Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Изборът на председател на най-големия административен съд в страната – Административен съд – София-град (АССГ) бе отложен за края на февруари. Причината е постъпила днес молба за отлагане поради заболяване на един кандидатите – съдия Добромир Андреев от Върховния административен съд (ВАС). Освен Андреев, който е сочен като фаворит за поста, в конкурса участват още двама съдия от АССГ – Красимира Милачкова и Милена Славейкова – Рукова.

Както „Съдебни репортажи“ писа, изборът бе белязан от сериозен скандал, след като през март двама съдии от АССГ – Татяна Жилова и Антоанета Аргирова, публично обвиниха Андреев в натиск и ходатайство по дела. Съдийската колегия (СК) на ВСС се задейства по казуса едва през септември и препрати материалите на Етичната комисия на ВАС за проверка. Оттам се задоволиха единствено да изслушат четиримата намесени магистрати – Жилова, Аргирова, Андреев и съдия Вяра Русева, която, според твърденията на двете съдийки, им е предала „съобщението“ на Андреев. На базата на изслушванията Етичната комисия на ВАС заключва, че съдия Добромир Андреев не е нарушил правилата на Етичния кодекс на българските магистрати, а оттам – същото приема и Етичната комисия на СК.

Обвиненията в натиск бяха оправени от Жилова и Аргирова на Общото събрание (ОС) на АССГ, проведено през март, а двете съдийки потвърдиха думите си както пред медии, така и по време на изслушването им в Етичната комисия на ВАС. На същото събрание част от съдиите в стратегическия административен съд, който разглежда дела със страни държавни органи и местна власт, поставят и въпроса, че през 2009 г. съдия Андреев е засечен да комуникира 33 пъти за един месец със сочения за лобиста на съдебната власт – Красимир Георгиев – Красьо Черния. Тогава ВСС не го наказва, а само му оказва да подобри хигиената на контактите си. Част от съдиите в АССГ изразиха съмнения, че това е направено. Въпреки публичните обвинения мнозинството в АССГ (в съда от години се назначават бивши прокурори, външни кадри след конкурси, за които имаше съмнения, че са опорочени, а наскоро и част от спецмагистратите) подкрепи кандидатурата на Андреев, който се ползва с подкрепата на бившия председател на АССГ Радостин Радков и председателя на ВАС Георги Чолаков.

На днешното заседание на Съдийската колегия председателят на Комисията по професионална етика (КПЕ) Олга Керелска обобщи накратко казуса. Според нея обаче „разследването“ на Етичната комисия на ВАС не е било пълно. „Считам, че в случая сме изправени пред един казус, който лично за мен е изключително фрапиращ. За първи път в нашия мандат имаме колеги, които пред ОС имат достойнството да изложат едни твърдения, които сочат на нещо много тревожно, ако техните твърдения отговарят на истината. В тази връзка считам, че СК трябва да положи максимални усилия по изясняване на този въпрос. Още повече че, както магистратската общност, така и обществото има отношение към този избор, следи го и СК трябва да прояви по-голяма активност да изясним фактите докрай“, поясни Керелска. По думите й единствената възможност, която Законът за съдебната власт дава на СК в казус като този, е кадровият да изпрати материалите по преписката на Инспектората към ВСС (ИВСС) за проверка. Керелска обясни, че това не е направено досега, тъй като се касае за процедура по избор на административен ръководител и СК е сезирала с твърденията за натиск компетентната етична комисия – тази на ВАС.

Според нея ИВСС би могъл да направи очна ставка между четиримата магистрати и да съпостави показанията им. „ИВСС би могъл да използва и други доказателствени средства, за да има СК, както и обществото, пълната увереност, че са положени всички усилия за изясняване на този случай. ВСС е гарант за независимостта на съдебната власт. Това е наше задължение по Конституция и по закон. Изправени сме пред казус, който ни задължава да предприемем всички мерки, за да изпълним това наше задължение“, поясни тя. Въпросът е обсъждан неформално вчера на заседание на КПЕ на СК, каза още Керелска. Проблемът е, че Етичната комисия не може да препоръчва конкретен подход за проверка по дадена преписка нито на местните етични комисии, нито на ИВСС. Затова и председателят на КПЕ не предложи да се дадат конкретни указания, а само да се изпратят материалите за проверка на инспектората. Тя уточни, че главният съдебен инспектор Теодора Точкова я е уведомила, че ИВСС не се самосезирал по случая. Не стана ясно какви са били съображенията на ИВСС да остане пасивен наблюдател при публични изразени съмнения за ходатайство и натиск по дела.

Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и председателят на ВАС Георги Чолаков дадоха заявка, че ще подкрепят предложението материалите да се изпратят на ИВСС за допълнително проверка. Чолаков направи възражение, че не е съгласен с твърденията, че Етичната комисия на ВАС не е положила достатъчно усилия за изясняване на случая. Но заяви, че проверката ще бъде „в интерес на обективната истина“. Дишева уточни, че според нея ИВСС е следвало да се самосезира.

Боян Магдалинчев заяви, че няма да подкрепи предложението. “Аз считам, че материалите са достатъчно добре събрани, за да може всеки да си направи равносметка. Нещата няма да бъдат по-различни, според мен, от това, което има към цялата преписка“, заяви той. Против предложението за изпращане на материалите за проверка гласуваха Магдалинчев, Драгомир Кояджиков и Севдалин Мавров.

В крайна сметка изборът беше отложен за 28 февруари – като кадровиците съобразиха насрочването с най-дългия срок за проверка от ИВСС, разписан в закона.

