с имунитет и търговски дела за милиони. Именно СГС води регистъра на политическите партии и компетентен да издава разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС-та) по искания на прокуратурата и службите.

Процедурата бе обявена в края на 2023 г., тъй като мандатът на досегашния председател – Алексей Трифонов изтече. Документи в конкурса подадоха съдия Трифонов и зам.-председателят и ръководител на Наказателното отделение на СГС Руси Алексиев. Двамата бяха номинирани от Общото събрание на съда – 50 съдии подкрепиха досегашния административен ръководител, 44 магистрати – заместникът му (в СГС работят 186 съдии). Изслушването на двамата кандидати бе насрочено за декември, но седмица по-рано Трифонов (който продължава да ръководи съда като и.ф.) депозира молба за отлагане и така изборът бе насрочен за 21 януари.

Повече от година, след като кандидатите представиха концепции за управление на съда и пред Общото събрание бяха изслушани идеите им за бъдещето на СГС, съдия Алексей Трифонов се отказа от надпреварата. Лаконичното му обяснение защо няма да се бори за втори мандат бе публикувано на 10 януари от сайта Lex.bg. „Това е обмислено лично решение“, коментира единствено Трифонов. Въпреки това от публичната информация до момента е ясно единствено, че Алексей Трифонов е оттеглил съгласието си да изпълнява функциите на административен ръководител и е подал молба за възстановяване като съдия в Софийския апелативен съд (САС).

Неочакваното му оттегляне (ако това стане факт) е силна индикация, че фаворитът е предварително ясен и се ползва с подкрепата на мнозинството в съвета и Делян Пеевски. Според източници на „Съдебни репортажи“ в СГС и САС Трифонов е бил посъветван да се откаже от ръководния пост, а в замяна му е обещано зам.-председателско място в САС.

Как Алексей Трифонов беше назначен като председател на СГС?

Алексей Трифонов е магистрат от 1998 г. От 2005 г. е съдия в Наказателното отделение на СГС. През 2009 г. е назначен за член на ЦИК от квотата на ДПС, а същата година е командирован в Софийския апелативен съд и правораздава там шест години (печели и конкурс за титулярно място). Явява се на конкурса за председател на СГС като външен кандидат и е предпочетен пред двукратният избор на съдиите в съда за техен председател – съдия Евгени Георгиев. Изборът на Трифонов бе част от поредица кадрови решения на ВСС, които пренебрегваха волята на съдиите кой да управлява съда. Припомняме, че различни състави на ВСС избраха председател на най-големия окръжен съд в страната, които се ползваха с явна политическа подкрепа – Владимира Янева (която бе близка приятелка на бившия вътрешен министър на ГЕРБ Цветан Цветанов), Георги Колев (в последствие издигнат до председател на ВАС, макар да не бе гледал никога административни дела).

В изслушването пред ВСС през 2018 г. преди гласуването на двамата кандидати, Трифонов казва: “Не съм ходил по партийни централи, нито към говорил с когото и да било. Но не бива този съд да стои без титуляр, никой и нищо не ме е мотивирал“, подчерта той. Въпреки уверенията му така и не става ясно защо е решил да се кандидатира за председател съд, в който не работи и който, на практика, е едно ниво под САС.

Кой е Руси Алексиев?

Руси Алексиев влиза в съдебната система през 2001 г. като младши прокурор към Софийска районна прокуратура (СРП). Две години по-късно става прокурор към СРП, а месец по-късно е назначен като ръководител на отдел „Икономически престъпления“ там. През 2007 г., когато Алексиев е и говорител на СРП, участва в зрелищна катастрофа на столичния булевард „Христо Смирненски“. Тогава две коли – Мерцедес и БМВ, управлявано от Алексиев, помитат масите пред сладкарница „Пчела“, като в катастрофата са ранени три жени, една от тях – бременна. Полицията установява, че виновен за случилото се е шофьорът на Мерцедес-а.

Година и два месеца след това Алексиев става зам.-районен прокурор на СРП. От юли 2013 г. е редови прокурор там, а септември участва в конкурса за административен ръководител на Софийската градска прокуратура, заедно със следователя Бойко Атанасов и прокурорката от СГП Ваня Илиева . Алексиев отива на балотаж срещу Илиева, но никой не печели доверието на съвета. Още по това време Алексиев е спряган за близък на тогавашния член на ВСС и бивш зам.-главен прокурор Камен Ситнилски. На същото заседание Ситнилски е временно отстранен от съвета за предполагаемо лобиране при изборите от съдебната квота на кадровия орган.

Така се разразява един от големите скандали в съдебната система – за незаконното уволнение на Камен Ситнилски. Мнозинството около бившия прокурор Сотир Цацаров образува дисциплинарка и го уволни (без необходимото мнозинство за това), след контролирано изтекли записи на разговори между магистрати, от които възникват съмнения за лобиране при избора на прокурорската квота във ВСС. По време на дисциплинарното дело двама прокурори от СРП свидетелстват, че през 2012 г. са разговаряли с Руси Алексиев (тогава зам.-районен прокурор), който им „указал“ да подкрепят Ситнилски при изборите за нов кадрови орган. Един от прокурорите Любка Кабзималска бе споделила пред дисциплинарния състав, че Руси Алексиев ? поставил условие – тя ще бъде избрана да гласува за членове на ВСС, но само ако подкрепи Камен Ситнилски, припомня Mediapool. Прокурор Силвия Соколова разказала, че Алексиев приканвал и призовавал делегатите от СРП да гласуват за Ситнилски “като човек, който милее и е радетел на СРП”. Руси Алексиев обясни пред ВСС, че действително е водил такива разговори с част от делегатите, но нито ги е натискал, нито им е въздействал, а просто ги е уведомил защо ще подкрепи Ситнилски. Именно показанията на тези прокурори служат за незаконното уволнение на Камен Ситнилски.

След скандала през 2015 г. Алексиев е назначен като наказателен съдия в СГС след конкурс, докато през септември 2019 г. новоизбраният председател на съда Алексей Трифонов не го предлага за негов заместник и ръководител на Наказателното отделение на най-големия окръжен съд. През 2022 г. защитава докторантура към катедра „Наказателноправни науки“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През 2014 г. Руси Алексиев печели наградата „Прокурор на годината“ на Националните награди за правосъдие, а през 2022 г. отново е победител, този път в категория „Съдия на годината“. Отличието му е връчено от журналист от в. „Телеграф“ (вестникът бе собственост на Делян Пеевски до 2021 г.). Националните награди за правосъдие, връчвани от Temida.tv имат спорна репутация сред юридическите среди заради липсата на ясен регламент за номинациите (отличия са връчвани на председателя на ВАС Георги Чолаков, доктор Петър Илиев (уличен в плагиатство), адвокат Менко Менков (защитник на Бойко Борисов), съдия Богдана Желявска (бивш зам.-председател на СГС по времето на Владимира Янева), Иван Гешев (бивш главен прокурор) и други магистрати и юристи с нееднозначна репутация).

СРС-та на Ибрямов – в нарушение на Конституцията

Руси Алексиев е съдията, който разреши подслушването на Джейхан Ибрямов от ДПС, арестуван с белязани пари в началото на октомври. Ибрямов е един от хората, които останаха лоялни на Ахмед Доган при разцеплението на партията и конфликта му с Делян Пеевски. Депутатът бе арестуван на 2 октомври и обвинен в търговия с влияние. Още преди ареста службите вече са подслушвали Ибрямов, което предизвика юридически спор дали доказателствата са законни, тъй като депутатът е имал имунитет. А това означава, че парламентът е трябвало да даде разрешение за разследването му. Оказва, че се Ибрямов е подслушван от 20 септември като обект на оперативна разработка, а разрешенията са дадени от зам.-председателя на СГС Руси Алексиев. Разрешение обаче депутатът от ДПС да бъде разследван е дадено едва на 3 октомври.

Разследващите твърдят, че всичко е законно, но решение на Конституционния съд (КС) от 2020 г., което тълкува обхвата на имунитетите на президент и вицепрезидента дава правната рамка за действията на прокуратура и разследващи спрямо лица с имунитет. То е образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев, който пита КС дали прокуратурата има право да извършва действия по разследване спрямо президента, без да има повдигнато обвинение или официално разследване срещу него. В решението КС казва, че имунитетът забранява на разследващите да извършват каквито и да е било действия, които биха могли да спомогнат за образуване на наказателно производство.

“Срещу президента не могат да бъдат извършвани действия по разследването, които под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата. В рамките на извънпроцесуални действия не може да бъде допуснато да се наруши лична свобода и неприкосновеност на президента”, се казва в решението. А извънпроцесуални действия са именно онези в рамките на оперативна разработка, която предшества евентуално образуване на досъдебно производство. Тук влиза и използването на СРС-та. Изявени юристи обясниха, че макар решението на КС да се отнася до имунитета на президента, то в пълна степен важи и за защитата на народните представители. Ето защо бе поставен въпросът за незаконосъобразността на разрешените от Алексиев СРС-та.

В свое становище от 14 октомври зам.-председателят на СГС обясни, че подслушването на депутата е законно, защото става дума за оперативна информация и данните не се използват като доказателства в съда. Прокуратурата обаче се позова именно на събраната със СРС-та информация, за да поиска задържането на Ибрямов.

“Когато (СРС) са експлоатирани в рамките на извънпроцесуална дейност, т.е. с тях не се цели събиране на доказателствени източници, а на извънпроцесуална, оперативна информация, въпреки че съставляват съществено навлизане в личната сфера на всяко едно лице, вкл. и такова с депутатски имунитет, именно за което е предвиден единствено и само за тях съдебен контрол, не се изисква разрешение от Народното събрание или от председателя му, когато то не заседава”, твърди Алексиев.

Съдия Алексиев сочеше, че решението на КС е неприложимо в случая, тъй като касае само имунитета на президента. “Имунитетът на държавния глава и на народните представители съществено се различават, както по своята същност, така и поради твърде различните, конституционно вменени функции на президента и на народните представители”, посочваше Алексиев. По същество разликата между имунитетите на президента и народните представители е в това, че депутатите могат да отговарят за всякакви престъпления, а президентът – само за държавна измяна, докато тече мандатът му. Адвокат Ина Лулчева коментира пред „Капитал“, че в “решение 20 на КС, което градският съд решава да не зачете, на няколко места КС изрично е записал, че обсъжда имунитета, независим от личността на титуляра – т.е. обсъжда се институтът на имунитета, като има позоваване и на този на депутатите, и на този на президента, без да се прави разлика между двата”. Мнението на адвокат Лулчева бе публично подкрепено и от други видни юристи.

А коментаторите видяха скандала с Ибрямов като демонстрация чие влияние – това на ДПС на Доган, или на АПС – на Пеевски, е по-силно в съдебната власт.

Съмнения по казуса „Нотариуса“

И още една индикация, че предстоящият избор на председател на СГС изглежда решен преди гласуването във вторник. През април миналата година в разгара на скандала „Нотариуса“ за предполагаема мрежа за влияние и изнудване на магистрати сайтът Lupa.bg публикува статия със заглавие „Разследване на Лупа: Зам.-шеф на СГС – предупреждавал ли е Нотариуса за СРС-та“. Публикацията е забелязана от заместник-председателя на ПГ на ППДБ и член на ръководството на „Да, България“ Божидар Божанов, който пуска пост в социалната мрежа „Х“, придружен от факсимилие на писмо към СГС, в който уведомява, че председателят на съда Алексей Трифонов вече шести месец не отговаря на запитването. „Във връзка с разрешенията за СРС срещу народни представители, се сетих, че с Надежда Йорданова бяхме питали Софийския градски съд дали зам-председателят Руси Алексиев (който одобрява СРС-тата), е предоставял информация на Мартин – Нотариуса, както се твърдеше в медийни публикации. Шести месец нямаме отговор на това писмо“, пише Божанов.

На 11 януари депутатът отново припомня случая в свой пост във Facebook по повод оттеглянето на Трифонов от конкурса за председател на СГС. „Вече няколко пъти питам СГС по отношение на информация, че Алексиев е информирал Нотариуса за СРС-та срещу него. Досега отговор от СГС няма, а не би следвало да се спестява тази информация – тя е документирана и не следва да е класифицирана.

Че Пеевски превзема съдебната система през административните ръководители е ясно. За да има кой да одобрява подслушване и следене. И да го информира ако нещо тръгне срещу когото не трябва“, сочи Божанов.

Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че публикацията в сайта Luba.bg по отношение на Руси Алексиев е свалена на 12 април (ден след поста на Божанов) и заменена с новина със следното заглавие: „Внимание! Задават се магнитни бури“. URL-ът на страницата обаче остава непроменен (https://lupa.bg/news/razsledvane-na-lupabg-zam-shef-na-sgs-preduprezhdaval-li-e-notariusa-za-srs-ta_289469news.html).

Съдията, който дава 602 575 лв. заем на съпругата си

Проверка в имуществената декларация на съдия Алексиев за 2023 г. показва, че зам.-председателят на СГС е декларирал 323 000 лв. налични парични средства, а съпругата му – Елеонора – 257 000 лв. В декларацията е посочено, че средствата са от продажба на недвижим имот през 2013 г, дарение от родител, сватбени подаръци и „част от печалба по договор от … за арбитражни сделки с дигитална (блокчейн) валута срещу гаранционна сума“.

Алексиев е декларирал също вземане в размер на 602 575 лв., а съпругата му – заем от физическо лице за същата сума. В отговор на въпроси на „Съдебни репортажи“ зам.-председателят на СГС потвърди, че се касае за заем, даден от него на съпругата му. Алексиев декларира също банков заем от 594 052 лв., изтеглен през 2020 г., като, според отговорите му, се касае за „банков кредит за недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека, който съм изтеглил през 2020 г., в първоначален размер от 660 000 лв., за покупка на недвижим имот от мен и съпругата ми, за пълно погасяване на остатъка от друг мой ипотечен кредит към друга банка и за ремонт и довършителни работи“.

В графа „Доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, в размер над 5000 лева“ Алексиев декларира 252 347 лв. от доходи от прехвърляне на права или имущество. На въпрос дали би дал повече подробности по отношение на сумата, Алексиев посочи: „Това са получени доходи от прехвърляне на права, както е наименованието на ред 5 – „Годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество“, по договор за арбитражни сделки с дигитална (блокчейн) валута срещу гаранционна сума“.

Руси Алексиев декларира и 123 хил. лв. – като тази сума е от „получени сватбени подаръци“. Сумата е част от декларираните 377 652 лв. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година.

В графа „Дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества“ в имуществената декларация Алексиев декларира, че съпругата му притежава 100% дружествени дялове от “Рентакар БГ” ЕООД, “БГ Трансфер” и “София резиденс” ЕАД, както и 33.33% дялово участиев “Автоджет иншурънс груп” ООД. Стойността на дяловото участие на Алексиева в “София резиденс” ЕАД е 581 002 лв. Проверка в регистрите сочи, че компанията притежава близо 330 кв.м. офис на столичната улица „Княз Борис I“.

От отговорите на Алексиев не става ясно откъде са средствата за заема, който дава на съпругата си, но изрично посочва, че ИВСС не е открил несъответствие в подадените от него декларации за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 и 2024 г. Зам.-председателят на СГС посочва също, че Националната агенция по приходите е извършила две проверки по сигнал за периодите 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. до 30.11.2023 г. Проверките завършват с извод, че „няма несъответствия между получени приходи и доходи и извършените разходи и наличие на основания за извършване на корекции по декларираните данни за целите на ЗДДФЛ“.

Нищо няма да се промени

Идният вторник Алексиев ще бъде изслушан от Съдийската колегия и кандидатурата му ще бъде подложена на гласуване. Той трябва да събере осем гласа, за да оглави СГС. Съдии, с които “Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че няма съмнение, че Алексиев се ползва с подкрепата на мнозинството в колегията.

За отношението към конкурса от страна на редовите съдии от СГС може да се съди по протокола от Общото събрание за изслушването на Трифонов и Алексиев. Събранието е прекратено поради липса на кворум, а апатията и незаинтересоваността на съдиите е най-силният показател, че конкурсът е предрешен – досега всички опити на съдиите да излъчат административен ръководител от редиците на СГС се сблъскват с отпор на мнозинството във ВСС.

Липсата на рационални аргументи и мотивирани доводи защо мнозинството игнорира съдийското самоуправление на съда има само едно обяснение. Градският съд винаги е бил в полезрението на политиците, а процедурите и конкурсите изглеждат като фасада, зад която се вижда нелегитимна за правосъдието цел – назначаването на предвидим председател на съда, който гледа търговски дела с огромни финансови интереси и наказателни дела срещу висшия ешелон на властта.

Що се касае до предложенията на Руси Алексиев за бъдещото управление на съда, пред Общото събрание на съда той казва: „Колеги, в случая хубавото е, че който и от нас двамата да избере Съдийската колегия на ВСС за председател на съда, нескромно мога да кажа, че ще е добър вариант. Дали ще е съдия Трифонов, или аз, няма да има съществена разлика за съда“.

Снимка: Капитал

Малко повече от две седмици преди изтичането на мандата, нито от президентството, нито от парламента са направили постъпки за попълването на освобождаващите се места. Съдебната квота в КС обаче, е на път да се попълни навреме. Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) – Галина Захарова и Георги Чолаков, свикаха Общо събрание на двете съдилища на 1 ноември. От дълго време между двете върховни съдилища се спазва джентълменско споразумение – при всяка ротация ВКС и ВАС да се редуват при излъчването и избирането на кандидат. Сега е ред на ВКС да издигне кандидат, който да бъде подкрепен от мнозинството върховни съдии. Последното попълнение от съдебната квота беше съдия Соня Янкулова от ВАС.

В публикация на Lex.bg от 8 октомври се сочат трима потенциални кандидати от ВКС – председателят на Търговската колегия Евгений Стайков, съдията от Наказателната колегия Галина Тонева (бивш зам.-главен прокурор) и съдията от Гражданската колегия Светлана Калинова. Съдии потвърдиха пред „Съдебни репортажи“, че това ще бъдат трите кандидатури за нов конституционен съдия.

Източници на „Съдебни репортажи“ от съдебната система обаче сочат, че сред съдиите има сериозно опасение, че този път джентълменското споразумение няма да се спази и може да бъде „счупено“. Влиянието на Георги Чолаков сред съдиите във ВАС е огромно и не е изключено от съда масово да гласуват за посочен от него кандидат.

Аритметично погледнато подобен обрат е напълно възможен. Официална справка от ВКС сочи, че в момента съдиите, които имат право на глас в Общото събрание на двете върховни съдилища са 95 – това е броят на титулярите в съда, тъй като командированите съдии не гласуват. На запитването на „Съдебни репортажи“ от ВАС отговориха, че по щат съдиите там са 102.

