(Извън) процесуалната битка на прокуратурата по делото “Огнян Донев”, или кога има значение дали собственикът на медия е обвиняем

17-10-2016; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;

Снимка: Дневник

Снимка: Дневник


Лош знак за прокурора и съдията по делото срещу Огнян Донев. Това беше основният публично оповестен мотив на главния прокурор Сотир Цацаров да внесе за разглеждане във ВСС предложение за отправяне на препоръка към членовете на ВСС да се въздържат от медийни изяви в медии, собственост на подсъдими.

Освен че предложението бе очевидно юридически проблематично (нарушава презумпцията за невиновност, налага автоцензура на членовете на ВСС и носи предупреждение за всеки редови магистрат да внимава къде говори), то позволи да се разберат поне две неща. Първо – желанието на Сотир Цацаров да измести фокуса от въпросите на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) за бездействието на прокуратурата по скандала „Яневагейт” и липсата на проверка на твърденията в интервюто на Цветан Василев – два казуса, в които съмненията за търговия с влияние и корупция се задълбочават пропорционално на липсата на реакция от компетентните институции. И второ – разбирането на главния прокурор, че магистратите, които би следвало да бъдат напълно независими и да се водят в работата си единствено и само от закона и вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата, са склонни да преосмислят поведението и решенията си, съобразявайки се с обстоятелства извън делото и с медийни публикации, които, според Цацаров, могат да им подскажат накъде духа вятърът („Лош знак за прокурора и съдията, добър за подсъдимия”, обобщи той).

Самата намеса на главния прокурор неизбежно постига със сигурност един ефект – привлича вниманието на прокурора и съдията по делото, като ги известява каква би могла да бъде версията при евентуално оправдаване на подсъдимия Донев. Това се подрежда в поредица “лоши знаци” и стечения на обстоятелствата по делото, които създават съмнение, че то се ползва не за целите на правосъдието, а за обслужване на корпоративни и политически интереси.

През 2012 г. съсобствениците на „Медийна група България Холдинг” Огнян Донев и Любомир Павлов се сдобиха с обвинения за пране на пари и документна измама, след като бившият им съдружник Христо Грозев подаде сигнал до разследващите. От изтеклите през 2013 г. скайп разговори между Огнян Донев и Светлана Джамджиева – тогава Донев бе съсобственик на „Труд”, а Джамджиева – главен редактор във вестника, стана ясно, че тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов е бил информиран кога ще бъде повдигнато официално обвинение на собствениците на медийната група, а премиерът Бойко Борисов – щял да настоява за „бързо решаване на въпроса”. Донев дори казва, че „май всичко зависи от ББ”.

Зад активността на държавното обвинение участниците в скайп комуникацията виждат и крайната цел – прокуратурата да способства собствеността на вестниците да мине в други ръце – Джамджиева разсъждава, че „ако това е дирижирано, може да е обвързано пряко с процеса на преговаряне” (б. а. на сделката за продажбата на пресгрупата).

[16.11.12 08:31:06] Svetlana: при това положение сделката остава ли само в ръцете на прокуратурата?

[16.11.12 08:31:23] Ogi: май да”

В края на 2012 г. (само десетина дни след последния разговор) стартира и самата сделка. “Инвестбанк” изкупува дълга на медийния холдинг и му отпуска кредит от 15 млн. евро срещу залог върху дружествените дялове на „Медийна група България холдинг” ООД във „Вестникарска група България” ООД, „168 часа” ЕООД, „Издателство за списания Медия” ЕООД, „Агенция стрела” ЕООД, „Печатница София” ЕООД, „Сант” ЕООД и „Аудиофон България” ЕООД, както и върху акциите в „Медиа Холдинг” АД.

След това всички имоти, собственост на холдинга (сградата на полиграфическия комбинат), са ипотекирани срещу кредит от 11.7 млн. лв., отпуснат от фирмата “Нюз про” ООД, в която основен акционер е Венелина Гочева. Самата Гочева, която според събеседниците е близка до Борисов, стана официално съуправител на “Медийна група България – холдинг”. Три месеца по-късно разследването срещу Любомир Павлов и Огнян Донев е прекратено официално.

С постановлението за прекратяване е вдигнат и запорът на 43 дяла от капитала в “Медийна група България Холдинг” ООД, собственост на Любомир Павлов, както и на други 43 негови дяла от “БГ Принтмедия” ООД. Вече не са запорирани и 40-те дяла на Огнян Донев в “Медийна група България Холдинг” ООД. Дребен, но пък информативен детайл е, че обвинителят, написал постановлението, изрично е отбелязал копие от него да бъде изпратено на Агенцията по вписванията. Това не е обичайно действие за разследващите – обикновено самите обвиняеми имат грижата да се занимават с фактическото премахване на възбрани върху имуществото им. На практика прекратяването на делото и отмяната на запорите са последната спънка пред финализирането на сделката.

