Адвокат Георги Атанасов: Не навиквайте съдиите, чуйте ги!

28-03-2016; категория: Мнение; автор: galina.girginova;

g-atanasov

Становището на Върховния касационен съд, в което остро се критикуват пропуските в антикорупционния закон, предизвика остри реакции от страна на ДБГ и вицепремиера Меглена Кунева. Съдиите от ВКС са на мнение, че проектът “отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм”, защото не е ясна целта му. В интервю за БНР вчера зам.-председателят на ВКС Дария Проданова изложи аргументите на съдиите: “Точно това сме искали да обърне внимание вносителят на законопроекта. Да надгради и да се поучи от кухите процедури, които са действали досега и да създаде нещо действащо, нещо, което да доведе до резултат, защото в противен случай би се получило самоцелно събиране на данни и самата проверка би могла да се превърна в санкция, без тя да стигне до съд, където в спорно производство би могло да се установи каква е истината… Ако събираните в първата фаза по проверката данни са събрани по такъв ред, че могат да бъдат внесени пред съд и да издържат едно спорно съдебно производство, тогава добре. Но ако тези данни биват събирани самоцелно, с цел да се трупат, с цел натиск на самата проверка, която не е предназначена да бъде годно доказателство пред съд, но която е годна да обозначи човека пред неговите колеги, съседи и приятели като проверявано лице без възможността той да се изчисти – да, тогава това е произвол”.

Критиките на съдиите бяха посрещнати с упреци към ВКС. Публикуваме мнението на адвокат Георги Атанасов.

Повод е непомерната политическа реакция на оповестеното становище на съдии от ВКС, пестеливо отбелязали някои недостатъци на закона. Нападането им с обвинения в някакви лични пристрастия и корист, включително страх от строгата ръка на органа по борба с корупцията, прилича повече на акт на уязвена политическа чест, нежели на смислена законотворческа реакция.

Без да поставям под съмнение целите и необходимостта от съществуването на законна процедура и инструментариум за справяне с повсеместната корупция във всичките и видове -индивидуална и институционална, икономическа и политическа, организирана и спорадична, оспорвам състоятелността на политическия акт. Той се вписва в деформираната политическа среда, но не е съзидателен.

Не навиквайте съдиите и не правете внушения за тяхната професионална и лична мотивация и годност за служба на каузата правосъдие. Не само защото са хора чиято компетентност в областта на правото превишава общия капацитет на правната комисия на НС или на която и да е друга група законодателни ентусиасти на територията на държавата. Не и защото имената им са символ на обективност и независимост в условията на всеобщ разпад и политическа поквара. Не и само защото са част от онова ядро, което прави Върховния касационен съд остров и опора на надеждата за истинско правосъдие.

Необходимо е да ги чуете, защото никой друг по-добре от тях не е виждал последиците от изкористявани и превратно тълкувани и прилагани закони. Такава е историята с всеки от антикорупционните закони, фокусирани върху отнемане на имуществото. Замислени като панацея срещу престъпността и корупцията, те се превърнаха в инструмент за осъществяване на политическо, икономическо и юридическо насилие спрямо дребните риби от сивата част на живота и за разправа с конкуренцията. Това се случи със Закона за собствеността на гражданите, по който основно осъдени в последна сметка бяха шивачи без платен патентен данък, бръснари за нелегално бръснене по домовете и строителни работници – надничари. Същото се повтори с широко прокламиранираните революционни текстове на Закона за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. По него бяха осъдени близките и роднините на множество дребни правонарушители за кокошкарски престъпления, чието отражение върху криминогенната среда в страната се измерва със стотни от процента. Това се случва в момента с още по- широко прокламираните свръхреволюционни идеи за отнемане на всяко незаконно имущество, както и да е придобито(законно или незаконно), където и да се намира(в страната или чужбина), в чиято и да е собственост(на първия приобретател или на някой друг). Една от най-съществените причини за изкористяването им е в нарушаване на принципите на правовата държава още при създаването им. Според становището на един от най-ярките представители на правния позитивизъм в най-новата история – Джоузеф Раз, „Основното предназначение на този принцип (на правовата държава) е да гарантира правната сигурност в действията на държавата и другите правни субекти, които могат да планират дейността, доколкото спазването на законите увеличава предсказуемостта на очакваните резултати…Юридическите актове трябва да не притежават обратна сила, да са ясни, относително стабилни и създадени при трайни, открити и общи процедурни правила”.

