Съюзът на съдиите за промените в ЗСВ: Допълнителните възнаграждения превръщат спецпрокуратурите и съдилищата в извънредни

Съюзът на съдиите изпрати до Народното събрание остро становище, в което се обявява категорично против готвените изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Вчера в спешен порядък правната комисия в парламента прие редица промени в устройствения закон на съдебната власт, като част от поправките са меко казано спорни. Предвижда се служителите и магистратите в специализираните наказателни съдилища и прокуратури да получават бонуси от до 6 заплати годишно, като това се обосновава с преместването на делата за висока корупция от Софийския градски съд в спецсъдилищата. Друга поправка изцяло компрометира приетите в ЗСВ правила за командироване на магистрати и връща възможносттаа то да се прилага и за вакантни длъжности, които се обявяват на конкурс.

От ССБ обръщат внимание на „неоправдано скоростно придвижване“ на проекта в Народното събрание. „Законопроектът е внесен в края на работния ден на 5.10.2017 г., на 11.10.2017 г. е обсъден и одобрен в Комисията по правни въпроси и съгласно утвърдената преди заседанието на същата комисия седмична програма за работата на Народното събрание е предвиден като т. 1 от насроченото за 12.10.2017 г. пленарно заседание за приемането му на първо гласуване. Не е ясно как в така явяващия се едноседмичен срок от внасяне на законопроекта и предвиденото първо негово гласуване от НС биха могли да бъдат съобразени становищата на заинтересованите страни и най-вече на Пленума на ВСС, който, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 13 ЗСВ /в редакцията съгласно ДВ. бр. 28/2016 г./ следва да дава становища на Народното събрание по законопроекти, отнасящи се до съдебната власт. Подобен подход беше използван и при приемането на предходните изменения в ЗСВ, публикувани преди два месеца, като възприетите тогава законодателни разрешения вече са обект на загриженост от страна на авторитетни международни организации, като Венецианската комисия1 и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа“, коментират от най-голямата съсловна организация.

ССБ определя промените, както и предишните изменения в ЗСВ като „сериозна стъпка назад спрямо усилията за реформиране на съдебната система, положени в края на 2015 г. и през 2016 г. с промените в Конституцията и ЗСВ“. Припомня се, че с измененията на ЗСВ от лятото на 2016 г. бяха въведени нови принципи по отношение на института на командироване на магистрати с ясно мотивираната тогава от законодателя цел да се ограничи използването на този институт за кариерно развитие в отклонение от конкурсното начало и за осигуряване на приложението му само до случаите на необходимост от заместване на магистрат от съответния орган на съдебната власт, който временно е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от свой колега от същия орган.

„С предложените изменения на чл. 227 и др. от ЗСВ се създава нормативната възможност за завръщане на порочната практика за заобикаляне на конкурсите за назначаване и повишаване, посредством института на командироването. Предложените промени са отстъпление от усилията командироването да бъде използвано само при необходимост – възпрепятственост на даден магистрат и невъзможност да бъде заместен от колега от същия съд. Най-същественото изменение е отпадането на ограничението за еднократност на командироването. По този начин на практика се връща възможността за „вечно“ командироване на магистрати“, сочат от съсловната организация.

Съдиите са категорични, че като работещи в съдилищата са пряко и непосредствено запознати със съществуващите проблеми за нормално кадрово обезпечаване предвид непровеждането на конкурси по предвидения с измененията от 2016 г. на ЗСВ нов ред, както и със значителния брой командировани магистрати, някои от които и в продължение на години. „Решаването на този проблем обаче е поставено в зависимост от едно временно, преходно положение. Ясно е, че след като бъде създадена обективна възможност за приложението на правилата, предвидени с последното изменение на закона, практически няма да възникват проблемите, с които се сблъскваме понастоящем. Те оправдават, в известен смисъл, разрешението командироването да е допустимо и за свободни бройки, но по никой начин не обосновават рационална основа за връщане на старото положение. Съдийската общност категорично не одобрява безкрайните командировки, често възлизащи на пет, шест, че и повече години“, заявяват от ССБ.

