С призив за борба с корупцията управляващите се упражняват по политическо корумпиране на спецсъдилищата и прокуратурите

26-10-2017; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;

vss

“Берем плодовете на една импотентна съдебна система”. Това са думи са на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, произнесени през май 2010 г., когато управляващите ГЕРБ презентират идеята си за създаване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури. Притесненията на юридическата общност, че законодателят се кани да създаде извънредни съдилища за лицата с имунитет, са отхвърлени от Цветанов като “див популизъм”. Още тогава противниците на спецсъдилищата, чието устройване е мотивирано от управляващите с дългите съдебни процеси, сочат, че забавянето не се дължи на съдебната фаза. Директорът на правната програма на Институт “Отворено общество” Иванка Иванова цитира статистика, според която в България процесите продължават средно по 841 дни, от които 545 делото прекарва в досъдебната си фаза. И предлага друго решение – въвеждането на пряка отговорност за прокуратурата и граждански контрол върху работата на МВР.

Няколко месеца по-късно, след силен обществен и международен натиск, от ГЕРБ се отказват от първоначалната идея делата срещу министри и магистрати да се гледат в спецсъдилищата. Там отиват единствено процесите срещу организирани престъпни групи.

Седем години след създаването на спецструктурите в съдебната система, призивът на Цветанов – “Да превъртим Рубикона” е на път да се сбъдне със серия от законодателни промени, които натоварват спецсъдилищата с допълнителна подсъдност и им придават извънреден статут. Началото на възобновените опити на управляващите от ГЕРБ да си създадат удобен съд за високата корупция бе дадено през юли, когато чрез законодателни поправки без сериозни мотиви и в спешен порядък на спецсъдилищата бяха възложени делата за над 40 престъпления, извършени от народни представители; членове на Министерския съвет и заместник-министри; председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и техните заместници; управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите; директора на Агенция „Митници“, началници на митници, митнически бюра и пунктове; членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; областни управители и заместник областни управители; съдии, прокурори и следователи; членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС.

До този момент процесите се разглеждаха от Софийския градски съд. Акцията по смяната на подсъдността не бе случайна хрумка. Възраждането на идеята за смяна на подсъдността на корупционните дела се случи след отстраняването на удобната бивша председателка на СГС Владимира Янева, чиито мандат изобилстваше от скандали с дъх на корупция, и назначаването на ново ръководство в най-големия окръжен съд в страната. Смяната на председателя на съда бе последвана от серия акции с цел посочване на виновник за провалите на прокуратурата по обществено значими дела, инициирани от главния прокурор Сотир Цацаров, който нееднократно изрази недоволството си от градския съд, включително предприемайки активни действия срещу конкретни съдии.

И ако БСП демонстрира последователна позиция против създаването и натоварването на спецсъдилищата с корупционните дела и през 2010 г., и при гласуването през юли тази година, то ДПС очевидно са преживели катарзис. Преди седем години Христо Бисеров от ДПС заявява по този повод, че последните промени на ГЕРБ постоянно жертват човешки права за сметка на сигурността, Лютви Местан казва, че няма достатъчно силни аргументи, които да разсеят притесненията за създаване на извънредно съдилище. Сега, за разлика от тогава, но пак от позицията на парламентарна опозиция на ГЕРБ, от партията стриктно подкрепят партията на Бойко Борисов. ГЕРБ имат “стабилната” подкрепя и на Сотир Цацаров – и като председател на Окръжния съд в Пловдив (през 2010 г.) и сега – като главен прокурор.

Законодателните остриета на ГЕРБ са на път да довършат започнатото през юли. Нова порция промени в Закона за съдебната власт, предложени от управляващите, ще превилигироват магистратите в спецсъдилищата и прокуратурите. Поправките предвиждат служителите и магистратите от спецзвената да получават допълнително възнаграждение на база “резултатите от дейността” им в размер на не повече от 6 основни месечни възнаграждения годишно”. Освен това поправки има и в разпоредбите за командироването на магистрати, които на практика връщат положението от преди промените в ЗСВ през 2016 г., когато съдия, прокурор или следовател можеше да бъде командирован за безкрайно дълъг период от време.

Не бяха чути аргументите против привилигироването на спецмагистратите. В правната комисия на парламента зам.-председателят на ВКС съдия Павлина Панова предупреди, че бонусите ще станат “стимул за хора без определени професионални възможности, които ще се стремят да станат магистрати само заради допълнителните възнаграждения”. А повторното отваряне на вратата на командироването буди сериозни притеснения, че в спецсъдилищата и прокуратурите ще бъдат назначавани без конкурс удобни и послушни магистрати. За сравнение – и промените в НПК, и тези в Закона за съдебната власт бяха горещо подкрепени от зам.-главния прокурор Мария Шишкова.

