Мнозинството в съдийската колегия плътно зад Цацаров: поиска обяснения за изменената мярка за неотклонение на Ценко Чоков

Мнозинството в съдийската колегия не пропусна днес да демонстрира лоялност към главния прокурор Сотир Цацаров с поредна атака към съда заради изменената мярка за неотклонение на бившия кмет на село Галиче Ценко Чоков. Поводът бе обсъждането на анализ на практиката на съдилищата за взимане на мярка за неотклонение “домашен арест”, извършен от Върховния касационен съд (ВКС).

Апелативният специализиран съд освободи Чоков от ареста миналия понеделник, акто измени мярката му за неотклонение в парична гаранция. Ден по-късно досегашният председател на апелативния спецсъд Даниела Росенова бе накарана да дава обяснения пред Съдийската колегия защо е участвала в съдебния състав по мярката, като това стана по време на изслушването й като кандидат за втори мандат на поста. В крайна сметка Росенова не бе избрана, като кадровиците не изложиха аргументи против кандидатурата й. Ден по-късно БГНЕС съобщи, позовавайки се на източници от Съдебната палата, че главният прокурор Сотир Цацаров е предложил на председателя на ВКС Лозан Панов да провери случайното разпределение на делото за мярката на Чоков.

Ето защо днес преди заседанието на Съдийската колегия председателя на ВКС Лозан Панов коментира пред журналисти, че вече е разговарял със съдия Росенова. Според Панов главният прокурор Цацаров “би трябвало да коментира и факта, че Чоков е от 7-8 месеца в ареста без обвинителен акт”. “Бих повярвал в институционалната загриженост на г-н главния прокурор, ако не научавах за писмото му от определени медии, преди то да е дошло във Върховния касационен съд”, категоричен бе Панов.

Въпреки че миналия вторник съдия Росенова обясни, че делото е постъпило в съда, докато е била в отпуск, а след завръщането й на работа тя се е включила в съдебния състав, и днес Светла Петкова настоя за обяснения. Лозан Панов обобщи, че анализът на ВКС не е открил неправилна практика по отношение на налагане на мярка “домашен арест”, а само сподарични случаи, които не налагат образуване на тълкувателно дело по този въпрос.

Освен обяснения, Петкова поиска и да бъде извършен анализ на практика на съдилищата по изменение на най-тежката мярка за неотклонение в “парична гаранция” и “подписка”. Мотивира се така: “Когато кандидатствахте за председател на ВКС, казахте, че ще давате логични обяснения по вече приключили казуси. И тъй като председателят на съда не даде обяснение, вие може в този доклад да дадете обяснение за промяна на мярката в “парична гаранция” и какви са последиците от такава промяна”, заяви Петкова, която в началото на мандата на Лозан Панов заяви, че ВКС се е превърнал в “хуманитарен съд”.

Лозан Панов припомни, че докладът е възложен заради бягството на турския гражданин Фарук Бекташ, след като Софийският окръжен съд измени мярката му за неотклонение в “домашен арест”. Анализът пък обхващал данни до 9 декември миналата година.

Галя Георгиева поясни, че докладът показвал добра работа на съдилищата, но: “Целите на мерките рефлектират пряко и върху процесуалните права на пострадалите. Обществото се интересува от този проблем. Може веднъж да се случи някой обвиняем или подсъдим да се укрие или да избяга от изпълнение на присъдата. Обществото е критично към съдилищата. Има известни такива случаи. Най-пресен пример е писмото на колегите от специализирания съд и разпределението на мерките за неотклонение. В духа на добрите традиции, които налага ВКС, ви предлагам да направите анализ на ефективността на мерките за неотклонение, защото една мярка ще бъде ефективна, ако правилно е обслужила интересите на пострадалите и обвиняемия. Да направите анализ на мерките, които са довели до укриване на подсъдим и обвиняем. Да извършите анализ по конкретни дела по апелативни райони – по какъв начин мерките стават причина за бавно правосъдие. Когато се укрие обвиняемият, процесът върви трудно и делата се бавят с години”, заяви Георгиева, като насочи критиката си към съдилищата, но пропусна да отбележи забавянията в досъдебното производство, чийто господар е прокуратурата.

Развитието на дискусията накара Калин Калпакчиев да призове колегите си да се придържат към професионалните аргументи, а не към езика от улицата, защото “не е естествено на масата на ВСС да чуваме думи, които излизат извън полето на правото”. Припомни, че по отношение на тези въпроси има десетки спечели дела в съда в Страсбург срещу България, както фактът, че заради липсата на неправилна практика на съдилищата през 2011 г. (след бягството на братя Галеви) ВКС е отклонил искането за тълкуване. “Мярката за неотклонение няма нищо общо с пострадалите. Те нямат никакво отношение, когато се обсъждат предпоставките. Целта на мерките е бързото и своевременно приключване на наказателното производство. Когато резултатът не се харесва на прокуратурата, на членове на обществото, които не са информирани по правни въпроси, няма как да се атакува съда, че е взел една или друга мярка, спазвайки закона”, категоричен бе Калпакчиев. Наложи се да припомни на колегите си, че мерките “подписка” и “парична гаранция” се взимат от органите на досъдебното производство и в този смисъл съдът не може да преценява каква е тяхната ефективност. Това важи и за останалите мерки “задържане под стража” и “домашен арест”. “Мерките за неотклонение в досъдебната фаза, доколко обезпечават бързото приключване на наказателното производство, са въпрос, който трябва да отправим към прокуратурата, а не към съда”, подчерта Калпакчиев и добави, че когато някой е недоволен от резултата по едно дело, не следва да бъде атакуван съдът.