Принципите на правовата държава не са спазени и при този проект. Това се отнася на първо място до изискването за яснота на закона, което изключва възможността да се борави с понятия, които нямат установено или установимо съдържание. Такива са използваните в проекта и мотивите „незаконно имущество“, евфемизмите на „необяснимо богатство“ или на „имущество, за което не е установен законен източник“, макар да са с ключово значение за съдържанието и правните средства за защита в хода на производството. Превърнатото от мантра в клише словосъчетание „необяснимо богатство“, въведено от М.Попова в битността и на министър на правосъдието, продължава да се ползва от всеки с различно и съвършено произволно съдържание. Отнася се, освен това, до пренебрегването на изискването за „равенство на оръжията“ като друг от принципите на правовата държава. Той е нарушен като съзнателно се освобождава държавата от грижа да установява твърденията си, да проверява действителните източници на доходи и да събира доказателства за тяхното съществуване в хода на производството. Цялата тежест на доказване се прехвърля в полето на лицата, обект на производството – не само пряко проверяваните лица, но и всички трети лица, свързани и/или контролирани от тях. И са абсолютно неверни внушенията в мотивите на законопроекта, че обратната тежест на доказване е допустима по неидентифицирани правила и европейски препоръки. Истината е, че тя е допустима само за осъдените(не за обвинените) за определени видове престъпления и само по отношение на придобитото от тях чрез престъпленията имущество и към никой друг не може да се прилага.

Не на последно място в мнението на съдиите следва да се вслушат и всички онези, които правят опит чрез ползване на процедурата по модифициране на закона, да заобиколят или пряко да преодолеят стриктните изисквания на Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС за установяване на причинна връзка между престъпно деяние по конкретно престъпление и придобиваното имущество. В него много ясно е постановено следното: „ако се приеме тезата, че законът не предполага наличие на връзка между престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се цели, тогава би било без значение дали придобиването му е от установеното престъпно деяние. Това би означавало, че щом липсва законен източник на доходите за придобиването му, то се отнема, но това би лишило от смисъл да се установява престъпната дейност и в закона изрично да се изброяват престъпните състави, като елемент от правото на държавата да отнеме имуществото. Ако смисълът е, че мярката се прилага като вид санкция спрямо лица, за които е установено, че са извършили престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), без оглед връзката с престъпната дейност, тогава в специалния граждански закон е предвидено допълнително наказание, извън тези по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК), което се налага не по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), а такъв подход е недопустим за законодателя, след като съгласно чл. 3 НК, последният се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. Това означава, че установяването на престъпното деяние (извън случаите по чл. 124, ал. 3 ГПК), признаването на дееца за виновен в извършването му, определянето на наказанието и налагането му, са в предметния обхват на НК. Конфискацията, като вид имуществена санкция за извършено престъпление, е изрично уредена в НК, и е възможно наказание, включително за болшинството от хипотезите, уредени в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Тя се прилага само спрямо притежавано от дееца имущество, тъй като наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление, трябва да е съответно на престъпното деяние, без значение дали придобиването на конфискуваното имущество е във връзка с престъпната дейност на дееца“. Прецизното тълкуване на ОСГК за характера на санкцията „отнемане на имущество“ и заплахата тя да бъда превърната в непредвиден и неприлаган по реда на НПК нов вид наказание за извършено престъпление или правонарушение, следва да бъде отчетено и съобразявано при новото законово устройство на отнемане на незаконно придобито имущество.

В заключение, много притеснително е хората от Реформаторския блок, единствени последователно защитаващи необходимостта от съдържателна съдебна реформа, да се включват в хора на противниците на ВКС, провиждащи в настоятелното искане на съдебна реформа опит за „овладяване на съда“. Не гледайте на съдиите и съда като на секторна политика! Не ги навиквайте!

Чуйте ги!

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП

151 коментара

Вашият отговор на Mkgrgh Отказ