Не може да се пренебрегне сравнението с друга европейска страна, в която властите решават да борят проблемите със създаването на специализирани структури и парични бонуси за работещите в тях. През 2005 г. в Словакия е създаден Специален съд, в който магистратите взимат шест пъти по-големи добавки от “обикновените” си колеги. Четири години по-късно Конституционният съд в страната отсъжда, че по-високите заплати на спецмагистратите са противоконституционни. По този повод председателят на Върховния съд на Словашката република Щефан Харабин казва през 2011 г. в интервю пред “Правен свят”: “Една държава, която създава специализиран съд срещу корупцията и организираната престъпност, всъщност сама се злепоставя, като признава, че в нея има по-голяма и по-злокачествена корупция, отколкото в другите съпоставими с нея държави от ЕС и тази корупция не може да бъде предоляна с утвърдените механизми на демокрацията. И в това се проявява малкият ръст на нашите политици.”

Освен това в становище на Консултативния съвет на европейските съдии от 2011 г. се казва, че обвързването на заплащането на съдиите с оценката или резултатите от работата им противоречи на принципа за независимост.

Границата е премината

През 2010 г. българските власти изпращат допитване до Венецианската комисия за създаването на специализираните структури в съдебната власт. И тогава управляващите не демонстрират приличие и гласуват промените в Закона за съдебната власт и НПК без да дочакат отговор. Становището на Венецианската комисия от преди седем години обаче е особено актуално днес на фона на опитите на ГЕРБ да изиграят за пореден път картата “решимост в борбата с корупцията”. Комисията отбелязва, че принципно идеята за създаване на специализирани съдилища не е спорна в държавите-членки на Съвета на Европа, но отправя конкретни препоръки за уточняване на някои от предложените разпоредби в съответствие с европейските стандарти, като е изразила убеждение, че в този аспект показателно ще бъде как те ще се приложат на практика.

Становището казва, че конституирането на този съд ще покаже дали са спазени изискванията за безпристрастност и независимост, за да се осигури справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧОС. В този контекст се подчертава, че ако държавата се възползва от предвидената възможност в Конституцията да въведе специализирани съдилища, “изборът на кандидатите, номинирането им, изискваната квалификация ще бъдат съдбоносни при определянето на характера на съда – дали ще бъде специализиран, или ще се доближи до извънредните съдилища.”

Венецианската комисия подчертава, че за преодоляване на опасенията от нарушаване на стандартите на ЕКПЧОС несъмнено се изискват ефективни гаранции, а това е свързано с въпрос от първостепенното значение – подбора на кадрите и оценката на тяхната квалификация. На практика комисията казва, че на страната е нужна съвсем малка крачка, за да прекрачат границата на противоконституционността.

От ГЕРБ упорито и мълчаливо пренебрегват опасенията, че спецсъдилищата ще противоречат на Конституцията, която забранява създаването на извънредни съдилища, но пък са последователни в разбиранията си, че магистратите трябва да се възнаграждават за свършена работа. Показателно е едно изказване на премиера Борисов от юни 2010 г., в което критикува конкретни съдебни актове и заявява, че е възможно да няма средства за допълнително материално стимулиране на магистратите в края на годината, защото „за съжаление” те не са ги „заслужили”. Думите му са в контекста на критичния доклад на Европейската комисия от проведения мониторинг.

Заслуги и резултати

Цялата конструкция от мотиви за последните промени в Закона за съдебната власт, които де факто фаворизират спецмагистратите, сочейки ги като единствената панацея за успешната борба с корупцията, е категорично оборена още в края на миналата година, когато Върховният касационен съд (ВКС) извършва анализ на работата на спецсъдилищата. В доклада, който обхваща дейността на спецсъдилищата в рамките на три години, са очертани редица проблеми. Върховнияте съдии посочват, че делата приключват с преобладаващ брой споразумения и условни присъди, а процентът на оправдателните присъди е висок. Освен това 95% от делата, които спецсъдиите гледат, са от частен характер – искания за използване на СРС-та (в последните години се наблюдава огромно увеличения на исканията пред спецсъда, за сметка на сериозен спад на разрешенията в СГС) и разпити пред съдия.

Съдиите от ВКС подчертават изрично, че моделът на специализираното правосъдие е законодателно объркан, защото е създадено без визия. Това пречи на специализирания наказателен съд да изпълни заложения замисъл за неговото създаване и да работи като наистина специализиран съд по делата на организираната престъпност.

