Съюзът на съдиите призова за вето на измененията в НПК и Закона за съдебната власт

Измененията в НПК съдържат противоконституционни норми и същевременно въвеждат изменения в наказателния процес, които ограничават гарантираното на конституционно ниво право на защита на гражданите. Това е един от мотивите, с които Съюзът на съдиите в България (ССБ) аргументира призива си към президента Румен Радев да наложи вето на приетия преди седмица от парламента НПК. От най-голямата съсловна организация призовават и за вето на промените в Закона за съдебната власт, които създават “предпоставки за засягане на независимостта на съдебната власт и въвежда законодателни решения, които не преследват обществено полезни цели”.

От ССБ се спират подробно на смяната на подсъдността на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд в спецсъдилищата. “Самата идея висшите представители на държавните власти да бъдат съдени от специализирания по организирана престъпност съд, наред с организаторите и участниците на организирани престъпни групи, представлява девалвация на идеята за държавност и допуска внушения за възможен политически произвол. Независимо от поддържаната теза от вносителите на законопроекта, че така се постига специализация на правораздаването, приетото изменение променя характера на СпНС и АСпНС в извънредни, което нарушава конституционната забрана по чл. 119, ал. 3 Конституцията”, сочат от професионалната организация на съдиите и допълват, че с последната промяна на правилата за подсъдността чрез изземване на част от компетентността за разглеждане на обвинения за престъпления, извършени от лица с имунитет се постига смесване между допустимите критерии за определяне на специална и особена компетентност.

“Същевременно СпНС не се превръща в особен съд по отношение на определена категория правни субекти, а се овластява само за част от обвиненията, по които те са обвиняеми. Останалите престъпления, извършени от лица от категориите, изброени в чл. 411, ал. 1, т. 4 НПК, продължават да се разглеждат от Софийския градски съд. На първо място, смесването на специализация по материя със специализация по лица влиза в конфликт с идеята за ефективност на този вид организация на съдилищата и компрометира предварително заявената легитимна цел. Това е първият белег за извънредността на способа за уреждане на съдебна компетентност, доколкото дискредитира изобщо идеята за постигане на тясна специализация, методологически изчерпателно дефинирана”, се казва в писмото до Радев.

На второ място, подчертават от ССБ, изземването само на част, а не на цялата особена компетентност на Софийския градски съд – за имуществени, стопански, корупционни, документни престъпления и такива срещу правосъдието, и предоставянето й на СпНС, също е белег за извънредност, защото всяка избирателност и отклонение от въвеждането на общ принцип за всички дела, за всички субекти или за цяла категория субекти се схваща като политическо накърняване на институционалната независимост на съда.

Освен това преуреждането на вече съществуваща особена компетентност (тази на Софийския градски съд по чл. 35, ал. 3 НПК) изисква мотивиране на промяната с надеждни и убедителни обективни факти, за да разсее съмнението, че целта се свежда до фактическото елиминиране на съд, от който останалите власти и прокуратурата не са били удовлетворени, пишат от ССБ и допълват, че такива факти не са изложени нито при внасянето на законопроекта, нито при неговото приемане.

В писмото се напомня, че особената компетентност на Софийския градски съд е продиктувана единствено с цел постигане на унификация и за да бъде преодоляна опасността от местни политически въздействия при осъществяване на правосъдието, но не изисква създаване на нова предметна компетентност. “При това положение, след като: – не се обосновава наличие на ситуация, с която съществуващите съдилища не могат адекватно да се справят; – постигнатото еклектично смесване на специализацията по материя и особеността по правни субекти противоречи на утвърдените критерии за създаване на съдебна компетентност и не укрепва ефективността на правораздавателната дейност, защото на практика вече специализация не се постига; – изземва се необосновано вече съществуваща особена компетентност, която е тясно обвързана с общата компетентност на Софийския градски съд, се създава убеждението, че законодателната промяна не цели укрепване на независимо правораздаване, а тъкмо напротив – създаване на политически целесъобразно правораздаване”, категорични са от ССБ.

И заключват, че измененията превръщат спецсъдилищата в извънредни. “С решение № 10/2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 411а, ал. 4 НПК тъкмо поради това, че е несъвместима с идеята за създаване на специализиран наказателен съд по материя, а не по субект. Това разбиране е напълно валидно и сега по отношение на чл. 411, ал. 1, т. 4 НПК. Следва да се отбележи и че с така направеното изменение на НПК се предопределя решението по дискусионния въпрос дали на независим орган да се възложи разследването на дела за корупция, извършена от висши представители на държавната власт. Законът предвижда разследването по такива дела да се извършва от Специализираната прокуратура, следователите от Следствения отдел към нея и определените със заповед на министъра на вътрешните работи разследващи полицаи, което значи, че разследващите такива престъпления няма да са независими нито в структурата на прокуратурата, нито в тази на изпълнителната власт”, сочат от организацията.

ССБ считат, че законодателните промени не осигуряват бързина и ефективност на досъдебното и съдебното производство, като същевременно предвиждат сериозно ограничаване на процесуалните права и на обвиняемите, и на пострадалите. “С въвеждането на непознатия до момента в българското наказателнопроцесуално право институт на преклузията на процесуални права се прави сериозно отстъпление от иначе останалите непроменени принципи на наказателния процес, сред които са осигуряване на правото на защита и разкриване на обективната истина. По сериозен начин се засяга правото на защита и чрез по същество лишаването на защитниците от самостоятелните права, които те винаги са имали досега, като страна в наказателното производство”, пише в писмото до Радев и призовават за връщането на закона за ново обсъждане е необходимо, като се отбелязва, че законодателите не са взели предвид редица критични становища, между които и представените от Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет.

От ССБ настояват и за вето над промените в Закона за съдебната власт заради противоконституционност, която най-ясно се откроява с неговия § 5, с който се изменя разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ. “Съгласно приетия от Народното събрание нов текст, вече е възможно отстраняване на магистрат от длъжност във всички случаи на привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. В така изменения й вид нормата не предвижда осъществяване на преценка от страна на ВСС за връзката между вмененото престъпно деяние и изпълняваните от магистрата функции, за да бъде пропорционално и необходимо такова отстраняване. Съгласно действащото наказателно- процесуално право, привличането на обвиняем е действие на органите на досъдебното производство, което не подлежи на съдебен контрол, поради което на същите органи се дава изключителна и неограничена възможност да инициират отстраняване от длъжност на всеки привлечен като обвиняем съдия, прокурор или следовател”, се сочи в писмото. Съсловната организация подчертава, че с приетото изменение се дава възможност за отстраняване на магистрати от длъжност, което може да продължи прекомерно дълго, без да може засегнатите съдии, прокурори или следователи да се защитят срещу такова засягане на техни основни права.

“Така приетото изменение поставя магистратите в драстично по- неравнопоставено отношение спрямо всички останали граждани, доколкото относно последните Наказателно-процесуалният кодекс предвижда съдебен контрол и при първоначално отстраняване от длъжност поради привличането им като обвиняеми за извършени умишлени престъпления от общ характер, и възможност за сезиране от съда при прекомерна продължителност на такава мярка”, категорични са от ССБ.

Оттам възразяват и срещу приетите кариерни бонуси за членовете на ВСС и ИВСС. “Приетото законодателно изменение, допускащо назначение по волята на заинтересования магистрат, противоречи на Конституцията, доколкото същата възлага именно на съответните колегии на ВСС правомощия да назначават, повишават и преместват съдии, прокурори и следователи. Така предвиденият със закона ред за възстановяване на длъжност на членовете на ВСС и ИВСС представлява и създаване на привилегии, каквито, съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията, не следва да се допускат в правовата държава. Кариерното израстване на българските магистрати е организирано чрез провеждането на конкурси както за повишаване, така и за преместване. Законовото въвеждане на изключение от този принцип и премирането на ограничен кръг лица не само не е обществено необходимо, не просто не е социално оправдано, но е неприемливо, дори цинично”, считат от ССБ.

Според организацията “натрапчиво е всеобщото усещане, че законодателят „награждава“ членовете на ВСС”. “Освен че създаването на такова впечатление не е съзвучно с принципа за разделението на властите, подобен подход поставя редица други тревожни въпроси в публичното пространство. Например – необяснимата и непрозрачна прибързаност на законодателния процес, която неизбежно доведе и до липса на широко обществено обсъждане и на оценка на въздействието на законопроекта, свързана ли е с предстоящия избор на председател на Върховния административен съд от членовете на ВСС, които получават предварително обещание за привилегии? Подобни опасения вече се разпространяват в медиите. Нещо повече – те се поставят в обвързаност с приетите изменения на НПК, с които се изземва част от компетентността на Софийския градски съд по наказателни дела за престъпления, извършени от висши представители на държавната власт, и се предоставя на Специализирания наказателен съд. Самото допускане на възможността законодателната дейност да представлява прикрита политическа корупция е обществено нетърпимо и изисква категорична държавническа реакция”, се посочва в писмото.

ССБ обръщат внимание, че промените в ЗСВ засягат по непропорционален и неоправдан начин и упражняването на гарантираното от Конституцията право на магистратите на свободно сдружаване и въвеждат забрани за участие на български магистрати в управителните органи на Съюза на юристите в България и в международните организации на магистрати. Необоснована и “сковаваща” е и разпоредбата, въвеждаща задължение за деклариране в едномесечен срок от влизането й в сила на членство в организации с нестопанска цел, от които не са изключени професионалните организации, пред Висшия съдебен съвет. “Членството в професионална организация, в която по дефиниция членуват само други магистрати, не може да създаде предпоставки за нелегитимна зависимост или влияние върху съдиите, прокурорите и следователите, несъвместимо с упражняването на функциите им. Няма основание и събирането от страна на ВСС на такава информация, предвид задължението му да упражнява кадровите, дисциплинарните и организационните си правомощия еднакво спрямо всички магистрати, независимо от това дали принадлежат към професионална организация и коя е тя”, мотивират се от ССБ.