Оттам изразяват безспокойство и по друга част от законопроекта – „създаването на по своето същество привилегии по отношение на магистратите и съдебните служители, работещи в първоинстанционните и апелативни специализирани съдебни институции“. „Считаме, че, наред с последните изменения в НПК, ДВ, бр. 63/4.08.2017 г., сега предлаганите промени в ЗСВ превръщат специализирания наказателен съд и апелативния специализиран наказателен съд, респективно и съответните прокуратури, в извънредни съдебни институции, в нарушения на конституционната забрана за създаване на такива. С проекта се предвиждат различни, важащи само за магистратите, работещи в тези органи на съдебната власт, правила за получаване на допълнително трудово възнаграждение, което ги прави съдии и прокурори с различен статут от всички останали магистрати. Този различен статут произтича както от създадените специални и важащи само за тях условия за получаване на допълнително трудово възнаграждение, така и с оглед значителния размер, с който това възнаграждение може да надвиши получаваното основно възнаграждение от останалите съдии и прокурори“, сочат от ССБ и добавят, че по този начин съдиите и прокурорите от специализираните институции получават „специален статут“, при който значителното завишаване на възнагражденията им спрямо останалите съдии може да бъде възприето като тяхно облагодетелстване от страна на държавата, а това е един от белезите за извънредност, за разлика от съществуващото към настоящия момент правило, основано на получаване на по-високо възнаграждение, основано на всеобщо приложимото правило за следващо се допълнително възнаграждение съобразно по-висок ранг.

В писмото се казва, че не е достатъчно обосновано позоваването в мотивите към законопроекта на очакваното повишаване на натовареността на специализираните първоинстанционни и апелативни съд и прокуратура след влизане в сила на измененията в НПК, с които се увеличават подсъдните им дела. „Нито в мотивите към законопроекта, нито в съпътстващата го предварителна оценка за въздействие са направени конкретни предвиждания с какъв процент тази натовареност ще бъде увеличена. Данни, необходими и достатъчни за такъв анализ, могат да бъдат намерени като се отчете броят на неприключили към сегашния момент досъдебни и съдебни производства с персонални и предметни критерии, които ще определят подсъдност на специализираните съд и прокуратура“, добавят от съюза.

„С предлаганите изменения, прокламирани със загрижеността на вносителите за справедливо компенсиране на очаквана висока натовареност на определен кръг магистрати, остава извън тази загриженост реално съществуващият проблем с големите разлики в натовареността между различни органи на съдебната власт. И по количествени показатели, и съобразно анализите от прилагането на нормата на натовареността, съществуват съдилища и прокуратури, в които работещите там магистрати са свръхнатоварени. Това обаче нито по сега действащите разпоредби на ЗСВ, нито съобразно предлаганите със законопроекта изменения, е основание за придобиване на различен статут по отношение на размера на получаваното трудово възнаграждение. Такова основание не е било и разглеждането от страна на СГС досега на първоинстанционните дела срещу лица с имунитет или висши представители на изпълнителната власт“, се казва в становището.

Затова заключват, че предлаганият специален ред за определяне на допълнително трудово възнаграждение за магистратите от специализираните съдебни институции има характеристиките на създавана привилегия за определен кръг съдии и прокурори, основана единствено на това, че те ще разглеждат представляващи по-голяма важност за властта дела, но с оглед на субекта. „Основният критерий, по който тези дела ще бъдат разглеждани от специализираните съд и прокуратура, е качеството на лицата, срещу които се води съответното наказателно производство, което, само по себе си, не предпоставя по-висока фактическа или правна сложност спрямо друго наказателно производство за същото по вид престъпление, подсъдно на общите съдилища“, подчертават от ССБ.