Допълнителна причина защо спецструктурите не работят по замисъл може да се намери последващия провал при привличане на професионалисти и магистрати с необходимите познания в специфична материя, каквато са делата за организирана престъпност. След създаването на спецсъдилищата и прокуратурите съставът им бе попълнен с магистрати от районно ниво, които до този момент не бяха разглеждали тежки дела срещу организирани престъпни групи.

Моделът на спецструктурите многократно бе изпробван – първо при бившия главен прокурор Борис Велчев, а след това и при Сотир Цацаров. Велчев създаде специализирано звено към Софийската градска прокуратура, което разследваше корупционните дела, а прокурорите, работещи там бяха освободени от задължението да водят “обикновени” разследвания. Не беше рядкост един прокурор да е изцяло освободен от задълженията на колегите си, за да се съсредоточи върху конкретно дело – спомнете си делото “Октопод” например, което и досега се точи в спецсъда.

Цацаров се поучи от предшественика си и приложи свой прочит на “румънския модел”, като през 2015 г. създаде спецзвеното “Антикорупция”, отново със селектирани по неизвестни критерии следователи и прокурори, чиито резултатите към настоящия момент са меко казано неубедителни.

Всъщност, нагледен пример за реалния ефект от високопарните намерения на управляващите да борят корупцията в спецструктурите бе даден вчера, когато от Софийския градски съд официално публикуваха статистика за броя на т. Нар. обществено значими дела, които се гледат там.

От началото на 2015 г. до началото на ноември, когато корупционните дела ще преминат в ръцете на спецмагистратите, в СГС са образувани 26 първоинстанционни дела за корупция срещу лица, заемащи високи държавни постове и срещу магистрати. “Това означава, че ако изменението на подсъдността за тези лица беше факт от началото на 2015 г. само 26 дела биха били внесени от прокуратурата в Специализирания наказателен съд”, подчертават от градския съд.

С други думи – ако темповете на внасяне на дела с обществено значение от прокуратурата се запази, то спецмагистратите ще получават по близо 20 хил. лв. на година допълнително, за да си осигурят управляващите механизъм на поощрение на магистрати, разглеждащи единици дела.

Къде е заровено кучето?

В началото на октомври Венецианската комисия публикува ново становище, касаещо промените в Конституцията от 2015 г. и последващите поправки в Закона за съдебната власт, което обаче имаше твърде милимален отзвук сред управляващите. Становището на комисията препотвърждава отдавна диагностициран проблем в съдебната власт – прекаленото овластяване на главния прокурор и прокуратурата като цяло.

В него се казва, че прокуратурата е безконтролна и остава неясно каква е отговорността на главния прокурор. Няма нито един реален механизъм, който да осигурява отстраняването на главния прокурор. Единствената форма на политическa отчетност на ръководителя на държавното обвинение е възможността той да внася доклади в Народното събрание. Въпреки че Венецианската комисия не препоръчва въвеждането на механизъм за вот на недоверие на главния прокурор, тъй като това крие рискове за политизация на прокуратурата, оттам са категорични, че е необходимо създаването на процедури за неговата отчетност.

Подчертава се, че макар да е възможно Висшият съдебен съвет (ВСС) да предложи освобождаване на главния прокурор в случай на извършено престъпление или нарушение, този механизъм е твърде труден за употреба зарада няколко фактора. От една страна, ВСС няма разследващи функции и в този смисъл предложението му до президента за освобождаване на главния прокурор не може да се базира на солидни доказателства. Подобни доказателства могат да бъдат събрани от Инспектората към ВСС (ако се касае за дисциплинарно нарушение) или прокуратурата в случай на извършено престъпление. Проблемът обаче, сочи комисията, е, че в България прокуратурата има квазимонопол върху наказателното разследване. Припомня се решението на съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“, в което ЕСПЧ отчита, че в страната ни не е създадена възможност за безпристрастно и независимо разследване на главния прокурор. С други думи комисията заключва, че механизмите за разследване на главния прокурор, са само теоритично възможни.

„Това се дължи главно на много силната позиция на главния прокурор в системата на прокуратурата и в рамките на ВСС. Дори да се приеме, че не е необходимо да се провежда отделно наказателно разследване на действията на главния прокурор, и дори да се предположи, че Инспекторатът има волята и ресурсите за събиране на доказателства, има малка вероятност подобна инициатива да бъде успешна във ВСС, тъй като ръководителят на прокуратурата има достатъчно правомощия, за да предотврати развитието на такъв случай“, категорична е Венецианската комисия. В допълнение се отделя внимание на факта, че въпреки промените, които в известна степен децентрализираха прокуратурата, главният прокурор остава най-влиятелната фигура в системата на държавното обвинение. Макар да отчитат необходимостта от обединяваща фигура, която да ръководи системата на прокуратурата, експертите сочат, че именно тази власт на главния прокурор трябва да се има предвид, когато се дефинира позицията му във ВСС, имайки предвид, че той е член по право и стои йерархично по-високо в сравнение с най-малко петима от членовете на съвета.