Това на практика означава, че съдиите от ВАС биха могли да обърнат избора, тъй като гласовете оттам ще са повече. И това не е случайно. През септември Съдийската колегия (СК) към Висшия съдебен съвет назначи 17 нови съдии във ВАС след проведен конкурс за повишаване. Не така гладко обаче се развиха нещата в конкурса за 13 съдии в Гражданската колегия на ВКС. Класирането за двата конкурса излезе през юни – за ВАС – на 11 юни, за ВКС – на 13 юни. Но и до този момент Съдийската колегия не е назначила спечелилите конкурса за ВКС.
Част от съдиите от ВКС, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че забавянето се свързва именно с избора за конституционен съдия. Липсата на решение на СК по конкурса за ВКС дава числено преимущество на гласовете от ВАС, които ще определят следващия член на КС от съдебната квота.

Поведението на СК и двойния стандарт, който мнозинството там, лоялно на председателя на ВАС Георги Чолаков, демонстрира по отношение на конкурсите във ВАС и ВКС, също подкрепят подобна хипотеза. Точката за конкурса за ВКС бе внесена за разглеждане на заседанието на СК на 8 октомври. Докладва я Вероника Имова и казва, че в СК са получи възражения от двама участници – Даниела Христова от Окръжен съд – Варна и Милен Василев от Апелативен съд – София. Имова казва, че акцент във възраженията е твърдението, че конкурсната комисия не е била безпристрастна при оценяването на кандидатите. Причината била, че част от членовете на комисията са правораздавали в един състав с командировани съдии, които са участвали в конкурса. Според подалите възражения, тези членове на конкурсната комисия трябвало да си подадат отвод, но не го направили.

Ето защо тя предлага да се изиска справка от ръководителя на Гражданската колегия на ВКС Мими Фурнаджиева има ли участие на членове на комисията в съдебни състави с командировани магистрати, които едновременно участват като кандидати в конкурса. Имова обяснява, че така щели да се изключат всякакви съмнения за независимостта и безпристрастността на комисията.

Проблемът обаче е, че до този момент в практиката на СК нито веднъж кадровиците не са обсъждали подобни основания – наличието или не на основания за отводи, свързани с конкурсната комисия, а такива твърдения и възражения са постъпвали и друг път.

„Никога не сме преценявали кой член на комисията или на колективен, решаващ орган следва да си направи отвод. Ние да предполагаме или да считаме, че е имал основание за отвод извън посочените в съответния приложим закон? Винаги сме били на позицията, че самоотводът е въпрос на лична преценка“, казва Атанаска Дишева, цитирана от Lex.bg.

Тя прави предложение колегията да приложи по точката два документа. Единият от тях е решение на ВАС по дело, касаещо конкурса за повишаване във ВАС, с което са приети за неоснователни възраженията, че членове на конкурсните комисия не бива да оценяват командировани кандидати в конкурса. Вторият документ е решение на КС – 6/2011 година, свързано с отводите на членове на ВСС. Дишева казва, че това е вторият конкурс за повишаване в общите съдилища, който или няма да приключи, както се предлага от КАК, или ще се наложи разместване на класирането.

„Съдебни репортажи“ вече писа за първия конкурс – за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища, за който мнозинството във СК направи опит да бламира класирането. Още в началото на разглежданата точка именно Георги Чолаков дава тон на мнозинството, като казва, че неговото предложение е конкурсът да се върне на етап – избор на конкурсна комисия.

По отношение на конкурса за повишаване във ВКС думата взима и председателя на съда Галина Захарова, която казва, че процедурата е напът да се превърне в прецедент.

Захарова казва, че е подготвила доказателства за участието в съдебни състави на членове на комисията по дела със съдии, които участват в конкурса. Но заради изказаните съмнения в равнопоставеността на процедурата, тя ще подкрепи предложението за изискване на справка. „Комисията понася повече, отколкото е нормално от допустимото при участието им по силата на жребия в една конкурсна процедура“, казва още Захарова. В крайна сметка СК отлага точката, докато постъпи справката от Гражданската колегия на ВКС. На следващото заседание обаче точката отново не е разгледана, тъй като поисканите материали постъпват твърде късно и членовете на СК не са успели да се запознаят с тях.

На практика това развитие оставя щата във ВКС оголен с 13 съдии, които иначе, ако СК ги беше назначила, щяха да имат правото да гласуват за нов конституционен съдия. Но дори и опасенията на съдии от системата, че е възможно от ВАС да издигнат собствен кандидат да не се сбъднат, то изходът от гласуването за член на КС от съдебната квота, отново ще зависи от гласовете от ВАС. Източници на „Съдебни репортажи“ от ВКС обясниха, че вероятно гласовете от съда ще се разпределят между тримата кандидати. Така, съдиите от ВАС, ако получат „инструктаж“ да гласуват за точно определен кандидат, ще предопределят крайния резултат. Съдии коментираха, че този кандидат вероятно ще бъде посочен от Чолаков, респективно ще дължи избора си на волята на председателя на ВАС.

Снимка: Дневник

Негативното си мнение за устройствения закон (Закона за съдебната власт) и интерпретацията му от различни органи на съдебната власт съм изразявала многократно по време на работата си като съдия и не му е тук мястото да повтарям аргументите си. Гледната ми точка тук е чисто практическа.

В периода 2016 – 2022 г. ми се наложи пряко да се сблъскам с последиците от неудачната и тромава конкурсна процедура, която с всяко следващо изменение на Закона за съдебната власт се влошава. Бях председател на конкурсната комисия на последния проведен и приключил успешно конкурс за търговските отделения на апелативните съдилища в началото на 2016 г. Сравнявайки тогавашната несъвършена, но относителна адекватна процедура с последващите законодателни решения, мога само да изразя съчувствие към всички участващи съдии – и от страна на комисиите, и от страна на участниците. Работата на комисията и участниците в конкурса през 2016 г. приключи за около 2 – 3 месеца, като през този период никой от членовете на комисията не беше отстранен от пряката си работа и това му участие не натовари допълнително колегите.

Оттогава, вече 8 години и половина, приключил конкурс за апелативните съдилища няма, въпреки че конкурсен труд кипи непрекъснато – предимно безсмислен. Съдиите в Търговската колегия на ВКС почти непрекъснато са ангажирани с обявени от Висшия съдебен съвет (ВСС) конкурси и с атестации, четат хиляди дела и съдебни актове на участниците. Съгласно Наредбата на ВСС те са отстранени от пряката си работа и тази пряка работа по делата се преразпределя на останалите съдии в колегията, чийто числен състав по времето, в което бях неин ръководител, беше на дъното на санитарния минимум. При изключване от разпределянето на дела на членовете на комисията новопостъпващите дела се насрочват в графиците на останалите съдии. Това, от своя страна, измества тези графици напред във времето, като имаше периоди, в които от датата на постъпването във ВКС до датата на насрочването на делата по чл. 288 от ГПК срокът беше 10 – 11 месеца.

Независимо от това, състоящата се от съдии в Търговската колегия на ВКС комисия по следващия (след 2016 г.) конкурс за апелативните съдилища приключи работата си, но кадровото израстване на участниците не се случи. Съдийската колегия на ВСС реши, че конкурсната комисия е била формирана неправилно, тъй като участващи в жребия съдии са се отвели, но не пред компетентния орган. Конкурсът беше върнат на кота нула.

И тогава, както и сега, решението за определяне на състава на комисията е на Съдийската колегия на ВСС, но тогава не чух/прочетох дори намек за самокритичност за несвоевременната констатация на порока на това решение, изразяващ се в елементарна липса на проверка. Становището си, че порок при жребия не е бил допуснат или ако е допуснат, е несъществен, съм изразявала нееднократно и пред всички възможни органи, ангажирани с конкурса, но… уви!

През 2022 г. конкурсът за апелативните съдилища започна отначало. Сега, две години по-късно, по навик прегледах актуалните въпроси, с които се занимава Съдийската колегия на ВСС, и се сблъсках с deja vu. Отново членове на колегията безкритично и бих казала – безотговорно, обсъждат състава на конкурсната комисия, определена с тяхно решение, и намират „порок“ едва след като тази комисия е приключила работата си и оповестила класирането.

Един път – това би могло да е случайност, но втори път – много прилича на тенденция и вероятно такива са опасенията на колегите от Върховния касационен съд, обусловили свикването на нарочен Пленум и приемането на обосновано и безупречно от правна страна становище. В едно официално правно становище, изразено от името на институция или неин орган, не може и не бива да се съдържат предположения, макар и основаващи се на обикновена практическа логика, относно истинските причини за ставащото в Съдийската колегия на ВСС. Коментар за случващото се с конкурсите и за апелативните съдилища, и за Върховния касационен съд обаче могат да направят и юристи, които не са част от системата. А когато в продължение на около 40 години са били едновременно и субект, и обект на работата ?, това мнение едва ли е маловажно.

Синтезираното ми становище е, че законовото и подзаконовото уреждане на конкурсите за повишаване и преместване в системата е не просто лошо, а вредно. Вредно за магистратите и от двете страни на процедурата, вредно за нормалния процес на правораздаване, вредно за общата колегиална атмосфера в съдилищата и оттук – вредно за правото.

Тромавата процедура, включваща недобре формулирани и често напълно излишни елементи, допуска нееднозначно тълкуване съобразно конюнктурата. Тя е полезна за ловенето на риба в мътна вода. Процедурните капани са болезнено познати не само в съдебната система, а и в системата на държавните и общински органи, корпоративни и политически структури. Това е полезно за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“. В конкретния случай евентуалната и несвоевременна ревизия от членове на Съдийската колегия на ВСС на решението им от 01.11.2022 г. – едва след обявяването на резултатите от класирането през есента на 2024 г., би могло да се тълкува като ревизия на самото класиране, което е недопустимо. Предположението, че изказванията, които прочетох на сайта на ВСС, са мотивирани от „защо на избираема позиция е поставен кандидатът Х, към когото имам резерви, а на неизбираема позиция е поставен кандидатът У, който е мой фаворит“ е толкова кощунствено, че дори не искам да го коментирам. Би било равностойно на изсичането на гора заради лично негативно отношение към конкретно дърво. Подобна позиция би обозначила съдии, загубили компас, ако използвам блестящия изказ на адв. Валентин Брайков, макар и по друг повод.

Предполагам, че такива са били опасенията на колегите от Върховния касационен съд, за да приемат решението на Пленума от 02.10.2024 г. Защото сега се коментира конкретен специалист по гражданско/търговско право, но утре с подобни процедурни еквилибристики може да бъде сринат всеки конкурс и да се обезсмисли работата им. Опасенията са, че не просто се създава прецедент, за да се черпят права от евентуални собственоръчно заложени мини, а че пред професионалната общност се демонстрира разбирането, според което шиканирането на даден процес е приемлив модел на поведение.

От моя гледна точка последицата е не просто един провален конкурс и 8 загубени години от професионалния живот на стойностни колеги, а тотален срив на авторитета и доверието към системата, част от която съм била в продължение на 40 години. Не че сега нещата са розови, но дъното е още далече и ще бъде далече, докато има добросъвестни, мотивирани колеги, вършещи работата си. Ако органът, който законът е определил като защитник на техните интереси, не ги демотивира чрез своите действия и нарочни бездействия.

В търговските отделения на апелативните съдилища – място, където се гледат дела с икономически интереси за милиони, не са назначавани титулярни съдии поне от 7 години. На мястото на незаетите щатове правораздават огромен брой командировани съдии. В мандата на този ВСС веднъж вече подобен конкурс се провали. Сега в него участват над 200 съдии, които се борят за 18 места в апелативните съдилища – в София (9 места), Пловдив (4 места), Бургас (2 места) и Варна (3 места). Логично е да се запитаме защо СК опитва да провали двугодишно усилие на толкова хора и да рестартира конкурса? Ако заявеното решение, анонсирано от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който изглежда контролира мнозинството в колегията, стане факт, то ще има изключително негативен ефект върху системата.

Хронологията или как с изсмукани от пръстите аргументи се прави опит за провал на конкурса

Индикацията, че нещо необичайно ще се случи дойде в самото начало на разглеждане на точката. И това бе фактът, че първи в дискусията взе думата Георги Чолаков. Той неведнъж е обвиняван от опозиционно настроените членове в колегията, че се меси твърде много в съществените въпроси, касаещи управлението на общите съдилища. Това твърдение не е голословно – в последните години Чолаков даваше тон на мнозинството със свои изказвания и предложения в избори за председатели на съдилища и други ключови казуси. А то неизменно се съобразяваше с неговото мнение и игнорираше обоснованите становища на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Предложението на Чолаков беше следното – заради съществени процесуални нарушения при провеждане на конкурса, той да се върне на фазата за определяне на нов състав на конкурсната комисия. Действие, което би забавило с поне още две години финализирането на конкурса и би осигурило комфорта на близо 23 съдии, които ще продължат да правораздават в ключовите търговски отделения на апелативните съдилища без да са се преборили в състезателна процедура за титулярното място.

Аргументите за предложението на Чолаков бяха два и изцяло преповтарят възраженията на петима магистрати, участвали в конкурса. Те биха могли да озадачат дори и външните наблюдатели, които не познават в детайли системата. Първото от двете възражения се отнася до участието на доц. д-р Венцислав Петров в конкурсната комисия, който според петимата магистрати и Чолаков, не би следвало да изпитва участниците в конкурса, тъй като не преподавал по търговско право. „Ние трябва да отговорим на въпроса този хабилитиран учен, който ние сме определели да участва – доц. д-р Венцислав Петров, е ли хабилитиран учен по съответната материя, в случая тя е търговско право. Това означава, че този преподавател следва да бъде хабилитиран учен по търговско право. Моят отговор е, че това не е така. Доц. Петров е добил правото да води лекции въз основа на научен труд. Видно от биографията му на сайтовете на СУ и на ВТУ той води лекции по гражданско, семейно, наследствено, облигационно и вещно право. Доц. Венцислав Петров е преподавател в материята на гражданското право, има право и води лекции само в тази област. Странно ми е как сме го определили в конкурса за търговските отделения. В случая сме допуснали съществено процесуално действие, което води и до незаконосъобразност на решенията“, казва Чолаков, цитиран от Lex.bg.

Вторият аргумент на Чолаков бе, че комисията не се е мотивирала по един от трите критерия, по които се оценяват кандидатите – кадровите досиета на магистратите. По думите му всички кандидати са получили отлични оценки, но без мотиви. „В кадровото досие се съдържа важна информация – освен данни за наложени наказания или липсата на такива, там са всички обучения, които са провеждани – семинари, колоквиуми и т.н., което има значение при оценяването на тези магистрати. Ако няма нито един семинар по търговско право, това следва да се отчете при определянето на оценката, както и да се отчете, когато магистрати са участвали активно. Ние не може да преценим доколко комисията е действала законосъобразно“, казва Чолаков. И допълва, че поради тази причина СК не може да прецени как е действала комисията.

Със становището на Чолаков категорично не се съгласиха четирима членове на колегията – председателят на ВКС Галина Захарова, Цветинка Пашкунова (преди това съдия от ВКС), Олга Керелска (преди това съдия от ВКС) и Атанаска Дишева (преди това съдия от ВАС). Всички те изтъкнаха, че нито един от двата аргумента на Чолаков не представляват съществено процесуално нарушение, което налага конкурсът да бъде върнат.

На първо място тезата на Чолаков, че доц. д-р Петров не е специалист по търговско право бе оборена категорично от Галина Захарова и е подкрепена от становищата до Комисията по атестиране и конкурси (КАК) към СК, Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където доц. д-р Петров е хабилитиран преподавател. От СУ отговарят, че доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Гражданскоправни науки, а именно в нея се осъществява преподаването по търговско право“. Преподавателят води занятия по Семейно и наследствено право, Гражданско право-обща част и Облигационно право. От университета сочат, че търговското право не е обособено в отделно професионално направление, а попада в направление „Гражданско и семейно право“ и преподавателите там са компетентни да преподават търговско право и да участват в комисии за провеждане на държавни изпити по гражданскоправни науки.

Подобен е отговорът до КАК и от ВТУ – там доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Частно правни науки“ в Юридическия факултет, като останалите две катедри са „Наказателноправни науки“ и „Публичноправни науки“. В университета няма самостоятелна катедра по търговско право. От университета подчертават, че преподаването и научното разработване на търговско право според законодателството не се обособяват в отделно професионално направление, а попадат в направление „Гражданско и семейно право“ и преподаватели там са компетентни да преподават и търговско право.

Бърза справка в интернет показва, че специализирани катедри по търговско право не съществуват нито в Университета по национално и световно стопанство, нито в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. А това означава, че ако се приеме аргументът на Чолаков, то всички конкурси досега за търговските отделения са били нелегитимни, защото в конкурсните комисии за тях не са участвали преподаватели по търговско право.

В становището си по казуса и изказването си по време на заседанието Галина Захарова също застъпва тази теза – в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“ е предвидено, че в състава на държавната изпитна комисия за полагане на държавен изпит се включват хабилитирани преподаватели „от областта на публичноправните, гражданскоправните или наказателноправните науки“. В нея не е обособена самостоятелна област търговскоправни науки. И това е така, защото търговското право е част от гражданскоправните науки. Освен това отделна хабилитация по търговско право няма.

Захарова твърди, че след като университетите са зачели компетентността на доц. Петров, тя не може да бъде оспорвана от СК.
Цветинка Пашкунова прави и друг паралел – ако аргументът на Чолаков е верен, то тогава и конкурсите за наказателните отделения могат да бъдат оспорвани, защото в конкурсните комисии там участват преподаватели по криминалистика. Олга Керелска припомня, че през 2018 г. в конкурсите за гражданските и търговските отделения на апелативните съдилища за редовен член е избран също преподават по гражданско право.

По вторият аргумент на Чолаков – че конкурсната комисия не е дала мотиви по един от критериите за оценяване – кадровото досие на магистратите, възражения има отново съдия Захарова. Става дума за компонента от конкурса, в който конкурсната комисия оценява професионалните качества на кандидатите като разглежда шест техни акта по конкретни техни дела. „Но отчитането на някои обстоятелства изцяло и единствено по усмотрение на комисията, без насоки и указания, дадени от СК или поне от КАК, граничат със субективизъм. Много трудно бихме могли да дадем обоснована оценка на възражения във връзка с участието в обучение и семинари и съответното оценяване, защото сам по себе си броят участия в обучения е субективен като критерий за оценяване. Още по-субективен е въпросът какъв е резултатът от проведените обучения и квалификации и как се изчислява той. И ненапразно до момента в никой от конкурсите няма някакви указания и разлики с резултата в настоящото мотивирано становище на комисията за назначаването на класираните кандидати. По същия начин и в конкурса за наказателните отделения отново липсват подробности и детайлизация по критерия „данни от кадровото досие“, сочи Захарова.

Председателят на ВКС казва, че нито Закона за съдебната власт (ЗСВ), нито Наредбата, която регулира конкурсите, се предвиждат обсъждане и отразяване в мотивите към протокола на комисията на правилността на разгледаните актове или законността на процесуалните действия на съдиите. С други думи – конкурсната комисия не се явява институционен контрол на съдебните актове и би надхвърлила компетенциите си, ако изложи съображения по конкретните дела. И в този смисъл нито КАК, нито членовете на СК са давали указания за обученията. По правило СК няма правомощия да дава нова оценка на участващите в конкурса. Ето защо мотивите на конкурсната комисия не могат да бъдат предмет на обсъждане пред ВСС, защото това е изключителна компетентност на изпитващите и няма как кадровият орган да изземе тази функция или да преценява как те са се мотивирали.