И още един детайл – постановлението, с което е образувано досъдебното производство срещу Донев и Павлов, е на небеизвестния бивш следовател Петьо Петров – Петьо Еврото, близък до ДПС. Тогава Петров е редови следовател в столичното следствие. Случайно или не следователят оглавява столичното следствие в деня, в който наказателното дело срещу медийните собственици е прекратено, а в структурата, която оглавява впоследствие се концентрират огромен брой дела за корупция срещу политици и бизнесмени, които бележат началото на мандата на новия главен прокурор Сотир Цацаров (например – „Костинброд”, делата срещу Цветанов, Христо Бисеров).

Не е без значение и признанието на прокуратурата в постановлението за прекратяване – няма открито престъпление, защото „в случая се касае за усложнени отношения между съдружници при финансирането и разпределянето на дялове и финансирането на търговска сделка по покупката на дяловете в «МГБ-холдинг» ООД”. С други думи прокуратурата се е намесила, а и вероятно менажирала гражданскоправни отношения между бизнес партньори.

За това, че Донев е представлявал “оперативен” интерес за въздействие на репресивната държавна машина, говори и фактът, че в изчезналите тефтери на Филип Златанов, предадени от следователи в столичното следствие, ръководено тогава от Петьо Петров, на вещото лице Стефан Бенчев, медиите откриха инициалите ДП и записки, непоказани от държавното обвинение на емблематичната пресконференция от средата на 2013 г. Една от тях гласеше “Огнян Донев – ДП”.

В същите скайп разговори между Донев и Джамджиева, шест месеца преди избора на главен прокурор, съсобственикът на „Труд” споделя, че новият обвинител №1 „щял да е този съдия от Пловдив”, а в този момент (а и след това) медийната политика на вестника е особено благосклонна към прокуратурата.

Паралелно с прекратеното вече дело за пране на пари, през 2012 г. срещу Донев започва и друго – за укрити данъци (същото, за което главният прокурор изрази миналата седмица безпокойството си пред Пленума на ВСС). Прокуратурата съобщава, че е повдигнала обвинения на Донев на 30 юли миналата година – близо три години след старта на досъдебното производство, а какво е вършено от държавното обвинение през този период не става ясно. Нещо повече – обвинението касае сделки, извършени през 2006 г. – девет години преди прокуратурата официално да заяви, че предава Донев на съд.

Бихме могли да предположим, че забавянето на делото се дължи на усилията на прокуратурата да изпипа обвинителната си теза, макар че става въпрос за обвинения за данъци, установяването на които става по документи и след приключване на данъчната година. Стартът на процеса обаче не е безоблачен и разколебава подобни очаквания. През октомври миналата година съдия Даниела Борисова от Софийския градски съд (СГС) връща делото на прокуратурата заради пропуски и неясноти в обвинителния акт. Месец по-късно прокуратурата протестира определението на съдия Борисова пред Софийския апелативен съд. САС отменя определението на съдия Борисова и постановява, че обвинителният акт е достатъчно ясен и делото може да продължи. От САС обаче изрично подчертават, че “в обвинителния акт са заложени фактически твърдения, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна”. “В зависимост от развитието на съдебното следствие първостепенният съд е свободен по вътрешно убеждение да постанови изцяло оправдателна присъда, частично оправдателна или пък да възприеме изцяло обвинителната теза”, пишеше в определението на въззивната инстанция. Следва нов привидно необясним ход на държавното обвинение. В навечерието на коледните празници от прокуратурата съобщават, че са поискали отвод на съдия Борисова заради констатираните от съдията-докладчик съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, които според прокуратурата са оценени от САС като несъстоятелни, незаконосъобразни и неотносими към предмета на делото, поради което и сочели на „формирана предварителна незаконосъобразна оценка на работата на държавното обвинение и предмета на доказване, което ще доведе до постановяване на порочен съдебен акт“.

Основанието, с което прокуратурата обосновава искането си за отвод, е прецедент и прилича на опит на държавното обвинение да преодолее съдията по делото (включително и заради приликите с несъстоятелните искания за отвод на съдии по делата „Цветанов”). На практика прокуратурата иска отвода на съдия Борисова, заради това че е упражнила свои законни правомощия. Второто основание на прокуратурата да поиска отвод на съдията бе, че Даниела Борисова е забавила процеса, защото “делото бе върнато на прокурора точно три месеца след внасянето му в съда”. От държавното обвинение не споменават, че всъщност съдът се е произнесъл в законовия срок за това, т.е. забавяне няма.