Висящо дело между „Национална лотария“ на Васил Божков и НАП – „камъчето на раздора“

Както „Съдебни репортажи“ писа пред Етичната комисия на ВАС съдиите Жилова и Аргирова потвърждават твърденията за натиск от страна на съдия Добрев по конкретно административнонаказателно дело. По думите им Андреев не е говорил с тях, а е поискал конкретен резултат по делото чрез третия член на съдебния състав, в който участват, Вяра Русева, която разговаряла лично с него. При изслушванията Добрев и Русева отричат такова нещо да се е случило. Казусът е от времето, в което съдия Андреев е зам.-председател на АССГ и ръководител на 3-то отделение, но вече е излязло класирането в конкурса за съдии във ВАС, а той е класиран под чертата и чака назначаване във върховната инстанция.

От отговори на въпроси на „Съдебни репортажи“ до ВСС, изпратени вчера в късния следобед, се изясняват още няколко подробности за конкретното дело и аргументите на ВАС да приеме за достоверни обясненията на Андреев и Русева. Етичната комисия на ВАС сочи, че, за да кредитира обясненията на Андреев взима предвид и „липсата на йерархични административни взаимоотношения в процесния период“. Съдебният състав работи във 2-ро отделение, а Андреев е ръководител на 3-то отделение.

„От събраните по преписката данни Комисията не установи данни за действия и поведение на съдия Андреев, вън от рамките на свързаното с работата обсъждане на дела и изразяване на мнение по правни казуси от практиката на съда, и които биха могли да се възприемат като накърняване на основните принципи на независимост, безпристрастност, почтеност и благоприличие“, сочи във второто си становище Етичната комисия на ВАС, изпратено до СК, на което стъпва и решението на КПЕ на СК да гласува положително етично становище в конкурса на съдия Андреев.

От становището на ВАС, което бе изпратено от Съдийската колегия до „Съдебни репортажи“, стават ясни и допълнителни детайли по случая. И съдия Аргирова, и съдия Жилова, които са изслушани от Етичната комисия на ВАС на 6 октомври, разказват, че конкретният случай касае касационно административнонаказателно дело, по което докладчик е била съдия Русева, а делото касае издадено наказателно постановление срещу „Национална лотария“, с което НАП е наложила имуществена санкция за деклариране на неверни данни.

Аргирова сочи, че през ноември 2020 г. съдия Русева й се обадила и й съобщила, че Андреев е идвал при нея и й казал, че по това дело трябва да има конкретен резултат – отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Същият ден Русева съобщила тези обстоятелства и пред другия член на състава – съдия Жилова (в присъствието на съдия Аргирова). Аргирова казва пред Етичната комисия, че макар съдия Андреев да не е разговарял директно с нея, е възприела случката като оказван й лично на нея натиск, тъй като той е висшестоящ спрямо нея – и като зам.-председател на АССГ, и като съдия от ВАС. Малко по-късно съставът бил разделен, като съдия Русева била преместена в друг касационен състав. Причините за разместването на съдиите в състава не са изследвани от Етичната комисия на ВАС.

Съдия Аргирова казва, че на този етап делото е спряно, „предвид издадения по казуса Акт за установяване на публично държавно вземане, оспорен пред АССГ“. Съдийката дава информация на Етичната комисия кой би следвало да е съдията-докладчик по делото към този момент. ВАС обаче не счита за необходимо да изслуша и този съдия, за да се установи дали евентуално и към него също са оправяни съобщения за изхода на делото. Съдия Жилова потвърждава фактологията, изложена от съдия Аргирова.

Изслушването на съдия Русева е проведено на 11 октомври (5 дни след изслушването на Жилова и Аргирова). Тя категорично заявява, че не е и не би допуснала някой да й оказва натиск, а също и чрез нея на друг. Съдийката казва, че „няма спомен да са коментирали дела, по които е оказван натиск, със съдия Аргирова или със съдия Жилова, в т.ч. по времето, когато са били в един състав“. Казва също, че не е свързала изказванията на ОС на АССГ на съдиите Жилова и Аргирова със себе си и няма представа за какво става въпрос.

Същият ден е изслушан и съдия Андреев. Той казва, че мнения по дела е изразявал при обсъждане практиката на съда, в случаите, когато колеги са искали становището му по прилагане на закона. Съдията категорично заявява, че „с никого не е провеждал разговори в смисъла на изложеното в протокола на общото събрание и няма обяснение за направените от съдиите Аргирова и Жилова изявления“.

Хронологично твърденият натиск върху двете съдийки се е случил в последните месеци на правителството на Борисов, няколко месеца преди парламентарните избори през април 2021 г., когато категоричното мнозинство на ГЕРБ в парламента бе разбито.

Делата между НАП, „Национална лотария“ и „Еврофутбол“ на Васил Божков започнаха, след като държавата отне лицензите на хазартните оператори в началото 2020 г. след публичен конфликт на Божков с тогавашните му сътрудници братя Найденови. В офанзивата на държавата срещу бизнеса на Божков се включи и прокуратурата, която му повдигна задочни обвинения за организирана престъпна група, изнасилвания и убийства и други. Божков, който оттогава е обект на систематични изявления на главния прокурор Иван Гешев, в които той го сочи за един от големите олигарси, които имат ползва от закриването на спецправосъдието, се намира от началото на 2020 г. в Дубай.

От 2020 г. насам Божков твърди, че високопоставени държавни служители са го изнудвали, а той самият плащал милиони в брой на бившия премиер Бойко Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов, за да бъде прокарано удобно за хазарния бос законодателство. Горанов пък му поискал 20% от лотарийния бизнес. Оттогава прокуратурата се проваля да опровергае твърденията на Божков, а главният прокурор Иван Гешев редовно сочи хазарния бос като инициатор на атаките срещу него.