Атанаска Дишева многократно пита в какво се изразява нарушението в процедурата. „Съществено процесуално нарушение в работата на нашия помощен орган – конкурсната комисия“, отговаря той.

И тъй като до този момент подобни възражения в конкурси не са правени, Дишева предлага на колегията да събере детайлна информация по поставените въпроси и да прегледа практиката си по конкурсите. Дишева иска да се събере информация от всички юридически факултети как се определя специализацията на преподавателите, съществуват ли отделни катедри по търговско право, как се осъществява взаимната заменяемост на преподавателите, на какъв принцип и от значение ли е темата на хабилитационните трудове на преподавателите. И още – да се предостави справка за хабилитираните лица, участващи в конкурсите за повишаване за периода 2018-2023 г. – как са определяни, кога и при какви обстоятелства, извършвана ли е проверка на квалификацията на хабилитираните учени. Да се предостави систематизирана информация и аргументи по проведените в този период конкурси, касаещи съдържанието на мотивираните предложения за повишаване на магистратите. Aдминистрацията на ВСС да провери начина, по който е взето решение за определяне на доц. Венцислав Петров и за включването му в списъка на хабилитирани лица, измежду които се провежда избор за член на конкурсна комисия. Да се отложи заседанието на СК, за да може всички нейни членове да присъстват и да се чуе тяхното мнение, съобщава Lex.bg.

Очаквано нито едно от тези предложения не събира мнозинство. А изказването на Драгомир Кояджиков е емблематично, защото разкрива механизма, по който се взимат решенията в колегията. Кояджиков казва, че исканата информация няма да доведе до друг извод, извън този на председателя на ВАС. След което заявява, че на него доказателства не са му необходими, защото те нямало да оборят мотивите на Георги Чолаков.

Така решението по този въпрос предстои, но отсега е ясно, че мнозинството около Чолаков едва ли ще преосмисли позицията си. Един от сериозните проблеми в едно такова разрешение на казуса е, че ако конкурсът бъде върнат на етап – избор на комисия, никой от участниците в него няма да има пълноправна възможност да възрази, тъй като при евентуално обжалване е твърде вероятно ВАС да се позове на факта, че това е въпрос по процедурата, а не краен акт. С други думи – усилията на над 200 магистрата, както и на конкурсната комисия, които са участвали в конкурса за повишаване, ще бъдат изтрити като с гумичка. И тук идва резонният въпрос – защо?

Изроденият институт на командироването или за кого са запазени местата

Източници на „Съдебни репортажи“ в съдебната система сочат, че една от основните причини мнозинството в СК да се опитва да провали настоящия конкурс се корени в класирането. И по-точно в това, че сред класираните за титулярните места няма от командированите съдии, които правораздават в търговските отделения на апелативните съдилища в София, Пловдив, Бургас и Варна.

Проверка на „Съдебни репортажи“ в регистъра на командированите магистрати показа, че към юни 2024 г. в Софийския апелативен съд (САС) работят 21 командировани в съдии, в Пловдив – петима, във Варна – петима, в Бургас – шестима, а във Велико Търново – шестима. Или общо 43 съдии правораздават в по-висока инстанция без да са спечелили конкурс. От тях командированите съдии в търговските отделения на апелативните съдилища са най-малко 27. Само в САС – най-големия апелативен съд, който е ключов заради концентрацията на икономически интереси в столицата и областта, в Търговското отделение са командировани 15 съдии от общо 21 магистрата там.

Това на практика означава, че част от делата се решават от съдебни състави, в които преобладават командировани магистрати. Защо това е проблем? Защото единствено от волята на председателя зависи положението на конкретния командирован. В системата отдавна се знае, че командированите магистрати могат да бъдат зависими от благоволението на председателя на съда, а редица журналистически разследвания в годините показаха, че щекотливи дела, в които се очаква точно определен краен акт, се падат именно на командировани съдии и прокурори. Председателите могат да командироват еднолично избрани от тях съдии без мотиви, а това много е практика, която води след себе си корупция. Не случайно в докладите относно върховенството на закона на Европейската комисия този проблем е отбелязван, а най-отчетливо – в последния документ за България.

Показателно е, че за разлика от други конкурси в този за 19 места се класира само един от командированите магистрати – съдия от Окръжен съд – Варна, която правораздава от близо 2 години в апелативната инстанция. Почти всички командировани съдии (независимо дали в търговското или гражданското отделение) участват в конкурса, други предпочитат да се състезават в конкурса за гражданските отделения, в който класирането също излезе. Там от 24 налични места се класират 9 командировани съдии. Само за сравнение – в наскоро приключилия конкурс за ВАС за 17 места във върховния съд само двама от спечелилите не са командировани там (четирима от спечелилите съдии са административни ръководители и не могат да бъдат командировани, така съотношението става 13 към 2).

И още една нелицеприятна и тревожна статистика. Средно в САС един съдия е командирован от 63 месеца или повече от пет години. Рекордьорът по продължителност на командировката работи в САС от 115 месеца или над 9 години и половина. И тук отново трябва да се каже, че това са съдии, които не са спечелили конкурс за тези места.
Източници на „Съдебни репортажи“ от системата обясниха, че между съдиите усилено се коментира, че е имало опити да се въздейства на членовете на конкурсната комисия за определени кандидати. Индикации, че провалът на конкурса се готви отдавна може да се открият и в други косвени обстоятелства. Още през април тази година в сайта „Факти“ излиза публикация без автор, в която се твърди, че има съществено процесуално нарушение в конкурса. Подобни материали излизат и в Народ.бг и Блиц.

Така, на практика, ако конкурсът бъде върнат до ниво – избор на конкурсна комисия, то командированите съдии ще продължат да правораздават в по-горна инстанция за неопределено време, а и ще получат втори шанс да „завоюват“ титулярните места. От друга страна съдии поставят въпроса – ако командированите от години магистрати не успяват да се преборят за първите места в конкурсите, то по какви критерии председателите на съдилища правят предложения за командироване на точно тези конкретни съдии.

Съюзът на съдиите в България (ССБ) публикува остра позиция в края на седмицата. Съсловната организация изразява “искреното си възмущение от предложението за връщане на предходен етап на конкурса за повишаване на съдии в Търговските отделения на апелативните съдилища”. От съюза припомнят “значението на този конкурс за търговските отделения в апелативните съдилища, които са последна инстанция по някои спорове за спиране на т.нар. „кражба на фирми“ и други обезпечителни мерки”. Излагайки подробни аргументи от ССБ стигат до извод, че предложението за връщане на конкурса е свързано с “нежеланието на членовете на Съдийската колегия да се съобразят с предложеното класиране и опит за налагане на алтернативно класиране”.

От съсловната организация призовават СК да отправи публично извинение към доц. д-р Петров “за изказаните съмнения за това, че му липсва компетентност, освен ако не бъдат изложени конкретни мотиви кои точно качества и познания се смята, че не притежава” и към всички висши училища в България. От ССБ искат още колегията да разгледа по същество въпроса с повишаването на класираните кандидати или да изложат конкретни съображения за всеки един от тях, както и да преработят така правилата за избор на членове на конкурсните комисии, че в бъдещете да не се допуска “под съмнение на качествата на някой от избраните членове ex post facto – след обявяване на резултатите”.

Най-малко три катастрофални последици

На първо място с подобно решение на СК би се отворила широко вратата за бламиране на всеки следващ конкурс с юридически необосновани аргументи. Предстои СК да гласува решения по отношение на конкурса за гражданските отделения в апелативните съдилища, както и по конкурса за Гражданска колегия на ВКС.

На второ място, ако конкурсът за търговските отделения бъде върнат, това ще затлачи и всички останали конкурси надолу по веригата чак до районните съдилища поне за две години напред (ако се съди по продължителността на настоящата процедура). А това означава, че районните съдилища ще продължат да са донори за командироване за окръжните съдилища, а те респективно – за апелативните. В системата основният механизъм за справяне с незаетите щатове ще продължи да бъде единствено институтът на командироване, а той е порочен, защото заобикаля конкурсното начало и компрометира естественото израстване на съдиите по веригата нагоре.

И на трето място – хабилитирани преподаватели могат да започнат да отказват да участват в конкурсните комисии, защото ще стои притеснението, че във всеки един момент по целесъобразност, а не по закон, членовете на ВСС ще могат да поставят под съмнение квалификацията им. По време на заседанието на СК във вторник се видя, че кадровият орган не се притеснява да използва унизителни аргументи, когато цели определен резултат. Пример в тази посока бе изказването на Боян Новански, който изброяваше множество трудове на доц. Петров, за да докаже, че нямал компетенции в търговското право.

Едно е сигурно, обсъждането по този въпрос в СК за пореден път показа кой диктува решенията в колегията и как кадровиците са склонни да дестабилизират цялата система в името на цели, които за далеч от принципа за прозрачно управление на съдебната власт.

Снимка: Дневник

Дончева бе избрана да ръководи САС, след като съдът две години нямаше титулярен председател, а предишният състав на ВСС сътвори един от големите скандали в съдебната система, като не избра съдия с безупречна репутация, подкрепена от съдиите в съда – Нели Куцкова.

По всичко изглежда, че Съдийската колегия се кани да преизбере съдия Дончева на поста, макар мандатът й да беше белязан от скандал за нарушаване на случайното разпределение на делата (повече – по-долу) и пасивност по въпроси, които засягаха не само управлението на съда, но и нерешими вече години наред проблеми и напрежение в Благоевградския съдебен район. Източници на „Съдебни репортажи“ във ВСС обясниха, че кандидатурата на съдия Дончева най-вероятно ще събере необходимите за преизбирането й за втори мандат 8 гласа в СК, но един съществен въпрос – има ли нарушение в конкурса, би могъл да отложи успешния край на конкурса.

Казусът е повдигнат от съдия Милен Василев в началото на Общо събрание (ОС) на САС, проведено на 14 юли миналата година. Седма точка в дневния ред на събранието е изслушване по реда на чл. 194а ал.7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който казва, че ОС на съда изслушва кандидатите за административен ръководител. Или с други думи точката касае изслушване на единствения кандидат за поста председател на САС. Съдия Василев предлага тази точка да отпадне, като се позовава на обстоятелството, че към онзи момент съдия Дончева не е допусната като редовен кандидат в конкурса. Причината е, че атестацията й все още не е изготвена от Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) на СК. Липсата на всички документи за допустимост в конкурса по отношение на съдия Дончева, сочи той, се явява пречка тя да бъде изслушана като кандидат.

Съдия Василев се позовава на писмо от КАК, получено по негово запитване. В писмото на комисията, видно от протокола на ОС и решението на КАК от 13 юли по запитването на съдията, се казва, че „от систематическото и логическо тълкуване на чл. 194а, ал. 7 от ЗСВ със съдържанието на останалите алинеи от същата разпоредба, регламентиращи избора на административни ръководители в органите на съдебната власт, може да се заключи, че изслушването на кандидатите в процедурите за избор пред общото събрание на съответния съд, би следвало да се проведе след произнасяне по основанията за допустимост на тяхното участие, с цел обезпечаване взимането на информирано решение от съответния колектив“. В мотивите към решението на комисията се сочи, че от тълкуването на нормата „може да се заключи, че разумът на закона налага изслушването на кандидатите пред общото събрание на съответния съд да следва определена хронология, а именно то да се проведе след допускане на кандидатите – участници в процедурата за избор на административен ръководител, с цел обезпечаване взимане на информирано решение от съответния колектив“. Въпреки това, уточнява КАК, законът не поставя формална пречка кандидатът да се изслуша преди той да бъде допуснат до участие.

По поставения въпрос становище взима съдия Веселин Пенгезов (бивш председател на съда, в чиито ръководен екип е била и съдия Дончева). По думите му – няма пречка кандидатът да бъде изслушан „дали преди или след това“, а изслушването може да „послужи като основание на КАК за една по-добра оценка“. Съдия Пенгезов сочи, че няма пречка ОС да се събере и след като КАК изготви атестацията на съдия Дончева.

Даниела Дончева също застъпва мнението, че законът не казва в кой момент ОС може да изслуша кандидатите за административен ръководител. Казва също, в отговор на съдия Василев, който подчертава, че ОС не са свиквани от две години, че такива не са провеждани заради противоепидемичните мерки. „На следващо място, ако тази процедура по изслушване се отложи за неопределено време, много се съмнявам, че есента противоепидемичните мерки в държавата ще благоприятстват провеждане на Общо събрание в тази конфигурация. Съмнявам се, че отново ще бъде забранено провеждането на общи събрания. Аз държа да се отчета за петгодишния труд, който съм положила, надявам се в полза на съда“, заявява съдия Дончева. С крайна сметка предложението на съдия Василев е отхвърлено и и.ф. председателят на съда и единствен кандидат за титуляр прави своя отчет. Какви са вижданията й за бъдещето на съда не става ясно, нито пък съдиите имат възможност да зададат въпроси.

Дали СК ще приеме така проведеното изслушване за легитимно предстои да стане ясно във вторник. Според чл. 50, ал. 2 от Наредбата за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт: „Кандидатите за административен ръководител на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Протоколът от изслушването се предоставя на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от административния ръководител на съответния съд не по-късно от 7 дни преди събеседването“. В този конкретен случай и противно на практиката в мнозинството конкурси за председатели на съдилища, СК ще трябва да се запознае с мнението на съдиите за единствения кандидат на поста от ОС, проведено 9 месеца преди изслушването на съдия Дончева в кадровия орган. Съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че нямат обяснение защо не е свикано ново ОС след този момент. Още повече, че аргументът за пречката пред провеждането на ОС заради ковид мерките не е валиден към този момент, а такъв е спорно дали е съществувал, защото след избухването на пандемията бе дадена възможност общите събрания на съдилищата да се провеждат чрез видеоконферентна връзка – възможност, от която съдия Дончева не се е възползвала в последните две години. Каква е причината такъв съществен въпрос като управлението на най-големия апелативен съд в страната да се обсъжда на събрание, свикано в отпускарския сезон, също не става ясно.

Въпросът има ли нарушение на процедурата не е единственият. Проблемите, които касаят управлението на САС са много, но не изглежда и този състав на СК да иска да се занимава с тях. Така например близо две години Наказателната колегия на съда функционира без ръководител след встъпването на тогавашния зам.-председател и ръководител на НК като съдия във ВКС. Защо съдия Дончева не попълва управленския си екип – не е известно.

Друг проблем, за който съдии от САС разказаха пред „Съдебни репортажи“, е че по време на мандата на съдия Дончева председателят на САС не е инициирал задължителните по закон проверки на окръжните съдилища в Софийския апелативен район (чл. 106, ал.1, т.7 от ЗСВ казва, че председателят на апелативния съд „извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район“). По време на отчета си съдия Дончева декларира: „В изпълнение на правомощията по чл. 106, ал. 1, т.7 от ЗСВ са извършвани проверки в окръжните съдилища. Щяха да се направят и още проверки 2020 г. и 2021 г., ако позволяваха обстоятелствата, но поради Ковид кризата очевидно, че това е невъзможно към настоящия момент“. В най-стария отчетен доклад на САС – за 2019 г., достъпен на страницата на съда обаче, информация за извършени проверки не фигурира.

Софийски командирован съд

Безспорно един от въпросите, които СК трябва да обсъди при преценката за бъдещето на САС, е кадровата обезпеченост на съда. Според сайта на САС в трите колегии работят по 24 редови съдии или общо 72 съдии (в бройката не са включени двама зам.-председателите и административния ръководител – б.а.). Справка на „Съдебни репортажи“ в регистъра на командированите магистрати на ВСС показва, че в САС са командировани 24 съдии. Това означава, че 1/3 от съдиите, правораздаващи в съда, са командировани със заповеди на съдия Дончева. В Наказателна колегия работят 9 командировани съдии, в Гражданската колегия – 7, а в Търговската колегия, където има цели тричленни състави от командировани съдии – 8. Преобладаващата причина, посочена в заповедите за командироване на Дончева е свободна щатна длъжност, като се посочва, че командироването на съдиите е до провеждане на конкурс и назначаване на титуляр на мястото.

Проблемът с конкурсите в съдебната система е известен отдавна. Последните проведени конкурси за съдии в САС датират от 2013 г. и 2015 г. През 2021 г. стартира конкурс за 7 длъжности в Наказателната колегия на САС, но кога ще приключи той е трудно да се прогнозира. Този проблем е в полето на кадровия орган, но един от прерогативите на всеки административен ръководител е да осигури правила и критерии, които ясно да регламентират командироването на съдии в съда.

Командироването е легитимен способ за справяне с високата натовареност в съдебната система, стига да не възникват съмнения как става то. По същество то създава неравно третиране, защото се явява кариерно израстване без конкретният кандидат да минава през тежката процедура на конкурсите. А непредвидимостта при командироването държи в зависимост командированите от решението на председателя на съда. Този способ се счита за изключение за справянето с кадровия дефицит в съдилищата, но статистиката показва, че в последните години броят на командированите магистрати се увеличава значително, заради липсата на конкурси и проточването им с години.

Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че в САС работят съдии, командировани преди близо 10 години. Такъв е примерът със наказателния съдия Калинка Георгиева и съдия Емилия Колева (командировани от Софийския градски съд през 2012 г.). В Гражданската колегия на САС съдия Нина Стойчева (СГС) работи като командирована от 2014 г. С малки изключения всички командировани съдии, които работят там са командировани в мандата и със заповед на съдия Дончева (а командировките на останалите са продължени с нейни заповеди).
Проблемът е по какви критерии е станало това. Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че част от командированите от съдия Дончева съдии изобщо не са се явявали на обявените за САС конкурси, а друга част – са класирани далеч под чертата. За сравнение – във Върховния касационен съд селектирането на съдии, които да бъдат командировани се извършва от общите събрания на колегиите, които предлагат на председателя кого да командирова. А логиката зад този подбор е лесно проследима – върховните съдии са онези, които имат най-широк поглед над работата на колегите си от долните инстанции и са добре запознати с професионалните им качества.

В тази връзка в концепцията си в конкурса за председател на ВКС съдия Галина Захарова пише, че „практиките за командироване поначало са реален лост за нелегитимно засилване на властта на съответните административни ръководители, компетентни еднолично да командироват и прекратяват командироването…което положение създава условия за зависимости“. Пак в тази връзка съдия Захарова предлага да се обмисли въпросът за размествания на съставите във ВКС, за да не се допуска в един състав да заседават двама командировани съдии и един титуляр. Наличието на съдебни състави в САС, чиито мнозинство се състои от командировани с нарочна заповед на съдия Дончева магистрати, очевидно не се счита за проблем от ръководството на САС.