Заради очевидната атака към съда заради пускането на Чоков Калин Калпакчиев припомни, че в последните години такива атаки са завършвали в ЕСПЧ с осъдителни присъди срещу страната. Затова призова колегите си да се въздържат от изявления, които уронват авторитета на съда. “Това, че не ви харесва резултатът, не означава, че трябва да атакувате съда. ВСС трябва да защитава съдиите, а не да подрива авторитета им. Моля ви, спрете се, помнете какво се случи преди 3-4 години”, каза той. Камен Иванов пък припомни на колегите си, че мярката за неотклонение не служи като предварително изпълнение на присъда, а осигурява явяването на лицето пред съд, служи и като превенция срещу извършване на друго престъпление. Освен това, каза Иванов, има и решение на Конституционния съд, в което се прави анализ на това какво е съотношението на мярката “задържане под стража” и “домашен арест”.

А председателят на Върховния административен съд Георги Колев (бивш наказателен съдия) се зачуди защо ВСС се занимава с този доклад и какви са правомощията на кадровиците по мерките за неотклонение.

“Обсъждаме доклад на аналитичното звено, което е част от функцията на ВКС да обобщава практиката и да следи за еднаквото приложение на закона. Положително е, че председателят на ВКС ни информира. Нямаше проблем дотогава докато докладът не беше използван за решаване на конкретни казуси, поставени на безпринципна основа. Наистина е обидно за институцията да си обясняваме азбучни истини. Но като се използват улични аргументи, няма как да бъде търпяно”, отговори Калпакчиев.

Лозан Панов отвърна, че ВСС е за това – да помага във взимането на решения. Светла Петкова реши да подкрепи Колев, като каза, че явно Панов искал да похвали съдилищата, че нямат противоречива практика. Нужно било Панов да внася само такива доклади, в които се открива проблем и основания за образуване на тълкувателни дела, защото това интересувало юристите. Председателят на ВКС й отвърна, че ако бъде открита противоречива практика, няма да занимава ВСС, а ще внесе искане за образуване на тълкувателно дело.

Думите на Петкова провокираха отново и Калин Калпакчиев: “Г-жа Петкова не желае Съдийската колегия да дебатира въпроси, които касаят успешната работа на съда, а да дебатираме само тогава, когато съдът трябва да бъде заклеймяван. Г-жо Петкова, излезе информация, че за 2016 г. са платени 1 млн. евро по осъдителни решения в Страсбург. Прокуратурата е платила 7 млн. лева обезщетения по ЗОДОВ. Тези факти са толкова тревожни, че налагат внимателен и задълбочен анализ, парите идват от бюджета на съдебната власт. Причините за осъжданията не са еднозначни и на някое следващо заседание на ВСС ще поставя въпроса за обсъждане”.

Петкова пък му отвърна, че това била една от темите в концепцията й за член на ВСС и би приветствала подобен разговор. “Моята теза е, че ние трябва да се занимаваме в противоречива практика и не, за да клеймим съдилищата, а за да може по някакъв начин да помогнем за засилване на тълкувателната дейност на ВКС и да се отстрани противоречивата практика. Иначе имаме едно приятно изслушване”, посочи Петкова.
В крайна сметка Лозан Панов предложи, а колегията прие докладът за мерките да бъде изпратен на НИП за организиране на обучения.

Малко по-късно на заседанието Съдийската колегия отказа да провери делата за несъстоятелност в Окръжния съд във Враца, но реши Инспекторатът към ВСС да направи проверка по тези дела във всички окръжни съдилища за три години назад. Дебатът се разви по точка с предложение за приемане за сведение на резултати от проверка на ИВСС на гражданските и търговските дела в Окръжен съд-Враца.

В този контекст Соня Найденова припомни публикация на в “Капитал”, в която се изнасят данни за огромен ръст на делата за несъстоятелност пред ОС-Враца. Според изданието съдът във Враца се е превърнал в нова съдебна “офшорна зона”, в която “един длъжник може да се спаси от кредитора си напук на всички стопански и юридически правила”. А ръстът на делата се забелязва след като председателката на Софийския градски съд бе отстранена заради скандалите с делата “КТБ” и “Белведере”. Найденова предложи комисията по натовареността да извърши проверка каква е причината за драстичното увеличаване на делата за несъстоятелност във Враца.

Галя Георгиева каза, че не била чела публикацията в “Капитал”, но поиска проверката да е по-обща – ИВСС да се занимае с нея, а не комисията по натовареността. Калин Калпакчиев репликира, че не разбира този страх проверката да се извърши от комисия към ВСС, защото именно тя е компетентна. По думите му в публикацията има твърдения за съмнителни действия и прокуратурата би могла да се самосезира, ако желае. Предложи и Съдийската колегия да препоръча на Министерството на правосъдието през инспектората си да осъществи контрол на синдиците и да извърши цялостна проверка върху дейността на синдиците, които се назначават по делата за несъстоятелност във Враца.

Мнозинството гласува “за”, но отхвърли предожението за възлагане на анализ на комисията по натовареността, като така омъгли проверката..