Впоследствие се оказва, че прокуратурата всъщност не бърза да се приключи делото, тъй като с бездействието си става причина за двукратно отлагане на процеса. На заседанието на 13 май СГС докладва изискани от него писмени доказателства, на които се позовава обвинителният акт (но не са приложени от прокуратурата в досъдебното производство), а процесът се отлага, тъй като представителите на държавното обвинение не са се запознали с тях. За разлика от прокуратурата, защитниците са се запознали с документите, защото са проверили делото два дни преди заседанието в деловодството и са ги видели. В края на заседанието прокуратурите молят съда за следващата дата да не се призовават експертите, тъй като от държавното обвинение могат да имат искания по постъпилите материали. Това означава, че от факта на недостатъчната заинтересованост на прокуратурата какво постъпва по делото процесът се забавя поне с две отлагания.

Успоредно на процеса, във в. „Труд“ започва серия от статии в защита на действията на прокуратурата, в които съдия Даниела Борисова директно е заклеймявана. Например в публикация от 2 март със заглавие „Когато олигархията си има съд“) се казва: “А дали ще бъде осъден? (Огнян Донев – б.а.) Едва ли! Защото олигархът освен мастити адвокати вече си има и съд или поне съдия”. В публикация от 21 юни със заглавие „А проверка на съда – кога?“ се заявява, че „изобщо не е изненадващо, че защитничките на олигарха не крият прекрасните си отношения с очевидно пристрастния съдия“. Факти за “прекрасните отношения” не се излагат, но изданието заключва, че е крайно време „да започне проверка, но не на прокуратурата, а на определени съдии и дела, по които обществото отдавна е произнесло присъдата си и тя е осъдителна“.

Прави впечатление, че в същия период от време медийната политика на „Труд” е в пълен синхрон с тезите на главния прокурор по въпросите за съдебната реформа и в частност – за липсата на необходимост за реформа в прокуратурата. В изданието са публикувани серия от анализи (част от тях неподписани от автора), в които прокуратурата е поставена в ролята на институция, която следва да се защитава от атаките (включително законодателни) на олигарсите и придворните им политици. Същата риторика използва и Сотир Цацаров в публичните си прояви. В края на 2015 г. в интервю за БНР главният прокурор повтаря познатото послание на в. “Труд”: “В крайна сметка виждаме, че основната цел на съдебната реформа, точно в десетката, е именно прокуратурата. Прекалено неудобна е на част от политическия спектър”, казва той.

Във връзка с акцията на Цацаров срещу “КлубЗ” миналата седмица главният редактор Светлана Джамджиева обобщи в социалната мрежа „Фейсбук”, че „тогава (б. авт. по време на интервюто с Цацаров преди избора му за главен прокурор) не ставаше дума за корупция, а за изнудване”. „Едни хора изнудиха едни други хора да им продадат вестниците си, като това се вършеше със съзнателната и активна поддръжка на прокуратурата и с едни посредници… Вижте политиката на сегашния вестник “Труд” с подставен собственик и би трябвало да разберете за какво говоря. Спестявам името на посредниците, защото не искам да се измества основната тема с това, че едни хора са в предизборна кампания и ще се тълкува като политическа атака”, написа тя.

Промяната в отношението на Цацаров към медии, чиито собстници са обвиняеми, е видима. През 2012 г. като сигурен фаворит за поста главен прокурор Сотир Цацаров не вижда нищо укоримо в медийната си изява във вестник “Труд”, собственост на прясно обвинения в пране на пари Огнян Донев. Тогава очевидно влиянието на медията за популяризирането му като кандидат за главен прокурор му е необходимо, независимо че както от скайп-кореспонденцията преди избора му, така и от подслушания разговор между градския прокурор на София и Борисов, към този момент той вече е бил “избран”, а процедурата пред компетентния орган е сведена до формална заключителна подробност. Четири години по-късно вестник “Труд” с нов собственик е възведен в основна прокурорска трибуна, а подсъдимият, собственик на “Софарма”, издава “Клуб З” – медия, която често е критична към работата на държавното обвинение. Тази история, за съжаление, не изглежда изключителна с нищо, защото е поредната за двоен стандарт на прокуратурата, за съмнения за приноса й за прехвърляне на собствеността на медии и големи предприятия (още една история ТУК), както и за отправяне на символни жестове за сплашване на редовите съдии и прокурори.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

231 коментара

Вашият отговор на ThomasCaf Отказ