Физика на съдийския вот

Препечатваме коментара за избора на членове на ВСС от съдийската квота на съдия Татяна Жилова (Административен съд София град), публикуван в блога й.

Отмина страстната седмица на прекия съдийски вот. Въпреки съмненията в тайната на вота магистратите не гласуваха по устав. „Оня “ списък разбуни съдийската общност, изпусна духа от бутилката и го подчини на законите на класическата механика. Последните, наречени още законите на Нютон, ако и да са били известни на режисьорите на вота, са били пренебрегнати.

Първи закон: Закон за запазване на инерцията

Очевидно този закон е най-добре познат и на него се е разчитало най-много. Особено на предложение първо от закона: „Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение“. Съдебната система е отдавна упоена и е в летаргичен покой – Да, но законите трябва да се четат до края, господа! – „дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние“.

Втори закон: Сила, действаща на системата отвън, води до ускорение на системата.

А ако системата е затворена, то върху нея не въздействат никакви външни сили, ускорението й е равно на нула и тя се движи с постоянна скорост.

В случая е налице неправилно установена фактическа обстановка, което е довело до неправилно тълкуване и прилагане на закона. Колкото и да се говори, че съдебната система е консервативна и капсулирана в себе си, и следователно външното й ускорение е равно на нула, това не е вярно. Грешката на организаторите е, че не отчитат силата на гражданското общество, част от което са и съдиите и което тласка съдебната система към промяна.

Трети закон: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.

Напълно забравена или непозната норма. Ако едно тяло действа на друго тяло с дадена сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила, приложена в точката на взаимодействие. Прекият съдийски вот доказа нагледно този закон.

Ignorantia iuris neminem excusat.

Незнанието на законите, дори и на физичните, не оправдава никого. Ако някой дължи някому оправдание, да си отговаря за незнанието.

А избраните шестима членове на ВСС – без значение дали са най-големите реформатори, са съдии с утвърден авторитет, от които очакваме да наложат висок етичен стандарт – ще отговарят за гласуваното доверие.

Махалото вече е залюляно. В посока към парламента.