В отговорите на въпроси, зададени от Българския институт за правни инициативи към съдия Дончева кандидатът за втори мандат дава своето виждане по какви критерии се командироват съдии. Според приети през през февруари 2018 г. – година и половина след началото на мандата на Дончева правила в съда се взимат предвид критериите за командироване в ЗСВ, както и критериите при класиране на кандидатите за повишаване в длъжност по чл. 192 от ЗСВ. „Правилата са ясни и предвидими и целят избирането на най-подходящия за командироване съдия, който не само да изпълнява съвестно преките си служебни задължения, но и за да може да се вгради в колектива, с оглед на което са предвидени напр. изисквания и за притежавани от него нравствени качества“, пише съдия Динчева и уточнява, че освен преценка за стаж и опит, последна атестация и становище от прекия административен ръководител изискване според вътрешните правила за командироване в САС е „преценка на възможността на кандидата да работи в екип, комуникативност и умения за организация на работата, тъй като съдебните състави в Апелативния съд – София са колективни“. От особена важност при селекцията е и срочността на изготвяните съдебни актове, съпоставена с натовареността на кандидата. Кой изследва тези въпроси, за да се направи обоснована преценка за командироване на конкретен кандидат не става ясно.

„При новата законодателна рамка не съставлява критерий за командироване на съдия неговото предходно участие в конкурси за повишаване или преместване. Желанието на съдията да бъде командирован, за да изпълнява служебните си задължения на по-висока по степен длъжност, се засвидетелства от неговото предварително писмено съгласие. Ето защо, няма необходимост да бъде ползвана индицията за такова желание, извличана от предходното участие на съдията в приключили конкурси. От друга страна, положението на съдията, който се е явил на конкурс, но не го е спечелил, е идентично с това на този, който не се е явил. На последно място, премахването на подобен критерий цели избягването на фаворизиране на определени кандидати“, мотивира вътрешните регламенти съдия Дончева.

Вижданията й са меко казани проблематични, тъй като съдия Дончева сочи, че правилата са съобразени с нормите на ЗСВ, с които се уреждат конкурсите, но част от тази регламентация е и чл. 193, ал. 6, в който е записано задължението на ВСС при наличие на свободна длъжност в един орган на съдебната власт, 9-месеца след приключване на конкурса, да назначи „следващия по ред кандидат в конкурса“. С други думи, ако правилата в САС за командироването бяха последователни и предвидими, следваше да отразяват и статута, който дава законът на класираните под чертата. В допълнение в правилата на САС съществува и изключение, с което се дава предимство на вече командировани съдии, които „вече са доказали своя професионализъм и способност за справяне с работата, докато останалите кандидати ще проявят тази способност (в по-голяма или по-малка степен) едва в процеса на правораздаване“.

Проблемът с командироването на лоялни магистрати еднолично от административните ръководители се коментира от години в съдебната система, но очевидно към този момент тези въпроси са оставени на съвестта на съответните председатели на съдилища и ръководители на прокуратури.

От мъглявия отговор на друг въпрос на БИПИ в процедурата може да се направи извод как съдия Дончева е изпълнявала задълженията си да уведомява ВСС за длъжностите, които предстоят да се освободят през следващата година. Неправителствената организация пита конкретно колко пъти като административен ръководител съдия Дончева е подавала такава справка до ВСС по чл. 199, ал.1 от ЗСВ. Отговорът на кандидатът за втори мандат гласи, че „информацията е била подавана своевременно“ и ad hoc. Съдии от САС, с които „Съдебни репортажи“ разговаря обясниха, че през първия си мандат председателят на съда не е правил искания до кадровия орган за обявяване на конкурс – усилия, които са дължими в ситуация, в която в най-големия съд в страната правораздава с 1/3 командировани магистрати.

Кой е кандидатът за втори мандат?

Съдия Даниела Дончева бе избрана в началото на 2016 г., въпреки докладите на ВКС, в които ясно се посочваше липсата на добра организация в работата на Гражданската колегия, на която тя бе ръководител. По време на процедурата възникват и сериозни съмнения, че част от концепцията й е преписана дословно от тази на предшественика й Веселин Пенгезов – съмнения, които така и бяха категорично опровергани. По време на изслушването й съдия Дончева се разграничи от протестните действия на съдиите от софийските съдилища, които през декември 2015 г. излязоха с тоги на стълбите на Съдебната палата заради бламирането на конституционните промени.

Повече от година по-късно съдията от Търговската колегия на САС Милен Василев обвини публично председателя на съда в корупция и неправомерно изземване на дела, едно от което свързано с огромен финансов интерес по случая „КТБ“.

Съдия Василев твърди, че със заповед на Даниела Дончева той е преместен от досегашния му шести съдебен състав в Търговското отделение в 11-ти състав.Съставът на Василев е поет от председателят на съда Даниела Дончева, като тя поема всички висящи дела на доклад на Василев. До този момент обаче Дончева правораздава в Гражданското, а не в Търговското отделение.

Сред делата, които поема Дончева, е и разпределено на съдия Василев на 26 май 2017 г. търговско дело, свързано с казуса “КТБ”, „имащо за предмет установителен иск по чл.694 ТЗ на значителна стойност – над 102 млн. лв., за която се твърди, че има за произход заемни отношения”. Делото е насрочено от съдия Милен Василев за 27 септември. Съдия Василев твърди, че същия ден, преди заседанието по него, то е било изискано от председателката на съда Даниела Дончева – “незнайно защо и без молба от когото и да било”, “по информация на деводителката”, след като самият Василев я попитал защо делото не му е занесено за четене преди заседанието. Процесът е отложен за 8 октомври заради назначена, но все още неготова съдебно-счетоводна експертиза.

Съдия Василев твърди, че на 2 октомври лично е сезирал председателката за “наболели организационни проблеми” и я е информирал, че нарушава разпоредбите за случайното разпределение на делата, тъй като то се случва само измежду съдии от съответното отделение. На практика Василев сочи, че влизайки в съдебен състав от Търговското отделение и изземвайки делата на докладчика на състава, Дончева е погазила разпоредбите на Закона за съдебната власт, тъй като разместването на съдии по отделения е в правомощията на Общото събрание на САС. Освен това, казва Василев, досегашната практика е за подобно разместване да се питат “потърпевшите” съдии.

Проверка от трима съдии от ВКС констатира, че действително съдия Дончева е нарушила случайното разпределение на делата. Такова е установено и от Инспектората към ВСС. На 4 април 2018 г. председателят на ВКС Лозан Панов внася във ВСС предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Дончева.
ИВСС констатира, че без да има основание съдия Дончева е издала две заповеди в края на септември 2017 г., с които на практика е иззела дело на нейна колежка и е влязла вместо нея в съдебното заседание. Според съдебните инспектори без да има необходимост и без да има това правомощие, председателката на САС е иззела всички дела, разпределени случайно на съдията Милен Василев.

Освен това без основание е издала заповед, с която е разместила случайно разпределените дела на двама съдии в гражданската колегия на САС. Последното нарушение, което ИВСС открива, е, че издавайки заповед, с която сама се е преместила от Гражданската в Търговската колегия на съда, тя е нарушила заложения в Закона за съдебната власт принцип на съдийското самоуправление, който предвижда решенията за разпределението на съдии по отделения, броят им и специализацията да става с решение на Общото събрание на съдиите от съответния съд. Въпреки това ИВСС не предлага Дончева за наказание.

Предложението на председателя на ВКС за образуване на дисциплинарно дело срещу председателя на САС обаче престоява месеци в дисциплинарната комисия към Съдийската колегия, давността за преследване на нарушенията изтича и ВСС отказва да образува дело.

Тази индулгенция и фактът, че Дончева се ползва с подкрепата на статуквото във ВСС засилват съмненията, че СК ще обсъди обективно проблемите в съда. А залогът кой ще ръководи САС става още по-голям, след като парламентът закри окончателно специализираното правосъдие. И делата за високата корупция отново ще се разглеждат в СГС, а оттам – и в САС.

Снимка: Дневник

Малко предистория

Проблемите в съдебния район избуяват по време на мандата на бившия председател на Окръжния съд в Благоевград – Красимир Аршинков. Проверка от комисия, съставена от членове на ВСС, в съда установява фрапиращ конфликт на интереси, свързан със съпругата на Аршинков. В началото на 2010 г. ВСС отказва да го избере за втори мандат, а той подава оставка като и.ф. председател на съда. Тогавашният председател на Софийския апелативен съд (в чиито район попада ОС-Благоевград) предлага на ВСС да избере за временен председател заместничката на Аршинков – Катя Бельова. В последствие кадровият орган й гласува доверие да оглави съда заради декларирания от нея ангажимент да върне престижа и доверието в съдилищата в района.

През 2016 г. съдия Бельова кандидатства за втори мандат за ръководния пост. По време на процедурата в медиите се появяват обезпокоителни сигнали, свързани със сериозни съмнения в случайното разпределение на дело, което съдия Бельова е поела, за „наказателни акции“ срещу бившия председател на районния съд в Благоевград съдия Екатерина Николова, за опорочени конкурси за съдебни служители и сигнали, че те ощетяват районния съд, като го лишават от служители, за спорни управленски решения (като това за случайното разпределение на делата на съда да бъде поверено на редовия съдия Петър Узунов – брат на тогавашния член на ВСС Димитър Узунов, въпреки че решението поражда съмнения за конфликт на интереси, тъй като съпругата на съдия Петър Узунов работи като съдия в същото отделение). Предходният състав на ВСС отказва да извърши задълбочени проверки по сигналите, да назначи одит в ОС-Благоевград и да обсъди доколко действително управленският мандат на съдия Бельова е бил успешен и съумяла ли е да потуши дългогодишното напрежение. Вместо това мнозинството във ВСС хвърля вината за проблемите в съдебния район върху „междуличностните конфликти“ между съдия Бельова и съдия Николова. В средата на 2016 г. съдия Бельова е избрана за втори мандат като председател на ОС-Благоевград. Районният съд в Благоевград пък е оглавен от съдия Вера Коева – лично предложена от Бельова за и.ф.-председател на съда няколко месеца по-рано.

Доколко решението на ВСС е целесъобразно, може да се съди по събитията през следващите години. През март 2019 г. осем съдии от окръжния съд изпращат писмо, с което се оплакват от „нетърпима работна обстановка“ в съда. Въпреки константната си до този момент практика сегашният състав на СК отклонява предложението на председателя на Върховния касационен съд съдиите и административния ръководител на Окръжния съд да бъда изслушани в заседание на колегията. Вместо това писмото е изпратено до председателя на Софийския апелативен съд, за да се извърши проверка.

За няколко странни решения на Съдийската колегия

В последните няколко месеца стана ясно, че напрежението нито е потушено, нито има изгледи това да се случи. Периодично от заседанията на СК става ясно, че проблемите в Благоевград и районните съдилища в региона се задълбочават отново – членове на СК неколкократно посещават Благоевград и се срещат със съдии, в СК бяха получени оплаквания за организацията на работата и възражения срещу решения на кадровия орган. Изглежда обаче, че членовете на СК не успяват да си вземат поука от досегашните грешки на ВСС по отношение на кадровата политика в Благоевградския съдебен район.

Нещо повече, някои от решенията на СК будят основателни притеснения, че и този състав на кадровия орган няма да успее да преодолее съмненията за задкулисно кадруване и ще репликира грешките на предходните състави. Предстоят няколко процедури за избор на административни ръководители в Благоевградския съдебен район, които сегашната СК трябва да проведе – за председател на Окръжния съд и Районния съд в града, насрочено е изслушването на кандидатите за председател на Районния съд в Сандански (за 15 февруари), а предстои и процедура за нов председател на Административния съд в Благоевград (където от РС-Благоевград вече трета година е командирован бившия член на ВСС Димитър Узунов).

Две решения на СК вече белязаха предстоящите избори за Окръжния и Районния съд в областния град. На 22 юни миналата година СК определи съдия Катя Бельова за изпълняващ функциите административен ръководител на ОС-Благоевград. Това се случи след като мнозинството игнорира решението на ресорната комисия – Комисията по атестирането и конкурсите (КАК), да предложи на СК съдия Росица Бункова за и.ф. председател. По време на заседанието председателят на КАК съобщава, че в комисията не е имало съгласие съдия Бельова да бъде определена за и.ф. председател. Заради това КАК е изпратила писмо до окръжните съдии в Благоевград с въпрос кои от тях са съгласни да поемат временно ръководството на съда. В КАК не събира мнозинство и предложението един от заместниците на Бельова – съдия Лилия Масева да поеме ръководството до избор на титулярен председател. Затова КАК предлага на СК да определи най-старшата съдийка – Росица Бункова за и.ф. административен ръководител.

Възражение по време на заседанието на СК по проекто-решението прави председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който припомня, че членове на СК са били на среща със съдии от районния и окръжния съд в Благоевград. Традиционно (както в последните 10 години) той говори за „междуличностни отношения“ между съдиите и не е съгласен вината за конфликтите да се хвърля на съдия Бельова. „Вие смятате ли, че с това решение ние в момента директно казваме: „Виновна е Бельова”. Ами ако не е така? Има и още нещо, което също е много важно. И после присъствахме на едни други разговори, където се установи, че проблемът тръгва от районен съд, а не от окръжен съд, също със съдии, които са били в този колектив“, мотивира се Чолаков. Подобни аргументи изразява и Драгомир Кояджиков. Възразява Атанаска Дишева, която казва, че има чувството, че са присъствали на различни срещи. „Председатели на районни съдилища, забележете, не един от председателите на районните съдилища споделиха, че на практика няма комуникация, вербална комуникация с вече бившия председател… на окръжния съд, че се комуникира само със заповеди, че тя дори не ги поздравява“, посочва тя и допълва, че определянето на съдия Бельова за и.ф. след два ръководни мандата, в които проблемите в Благоевград не са разрешени, е „изключително недалновидно“. Изказването на Олга Керелска е в същия дух: „Това, което в КАК се опитахме да предложим, е с цел начело на ръководството да излезе макар и временно като изпълняващ функциите един неутрален човек, който би могъл да успокои обстановката“, заявява тя. От думите й става ясно, че един от сериозните проблеми е кадровият дефицит в РС-Благоевград, поради командироване на съдии в Окръжния съд. По думите й районният съд работи с „почти половината щат“.

Председателят на ВКС Лозан Панов също се обръща към колегите си: „Казвате, че нищо не е направено до този момент, познават се проблемите и ако направим този акт от наша страна, няма ли да помогнем за задълбочаването на проблемите, а не за тяхното решаване?“.

Чолаков и Вероника Имова се позовават на взетото през 2018 г. принципно решение на СК за и.ф. председател да се назначава досегашният административен ръководител на съда до избор на титуляр. „И на мен ми се струва, че трябва да запазим етичен тон и коректност, и да не навлизаме в битовизмите, да оставим решаването на проблемите за в бъдеще, след като вече и Висшият съдебен съвет се е намесил по някакъв начин, но ми се струва, че най-неутрално и съблюдаващо нашата практика е да си приложим нашата практика“, аргументира се Имова. Атанаска Дишеав пита: „Ще направим както се казва още един път от същото… Как ще помогнем на съдиите и на доброто функциониране на окръжния съд, на районните съдилища?“, в опит да убеди колегите си да подкрепят предложението на КАК. В крайна сметка мнозинството игнорира предложението на ресорната комисия и определя съдия Катя Бельова за и.ф. председател на съда до избиране на титулярен административен ръководител. А в течащия конкурс за председател на ОС-Благоевград единствен кандидат за поста е съдия Петър Узунов – съдията, определен преди години от бившия вече председател на съда да разпределя делата в Гражданското и Търговското отделение.

Още по-необяснимо е решението на СК от 26 октомври миналата година, с което мнозинството определи за и.ф. председател на Районния съд в Благоевград съдия Гюлфие Яхова. Решението предизвиква бурни спорове сред членовете на колегията. Причината е в процедурните хватки и несъобразяването с волята на мнозинството от съдиите в районния съд. Досегашният председател на съда Вера Коева е декларирала, че не желае да бъде определена за и.ф., несъгласие е постъпило и от съдия Екатерина Николова (която е втората по старшинство в съда). Ето защо КАК предлага за и.ф. председател да бъде определен следващият по старшинство съдия – Калинка Иванова, която е подкрепена от мнозинството от колегите си. Думата на заседанието на СК обаче взима отново председателят на ВАС Георги Чолаков, който докладва, че предишният ден е пристигнало писмо от петима съдии (от общо 13) от РС Благоевград, с което предлагат за временен ръководител на съда да бъде избрана съдия Яхова и той ще подкрепи нея. Дребна подробност е, че според регистъра на командированите магистрати (актуален към юни 2021 г.) съдия Яхова е командирова със заповед от май 2020 г. на председателя на САС в Окръжния съд в Благоевград.

Олка Керелска, Цветинка Пашкунова и Атанаска Дишева припомнят на колегите си, че е редно да спазват правилата на СК и да изберат най-старшия съдия, при това подкрепен от по-голямата част от съдиите в Районния съд. Напомнено е, че предложение за съдия Яхова не е минало през ресорната комисия, фактически няма предложител, вносител, не е дори в дневния ред. Мотивите в подкрепа на съдия Яхова са меко казано неиздържани – председателят на ВАС казва, че тя има административен опит като зам.-председател (независимо, че през това време е била командирована в друг съд) и е подкрепена от съдиите, а освен това ще прекрати командировката си и така ще подпомогне за намаляване на кадровия дефицит в съда. Чолаков казва също, че е бил подразнен от подкрепата към съдия Калинка Иванова, защото нямало решение на Общото събрание на съда (но такова няма и за съдия Яхова).

Олга Керелска казва, че съдия Яхова е с почти най-малък стаж сред съдиите в районния съд, не е изразявала досега желание да подпомогне колегите си, като се върне на работа там и на трето място: „… колеги, много Ви моля, дайте да се отнесем с разум към избирането на и. ф. административен ръководител там, защото изборът на тази колега според мен по-скоро ще задълбочи противоречията там и проблемите, които има, отколкото да ги разреши.“

Подкрепя я и Атанаска Дишева: „Колеги, аз въпреки усещането си, да, това е все в онази посока на усещане, че се кадрува в рамките на този съд, както между другото и на Окръжен съд – Благоевград, на някакво друго място, различно от Съдийската колегия, Ви апелирам, призовавам Ви да подкрепите решение напълно в съответствие на нашата досегашна практика“. Аргументите им не са чути от мнозинството и съдия Гюлфие Яхова е определена за и.ф. председател на съда. Това предизвиква Олга Керелска да възкликне: „Колега Чолаков, в момента извършвате преврат, давате ли си сметка? Давате ли си сметка как ще се работи в този районен съд оттук нататък?“. А Дишева многократно предлага прегласуване на точката и призовава колегите си да обосноват отрицателния си вот за съдия Калинка Иванова. Отрицателният си вот обясняват Вероника Имова и Драгомир Кояджиков – първата, повтаряйки аргументите на Чолаков, вторият с – обяснението, че познава лично съдия Яхова и я счита за „консенсусна фигура, която би могла да тушира конфликта в Районен съд-Благоевград“.

