Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова

04-10-2024; категория: Мнение; автор: galina.girginova;

Снимка: Дневник

Дария Проданова е бивш ръководител на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и зам.-председател на съда. Настоящата позиция е реакция на опита на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да върне конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало. Критични становища срещу тези действия вече бяха изразени от Съюза на съдиите в България и Пленума на ВКС. Позицията на съдия Проданова е лична и не ангажира ВКС.

Негативното си мнение за устройствения закон (Закона за съдебната власт) и интерпретацията му от различни органи на съдебната власт съм изразявала многократно по време на работата си като съдия и не му е тук мястото да повтарям аргументите си. Гледната ми точка тук е чисто практическа.

В периода 2016 – 2022 г. ми се наложи пряко да се сблъскам с последиците от неудачната и тромава конкурсна процедура, която с всяко следващо изменение на Закона за съдебната власт се влошава. Бях председател на конкурсната комисия на последния проведен и приключил успешно конкурс за търговските отделения на апелативните съдилища в началото на 2016 г. Сравнявайки тогавашната несъвършена, но относителна адекватна процедура с последващите законодателни решения, мога само да изразя съчувствие към всички участващи съдии – и от страна на комисиите, и от страна на участниците. Работата на комисията и участниците в конкурса през 2016 г. приключи за около 2 – 3 месеца, като през този период никой от членовете на комисията не беше отстранен от пряката си работа и това му участие не натовари допълнително колегите.

Оттогава, вече 8 години и половина, приключил конкурс за апелативните съдилища няма, въпреки че конкурсен труд кипи непрекъснато – предимно безсмислен. Съдиите в Търговската колегия на ВКС почти непрекъснато са ангажирани с обявени от Висшия съдебен съвет (ВСС) конкурси и с атестации, четат хиляди дела и съдебни актове на участниците. Съгласно Наредбата на ВСС те са отстранени от пряката си работа и тази пряка работа по делата се преразпределя на останалите съдии в колегията, чийто числен състав по времето, в което бях неин ръководител, беше на дъното на санитарния минимум. При изключване от разпределянето на дела на членовете на комисията новопостъпващите дела се насрочват в графиците на останалите съдии. Това, от своя страна, измества тези графици напред във времето, като имаше периоди, в които от датата на постъпването във ВКС до датата на насрочването на делата по чл. 288 от ГПК срокът беше 10 – 11 месеца.

Независимо от това, състоящата се от съдии в Търговската колегия на ВКС комисия по следващия (след 2016 г.) конкурс за апелативните съдилища приключи работата си, но кадровото израстване на участниците не се случи. Съдийската колегия на ВСС реши, че конкурсната комисия е била формирана неправилно, тъй като участващи в жребия съдии са се отвели, но не пред компетентния орган. Конкурсът беше върнат на кота нула.

И тогава, както и сега, решението за определяне на състава на комисията е на Съдийската колегия на ВСС, но тогава не чух/прочетох дори намек за самокритичност за несвоевременната констатация на порока на това решение, изразяващ се в елементарна липса на проверка. Становището си, че порок при жребия не е бил допуснат или ако е допуснат, е несъществен, съм изразявала нееднократно и пред всички възможни органи, ангажирани с конкурса, но… уви!

През 2022 г. конкурсът за апелативните съдилища започна отначало. Сега, две години по-късно, по навик прегледах актуалните въпроси, с които се занимава Съдийската колегия на ВСС, и се сблъсках с deja vu. Отново членове на колегията безкритично и бих казала – безотговорно, обсъждат състава на конкурсната комисия, определена с тяхно решение, и намират „порок“ едва след като тази комисия е приключила работата си и оповестила класирането.

Един път – това би могло да е случайност, но втори път – много прилича на тенденция и вероятно такива са опасенията на колегите от Върховния касационен съд, обусловили свикването на нарочен Пленум и приемането на обосновано и безупречно от правна страна становище. В едно официално правно становище, изразено от името на институция или неин орган, не може и не бива да се съдържат предположения, макар и основаващи се на обикновена практическа логика, относно истинските причини за ставащото в Съдийската колегия на ВСС. Коментар за случващото се с конкурсите и за апелативните съдилища, и за Върховния касационен съд обаче могат да направят и юристи, които не са част от системата. А когато в продължение на около 40 години са били едновременно и субект, и обект на работата ?, това мнение едва ли е маловажно.

Синтезираното ми становище е, че законовото и подзаконовото уреждане на конкурсите за повишаване и преместване в системата е не просто лошо, а вредно. Вредно за магистратите и от двете страни на процедурата, вредно за нормалния процес на правораздаване, вредно за общата колегиална атмосфера в съдилищата и оттук – вредно за правото.

Тромавата процедура, включваща недобре формулирани и често напълно излишни елементи, допуска нееднозначно тълкуване съобразно конюнктурата. Тя е полезна за ловенето на риба в мътна вода. Процедурните капани са болезнено познати не само в съдебната система, а и в системата на държавните и общински органи, корпоративни и политически структури. Това е полезно за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“. В конкретния случай евентуалната и несвоевременна ревизия от членове на Съдийската колегия на ВСС на решението им от 01.11.2022 г. – едва след обявяването на резултатите от класирането през есента на 2024 г., би могло да се тълкува като ревизия на самото класиране, което е недопустимо. Предположението, че изказванията, които прочетох на сайта на ВСС, са мотивирани от „защо на избираема позиция е поставен кандидатът Х, към когото имам резерви, а на неизбираема позиция е поставен кандидатът У, който е мой фаворит“ е толкова кощунствено, че дори не искам да го коментирам. Би било равностойно на изсичането на гора заради лично негативно отношение към конкретно дърво. Подобна позиция би обозначила съдии, загубили компас, ако използвам блестящия изказ на адв. Валентин Брайков, макар и по друг повод.

Предполагам, че такива са били опасенията на колегите от Върховния касационен съд, за да приемат решението на Пленума от 02.10.2024 г. Защото сега се коментира конкретен специалист по гражданско/търговско право, но утре с подобни процедурни еквилибристики може да бъде сринат всеки конкурс и да се обезсмисли работата им. Опасенията са, че не просто се създава прецедент, за да се черпят права от евентуални собственоръчно заложени мини, а че пред професионалната общност се демонстрира разбирането, според което шиканирането на даден процес е приемлив модел на поведение.

От моя гледна точка последицата е не просто един провален конкурс и 8 загубени години от професионалния живот на стойностни колеги, а тотален срив на авторитета и доверието към системата, част от която съм била в продължение на 40 години. Не че сега нещата са розови, но дъното е още далече и ще бъде далече, докато има добросъвестни, мотивирани колеги, вършещи работата си. Ако органът, който законът е определил като защитник на техните интереси, не ги демотивира чрез своите действия и нарочни бездействия.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС