Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

26-11-2022; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Bird.bg

Снимка: Bird.bg

Месеци преди Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) да обяви конкурса за председател на Административен съд София-град (АССГ) – административният съд с най-голямо стратегическо значение в страната, в съдийските среди вече се знаеше името на фаворита за поста. В процедурата за административен ръководител на АССГ сега участват три кандидати, а следващият вторник СК ще трябва да избере кой да оглави съда, който разглежда ключови дела, по които страна са държавни институции и местната власт. В месеците, в които течеше конкурсът, се появиха сериозни съмнения към един от кандидатите – за натиск и ходатайство по дела, обвинения, които бяха публично оповестени, при това не от кой да е, а от съдии от АССГ с безупречна репутация. Дни преди гласуването кой да оглави съда обаче Съдийската колегия не успява да убеди магистратите и външните наблюдатели, че е извършила сериозна и задълбочена проверка на тези твърдения. Напротив, действията на ВСС изглеждат като замазване и замитане под килима на ключов въпрос, който застрашава репутацията на съда. И дават още по-силни аргументи в подкрепа на съмненията, че конкурсът за председател на АССГ е отдавна предрешен.

Кои са кандидатите?

Кандидатурата на съдия Добромир Андреев е издигната от съдии в АССГ (Ралица Романова, Маргарита Немска, Ива Кечева, Златка Илиева, Калина Пецова, Наташа Николова, Антони Йорданов) и подкрепена от мнозинството от магистратите, присъствали или упълномощили свои колеги на Общото събрание (ОС) на съда, проведено на 15 март тази година. Съдия Андреев започва магистратската си кариера през 2006 г. като младши следовател в Окръжна следствена служба – Добрич. След това е младши прокурор в районната прокуратура в града. За кратко е прокурор в Районна прокуратура – Варна, а след това става граждански съдия в районния съд в морската столица. От октомври 2013 г. е командирован в Софийския градски съд (СГС) като наказателен съдия. Година по-късно става административен съдия в АССГ, от 2017 г. до миналата година е зам.-председател и ръководител на 3-то отделение в съда, а от близо година и половина е съдия във Върховния административен съд (ВАС). Сочен е за фаворит в настоящия конкурс заради близостта си с бившия председател на АССГ Радостин Радков и председателя на ВАС Георги Чолаков. Източници на „Съдебни репортажи“ обясниха, че името му се завърта в магистратските среди като следващ председател на АССГ още преди конкурсът за поста да е обявен официално.

Съдия Красимира Милачкова също е предложена за кандидат за председател на АССГ от свои колеги (Елка Атанасова, Стефан Станчев, Десислава Корнезова и други съдии). Тя работи в съда още от създаването на специализираните административни съдилища. Третият съдия, който участва в конкурса, се самономинира – това е съдия Милена Славейкова-Рукова. Тя започва магистратската си кариера като младши съдия в СГС, била е районен съдия в София, а от 2007 г. правораздава в новосъздадения АССГ. Била е зам.-председател на съда и ръководител на 1-во отделение.

Натиск по дела или компроматна война?

Кандидатурите на съдиите Андреев и Милачкова са издигнати на Общото събрание на АССГ през март. Копие от протокола от събранието е постъпило във ВСС на 24 март и оттогава всеки, който желае, би могъл да го прочете. А в него има меко казано притеснителни твърдения, които поставят под съмнение етичните качества на съдия Андреев и които до средата на ноември останаха без отговор от кадровия орган на ВСС и Инспектората към него.

След представянето на кандидатурите за нов ръководител на АССГ на събранието думата взима съдия Антоанета Аргирова. Тя казва, че свидетелство за качествата на съдията е професионалният му път. И посочва по отношение на съдия Добромир Андреев: „Свидетелство за качества е и дадената препоръка от ВСС към този колега да хигиенизира личните си контакти заради обявени публично 33 разговора с Красимир Георгиев, останал печално известен като Красьо Черния и като неформалния кадровик на съдебната власт. Свидетелство за качества е, че този същият кандидат, докато е в бил в Административен съд – София – град, си е позволявал натиск за конкретния резултат по дела, нещо, което още двама колеги могат да потвърдят“.

Скандалът „Красьо Черния“ – Красимир Георгиев, избухва през 2009 г., когато тогавашният член на ВСС Иван Колев съобщава, че „тъмничък човек с ланци“ от Плевен предлагал административни постове на магистрати срещу 200 хил. лв. Оповестяването на тази информация проваля разследването на прокуратурата, а ВСС установява, че 32 магистрати присъстват в „тефтерчето на Красьо“, сред които и съдия Андреев – по това време районен съдия във Варна. ВСС констатира, че между Георгиев и Андреев има 33 входящи и изходящи обаждания в периода 7 май до 6 юни 2009 г. Андреев не е наказан с мотив, че не печели конкурса за председател на РС – Варна, в който участва. За Андреев разследването на ВСС приключва с обръщане на внимание да подобри хигиената на контактите си.

В изказването си съдия Боряна Петкова също насочва вниманието на колегите си към скандала с Красьо Черния и заявява, че името на съдия Андреев тогава е обсъждано „по повод неговите странни връзки с едно лице, за което се обсъждаше много в обществото, че кадрува и оказва влияние при назначаването на съдии в съдебната система“. „Въпросните 33 входящи и изходящи обаждания, не знам как го възприемате вие, но аз с моите най-добри приятели не се чувам 33 пъти в рамките на един месец. Единствената причина, поради която той не е бил уволнен от съдебната система е това, че не е бил назначен на съответен пост, за който е кандидатствал, но пък му е обърнато сериозно внимание във връзка с хигиената на неговите контакти. За мен контакти с хора от ъндърграунда не смятам за нормални и допустими, и смятам, че това е въпрос на манталитет. Това, което се е случило през 2009 г., не смятам, че той е изчистил тези свои контакти“, посочва тя и казва, че не бива съдиите да си затварят очите за етичните и морални качества на този кандидат, които „са в разрез с Етичния кодекс на магистрата и в никаква форма не спомагат за неговата безпристрастност, чест и достойнство в обществото“. Добавя, че ако съдиите предпочетат този кандидат, ще изглеждат в очите на хората по същия начин, „избирайки човек с абсолютно компрометирани качества“. Съдия Петя Стоила напомня, че Андреев е съдия от ВАС и пита би ли бил пръв сред равни, когато изначално не е такъв.

Изказванията са посрещнати остро от част от съдиите, които сочат, че това е „компроматна ситуация“ с „лични нападки“. „Смея да кажа, че за всеки от нас, ако някой поиска да потърси и разрови, ще намери компромати, поне по някои от делата, които сме гледали“, заявява съдия Пецова. Подкрепя я съдия Елица Райковска с призив да не се води „компроматна война“. Казва, че дори и по наказателните дела има давност. „Не знам как можем да коментираме за морал..“, заявява тя, а от залата се чуват реплики: „За морал давност няма“.

Включва се и съдия Татяна Жилова. „Потвърждавам думите на съдия Аргирова, че съдия Добри Андреев си позволява да указва, да се обажда и да ходатайства по дела и да изисква определен резултат. Това ли искаме?!? Помислете си добре…Никой, никога не си е позволявал такова неща“, сочи тя и изразява съмнение, че съдия Андреев си е подобрил контактите. „На мен специално няма да ми е приятно лицето на съда да бъде магистрат със спорна биография“, категорична е съдийката.

Съдия Миглена Николова казва, че е изключително притеснена от това, което чува от колегите си и се чуди, ако действително е оказвал натиск, как са реагирали на това – сезирали ли са някого, подали ли са сигнал, отвели ли са се от делата. Отговаря й съдия Милена Славейкова-Рукова. „Като човек, на когото е направено предложение да оправим наш човек, ще ви кажа, че е много трудно да се реагира в тази ситуация. Първо, не можеш да повярваш какво ти се говори, защото това е несъвместимо с нашия манталитет. Това е несъвместимо не само с независимостта ни по закон, но и с личната, вътрешна независимост. Кой може да си позволи, на кого може да мине през главата, че някъде има наш човек?!?…Затова признавам, случвало ми се е и не знаех как да реагирам. Признавам пред всички – замълчах. Просто защото бяхме провокирани“, обяснява тя.

Според съдия Маргарита Немска изнесените от Аргирова и Жилова „факти или съмнения“ „не са подкрепени с конкретни данни или обстоятелства, особено относно това, че той (Андреев – б.а) продължава да поддържа контакти с ъндърграунда“. Обвиненията, според нея, звучали „изключително несериозно“.

Събранието все пак излъчва кандидатура – повече от половината съдии от АССГ гласуват предложението за съдия Добромир Андреев. Информацията за твърденията на съдиите на ОС на АССГ за първи път публично е оповестена с публикация на изданието Bird.bg от май месец. Пред медията съдиите Аргирова и Жилова потвърждават казаното и заявяват, че чакат съответните компетентни органи да се задействат и да извършат проверка. Съдия Андреев заявява, че е много огорчен и разочарован от твърденията на колегите си. „Всеки може да изфабрикува нещо, не беше коректно от страна на колегите“, казва той пред Bird.bg.

Нито след събранието на съдиите от АССГ, нито след първите публикации по въпроса Съдийската колегия на ВСС и ИВСС взимат отношение по скандала. Мълчанието на институциите по съмненията за ходатайство и натиск продължава до 17 ноември или по-малко от две седмици до ключовия избор.

В процедурата се провежда и второ Общо събрание в АССГ за изслушване на кандидатите. То се провежда на 8 ноември. На него съдия Андреев не желае да коментира обвиненията за натиск срещу него, тъй като тече проверка на Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК. Що се касае до участието му в скандала с Красьо Черния, фаворитът за поста председател на АССГ се позовава на решението на ВСС, с което му е препоръчано да повиши хигиената на личните си контакти, фактът, че срещу него няма образувано дисциплинарно производство и добрите становища на етичните комисии, които е получавал през годините.

И на това събрание съдия Аргирова потвърждава думите си, както и тези на съдия Жилова по отношение на Андреев. И прави стряскащо изявление: „Въпросът е не дали това е вярно или не, а че може би за голяма част от колегите това е нормално (натискът по дела – б.а.)“.

Отговаря й съдия Миглена Николова, според която колегата й на второ поредно събрание „преминава границите на това да изрази личното си мнение“, което според нея нарушава Етичния кодекс на поведение на българските магистрати. „Добрият тон не се спазва по този начин. Присъстват членове на етичната комисия, ако трябва да се самосезират. Аз отказвам да слушам нарушения на Етичния кодекс“, отправя завоалирана заплаха тя. Съдия Боряна Петкова пък пита Андреев дали е изпълнил препоръката на ВСС да хигиенизира контактите си. А той повтаря, че за това свидетелстват етичните становища във времето.

В подкрепа на кандидатурата на съдия Андреев се изказва Миглена Николова. За нея най-важна била спокойната атмосфера в съда. „На първо място, намирам, че Добри е добър човек….Той е спокоен и уравновесен и като цяло има много положителна настройка към живота изобщо. Решава проблемите конструктивно и ефикасно. Неслучайно му зададох такива въпроси – как ще се справи и той, като всеки мъж отговори конструктивно и ефикасно. Диалогичен, не страда от прекомерен егоцентризъм. Убедена съм, че всеки съдия от АССГ да му звънне в 3 часа посред нощ и му поиска помощ, той ще стане и ще направи всичко по силите си, за да помогне. В един голям колектив, но е основно женски, както често сме си говори с колежките жени, осигуряването на спокойна атмосфера, без излишни емоции и драматизми, би се осъществило по-лесно от мъж, балансиран и уравновесен, като съдия Андреев“, сочи меко казано странни аргументи Николова. Тя призовава колегите си да се върнат към конструктивния тон и изразява надежда „зараждащите се негативни страсти“ да утихнат.

Съдия Диана Стамболова също дава подкрепата си за Андреев. „И аз от Варна познавам Добромир Андреев, той е доста симпатичен“, категорична е тя. Казва също, че няма съмнение във високите му нравствени и професионални качества. „Вярвам, че колегите от отделението ще се съгласят с мен, че нашият административен ръководител ни липса“, възкликва тя. След още няколко положителни становища за тази кандидатура съдия Боряна Петкова призовава колегите си да спрат с „хвалебствените слова“ за Андреев, защото не са се събрали да споделят „лични пристрастия“.

„На предишно ОС направихте „сериозна дисекция“ на Андреев в негово отсъствие. Останалите си мълчахме, дадохме ви възможност да изкажете вашата гледна точка“, срязва е съдия Ива Кечева.

Съдия Антоанета Аргирова заявява, че очаква от ВСС да избере личност с безупречна биография, и професионална, и нравствена, защото „нашият имидж освен от нас самите – от качеството и бързината на актовете, които постановяваме, зависи и много от председателя на съда“. „Много зависи от това какви сигнали даваме и кого очакваме да видим (избран – б.а.).Много е важно кой ще застане начело на съда, кой ще бъде лицето на най-големия административен съд в страната. За мен лично професионалната биография на съдия Андреев е притеснителна – младши следовател, младши прокурор, граждански съдия в РС – Варна, командирован като наказателен съдия в СГС, съдия в АССГ, а скоро след това и зам.-председател на АССГ, съдия във ВАС, а сега пък кандидат за председател на АССГ.…Когато съдебната система действа като златната рибка по отношение на някой магистрат, това поражда съмнение“, категорична е тя.

Ласкаво за кандидатурата на съдия Андреев се изказва и бившият председател на съда Радостин Радков. Казва, че е предложил колегата за зам.-председател, уповавайки се на интуицията си. И дава пример: „Например, за разлика от други колеги, беше достатъчно само да му намекна, че някой колега отсъства и трябва да бъде заместен, той влизаше да го замести“. Съдия Радков заявява, че и трите кандидатури са достойни.

Дума срещу дума или как ВСС разбира проверките на твърдения за натиск по дела

Първата индикация, че Съдийската колегия се занимава с твърденията за ходатайство по дела от съдия Андреев е протокол от заседание на Етичната комисия към кадровия орган. На 16 септември комисията решава да отложи разглеждането на становището за нравствените качества на кандидата за председател на АССГ и да изпрати копия от публикациите на изданието Bird.bg, както и протокола от ОС на съда от март за проверка от етичната комисия на ВАС дали съдия Андреев е нарушил Етичния кодекс.

Развръзката идва месец по-късно (15 ноември), когато Етичната комисия на Съдийската колегия приема, че няма данни Андреев да е извършил етични нарушения. Решението на комисията се позовава на становището на Етичната комисия на ВАС – съставът й се състои от съдии (Марио Димитров, Иван Раденков, Станимир Христов), които лично са предложени за членове от председателя на ВАС на Пленума на съда. От оскъдната информация става ясно, че съдиите от ВАС са изслушали съдиите Жилова и Аргирова. Според протокола на Етичната комисия към СК те „не са разговаряли лично със съдия Андреев, а „поисканият резултат по делото им е съобщен от третия член на състава“ – съдия Вяра Русева, която е разговаряла лично с Андреев. Съдия Русева също е изслушана и „отрича чрез нея да е осъществен натиск върху колегите й, както и върху самата нея“. Съдия Андреев също отрича да е разговарял със съдиите. Според източници на „Съдебни репортажи“ случаят, за който разказват съдиите Жилова и Аргирова, е от времето, в което Андреев все още е зам.-председател на АССГ, но вече е класиран под чертата в конкурса за ВАС и чака своето назначение.

Сочената за посредник на съобщението между Жилова, Аргирова и Андреев – съдия Вяра Русева, е дъщеря на бившия член на ВСС и съдия от ВАС Сребрина Христова. Христова подава оставка от кадровия орган през октомври 2009 г., след като зет й – Ивайло Иванов, е избран за председател на Районния съд в Костинброд, тъй като законът забранява членове на ВСС да са роднини с председатели на съдилища. Тогава Русева е младши съдия в София, а наскоро съдия Иванов бе преизбран със суперлативи и пълно мнозинство за втори мандат председател на Административния съд в Перник.

Очевидно, за да приключи проверката по скандала, и двете етични комисии се задоволяват с изслушване на четиримата намесени в казуса съдии. Двама от тях на практика са заплашени да бъдат уличени в нарушения на Етичния кодекс, но и върховните магистрати, и членовете на Етичната комисия към СК приемат за абсолютно достоверни обяснения им, че натиск върху техни колеги не е осъществяван. Остава щекотливият въпрос как проверяващите си обясняват факта, че съдии с отлична репутация публично, пред близо 70 съдии, отправят сериозни обвинения към свой колега за натиск и рискуват да бъдат въвлечени в проверки, изслушвания и медийно внимание, а дори и дисциплинарни производства срещу тях.

„Съдебни репортажи“ изпрати въпроси до Етичните комисии на ВАС и СК какви способи са използвани за проверка на твърденията за ходатайство, защо шест месеца след публичните обвинения не са предприети действия за проверка, изпратени ли са сигнали до Инспектората на ВСС и считат ли, че съмненията за натиск по дела са категорично опровергани. До приключване на материала от ВСС не изпратиха отговори. От ВАС отговориха, че Етичната комисия към съда е „започнала работа по случая веднага след получаване на данни за медийните публикации по официален път“ – от ВСС. От отговора става ясно, че съдиите във ВАС са счели за достатъчно единствено да изслушат четиримата замесени съдии, а на въпроса дали смятат, че съмненията за ходатайство са недвусмислено опровергани сочат: „Обосновано, при тези факти Комисията не би могла да формира заключение, че е налице допуснато етично нарушение от съдия Андреев по преписката. Становището е представено на Комисията по професионална етика към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Предвид всичко това, КПЕ на ВАС не може да формира мнение по поставения въпрос, различно от вече изразеното в това писмено становище“.

„Съдебни репортажи“ изпрати и заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до ВАС и ВСС с искане да бъдат предоставени протоколите от заседанията на Етичната комисия на върховния съд, на които са изслушани четиримата магистрати от АССГ.

Завоалирането на скандалите с извършването на символична проверка се е превърнало в запазена марка на няколко състава на кадровия орган, въпреки наличието на международни стандарти, които съвсем ясно посочват, че доверието в правосъдието се гради на гаранции, че поведението на магистратите е безупречно в очите на разумния наблюдател. Бангалорските принципи, общоприетите етични стандарти за съдиите на държавите-членки на ООН, сочат, че магистратите не само са длъжни да бъдат незасегнати от неподходящи контакти или влияние на законодателната и изпълнителните власти, както и на икономически среди, но и да създават чувство за сигурност у наблюдателите, че действително не са засегнати от непрозрачни зависимости. Тези принципи са в основата на правилата на Етичния кодекс на българските магистрати. С други думи съдиите, прокурорите и следователите трябва да избягват всякакви действия, които биха накърнили достойнството на професията, тяхната лична независимост и репутация.

Практиката на ВАС също е в тази посока. Накърняването на престижа на съдебната власт поставя под съмнение нейната независимост, почтеност и безпристрастност и е повод за търсене на дисциплинарна отговорност. В решение по т.д. № 4/2007 г. ВАС сочи, че при изясняване на фактическия състав на уронването на престижа на съдебната власт следва да се има предвид, че елемент от този фактически състав “не е самото деяние, като нарушение на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала”. Неспазването на етичните правила води до намаляване или загуба на общественото доверие в съдебната власт. На практика, в решението на ВАС се казва, че дори действията или бездействията на магистрата да не са увредили престижа на професията, достатъчно е те да са били такива, че реално да застрашат доверието на обществото към институциите. Това важи с още по-голяма сила за магистратите на ръководни постове.

Извършената проформа проверка е част от дългата традиция на ВСС да не успява убедително да разсее всяко съмнение в етичните качествата на магистратите в множеството публични случаи през годините, още повече кандидатстващи за председателски пост в съдебната система. А това би могло да стане с целенасочени, задълбочени и навременни усилия и по-важното – с резултат, които категорично да опровергава или потвърждава съмненията. Така Съдийската колегия е поставена в деликатно положение – във вторник да проведе избор за председател на най-големия административен съд в страната с неизяснени обстоятелства дали следващият ръководител на АССГ е съдия с ненакърнена репутация или съдия с любопитен кариерен зиг-заг и поведение, което е в разрез с етичните правила за магистратите. И с неприятното усещане, че ключовите постове в системата са „запазени“ за съдии, подкрепяни от мнозинството на ВСС, начело с председателя на ВАС Георги Чолаков.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП

364 коментара

Вашият отговор на ArthurPax Отказ