„Вие колеги, имахте ли информация за това предложение, което беше направено вчера следобед по отношение на съдия Гюлфие Яхова? И имахте ли предварителни разговори, уговорки, договорки между себе си или с други магистрати, или с други лица по отношение на този избор, че някак си успяхте да се убедите в качествата на този съдия за разлика от другия съдия, който е минал през заседание на комисия, престоял е повече от 2 седмици като материали и т.н.?“, пита Атанаска Дишева. В отговор Кояджиков обвинява Дишева и Керелска, че се опитват да се качат на главите на цялата Съдийска колегия. Предложението на Дишева колегията да отмени решението си, което е взето без предмет (защото предложение за съдия Яхова няма), също не събира подкрепа.

На следващите заседания на СК става ясно, че съдии от районния съд са подали възражение срещу взетото от колегията решение съдия Яхова да оглави временно съда. Дишева и Керелска отново предлагат решението да бъде отменено, но предложението не събира подкрепа. От колегията решават да препратят жалбата на съдиите до ВАС. Няколко месеца по-късно съдия Гюлфие Яхова подава документи за конкурса за административен ръководител на РС Благоевград и към този момент е единствен кандидат за поста.

А междувременно избухва и напрежение в Районния съд в Сандански – през ноември в СК е получено писмо от съдии с оплакване, свързано с управлението на съда от и.ф. председателя съдия Стойка Янева. В края на ноември членовете на СК посещават на място съда, за да проведат среща със съдиите. Докъде ще стигне напрежението там предстои да стане ясно – за 15 февруари е насрочено събеседването за избор на председател на РС Сандански, като за поста кандидатстват и.ф. председателят Стойка Янева и съдия Рая Манолева. (съдия Манолева е сестра на бившия зам-министър на икономиката Александър Манолев, санкциониран от САЩ по закона „Магнитски”).

Едно е сигурно – странните кадрови решения на СК от последните месеци, някои от които взети в разрез със собствените правила на колегията и с игнориране на волята на съдиите, повдигат изключително сериозни съмнения, че лидерските позиции на съдилищата в този район са плод на задкулисни уговорки, избори всъщност няма, а процедурата е сведена до потвърждение на вече взето на друго място решение. За съжаление, последствията ще се понасят не само от съдиите, но и от гражданите, които разчитат на обективно и справедливо правосъдие.

Позицията на магистратите е без прецедент. „Съдебни репортажи“ публикува обръщението на съдиите към гражданите в цялост.

Уважаеми граждани,

в последните дни, по повод на съдебен акт за условно предсрочно освобождаване, сме свидетели на злостна политическа злоупотреба със страданието на близките на жертвите на престъпления, на чувството за несигурност на гражданите и на ограничените по закон възможности на съда да участва в активна обществена комуникация. Резултатът е видим – насаждане на страх и разединение в българското общество, на недоверие и омраза към съда, дискредитиране на дългогодишни правни институти, обезценяване на отговорността на държавата да провежда смислена и полезна работа, от една страна, с осъдените, за да бъдат подготвени след годините на социална изолация за законосъобразен живот, така че да не представляват обществена опасност, а от друга страна – с близките на жертвите, за да могат да продължат да живеят достойно след тежката им невъзвратима загуба.

Не оспорваме правото на гражданите да водят свободна дискусия за смисъла на правосъдието и за съдържанието на съдебните актове, за целите на наказанието и на държавната политика за успешна ресоциализация на лишените от свобода. Не омаловажаваме скръбта на близките на убития млад мъж и правото им да изискват уважение от всички към трагичната им загуба и паметта на починалия. Конкретният съдебен акт за условно предсрочно освобождаване на осъден за извършено престъпление обаче беше използван от различни представители на политическата система единствено като повод за обругаване на съда и за отправяне на заплахи към членовете на съдебния състав. Създаденото положение е нетърпимо в правова държава, защото освен съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква обществена полза – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава гражданите за значението на върховенството на правото, нито повежда така необходимия разговор за наказателната политика и задачите на наказателната репресия, нито – в крайна сметка – носи утеха на близките на жертвите и им помага да продължат да живеят достойно с травмата.

Уважаеми граждани, без да си позволяваме да обсъждаме съдебния акт по същество, защото нямаме такова право, припомняме основни положения, които ако бъдат унищожени, съдът ще се превърне в декоративна фасада за налагане на волята на политически силните на деня, на тези, които имат икономически и властови ресурс да манипулират общественото мнение в своя полза чрез медиите, или на по-агресивните обществени групи.

1. Предсрочното освобождаване предполага влязла в сила присъда. То не представлява помилване, нито ревизиране на присъдата, нито намаляване на наказанието. Наказанието продължава да бъде с продължителността, с която е наложено с влязлата в сила присъда. Последицата е, че изпълнението му няма да бъде приключено в условията на затвор. Освобождаването от неизтърпяната част на наказанието е под условие – с изпитателен срок, в който осъденият не трябва да извърши друго умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ако условието не бъде изпълнено, осъденият изтърпява и остатъка на наказанието си. Резонът на процедурата е безусловен – държавното насилие за постигане на поправяне на извършителите на престъпления се ограничава в степента, в която действително е необходимо, за да постигне целта на наказанието; спестяват се средства; подпомага се с грижи и надзор правилната ресоциализация на осъдения след дълги години на изолация, с което в крайна сметка се намалява опасността от рецидив и се гарантира обществената сигурност.

2. Конкретното предсрочно освобождаване не е изключение. Само в деня на съдебното заседание Софийският апелативен съд е постановил още два такива съдебни акта. От 1968 година досега са постановени десетки хиляди предсрочни освобождавания. Наказателният кодекс допуска предсрочното освобождаване след фактическо изтърпяване на половината от наложеното наказание, в случай че осъденият не е извършил престъплението в условията на опасен рецидив. Това, което съдът следва да прецени съгласно чл. 70, ал. 1 Наказателния кодекс, е дали осъденият е „дал доказателства за своето поправяне“. Тази преценка е законно правомощие на съда и се прави въз основа на доказателствата по делото и тяхното правно значение.

3. След като съдебният състав на Софийския апелативен съд единодушно е упражнил свое законно правомощие, никой няма легитимно основание да настоява той да реши делото по начин, който не съответства на вътрешното му убеждение, формирано въз основа на закона и доказателствата по делото. Противното е „улично“ правосъдие, което няма нищо общо с върховенството на правото, не гарантира равенството на всички хора пред закона, не носи справедливост, нито умиротворение.

4. Призивите за линч и саморазправа със съдебния състав са абсолютно недопустими. Те водят до опасна ескалация на напрежението и накърняват сигурността и личната неприкосновеност на съдиите. Те застрашават справедливия процес, и то не само по сходни дела – защото се насажда впечатлението, че на съда може да се въздейства извънпроцесуално, ако бъде физически уязвен.

Уважаеми граждани, след като системата на държавно управление не полага никакви усилия за гарантиране на независимостта на съда като основен стълб на правовата държава, се обръщаме към Вас с призив за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир.

Обръщението е подписано 292-ма съдии от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Бургаския апелативен съд, Софийския апелативен съд, Окръжен съд – Благоевград, Окръжен съд – Бургас, Административен съд – Бургас, Окръжен съд – Варна, Административен съд – Варна, Окръжен съд – Видин, Окръжен съд – Ловеч, Окръжен съд – Русе, Окръжен съд – Смолян, Окръжен съд – Стара Загора, Окръжен съд – Кюстендил, Софийския градски съд, Софийския окръжен съд, Окръжен съд – Габрово, Окръжен съд – Разград, Административен съд – София град, Районен съд – Благоевград, Районен съд – Бургас, Районен съд – Варна, Районен съд – Видин, Районен съд – Враца, Районен съд – Горна Оряховица, Районен съд – Дряново, Районен съд – Ловеч, Районен съд – Луковит, Районен съд – Смолян, Районен съд – Стара Загора, Софийския районен съд, Районен съд – Златоград, Районен съд – Русе, Районен съд – Разград, Районен съд – Пещера, Районен съд – Дупница, Районен съд – Казанлък.

Б.а. Сред подписалите обръщението е и съдия Николай Младенов от Софийския градски съд, чието определение по казуса “Полфрийман” бе отменено от състава на Софийския апелативен съд.

В петък мнозинството в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) гласува решение, с което даде зелена светлина Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да провери дали председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов е накърнил вътрешното убеждение на съдии от Апелативния наказателен спецсъд.

Причината: заповед на Панов, с която бе възложена проверка по частните дела за мерките за неотклонение на бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Трима върховни съдии констатираха, че спирането на изпълнението на определението, с което Специализирания наказателен съд (СпНС) измени задържането под стража на Иванчева и Петрова в домашен арест е постановено в нарушение на правилата за образуване и разглеждане на делата и на практика показва извънредност – за първи път втора съдебна инстанция (в случая  - Апелативният специализиран съд (АСНС) се произнася без да има протокола от съдебното заседание пред първата инстанция в цялост. Констатациите на проверяващите обаче не притесниха мнозинството в съдийската колегия, което се впусна да разсъждава може или не Панов да нарежда проверка по висящо дело.

Съдийската колегия бе сезирана от писмо на 11 апелативни специализирани съдии (само трима съдии, работещи в съда не се подписаха под него), което както и произнасянето на АСНС без делото, е прецедент.

Първо, съдиите се обръщаха за помощ към Пленума на ВСС, който обединява Прокурорската и Съдийската колегия. След последните изменения на Конституцията обаче всички кадрови и дисциплинарни въпроси на съдии, както и защитата на съдийската независимост, са от компетентността на Съдийската колегия. Каквото и да искат апелативните спецсъдии, не могат да го искат от орган, който включва прокурори.

Второ, съдиите за първи път поискаха Пленумът да каже дали проверката, разпоредена от Лозан Панов, е опит за натиск и дали председателят действа тенденциозно срещу спецсъда. Това обаче не е първата проверка, която председателят на ВКС е разпореждал да се извърши в съда пак във връзка с образуването и движението на дела за мерки за неотклонение. 

Трето, на запитването на Съдийската колегия какво точно твърдят апелативните спецсъдии и дали е имало натиск върху тях, отново за първи път е проведено общо събрание в АСНС, което излязло със становище, че колегите им, които са се произнесли по спирането на изпълнението на измененото задържане под стража в домашен арест, както и по законността на самото задържане, са проявили безпристрастност. Поначало дали съдът при разглеждане на дело е независим и безпристрастен не се решава от общото събрание, нито от ВСС, а от горната съдебна инстанция. В случая обаче интересна е категоричността на съдиите от АСНС. Изрично общото събрание приема: “Не твърдим и в становището си не сме твърдели, че е нарушена независимостта ни (изводима от понятието за “проверка на независимост” по чл. 175К, ал.3 от ЗСВ” (“Съдебни репортажи” разполага с протокола).

Въпреки изброените особености на неясните мотиви за сезирането от апелативните спецсъдии политическото мнозинство в Съдийската колегия (членовете, изпрани от Народното събрание и председателят на Върховния административен съд), след като призна очевидното – от една страна, заповедта на Панов е в изпълнение на законно правомощие, а от друга – членовете на ВСС, независимо дали във формат на Пленум или Съдийска колегия, не могат да преценяват резултатите от проверката на върховните съдии, все пак прати председателя на ВКС на ИВСС. А съставът на ИВСС също е попълнен от парламента, което от създаването му ясно личи в съмнителните му атаки срещу непослушни съдии. 

Мотивите, които се чуха по време на дискусията, от членовете на съдийската колегия, излъчени от политическите партии, бяха фокусирани основно в това, че проверката, извършена от три уважавани върховни съдийки, влияе на вътрешното убеждение на съдиите, защото проверява висящо дело.  В това обаче няма много истина, защото съдиите от ВКС са проследили само и единствено движението и администрирането на приключилите частни делата, образувани във връзка с произнасянията на съда по мерките за неотклонение на подсъдимите Иванчева, Петрова, Дюлгеров и изобщо не е засягала въпроси по съществото на определенията на съда, предстоящото към онзи момент произнасяне на състав на АСНС по законността на задържането или по основателността на обвинението по делото от общ характер. Отделно, интерпретацията на политическото мнозинство игнорира и отговора на спецсъдиите, че не е нарушена независимостта им.

Останалите аргументи на изказалите се и гласували за проверка на действията на Панов се сведоха до следното:

- Вероника Имова (избрана за член на ВСС от парламента по предложение на ГЕРБ) заяви, че по това дело една от страните се сатанизира, очевидно визирайки прокуратурата, и е обект на непрекъснати медийни атаки;

- Драгомир Кояджиков (избран от парламента по предложение на БСП) заподозря, че проверката, наредена от Панов, има за цел да предизвика отвод на спецсъдиите и да прати делото в друг съд, за да бъде делото решено правилно;

- Боян Магдалинчев (избран от парламента по предложение на ГЕРБ, както и автор на предложението за проверка на Панов) обобщи, че след като са сезирани, явно има какво да се проверява.“Все нещо има”, заяви той, т.е. все нещо ще се намери.

Паметта на членовете на съдийската колегия  е или кратка, или твърде избирателна. Само преди година подобна проверка по висящо дело бе инициирана от Лозан Панов по друг скандален казус. През октомври редови съдия от Софийския апелативен съд (САС) обвини председателя на съда Даниела Дончева, че неправомерно е иззела негово дело, свързано с казуса “КТБ”. За пълнота на картината ще припомним, че Дончева бе избрана за председател на САС малко повече от година по-рано, след като ВСС два пъти отказа да гласува доверие на съдия Нели Куцкова (която самият премиер Бойко Борисов обяви за неблагонадеждна). На изслушването си пред кадровиците Дончева категорично отказа да се ангажира с позиция за независимостта на съдебната власт и да коментира известното изказване на Борисов: „Доган пръв осъзна, че управлява онзи, който контролира медиите и съда“ (в интервю за “Медиапул” от 2014 г.).

Проверката имаше за повод реакцията на съдията от САС Милен Василев, който обвини председателката в действия със “силен корупционен мирис” заради изземването на търговско дело на негов доклад, свързано с казуса “КТБ”, “имащо за предмет установителен иск за над 102 млн. лв”.  В случая съдия Дончева без да има решение на общото събрание беше взела състава на съдия Василев, като се беше самопреместила от граждански на търговски състав  и така въпросното дело бе попаднало за разглеждане именно при нея. Шумният отзвук от оповестените факти от съдия Василев предизвикаха не една, а две проверки по движението на делото – по заповед на председателя на ВКС и по инициатива на Инпектората. Тогава никой не спомена, че проверките представляват натиск върху съдийската независимост по гражданското дело, което приключи след месеци. Съвсем отделен въпрос е, че въпреки докладът на инспектор за констатирани нарушения от Дончева на случайното разпределение, ИВСС не направи предложение за наказание.

Председателят на ВКС  през април тази година предложи срещу Дончева да започне дисциплинарно дело, обаче съдийската колегия направи друг прецедент като държа предложението в дисциплинарната комисия, докато изтече давността за преследване на нарушенията.

Но може би най-красноречивият пример, който изобличава лицемерието на загрижеността на мнозинството на съдийската колегия за съдийската независимост и нейната защита от председателя на ВКС, е проверката по делата за мерките за неотклонение на Ценко Чоков. Неслучайно председателят на ВКС няколко пъти го припомни в хода на дискусиите тази седмица. 

Накратко припомняме фактите. В края на мандата на предишния състав на съвета се проведе избор за председател на Апелативния специализиран наказателен съд. Един от кандидате беше досегашната шефка на съда Даниела Росенова. На 14 февруари миналата година по време на изслушването на Росенова в процедурата за избор на нов председател внезапно близката до главния прокурор Галя Георгиева, а понастоящем съдия от този съд, пита кандидатката как е сформиран съдебният състав, заседавал по мярката за неотклонение на бившия кмет на село Галиче Ценко Чоков. Ден по-рано съдът изменя мярката от арест в “парична гаранция”.  Съдия Росенова заяви, че не е коректно да коментира висящи дела. Светла Петкова, също част от стабилното мнозинство около Сотир Цацаров, обаче настоя за отговор. “По шумни дела председателят на съда трябва да може да обясни конкретен казус. В случая такъв интерес се проявява по делото за Ценко Чонков. Били сте в отпуска и сте извадена от случайното разпределение, тиражира се във всички медии. Как след като сте била в отпуск, сте попаднала в състава?”, пита тя. 

Росенова обясни, че е била в отпуск, когато е разпределено делото на съдия от състава, на който е председател, но при разглеждането тя вече била на работа и се включила в състава. В крайна сметка без конкретни аргументи съветът отказа да й гласува доверие за втори мандат начело на съда, което остави впечатление в публиката, че ВСС я наказа заради измененото задържане на Ценко Чоков. Ден по-късно това впечатление се потвърди – агенция БГНЕС съобщи, позовавайки се на източници от Съдебната палата, че главният прокурор Сотир Цацаров е предложил на председателя на ВКС Лозан Панов да провери случайното разпределение на делото за мярката на Чоков. 

“Бих повярвал в институционалната загриженост на г-н главния прокурор, ако не научавах за писмото му от определени медии, преди то да е дошло във Върховния касационен съд”, коментира председателят на ВКС Лозан Панов преди заседание на Съдийската колегия, на която въпросът отново е повдигнат. Светла Петкова настоя за обяснения.  Два дни по-късно се активизира и ИВСС. Оттам започват проверка на образуването и администрирането на делата за мерки за неотлонение в периода от 1 януари 2016 г. – 1 март 2017 г., а заповедта за проверката е на главния инспектор Теодора Точкова след самосезиране по статия във в. “24 часа” със заглавие “Скандал след пускането на Ценко Чоков от ареста”, както и по публикации в други медии на същата тема. Председателят на ВКС също разпорежда проверка със заповед, която възлага отново на трима съдии от ВКС.  Както припомнихме, тогава съдиите от съда не написаха писмо до ВСС за защита на независимостта си, не реагираха и на думите на главния прокурор, който предлага извършването на такава.

Засега историята приключва с горчивия вкус, който оставя изпращането на председателя на ВКС за проверка на ИВСС под фалшив претекст и с обидно подценяване на публиката, която се очаква да не може да помни и сравнява. Предстои да видим дали включването на инспектората е само за сплашване или има план за импийчмънт. 

Авторът е доктор по административно право, съдия в Софийския районен съд и и редактор в Професионален правен сайт “Предизвикай правото!”. Препечатваме анализа от “Дневник” с позволението на автора.

На 21.12.2017 г. в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Законопроектът предвижда учредяването на нова съдебна институция – Централен административен съд (ЦАС) със седалище в гр. София, с национална подсъдност и с неизвестен брой съдии (щатът на съда ще бъде определен по преценка на Висшия съдебен съвет).

ЦАС ще разглежда като първа инстанция оспорванията против актовете на председателите на държавните агенции и техните заместници, на изпълнителните директори на изпълнителните агенции и на ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет; оспорвания против актове на БНБ, както и други първоинстанционни дела, посочени в закон. Ще бъде касационна инстанция за жалби и протести против първоинстанционни решения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на
граждани и организации от незаконна административна дейност.

