Ключово решение на Страсбург за времената на Цветанов: Съдът не може да крие мотивите си

Отказът на Софийския градски съд да предостави мотивите към оправдателната си присъда през 2015 г. по обвинението срещу бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за позволено незаконно тайно наблюдение е нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Разпоредбата гарантира достъпа до общественозначима информация, свързана с развиващите се в обществото дебати. Отказът да бъде предоставена такава информация се приема за недопустим “информационен монопол” на държавата, дори когато е свързан с опасения за националната сигурност, тъй като мотивите могат да бъдат предоставени в редактиран вид, за да се отговори на опасенията. Такова е решението, обобщено, на ЕСПЧ по жалба срещу отказа на СГС да предостави мотивите за оправдателната присъда.

Делото срещу Цветанов беше образувано по сигнала на премиера Сергей Станишев през март 2013 г. до новоназначения главен прокурор Сотир Цацаров с увереното твърдение: “От септември 2009 г. до 2013 г. група от служители на СДОТО (Специализираната дирекция за оперативно-технически операция – бел. ред.) под ръководството на високите етажи на МВР незаконно е подслушвала и наблюдавала бизнесмени, политици, магистрати, като министър Цветанов лично е давал нареждания кой да бъде подслушван – без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения.” След като прокуратурата се отказа да поддържа обвинението, съдът ги оправда, а мотивите не бяха публикувани.

Именно тях е поискала със заявление за достъп до обществена информация журналистката Галина Гиргинова, редактор на блога за съдебна журналистика и разследвания “Съдебни репортажи”. Две съдебни инстанции отказаха да разгледат искането по същество и да преценят дали надделява общественият интерес за достъп до информация, или защитата на националната сигурност, свързана със системата за тайно следене чрез специални разузнавателни средства.

“Дори когато делото е свързано с националната сигурност и включва класифицирана информация, пълното укриване на решението от обществеността не може да бъде оправдано. Съществуват техники, чрез които може да се отговори на опасения за сигурността, без да се премахват основни гаранции като публичността на съдебните решения – например класифициране на съдебно решение само частично или публикуването му в редактиран вид”, отбелязва в решението си ЕСПЧ.

Решението на ЕСПЧ е ключово и изключително важно по няколко линии
- коментира изпълнителния директор на ПДИ Александър Кашъмов, който води делото пред ЕСПЧ. Европейският съд казва, че не може да се ползва специалният закон за изключване на приложението на Закона за достъп до обществена информация. Особено важно е решението в контекста на увеличаващите се откази на прокуратурата да предоставя информация за действията си и на отказите нa cъдилищaтa дa paзглeждaт пo cъщecтвo искания зa дocтъп дo инфopмaция, в кoитo пoд предлог зa клacифициpани сведения ce oткaзвa oбщecтвeнoзнaчимa инфopмaция, коментира още адвокат Кашъмов.

Неотдавна и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов дори отправи до Върховния административен съд искане за тълкувателно решение в смисъл, че прокурорските постановления и т.нар. предварителни проверки трябва да бъдат изключени от полето на Закона за достъп до информация дори когато казусите са приключени. Това означава на практика да останат тайна действията на прокуратурата – какво е вършила (или не е вършила) тя по важни за обществото и гръмко оповестени стартове на дела, които в крайна сметка приключват или с прекратяване, или с провал в съда.

Решението на Европейския съд в Страсбург е взето единодушно. То може да бъде обжалвано от българското правителство в тримесечен срок пред Голямата камара на ЕСПЧ.