“На практика влиянието на главния прокурор в рамките на ВСС се простира още повече”, сочи комисията и отбелязва, че част от членовете на кадровия орган след приключване на мандата си могат да се върнат в системата на прокуратурата. “Това означава, че в края на мандата си те отново се подчиняват йерархично на главния прокурор”, се казва в становището на комисията. Освен това в никъде в закона не е предвидена гаранция, която да защитава членовете на ВСС от прокурорската квота от възможността главният прокурор да задейства проверки по отношение на предишната им работа като прокурори, докато те изпълняват задълженията си като членове на ВСС. Нещо повече: “И накрая, обширните правомощия на прокуратурата и позицията на главния прокурор в нея могат да дадат на последния известно влияние върху някои други членове на ВСС, дори и тези, които не са професионално свързани с прокуратурата”. В контекста на факта, че отстраняване на член на ВСС може да се случи с квалифицирано мнозинство – 17 от 25 гласа, това означава, че “подчинените” на главния прокурор членове на съвета могат сравнително лесно да блокират всяка подобна инициатива срещу ръководителя на държавното обвинение. В заключение Венецианската комисия казва, че по същество главният прокурор е имунизиран от наказателно преследване и е практически несменяем, дори при извършено от него нарушение или престъпление.

В същото време България не е изпълнила препоръката в кадровия орган да има мнозинство на съдии, избрани от съдии. В момента те са една шест от общо 25 члена на съвета, а останалите са прокурори и членове, избрани от парламента. Припомня се, че въпреки промените в Конституцията, които разделиха ВСС на съдийска и прокурорска колегия, Пленумът на съвета, в който съдиите, избрани от съдии, са малцинство, има твърде важни правомощия – като това да предлага кандидати за председател на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Венецианската комисия изразява загриженост, че прокурорите в кадровия орган и по-специално главният прокурор продължават да участват значително в решаване на въпросите, свързани със съдиите. Отбелязва се, че главният прокурор е страна по делата, които се решават от съдиите. Затова и неговото присъствие в кадровия орган, който решава кадровите въпроси на съдиите, създава риск съдиите да не действат безпристрастно в такива случаи или опасения, че главният прокурор няма да действа безпристрастно спрямо съдиите, чиито решения не одобрява. И още: “Поради йерархичния характер на прокуратурата другите членове на съвета от прокурорската квота могат да се чувстват задължени да следват позициите на главния прокурор”.

Комисията отбелязва, че в Европа съществуват смесени състави на кадрови орган на съдебната система, но припомня становището си от 2015 г., според което се казва, че “в бившите социалистически страни съществува наследство от твърде силни прокурорски системи, които застрашават независимостта на съдиите”.

На кратко Венецианската комисия за пореден път предупреждава българските власти, че реформите трябва да продължат в най-малко две посоки – “освобождаване” на съдиите от прокурорското влияние и създаване на гаранции за независим съд и създаване на механизми за контрол над главния прокурор, който по същество е отговорен и за неуспехите в борбата с корупцията. В този контекст една от препоръките на комисията е председателите на ВКС и ВАС да се предлагат единствено от общите събрания на съдилищата и да се избират не от Пленума на ВСС, а от Съдийската колегия или алтернативно – колегията да препотвърждават избора на Пленума. Защо? Заради опасенията, че властта на главния прокурор накланя везните дори при избора на двама от най-висшите представители на съдиите.

Нито едно от тези заключения не бе коментирано от управляващите, а инициативата на правосъдния министър Цецка Цачева по отношение на становището на Венецианската комисия се ограничи в незначителна и спорна от юридическа гледна точка корекция на приетите текстове, които касаят отстраняването на магистрати по искане на главния прокурор.

Становищата на Венецианската комисия през годините са сигурна отправна точка какви са необходимите реформи в съдебната система, които очакват европейските ни партньори. Вместо тях политическият консенсус на управляващи и опозиция, с подкрепата на главния прокурор, задават опасна посока на промени, които обещават запазване на статуквото – зависим съд и безконтролна прокуратура, а в допълнение – осъдителни присъди по корупционни дела, произнесени от възнаградени за добре свършена работа съдии. Ефектът може да е само един – ПР, мимикрия и безнадеждност.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП

891 коментара