Ще разглежда и посочени в други закони частни жалби против определения на административните съдилища в страната. Целта на законопроекта е посочена в мотивите му – облекчаване на свръхнатоварения ВАС от редица първоинстанционни дела, както и от някои касационни производства и производства по частно обжалване. В мотивите на законопроекта няма посочени конкретни данни за брой дела, с разглеждането на които се очаква да бъде разтоварен ВАС. Посочено е обаче, че със създаването на ЦАС делата по оспорвания на актове на множество регулатори (КЗК, КРС, КФН, ДКЕВР) ще бъдат възложени като първа инстанция на новия съд със седалище в столицата, какъвто опит има в Италия. Това щяло да доведе до концептуална промяна и реформа – ВАС да изостави несвойствената му роля на първа инстанция и да встъпи в конституционно определената му роля – да уеднаквява практиката в административното правораздаване чрез тълкувателна дейност. Сочи се примерът с гражданското правораздаване, където, както е известно, ВКС има активна тълкувателна дейност, което води до правна сигурност и предвидимост.

Непознаване на историята и модела на административното правораздаване

Тезата, че разглеждането на първоинстанционни дела от ВАС като върховен съд е несвойствено за него, показва непознаване на историята и същността на административното правораздаване у нас. ВАС е различен от ВКС. Когато през 1913 г. е създаден ВАС, е възприет моделът на обективното правосъдие – ВАС е действал като първа и единствена съдебна инстанция в административното правораздаване и като съд, който раздава обективно правосъдие – правосъдие за отмяна на административни актове, ако те обективно противоречат на закона. ВКС, от друга страна, е инстанционен съд по раздаване на субективно правосъдие – правосъдие по защита на субективни права на гражданите и организациите.

Дългата еволюция на административното правосъдие през XX век, включително през периода на закриване на ВАС и на унищожение на общата клауза за обжалване (1948-1970 г.), не е успяла да заличи това разграничение – то е видно при сравнението на чл. 124 и чл. 125 от Конституцията.

Първият член има една-единствена алинея и урежда надзорната компетентност на ВКС в общото правосъдие, докато вторият има две алинеи, първата от които урежда надзорната компетентност на ВАС в областта на административното правораздаване, а втората изрично възлага на ВАС правомощието да разгледа като първа инстанция всички дела по оспорване на актове на МС и министрите, както и други актове, посочени в закон.

Колко точно натоварен е ВАС?

ВАС е натоварен съд. Но колко точно? На сайта на ВАС има обявен Доклад за дейността на ВАС през 2016 г. от бившия вече председател на ВАС Георги Колев, който съдържа и данни за целия период на мандата му като председател (2010-2017).

Видно е, че към момента ВАС има по щат 93 съдии, че щатът е почти изцяло запълнен и че годишно през последните 3 години постъпленията на нови дела са под 15000 – осезаем спад в сравнение например с 2011 г. (16970) или с 2013 г. (17181). От данни в същия доклад е видно, че независимо от по-големия брой съдии през последните години в сравнение напр. с 2010 г. и независимо от по-малкия брой дела, съдиите от ВАС свършват на годишна база по-малък брой дела от постъпващите, а това се отразява неблагоприятно на висящността на съда и на възможносттановопостъпващите дела да се насрочват в разумни срокове. Твърденията в доклада на Георги Колев за свръхнатовареност на ВАС трябва да са разглеждат в сравнителна перспектива.

Имам в личната си библиотека разкошното издание на Министерството на правосъдието от 1943 г. – сборника “30 години българско административно правосъдие (1913-1943)”. Какво показват статистическите данни в този сборник (дадени от тогавашния председател на ВАС Никола Георгиев)?

В края на 30-те години на 20 век, когато щатът на ВАС на Царство България наброява 20 съдии, средното постъпление на нови дела на година за съда е общо около 5000. ВАС успява да разгледа и приключи тези дела и нещо повече! Средногодишно всеки съдия от ВАС на Царство България е решавал по повече от 250 дела за отмяна (първоинстанционни) и касация и по повече от 20 частни дела. Този висок темп на работа е позволил на ВАС да намали бройката на неприключени дела от предходни години и да насрочва новопостъпилите дела за отмяна в тримесечен срок от постъпването им, а касационните дела в рамките на година от постъпването им.

Елементарна аритметика показва, че ако 91 съдии от ВАС на Република България работеха с темпото на 20-те съдии от ВАС на Царство България, то те годишно биха решавали 22750 първоинстанционни и касационни дела и 1820 частни производства. (Допълнително трябва да се посочи, че решаването на едно първоинстанционно или касационно дело отнема много повече време и усилия от решаването на едно частно производство, а при ВАС сега частните дела са около четвърт от всички, докато при ВАС на Царство България те са били значително по- малко в сравнение с останалите).

При това, съдиите от ВАС на Царство България са правораздавали в епохата преди компютрите, без възможност за copy-paste от готови мотиви във файл по еднотипни дела и без лукса да имат 35-40 съдебни помощници, колкото имат съдиите на Република България.

И още едно сравнение, което е в полза на ВАС на Царство България: видно от статистиката в същия сборник, в края на 30-те години и до 1942 г. ВАС е развивал активна тълкувателна дейност – постановявал е 10-15 тълкувателни решения на година. А през 2017 г. ВАС на Република България не е образувал нито едно ново тълкувателно дело! Наличието на противоречива съдебна практика е един от основните стимули за обжалване на страните.

ЦАС специализиран съд ли е? Съответства ли на Конституцията?

Независимо от горното, трябва да се признае, че ВАС в сравнение с ВКС (в последните години) e по-натоварен съд, който решава и голям брой първоинстанционни дела, което пречи на съда да изпълнява успешно мисията на върховна инстанция в административното правораздаване – по уеднаквяване на съдебната практика. Допустим ли е избраният начин за решаване на този проблем?

Конституцията предвижда два вида съдилища – конституционно установени (ВКС, ВАС, апелативните, окръжните, районните и военните съдилища) и законово установени. Първите могат да бъдат закривани само след изменение на Конституцията. Вторите могат да бъдат създавани и закривани от Народното събрание с обикновен закон.

Съдилищата, които НС може да създава, са специализирани (чл. 119, ал. 2, КРБ), т.е. за разглеждане на дела по определена материя съобразно предмета им или съобразно субектите. Целта на създаването им е да осигури тясна специализация на съдиите чрез разглеждане само на определен вид дела – наказателни, административни, трудови, търговски и пр. (решение № 10/2011 г. на Конституционния съд). При това, такива съдилища могат да бъдат само инстанционни, но не и върховни.

Германия например може да има Върховен трудов съд, Върховен финансов съд, Върховен социален съд и пр., но България има и може да има само две върховни съдилища – ВКС и ВАС. Аргумент за това се извлича от систематичното тълкуване на чл. 124 и чл. 125, ал. 1 КРБ – ВАС осъществява върховен съдебен надзор в областта на административното правораздаване, а ВКС – върховен съдебен надзор в цялото останало правораздаване от съдилищата. За трети върховен съд място няма. Следователно специализираните съдилища, които НС може да учредява, могат да бъдат само първоинстанционни или въззивни.

Отговаря ли ЦАС на посочените по-горе изисквания на Конституцията?

Първата група дела, които се цели да се възложат на ЦАС, са оспорванията на актове на еднолични органи, създадени със закон или акт на МС – председатели на регулаторни органи (а не на самите регулаторни органи, както погрешно се сочи в мотивите на законопроекта – това означава, че оспорванията на глобите и имуществените санкции, налагани от едноличните ръководители на посочените институции по ЗАНН ще се гледат от ЦАС!), ръководители на държавни агенции и изпълнителни агенции, БНБ и пр.

Къде тук е специализацията?

Безспорно НС може да учреди Патентен съд, който да разглежда оспорвания на актове на председателя на Патентното ведомство и на актове на останалите органи на Патентното ведомство. Безспорно, НС може да учреди и Конкурентен съд, който да разглежда оспорвания на актове на председателя на КЗК и пр. Конституцията допуска учредяването и на Енергиен съд, който да разглежда оспорвания на актове на КЕВР.

Но може ли да има съд, който да разглежда механичния сбор от всички такива дела?

И в какво точно ще се специализират съдиите в един такъв съд? От обстоятелството, че на НС е позволено да извади определени категории дела от подсъдността на общите съдилища или от подсъдността на специализираните административни съдилища (вкл. ВАС) и да учреди специализирани съдилища по тези категории дела поотделно, не означава, че Конституцията допуска учредяване на съдилища, разглеждащи механичен сбор от такива дела.
КРБ допуска например да се учредят данъчни съдилища, допуска да се учредят и брачни съдилища, но не допуска учредяването напр. на данъчно-брачни съдилища!

Изобщо гаранцията за безпристрастно и отговорно учредяване на непредвидени в Конституцията съдилища е те да бъдат прецизно учредени за разглеждане на определени по материя дела.

ЦАС като трети – противоконституционен – върховен съд

Категорично противоконституционно е учредяването на ЦАС като касационна инстанция по делата за обезщетения за вреди, причинени на граждани и организации, от незаконна административна дейност. Тези дела по своето естество са граждански и до 01.03.2007 г. безпроблемно се разглеждаха от общите (граждански) съдилища. На тази дата започнаха да работят първоинстанционни административни съдилища.

Независимо от първоначалната идея да има само 10 такива съдилища, законодателят тогава по конюнктурни причини предвиди създаването на общо 29 административни съдилища – във всеки окръжен град. За да се създаде работа за всички тези съдилища, на тях бяха поверени не само административни дела по АПК, но и граждански дела по ЗОДОВ и административно-наказателните дела по ЗАНН. Последните приключват като касационни дела в административните съдилища и не създават работа на ВАС. Първите обаче по касация отиват във ВАС и очевидно целта е ВАС да бъде освободен от тях.

Недопустимо е обаче това да става чрез учредяването на нова касационна инстанция. Съд, който разглежда дела по касационен ред, има правото да дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон на инстанцията по същество (вж. напр. чл. 224, АПК). Върховните инстанции – ВКС и ВАС – изпълняват конституционните си задачи да уеднаквяват практиката на инстанциите по същество не само с постановяване на тълкувателни решения, но и с решаването на отделни дела от отделни свои състави (решение № 4/2009 г. на Конституционния съд).

Фактът, че ЦАС ще бъде окончателна инстанция по посочения вид граждански дела по ЗОДОВ, фактът, че ЦАС ще има общонационална подсъдност, както и фактът, че ще има касационни правомощия да тълкува задължително правните норми, приложими по конкретните дела, означава само едно – ЦАС ще действа като върховна съдебна инстанция по тези дела. Това КРБ не позволява.

Както посочих, Конституцията допуска НС да учредява специализирани съдилища, но те могат да
бъдат само инстанционни – първоинстанционни и въззивни, а не върховни. Върховен съд по делата за отговорност за вреди от незаконна административна дейност (ВСОДНАД) не може да има. Точно като такъв би действал ЦАС.

Случаят не е аналогичен със съществуването в момента на касационни правомощия по ЗАНН за 29-те административни съдилища. Подсъдността на тези съдилища е ограничена само до техния съдебен район и практиката им, дори и да е константна, не може да конкурира ВАС или ВКС.

Случаят е различен и със съществуващото в момента ограничение в касационното обжалване по граждански и търговски дела според цената на иска (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). Законодателят е преценил, че ВКС не трябва да бъде претрупан с граждански и търговски дела с нисък материален интерес, поради което редица въззивни решения са изключени от касационно обжалване. Актовете на въззивните съдилища по тези дела обаче нямат задължителен характер за първите съдебни инстанции, нито пък практиката на въззивните съдилища прекрачва територията на съответния съдебен окръг. Съвсем различно е положението с това, което се предлага по отношение на ЦАС.

Как да се облекчи в действителност ВАС?

Какво да се направи, за да се облекчи работата на ВАС, и то по начин, който да не нарушава Конституцията, а същевременно да гарантира достъпа на гражданите и организациите до правосъдие в разумен срок?

Ако непосредствената цел е ВАС да бъде освободен от първоинстанционни дела по оспорвания против актове на институции, създадени със закон или акт на МС, това може да се постигне успешно с възлагането на тези дела на съществуващите в страна 29 административни съдилища, част от които в момента са слабо натоварени.

След като Административният съд в Сливен например може да разглежда жалби против актове на Комисията за защита от дискриминация, както в момента, няма причина да не разглежда и жалби против актове на КЗК, КФН, КЕВР и пр. (вж. чл. 133, ал. 1 АПК).

Дори и АССГ (Административен съд София град), който действително е силно натоварен съд, може да поеме разглеждането на част от делата, които се иска да бъдат възложени на ЦАС, като за целта щатът му бъде оптимизиран за сметка на раздутите щатове на редица провинциални административни съдилища.

Колкото до делата по ЗОДОВ, няма причина те да не бъдат върнати в подсъдността на общите (гражданските) съдилища. Материята на гражданската отговорност за вреди изисква познаване на деликтното право, което е гражданскоправна материя. Самото съществуване на съдилища от две различни съдебни йерархии, които прилагат един и същи закон – ЗОДОВ, създава предпоставки за противоречива съдебна практика и за спорове за подсъдност, доказателство за което напр. са проблемите, на които е посветено Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2014 г., на ВКС и ВАС. След ограничаването на подсъдността на административните съдилища по тези граждански по своята същност дела, щатът на някои административни съдилища в провинцията може да бъде оптимизиран за сметка на щата на окръжните граждански съдилища в същия град (които нерядко са и в една и съща съдебна палата).

В сравнителноправен план (доколкото авторите на законопроекта се позовават на чужд опит) е известно обжалване на актовете напр. на органа за защита на конкуренцията по налагане на глоби и имуществени санкции пред общите, а не пред административните съдилища. Например във Франция глобите и имуществените санкции на френския орган за защита на конкуренцията се обжалват пред Парижкия апелативен съд, а неговите решения – пред Касационния съд.

Няма причина и у нас законът да не бъде изменен и слабо натовареното наказателно отделение на Софийския апелативен съд, респективно Наказателната колегия на ВКС (видно от обявените доклади за дейността на тези съдилища през 2016 г. – по по-малко от 5 нови дела на месец на съдия!) да не поемат разглеждането на дела по чл. 99 от Закона за защита на конкуренцията и така да облекчат ВАС. Още повече, че тези дела не са административни и няма причина касационна инстанция по тях да е ВАС. Изобщо няма причина ВАС и административните съдилища да разглеждат дела, които не са административни по своята природа.

В заключение: ако бъде създаден в настоящия си вид ЦАС би бил без прецедент в българската съдоустройствена история. Никога досега не е създаван от законодателя съд, привидно инстанционен, но с общонационална
подсъдност и с правомощието да разглежда като окончателна съдебна инстанция цяла категория съдебни дела – конкурирайки по този начин върховните съдебни инстанции. Предлаганият на вниманието на НС законопроект е негоден опит за постигането на конституционосъобразно и полезно за гражданите и организациите решение на съществуващ проблем, чийто размери не са проучени внимателно.

Едва ли проблемът за голямата натовареност на ВАС или който и да било съд може да се реши с простото създаване на поредната съдебна институция с неясен брой нови съдии (всеизвестно е, че България е сред страните с най-голям брой съдии и прокурори на глава от населението в Европа). Законопроектът за създаване на ЦАС трябва изцяло да бъде отхвърлен по посочените съображения. Съвсем отделен е въпросът, че законопроектът съдържа и редица други второстепенни, но опасни разпоредби, които накърняват принципа на съдийското самоуправление и принципа на справедлив и безпристрастен съд учреден в съответствие със закона. Например на председателя на ЦАС се дава правомощието еднолично да мести съдиите от отделение в отделение (вж. предлагания чл. 97д, ал. 1, т. 4 от ЗСВ), както и да председателства съдебни състави във всички отделения (предлагания чл. 97д, ал. 1, т. 5 от ЗСВ).

За текста Калпакчиев казва, че припомня по-важните факти от мандата на Висшия съдебен съвет в периода 2012 г.-2017 г. и предлага своята гледна точка върху събитията от близкото минало, като се придържа към фактите в тяхната последователност и логическа връзка. “Отправна точка в изложението и подбора на фактите са приоритетите, които съм очертал при избора ми за член на ВСС през 2012 г. от делегатското събрание на съдиите. През последните три месеца темата за ВСС и съдебната власт видимо загуби място в актуалния поток на публичните събития. “Скандалите” в съдебната система изчезнаха, но не и проблемите. Твърдения за сериозни нарушения в случайното разпределение на делата в Софийския апелативен съд, продължаващи клеветнически кампании срещу съдии, законодателни опити за изграждане на паралелно правосъдие – тава са само част от “скандалните” въпроси, по които ВСС и съдийската колегия запазиха дистанцирано мълчание – в името на сътрудничеството между властите и на добрия тон. Публикувах този текст с убеждението, че паметта за фактите няма да позволи тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безкрай едни и същи грешки, за да не започваме на всеки пет години отначало. Както пише британският историк Тони Джуд,-”цинизмът и недоверието са се просмукали дълбоко в социалните, културни и лични отношения”, имайки предвид ситуацията в страните от бившия социалистически лагер. Паметта за фактите и техният критичен преглед са един от начините за постигане на най-ценният и фундаментален обществен капитал – доверието”, сочи Калпакчиев.

Ето и пълния текст от блога му.

Една от особеностите на съвременната публична среда е бързата забрава на миналите факти, дори на тези, които са се случили в близкото минало. Напомнянето на миналото е необходимо за утвърждаване както на индивидуалната, така и на груповата идентичност. За да се предпазим от сакрализирането (т.е. радикалното изолиране на спомена) или банализирането на спомена за миналото (прекомерното поглъщане на настоящето от миналото)[1], е полезно за финал на този блог да се върнем към началото. Без да преиначаваме фактите и тяхното значение, за да намерим смисъла, и така да допринесем за формиране на нашите ценности, идеали и принципи за върховенството на правото и правовата държава. Поради това публикувам извлечение от пълния стенографски протокол на проведеното през септември 2012 г. делегатско събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. Ретроспективният преглед на петте години от мандата следва приоритетите, така както са очертани през 2012 г. Стремежът ми е според възможностите и опита си да допринеса са изграждане на континюитет на фактите и събитията, така че да прекъснем неразумната традиция всеки следващ нов състав на ВСС да започва от начало. А именно критичното осмисляне на миналото предпазва от непрекъснатото повтаряне на старите грешки и дава възможност добрите идеи за администриране на съдебната власт да имат развитие.

На страниците на този професионален блог са публикувани една част от становищата, предложенията и работните документи по основните приоритети, заявени през септември 2012 г. – работата по първостепенната задача за създаване и въвеждане в действие на модел за отчитане на натовареността на съдиите, основан на качеството на съдийския труд; предложения за проверки и становища по конкретни случаи, касаещи въпросите на съдийската деонтология и възприемането на високи стандарти за етично поведение на съдиите в службата и обществото; становища и предложения за защита на съдии в случаите, когато индивидуалната им независимост е била атакувана от представители на другите власти и в рамките на вътрешната служебна йерархия; критични бележки и становища по проекти за изменения на Закона за съдебната власт, поставящи под заплаха съдебната независимост; предложения за по-добро администриране на съдебната власт – например за подобряване на статуса на съдебните помощници; становища по приложението на обективни критерии за избор на председатели на съдилища и други висши представители на съдебната власт и др.

В обобщен план и в съответствие със седемте приоритета, заявени през 2012 г. – припомням някои от фактите, случили се през изминалите пет години от мандата на ВСС:

І. Дейността на ВСС като кадрови орган на независимата съдебна власт

Моделът на Висшия съдебен съвет, възприет от ЗСВ, и неговото фактическо прилагане, съществено се отклоняват от конституционния замисъл за независимо администриране на съдебната власт. ВСС се е превърнал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира т.нар. съдебна номенклатура. Установената структура на администриране на съдебната власт трябва съществено да бъде изменена чрез създаване на нови баланси между правомощията на ВСС, председателите на съдилища и общите събрания на съдиите. Промяната е възможна не чрез непрекъснатото хаотично изменение в законите, а чрез нарастващото значение на участието на съдиите при решаване на важните въпроси за функциониране на съдебната власт и с утвърждаване на нова автентична легитимация на председателите на съдилищата. Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на ВСС – окончателно и категорично разделяне на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на ВСС като изкуствено създадена и компромисна форма и пълно отделяне на правомощията на прокурорската и съдийската колегия; в правомощията на съдийската колегия да се включат избирането на председателите на върховните съдилища, въпросите за управление на бюджета на съдилищата и за професионалното обучение. Освен това е важно да се решат и основополагащите въпроси – намаляване на броя на членовете на съвета (колегиите); значителната част от състава на съдийската колегия да се състои от съдии, избрани от съдии; членовете на съвета да не се отделят от съдийската си работа, а да съвместяват административните и правораздавателните функции; администрацията на съвета да бъде специализирана и високо квалифицирана, а не както е в момента – многобройна и в голямата си част подбрана по непотистки причини, а не според качествата и компетентностите; съставът на парламентарната квота да бъде чувствително намален, като избраните от Народното събрание членове на съдийската колегия да представят гледната точка на обществото, а не на партийно-олигархични кръгове; да се предвиди подходяща възможност и неюристи да бъдат избирани за членове на съвета от квотата на парламента и др.

1.Отстояване на съдебната независимост

Висшият съдебен съвет (2012-2017) не се справи с основата си функция, възложена му от чл. 130а от Конституцията на Република България и чл. 16 от ЗСВ:

ВСС не е независим орган и това е повтаряща се констатация на ЕК, отразена в годишните доклади по механизма за сътрудничество и проверка, както и в поредица от становища на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на ВСС от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до председателя на ВКС през януари 2016 г. Последвалите събития, включително нахлуването на министър-председателя в заседание на ВСС, потвърдиха скритите зависимости на мнозинството в съвета от нелегитимни интереси.

В много случаи ВСС отказваше да изрази становища за защита на съдии, които неоснователно и несправедливо бяха атакувани от представители на другите власти или бяха обект на клеветнически кампании в определени медии. Сезирах ВСС и съдийската колегия с предложения за изразяване на позиция по конкретни случаи, но в повечето случаи мнозинството не ги подкрепяше. На страниците на този блог са публикувани една част от предложенията.

2. Назначения на председатели на съдилища и други кадрови въпроси

През целия мандат ВСС показа неспособност да извършва обективни, честни и справедливи назначения на председатели на ключови съдилища, които имат определящо значение за функционирането на правосъдието. Фактите, които пораждаха основателни съмнения в почтеността на кандидатите, не бяха проверявани, професионалните качества и компетентността им не бяха изследвани. Назначенията не бяха мотивирани, а вместо това мнозинството използваше лишени от смисъл и съдържание кухи фрази.

Стилът на важните кадрови назначения се наложи още в началото на мандата на ВСС. Изборът на главен прокурор през декември 2012 г. се извърши при грубо пренебрегване на процедурата, липса на проверка и оценка на фактите за зависимости и основателни съмнения в интегритета на предварително известния фаворит за поста. В една от първите публикации на този блог изложих подробните съображения за пороците в проведената процедура. При провеждане на избора за председател на ВКС мнозинството във ВСС не извърши оценка на качествата на кандидатите. Мотивите на решението за избора бяха в противоречие с фактите, събрани в хода на цялата процедура (подробно становище за процедурата за избор на председател на ВКС беше публикувано през месец февруари 2015 г. на този блог). Този подход беше повтарящ се маниер на работа на мнозинството при извършване на всички по-важни назначения на председатели на съдилища.

Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 г. ВСС предпочете за председател на Върховния административен съд кандидата, за когото имаше публично оповестени факти, поставящи под разумно и обосновано съмнение наличието на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Настоявахме за проверка на фактите, но както ВСС, така и ИВСС изрично отказаха да се занимават със случая, а се довериха изцяло на обърканите и противоречиви изявления на фаворизирания кандидат. Освен това видимото и безспорно професионално превъзходство на единия от кандидатите не беше отчетено от мнозинството, което без да извърши обективна оценка на качествата на кандидатите проведе безмотивен избор. Същите пороци се проявиха и при второто гласуване, проведено от новия състав на ВСС. Мнозинството не прие за необходимо да се извърши проверка на фактите, които създаваха основателно съмнение в интегритета на единствения останал кандидат, нито извърши оценка на публично оповестените данни, които касаят поведението на избрания за председател на ВАС във връзка със сключени имуществени сделки. Мнозинството във ВСС удобно се скри зад т.нар. съдийско самоуправление, като го извади от разумния му контекст, защото принизи участието на съдиите до груба и елементарна аритметика в противоречие с духа и разума на закона. Кворумът, мнозинствата и броят на гласовете на съдиите в общото събрание са техническа подробност, макар и важна. Същественото в общото събрание на съдиите е наличието на обсъждане, мотиви, спорове, размяна на аргументи и контрааргументи. Освен това волята на общото събрание не освобождава ВСС от необходимостта да извърши задълбочена проверка и оценка на всички факти, които имат значение за нравствените и професионални качества на кандидатите за висшите длъжности в съдебната система. Мотиви с подобно съдържание при избора на председател на ВАС не бяха изложени. Служебното отстраняване на другия кандидат в процедурата, освен че противоречи на основните принципи на административния процес, лиши производството по подбор и оценка от реално съдържание.

Особено показателни за дефектната кадрова дейност на ВСС бяха изборите на председатели на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени факти, поставящи под съмнение изискванията за високи нравствени качества, бяха налице в процедурите за избор на председатели на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на председатели на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше пренебрегнат кандидат от същия съд с явно по-добри професионални качества и при липса на мотиви защо се предпочита другата кандидатура на съдия от друг съд.

Липсата на мотиви беше повтарящият се порок в кадровата дейност на ВСС и впоследствие пренесен в практиката по назначения на съдийската колегия. Ярък пример за незаконосъобразно решение беше отказът да се назначи председател на апелативния съд в София при наличие само на положителни изказвания за кандидата и при липса на отрицателни становища. Логично това решение беше отменено по реда на обжалването от Върховния административен съд.

Множеството процедури за избор на председатели на районния и окръжен съд в Благоевград показаха невъзможността и нежеланието на мнозинството в съдийската колегия да разглежда и дава адекватна оценка на факти за явни нарушения на закона и поставящи под обосновано съмнение изискванията за високи нравствени качества на предпочетените за длъжността кандидати.

3.Порочната дисциплинарна дейност – без промяна

Продължи се с порочната дейност по дисциплинарните производства срещу съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушение, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, ИВСС и съдийската колегия не показаха последователност, не приложиха ясно установени и почиващи на закони стандарти. В много от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в обективна невъзможност да спазват стриктно инструктивните процесуални срокове, бяха атакувани от ИВСС и подложени на необоснована дисциплинарна репресия. Не бяха малко и казусите, в които срещу съдии бяха образувани дисциплинарни производства с цел отмъщение за заемана от тях критична позиция срещу ВСС или действия на определени председатели на съдилища (такива бяха казусите на дисциплинарното дело срещу председателя на РС Стара Загора, множеството производства срещу председателя на РС Благоевград, делата срещу председателя на РС София, срещу съдии от Софийски градски съд и др.). Поддържал съм неотклонно позицията, че съдиите не трябва да бъдат дисциплинарно преследвани тогава, когато са поставени в обективна невъзможност да съблюдават процесуалните срокове, както и да бъдат преследвани съдии за изказани от тях критични позиции по въпроси, свързани с функционирането на съдебната власт. Свръхнатоварените съдии от Софийския районен и Софийския градски съд бяха подложени на необоснована репресия със средствата на дисциплинарното преследване. Цинично е да се прилагат дисциплинарни мерки срещу съдиите, които имат необходимост от облекчаване и намаляване на натовареността им. Вместо лекарство се предписва отрова.

4.ВСС демонстрира трайна неспособност за налагане на етичните стандарти в поведението на съдиите:

Установеният корупционен модел на управление на Софийския градски съд, разкрит в резултат на многобройните сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в доклада от проверката на ВСС от януари 2014 г. Независимо от доклада и констатациите в него, не се достигна до реализиране на адекватна дисциплинарна отговорност. Изготвените от мен предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу част от ръководството на съда бяха подписани само от един член на съвета, при необходими минимум петима. Образуваните дисциплинарни производства, основно по инициатива на министъра на правосъдието и председателя на ВКС, не бяха проведени ефективно от ВСС. Усилията на новото ръководство на СГС, избрано през лятото на 2015 г., за въвеждане на обективни правила за администрирането на съда бяха подложени на системни атаки от мнозинството във ВСС и съдийската колегия. Съдийската колегия не защити нито веднъж ръководството на съда и съдиите от СГС, които бяха обект на злостна и продължителна клеветническа медийна кампания;

Не беше извършена проверка на фактите по случая със срещата на главния прокурор с издател-бизнесмен и висш партиен функционер. Независимо че сезирах ВСС, ИВСС и министъра на правосъдието със съответно искане за проверка и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, конкретни последствия нямаше. Пленумът на ВСС и министърът на правосъдието отказаха да се занимават със случая, а проверката на ИВСС не даде задоволителен отговор на съществените въпроси;

Въпреки многократните искания за проверка на фактите за нарушения на случайното разпределение на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската колегия немотивирано отказваше да предприеме конкретни действия. В противовес – бившият председател на районния съд в Благоевград беше обект на безпрецедентна репресия от председателя на окръжния съд и ВСС, и то поради критичната си позиция срещу действията на ръководството на окръжния съд.

5. Случайното разпределение на делата – трудно постигната замяна на компрометираната система LawChoice

През 2015 г. ВСС въведе централизираната система за случайно разпределение на делата, след като две години упорито отказваше да признае проблема с възможните манипулации на програмата LawChoice. Критичната позиция на съдиите от СГС и настояванията на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка доведоха до пробив при решаване на проблема със случайното разпределение на делата, което беше и една от причините за яростните атаки срещу новото ръководство на градския съд. Последователно поддържах и защитавах позицията за прекратяване приложението на компрометираната система LawChoice и за въвеждане на новата по-сигурна централизирана програма.

Въвеждането на електронното правосъдие чрез създаване на единна информационна система на съдилищата не беше приоритет на ВСС и съдийската колегия. Изработеното проектно предложение, в което имах участие, впоследствие одобрено от ОПДУ (Оперативна програма „Добро управление”), практически беше осуетено без солидни и обосновани мотиви от новия състав на ВСС с решение от месец октомври 2017 г. При това положение въвеждането на електронното правосъдие отново остава за далечното неясно бъдеще.

6.Модел за оценка на натовареността на съдиите

В самото начало на мандата системно и целенасочено започнах работа по създаване на модел за отчитане на натовареността на съдиите, основан на сложността на делата и отчитащ качеството на съдийската работа. Приемането на Правилата за оценка на натовареността на съдиите и въвеждането им в действие беше резултат от доброволната работа на десетки съдии и трима външни експерти по емпирични изследвания и анализи (Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева). Методологията на емпиричното изследване и основните принципи и положения на Правилата за оценка на натовареността бяха консултирани на добра воля и одобрени от една от най-авторитетните организации, занимаващи се с разработване на системи за управление на делата и оценка на натовареността на съдиите – Националния център на щатските съдилища (Вирджиния, САЩ). Пряко координирах дейността по изработване и прилагане на Правилата въпреки постоянната съпротива и обструкции на мнозинството от членовете на ВСС и съдийската колегия (за съпротивата доказателства могат да бъдат открити в подробните стенографски протоколи от публичните заседания на ВСС). В края на мандата подготвихме анализ за едногодишното приложение на Правилата за натовареност (публикуван на този блог), в който посочихме конкретни препоръки за следващите действия, целящи усъвършенстване и подобряване на системата за оценка на натовареността. Надеждата е новият състав на съдийската колегия да доразвие модела за отчитане на натовареността и да не зачерква с лека ръка усилията и труда на десетките съдии, участвали в създаване на системата.

Освен възможността за справедлива и вярна оценка на труда на съдията прилагането на Правилата за оценка на натовареността ще позволи на кадровия орган обективно да реши колко съдии са необходими в отделните съдилища за справяне с конкретния брой и обем съдебни дела.

Изчисляването на натовареността по новите правила ще позволи да се установи с много по-голяма точност действителната работа, която съдиите извършват по делата, както и дейността, която към момента не се отчита от съдебната статистика. Препоръките, които отправихме през месец октомври 2017 г. в анализа за приложението на системата за измерване на натовареността (СИНС), са насочени към: стриктно въвеждане на вярна информация за делата (дата и година на образуване и приключване); вид на делото по статистическите кодове; коректно и своевременно отбелязване на коригиращите коефициенти, водещи до повишаване или намаляване на първоначалния коефициент за тежест на делото.

В анализа подробно е разгледана структурата на делата в едни от най-натоварените съдилища – Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.

Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.
На всички тези въпроси, както и на другите отбелязани несъвършенства в системата за изчисляване на натовареността, отговор трябва и може да се даде чрез продължаване на дейността от комисията по натовареност към съдийската колегия и постоянните работни групи по трите категории дела – административни, граждански и наказателни.

Събраната до момента информация показва, че в натоварените софийски съдилища съществува неравномерно разпределение на натовареността между наказателните и граждански съдии. Но преди тези данни да се използват за изкуствено създаване на напрежение и конфликти между съдиите, разглеждащи различни материи дела, задължително трябва да се изпълнят препоръките, дадени в анализа от октомври 2017 г. По този начин ще се установи действителната натовареност на гражданските и наказателните съдии, но същевременно целта е да се постигне равномерна нормална натовареност на всички съдии. Регулирането на натовареността трябва да стимулира качеството на работа по делата, съдиите да разполагат с време да обмислят казусите си и да търсят и намират разрешение, което в максимална степен да бъде в интерес на страните по делата.

7.Процедурите за атестиране – все така формални

Оценката на работата на съдията е важен аспект от дейността на ВСС и съдийската колегия в частност. Процедурите по атестиране на съдиите се подготвяха от състава на помощния орган – Комисията по предложенията и атестирането (КПА). Въпреки настояването ми да работя в състава на тази постоянна комисия, мнозинството на ВСС на два пъти чрез персонално гласуване не ми позволи да се включа в може би най-важната част от дейността на съвета. Дейността на КПА в първите четири години от дейността на ВСС не успя да промени по същество процеса по оценяване на дейността на съдиите – той остана все така формален, безпринципен и непоследователен. При изслушването на съдиите в заседания на ВСС, по повод множеството възражения срещу изготвените им атестационни оценки, отстоявах неотклонно позиция против възприетия формален подход да не се вземат предвид причините за отменените актове. Настоявах конкретно да се изследва всеки конкретен случай и да се преценява как отмяната на акта се отнася към дейността на съдията, да не се абсолютизира броят на отменените съдебни актове като показател за качеството на работата на съдията, да се стимулира качеството в дейността на съдията, а не да се дава предимство на количеството и сляпото спазване на инструктивните процесуални срокове, да се взема предвид натовареността на съда и съдията при преценка на изискването за спазване на процесуалните срокове и др.

След април 2016 г., когато ВСС се раздели на колегии и се конституира Комисията по атестиране и конкурсите съм съдийската колегия, дейността по оценка на съдийската работа започна да се променя – извършва се пряко наблюдение и изследване на работата по делата, което е предпоставка за преодоляване на формализма в атестирането. Предстои да се извърви дълъг път до пълното преодоляване на формалния подход, но е поставено начало във вярната посока.

Конкурсите за първоначално назначаване, повишаване и преместване, които обявяваше ВСС, не бяха резултат на внимателно и задълбочено планиране на необходимостта от съдии в съответните районни, окръжни, административни и апелативни съдилища.

Непоследователният и хаотичен подход при обявяване на конкурсите намери ярко проявление при обявяване на конкурсите за младши съдии. Не се провеждаше разумно и обосновано планиране на свободните длъжности за младши съдии в окръжните съдилища, така че да се отчетат всички значими фактори в конкретните случаи. Не се вземаха предвид натовареността на окръжните съдилища, освобождаващите се длъжности за съдии поради пенсиониране, нуждата от съдии и свободните длъжности в районните съдилища. В резултат се обявяваха конкурси за младши съдии в слабо натоварени окръжни съдилища (например ОС Видин, ОС Кърджали, ОС Разград, ОС Добрич, ОС Силистра, ОС Монтана и др), в чиито съдебни райони нямаше необходимост, а в някои случаи – и обективна възможност за назначаване на младши съдиите в районните съдилища след изтичане на мандата им. Този порок в кадровата дейност на ВСС поставяше в уязвимост младшите съдии, доколкото тяхното кариерно развитие не беше предвидимо и се поставяше в зависимост от добрата воля на кадровия орган, който често се водеше от конюнктурни и безпринципни съображения. Често се случваше младши съдия, назначен в един окръжен съд, впоследствие да бъде назначаван за районен съдия в друг съдебен район, като основната причина за това беше лошото или изобщо липсващото планиране на конкурсите. Следваният от ВСС подход при провеждане на конкурсите за младши съдии до голяма степен обезличи и компрометира иначе доказалия се като полезен институт на младшия съдия.

В мандата на ВСС се случи и позорният инцидент с проваляне на конкурса за младши прокурори, при който се разбра, че има изтичане на казуса за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и ВСС не беше доведено до успешен финал, поради което не се достигна до разкриване на истината.

В началото на мандата на ВСС се приеха правила за провеждане на процедурите по чл. 194 ЗСВ, които имаха за цел да въведат справедливи и отговарящи на целта на закона критерии за премествана на заети щатни длъжности за съдии от един ненатоварен съд в друг – натоварен. Практиката на ВСС показа, че мнозинството не се съобразяваше с приетите правила, като институтът на чл. 194 ЗСВ се използваше за решаване на конюнктурни задачи и то в противоречие с текста и разума на закона.

ІІ. ВСС – трибунал или форум?[2]

Характерна особеност на дейността на ВСС (2012 г. – 2017 г.) от самото начало на мандата беше демонстрираната нееднократно неспособност да се водят дебати, нетърпимост към критичното мнение, агресивният диктат на волята на мнозинството. Решенията на мнозинството се налагаха от позицията на силата и много често без мотиви и разумни аргументи, в противоречие със закона. Ярък пример в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождаване от длъжност на члена на ВСС Камен Ситнилски – при липса на мотиви и в разрез с изискваното от закона мнозинство.

Наблюдавахме десетки безмотивни откази да се извършат проверки на факти, които поставят под основателно съмнение интегритета на съдии, членове на ВСС, главния прокурор и същевременно целенасочената репресия на съдии и членове на ВСС, които имат критично мнение по актуалните въпроси за функционирането на съдебната власт.

Аргументираната съпротива и непримиримост на ясно изразеното малцинство в съвета срещу агресивния диктат на мнозинството беше неправилно квалифицирана като неоснователно предизвикване на „скандали” и „борба на лобита”. Благодарение на усилията на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и задкулисното вземане на решения от мнозинството. Справедлива оценка на усилията на малцинството в съвета е дадена в доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка от януари 2017 г.: „противоречията и противоборствата през изминалите години във ВСС подхранват съмненията за външно влияние и засягат общественото доверие в съдебната власт”. „Буди безпокойство напрежението между членовете на ВСС в контекста на твърденията за липса на обективност при вземане на ключови решения.”

Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във ВСС, опитите за прокарване на нелегитимни партийно-олигархични влияния в кадровата дейност на съвета, ожесточените клеветнически медийни кампании, водени срещу определени съдии с критично и свободно мнение, невъзможността за аргументиран диалог, липсата на компетентност и воля за решаване на належащите проблеми на правосъдието – това са основните характеристики, които белязаха мандата на ВСС в периода 2012 – 2017 г.

Голяма част от пороците в кадровата дейност на ВСС се повтарят от години. В края на мандата на поредния съдебен съвет и началото на мандата на следващия, обичайно съдиите споделят помежду си, че по-лош съвет не е имало. И така на всеки пет години. Големият ни проблем е съвсем друг, а именно, че нашето собствено (на съдиите) отношение към фактите от миналото на управлението на съдебната власт и личното ни участие в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено. Доброволно сме отчуждили в полза на ВСС и председателите на съдилища решаването на почти всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия процес. Така, постепенно и не без активното съучастие на законодателя и политическите партии и техните адепти в съдебната система, ВСС се превърна в зловещ трибунал, който заклеймява различните и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, формално атестиране, изключване и др.) и клонира себеподобните си чрез т.нар съдебна номенклатура.

В статията си „Трибунал или форум”, публикувана във вестник „Култура”, макар и в друг контекст, социологът Румен Димитров пише: „За да не повторим историята си, трябва да я усвоим. Няма друго оръдие за това, освен главата. Затова е нужен форум, на който свободно да обсъждаме своето минало, за да разберем по-добре себе си.” Едва ли в близко бъдеще ВСС ще се превърне от трибунал във форум за обсъждане проблемите на съдийската общност и за разчупване на бюрократичния модел на правосъдието. Освен това не е задължително форумът да бъде изнесен в един загубил автентичния си конституционен замисъл административен орган. Вместо да гарантира и осъществява ефективно самоуправление на съдебната власт и да защитава нейната независимост ВСС функционира като трансмисия за прокарване на интереси, които нямат нищо общо с правосъдието, а ерозират крехките елементи на правовата държава и развращават съдиите. Това положение скоро няма да се промени, защото е в интерес на партийно-олигархичната конюнктура, която разполага с лостовете на законодателната и изпълнителната власт. Възможният изход е съдиите (чрез общите събрания в съдилищата или чрез всякакви други форми/форуми на доброволно сдружаване, участие, дебати) свободно да обсъждат и говорят за важните проблеми и въпроси на съдебната система, да имат критично мнение и да предлагат адекватните на ситуацията решения. Това не е лесен и безболезнен процес, но е единствената алтернатива на трибунала, наречен Висш съдебен съвет.

Съдийският активизъм, (разбиран като автентично участие на съдиите в управлението на съдебната власт), е особено необходим и полезен, като средство за противодейстие на подчиняването и инструментализирането на правосъдието. Успешният пример от 2009 г. – 2012 г., когато съдиите активно се противопоставяха на атаките на изпълнителната власт срещу съдебната независимост, е показателен. Още повече, че тогава съдебната върхушка предпазливо пазеше дистанция от скандалите. От друга страна, култивираната и поощрявана през годините сред съдиите култура на безразличие и неучастие, е реална опасност за разгръщането на т.нар. съдийско самоуправление. Същевременно трябва да държим сметка, че “цинизмът и недоверието са се просмукали във всички социални, културни и дори лични връзки и отношения, така че създаването на гражданско общество, а в още по-голяма степен на гражданска памет, е много, много трудно” (Тони Джуд, “Миналото е друга страна: Мит и памет в следвоенна Европа).

Тези кратки бележки са опит да се припомнят някои от по-важните събития, случили се в мандата на ВСС за периода 2012 г. – 2017 г., като в никакъв случай не са изчерпателен преглед на всички аспекти от цялостната дейност на съвета. Непосредствено след това прилагам извадка от пълния стенографски протокол на проведеното делегатско събрание на съдиите от месец септември 2012 г. Сравнението на двата текста е необходимо и полезно, доколкото дистанцията на времето позволява да се оцени как персоналните намерения в началото на мандата са намерили проявление в дейността на колективния орган. Паметта за фактите няма да позволи тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безкрай едни и същи грешки, за да не започваме на всеки пет години отначало, защото „паметта е превантивната сила на истинно биващото срещу агресията на призрачното „царство на сенките”[3]

Извлечение от пълния стенографски протокол от проведеното на 15.09.2012 г. делегатско събрание на съдиите за избор на членове на ВСС

Уважаеми колеги, преди около два месеца представих пред всички Вас своите подробни виждания за дейността на Висшия съдебен съвет. Концепцията ми, която е в обем около 20 страници, е качена на страницата на Висшия съдебен съвет, така че всички подробности по моите виждания може да бъдат открити там.

Мисля, че важно е оттук насетне всички ние, съдиите, да следим съответстват ли концепциите на кандидатите с това, което те ще правят занапред във Висшия съдебен съвет. Лично аз поемам пред Вас ангажимент да не се отклонявам от написаното и да направя всичко, което зависи от мен, за коренна промяна в начина на функционирането на Висшия съдебен съвет. Ще търся път до всеки един от Вас. Ще ценя мнението на всеки съдия по всички въпроси, които засягат доброто управление на съдебната власт. Ще намеря начин и средства да поддържам непрекъснат контакт и да се отчитам пред съдиите за свършеното от мен в работата ми като техен представител във Висшия съдебен съвет.

Уважаеми колеги, предлагам следните седем мерки за по-добро администриране на съдебната власт и ще се боря с всички сили те да станат част от дневния ред и конкретната работа на Висшия съдебен съвет.

Първо. Ще настоявам Висшият съдебен съвет да дава конкретен и мотивиран отговор на всяко отправено до него искане, и призив за съдействие от всеки съдия, който е обект на недопустим натиск и въздействие, както от външни сили така и от неправомерен натиск в самата съдебна система.

Ще настоявам Висшият съдебен съвет да заема категорична и аргументирана позиция при всяка противоконституционна атака, срещу отделен съд или съдебната система, като цяло, идваща от представителите на другите власти.

Второ. Ще работя Висшият съдебен съвет да започне незабавно дейност по изработване на механизъм за обективно измерване на действителната натовареност на органите на съдебната власт. Изработване на методология за определяне и отчитане натовареността на органите на съдебната власт. Изработване на норма на натоварване на съдията, което означава колко работа е нормално и възможно да извърши качествено един съдия.

Трето. Ще работя за радикално нов подход на Висшия съдебен съвет по отношение на управление на процеса по оценяване, атестиране на професионалните качества на съдиите. За ефективно разделяне на дейността на Комисията по предложения и атестиране отделно за съдии, за прокурори и за следователи. Висшият съдебен съвет и Комисията по предложенията и атестирането следва да вземат активна и действена роля, като централни органи по атестиране на съдиите, като пряко извършват и наблюдават цялостния процес по атестиране на всички съдии.

Четвърто. Ще настоявам за обективна и активна политика при провеждане на конкурсите за повишаване и преместване на съдии, за избори на председатели на съдилища и избор на председатели на върховните съдилища и главен прокурор. ВСС ежегодно да извършва планиране на свободните длъжности за съдиите за всяка следваща година. Въз основа на планирането и конкретните нужди Висшият съдебен съвет да организира и провежда конкурс за повишаване и преместване на съдиите в зависимост от конкретната необходимост, но не по-малко от веднъж годишно.

Пето. Промяна из основи на дисциплинарната дейност, която включва извършване на незабавен и задълбочен анализ на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд за последните пет години. Определяне на единни критерии за налагане на дисциплинарни наказания и за определяне същността на отделните дисциплинарни нарушения. Изработване на нов съдържателен и пълен регистър на дисциплинарната практика.

Шесто. ВСС да изготви и предложи единен продукт за случайно разпределение на делата.

Седмо. Прозрачна и обективна, справедлива политика на ВСС по отношение на управлението на бюджета и възнаграждението на съдиите.

Благодаря Ви.

АЛБЕНА БОНЕВА: Въпроси, колеги? Заповядайте.

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА /ВКС/: С Калин Калпакчиев няколко години сме били в една стая и сме седели бюро срещу бюро, но това ни най-малко не пречи да му задам следния въпрос. Какво ще бъде неговото поведение като член на Висшия съдебен съвет, ако би бил избран от нас, в случай, че по някакви съображения, било то обективни или субективни, не се изпълнят целите, които той си е предначертал, в рамките на Висшия съдебен съвет.

Благодаря.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Благодаря. Аз казах вече, че ще положа всички сили, на които съм способен, за да работя за реализирането на тези цели. Обяснимо е, че работата в един колективен орган изисква комуникация с колегите, изисква постигане на съгласие, на обща воля за провеждане на определени дейности, за вземане на определени решения. Това, което аз ще правя е в публичните заседания на Висшия съдебен съвет, и не само, да отстоявам аргументираните си позиции по всички тези въпроси. Да излагам винаги ясни, съдържателни, конкретни аргументи за всяко едно решение. Да не се крия зад кухи фрази, зад общи приказки, или решенията да се взимат задкулисно, както вече стана дума.

Мисля, че отсега не може да се каже как ще тръгне дейността на този Висш съдебен съвет. Много е важно ние тук, делегатите на това Събрание, да изберем действително хора, съдии с модерни виждания за промяна на съдебната система, за промяна на администрирането на съдебната власт. От парламентарната квота също да бъдат избрани такива съдии и прокурори, които да имат смели виждания и воля да отстояват тяхното реализиране. Едва тогава действително промяната ще бъде възможна.

АЛБЕНА БОНЕВА: Благодаря Ви. Други въпроси? Тотка Калчева, заповядайте.

ТОТКА КАЛЧЕВА /ВКС/: Благодаря. Аз пък съм работила съвместно с колегата Калпакчиев в Националния институт на правосъдието и той винаги е много конкретен в това, което излага като позиция.

Какви промени считате, че следва да настъпят в дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Маркирах съвсем накратко това, че Висшият съдебен съвет следва да предприеме промяна из основи на своята дисциплинарна дейност. Казвам дисциплинарна дейност, защото в крайна сметка последната дума по дисциплинарните производства винаги е на Върховният административен съд. Това, което трябва да бъде направено, на първо място, е да се изготви незабавен, това да стартира буквално от първия ден, анализ на дисциплинарната практика. Имам предвид решенията на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд по дисциплинарните производства. Научният анализ на тези производства ще доведе до обосновани изводи за това къде са проблемните места в дисциплинарната практика. Дали има еднакви основания за образуване на дисциплинарни производства? Дали еднакво се прилага института на давността при образуване на производствата? Дали има единни критерии при индивидуализацията на дисциплинарните наказания, съответстващи на тежестта на нарушението? Дали Съветът съответно Върховният административен съд предлагат единни критерии при определяне съдържанието на конкретните дисциплинарни нарушения, тъй като те са общо посочени в закона. За да бъде извършен такъв анализ, досега такъв не е правен, той трябва да бъде извършван периодично и в него да взимат участие, както съдии така и представители на правната наука, и да става публично достояние и обсъждане на всички съдии, и не само, трябва да има нов регистър, за което между впрочем Висшият съдебен съвет е поел задължение, но не е изпълнил – нов регистър на дисциплинарната практика, който да бъде поместен на страницата на Висшия съдебен съвет. От този регистър трябва да има бърза възможност да бъде проследено всяко едно дисциплинарно производство от неговото начало до неговия финал, с влязъл в сила съдебен акт. В момента това е невъзможно.

Това е засега, като отговор. Можем дълго да говорим.

АЛБЕНА БОНЕВА: Благодаря. Заповядайте.

ГРОЗЕВА /АС-София/: Вземам повод от Вашето изложение да Ви попитам следното. В точка втора от изявлението си казахте, че ще се опитате да решите проблемите с пренатовареността на съдиите, както в отделния съдебен район така и изобщо. Какви, конкретно, мерки, бихте предложили за решаване на този важен въпрос? Благодаря Ви.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

И аз благодаря. Всички разбираме, че проблемът с натовареността е основополагащ за цялата кадрова дейност на Висшия съдебен съвет, а и при изпълнение на другите му правомощия. Натовареността е в основата, както на атестирането така и на дисциплинарната дейност.

Първите неща, които трябва да бъдат направени в конкретни действия, които трябва да бъдат предприети като конкретни действия от Висшия съдебен съвет.

На първо място трябва да бъдат обединени усилията на всички съдии до момента, неправителствени организации, съсловни организации, които са работили до момента. Този експертен потенциал на съдиите трябва да бъде много силно използван от Висшия съдебен съвет. Казвал съм не веднъж, че Висшият съдебен съвет не е управленски орган на съдебната система. Висшият съдебен съвет не управлява, не началства над съдиите. Той трябва да поддържа преки и автентични контакти с тях. Трябва да ги използва за натовареността. Първото, което трябва да бъде направено е да се класифицират делата по вид, фактическа и правна сложност. По този въпрос вече има известни експертни разработки. Видовете – граждански, търговски, административни, наказателни дела, следва да бъдат класифицирани по техния вид, както казах – първоинстанционни, въззивни, касационни; по предмет на делата и, както казах, по фактическа и правна сложност, съобразно което да бъде за в бъдеще мислен критерий за определените видове дела, който да се отчита при натовареността.

Втората стъпка, която трябва да бъде направена е, разбира се, тук беше споменато от колеги, отчитане на времето, което е необходимо за съдията за изработването на всяко едно дело. Времето е единствения обективен критерий. Това е в основата на всички световни системи за измерване на натовареността, единствения обективен критерий, който може да служи за обективно измерване на натовареността. Това може да бъде извършено чрез анкети, които да бъдат попълвани от съдии в определени съдилища, типизирани предварително, малки, средни по размер, големи, като, разбира се, това ще даде една първоначална картина за действията, които извършва съдията по определените видове дела. Този процес изисква много време, точното проследяване на необходимото време, така че Висшият съдебен съвет трябва да организира и да направлява развитието на този процес много дългосрочно. Първите стъпки обаче, това временно набиране на информация ще послужи за един ориентир при изработване на нормата натовареност и на методологията и механизма за отчитане натовареността на органите на съдебната власт. Най-общо при всички положения, както при атестирането така и при натовареността, смятам че Висшият съдебен съвет не само, че е длъжен, той има и интерес, но най-вече е длъжен да ангажира пряко и широко активността на всички съдии. Да не търси само председателите на съдилища, а да търси път до всеки един съдия и неговото усилие да бъде включено в тези процеси.

АЛБЕНА БОНЕВА: Заповядайте, колега.

ПЕТКО ПЕТКОВ /СРС/: Благодаря.

Преди малко, колега Калпакчиев, се обявихте за радикална промяна в начина, по който се атестират магистратите и начина, по който се провеждат конкурсите. Въпросът ми е как точно ще го направите? Какви точно стъпки според Вас трябва да бъдат предприети?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Беше казано вече от колеги, говорили преди мен … /прекъснат/

ЗЛАТИНА ИВАНОВА /АС-Бургас/: Само едно допълнение към въпроса на колегата. Какво е становището на колегата във връзка с кариерното израстване и какво лично той би застъпил при случай, когато магистрати, колеги, при кариерното си израстване прескачат не едно, а две звена наведнъж.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Благодаря. Аз ще започна с втория въпрос. Всъщност ще споделя пред уважаемите колеги, чрез медиите до всички колеги съдии, пред Събранието до всички колеги съдии, един факт от моята лична професионална биография, който на първо място е въпрос на честност от моя страна и откровеност пред всички Вас, за чието доверие съм застанал тук днес да търся подкрепа. Какво имам предвид? Този факт същевременно имаше голямо значение и при формиране на личната ми мотивация да се кандидатирам за член на Висшия съдебен съвет.

През 2004г. заемах длъжността „председател” на Софийски районен съд. По това време, във връзка с избора на бъдещия председател на Софийски районен съд, лично аз изразих публично становището си какъв трябва да бъде новия председател на съда. Тогавашния председател на Софийски градски съд изрази явно недоволство от тази моя позиция и заяви, че в бъдеще нямам право на кариерно развитие за неопределено време. Всичко това стана достояние на съдийската общност в София. Малко след това бях поканен от заместник председателя на Софийски апелативен съд и председател на наказателното му отделение, съдия Галина Захарова, да се кандидатирам за съдия в Софийски апелативен съд. Колегата Захарова ми каза, че е запозната със случая и смята за несправедливо един съдия да бъде лишен от право на кариерно развитие не поради липса на професионални качества, а защото е изразил принципна позиция. Каза също, че е запозната с моите съдебни актове и качеството на работата ми и че след разговор със съдиите от наказателното отделение на съда и председателя, е упълномощена да ми предложи да се кандидатирам за съдия в Софийски апелативен съд. Тогава бях избран за съдия в Софийски апелативен съд, без лично аз да съм предприемал инициатива, или да съм полагал усилия за постигане на този резултат. Тази ситуация беше ненормална. Еднозначно я определям. И ако Вие ме изберете за член на Висшия съдебен съвет аз ще положа всички усилия да не се създават пречки за нормалното кариерно развитие на съдиите, да се осигурят всички условия за законосъобразно и почтено издигане на съдиите в съдебните инстанции.

[1] За различните форми на употреба на паметта – Цветан Тодоров, „Памет за злото, изкушение на доброто”, С, 2002, ЛИК, с. 199 -217

[2] Заглавието е взаимствано от статията на Румен Димитров „Трибунал или форум”, публикувана във вестник „Култура”, бр. 21, 22 май 1992 г.

[3] Бояджиев, Ц., Историко-философски изследвания, том І, Античност, Наблюдения върху Платоновото понятие за истина, С 2017, с. 444-445