Колко е важно да бъдеш свободен

Подмяната на измененията в Конституцията, чиято цел бе да разкачат кадровите решения за съдиите от прокурорите и да гарантират независимост на съда и минимална отчетност на прокуратурата, предизвика възмущението на съдийската общност. Десетки съдии с тоги излязоха пред Съдебната палата в София и настояха за реална съдебна реформа, а безпрецедентният протест бе последван от ден на отворените врати в съдилищата в цялата страна. И докато в София съдийският протест бе посрещнат от граждани със скандирания „Достойни сте“ и „Ние сме зад вас“, то в другите големи областни градове сякаш съдийското недеволство не съществуваше.

Бърза справка в сайта на Съюза на съдиите, чиято бе инициативата съдиите да отворят съдебните зали и да говорят с гражданите за необходимостта от реформа в управлението на системата, показва, че освен в София акцията е подета в още 10 града – Благоевград (в Окръжния и Районния съд), Враца, Габрово (съвместно със съдии от Севлиево и Дряново), в районните съдилища в Лом, Луковит, Нови Пазар, Разлог и Своге, в Окръжните съдилища в Русе и Търговище.

Знакът на правосъдието – везната, не се появи нито в Пловдив, нито във Варна, Бургас или Велико Търново, където се намират останалите апелативни съдилища. Липсата на активност сред съдииите там не е просто случайност, а резултат от дългогодишната кадрова политика по целесъобразност на Висшия съдебен съвет (ВСС), обяснена в изказване на Румен Боев в края на миналата година. На 17 декември по време на дискусията по избора на председател на Софийския апелативен съд (САС) Боев се опита да убеди колегите си, че Съветът има практика да не избира кандидати за административни ръководители на съдилищата, подкрепени от редовите съдии. Богата практика кадровият орган да инсталира председатели на съдилища действително има и именно в нея се крие разковничето на оглушителната липса на реакция от страна на съдиите в областните градове. Председатели, избрани с предварителни договорки, спуснати от лобитата във ВСС, не биха могли да акумулират реформаторската енергия на редовите съдии, защото изборът им цели точно обратното – гарантирано послушание на съдиите в цели апелативни райони.

В мандата на този ВСС, доминиран от главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, бяха избрани ръководителите на Апелативните съдилища в Пловдив, Варна, Велико Търново и Бургас за следващите пет години. А конкурсите преминаха под знака на предварително известни фаворити и съмнения около кандидатите, които проформа бяха проверени и не получиха ясен отговор.

Районът на главния прокурор

В средата на април 2013 г. ВСС трябваше да избере наследник на Сотир Цацаров на поста председател на Окръжния съд в Пловдив. В конкурса участваха двама кандидати – окръжният съдия Симеон Захариев, командирован по предложение на апелативните съдии в Апелативния съд в Пловдив, и тогавашният председател на Районния съд в града Веселин Хаджиев.

Какво се знаеше за кандидатите? Съдия Хаджиев бе фаворит за поста, близък до главния прокурор, и известен най-вече с факта, че бе занесъл в качеството на председател на Районния съд на ръка на Цацаров, тогава председател на Окръжния съд, делото за клевета, заведено от съдия Мирослава Тодорова срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов още преди процесът да бъде разпределен на съдия-докладчик в Районния съд. Нарушението нито бе забелязано, нито санкционирано от ВСС. Съдия Захариев бе подкрепен от цялото ръководство на Апелативния съд в Пловдив, от чието становище ставаше ясно, че кандидатът няма нито един отменен съдебен акт, работил е 10 години в Окръжния съд, отлично познава работата му, бил е ръководител на Търговското отделение, а преди това е бил зам.-председател на Районния съд в Пловдив. С други думи – съдия, израствал последователно по инстанциите, за чиято кандидатура апелативните съдии посочват, че е „по-познатата, по-предвидимата и в този смисъл по-приемливата и по-подходяща“ за длъжността.

Зад съдия Захариев застава и тогавашният председател на ВКС Лазар Груев, който припомни на членовете на ВСС, че преди известно време зам.-председателят на ВКС го попитал дали да не покани съдия Захариев да бъде командирован в касационния съд заради отличната му работа. Съдията обаче отказал с довода, че предпочита да работи в Пловдив, а и сметнал, че заради командироването си в апелативния съд в Пловдив втора командировка във ВКС би създала лошо впечатление на колегите му от системата.

Председателят на Районния съд Веселин Хаджиев, който не е работил никога на окръжно ниво е подкрепен от члена на Съвета Димитър Узунов (избран от парламентарната квота по предложение на РЗС и за когото в изтеклите записи по скандала „Яневагейт“ бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) казва, че е човекът на премиера Бойко Борисов в съвета и заедно с Ясен Тодоров са най-оправните). Той изтъква като негово преимущество факта, че съдията е един от създателите на Форума на съдилищата (на чиято конференция присъства и вътрешният министър Цветанов, като началото на събитието закъсня, за да изчака пристигането му). Милка Итова, избрана от съдебната квота, изтъква прекрасната организация в районния съд. Михаил Кожарев, бивш зам.-главен прокурор, избран от прокурорската квота, се изказва ласкаво за Хаджиев заради „иновативните му виждания” и заради това, че е отчел конкретните слабости в работата на окръжния съд.

Изборът протича безпрепятствано – за Хаджиев гласуват 19 от членовете на ВСС, пренебрегвайки липсата му на опит като окръжен съдия и становището на съдиите от Апелативния съд.

Една година по-късно изборът за председател на Апелативния съд под индиго копира този за окръжния. В конкурса се явяват досегашният председател на Пловдивския апелативен съд Георги Чамбов и зам.-председателката на Окръжния съд и ръководител на Наказателното отделение Магдалина Иванова (преди Хаджиев да бъде избран за титуляр, съдът временно се управлява от Иванова). Съдийката е дългогодишна заместничка на председателя на Окръжния съд Сотир Цацаров.

По време на изслушването и дискусията преди избора нито един член на Съвета не отправя критики към начина, по който съдия Чамбов е организирал работата в апелативния съд, но за сметка на това са зададени серия от тенденциозни въпроси, от които става предварително ясно, че Апелативният съд (който е шапка на 6 окръжни и 27 районни съдилища) ще има нов председател. Особено впечатление в конкурса правят разликите в концепциите на Чамбов и Иванова. Тази на съдия Чамбов е фокусирана върху разрешаване на въпросите с натовареността на съдиите и усъвършенстване на организацията, докато съдия Иванова се концентрира върху архитектурни планове – изграждане на стълбище в съда, преграждане на зали, както и съкращаване на един щат за шофьор. Иванова планира и спорни решения – да съкрати щата на един от заместниците на председателя и да смени системата за случайно разпределение на делата с компрометираната “LawChoice“. За промяната липсва сериозна обосновка.

Съвсем очаквано съдия Иванова получава подкрепата на лобито на Цацаров, като аргументи изтъкват Незабравка Стоева (бивш инспектор, избрана от Народното събрание по предложение БСП), според която съдийката е „добър познавач на материята, която работи“, и Димитър Узунов, който констатирал, че „е много дейна“ и открил в нея „голяма доза инициативност“. Изборът на съдия Иванова е поредният, в който председателят на ВКС Лазар Груев е бламиран от ВСС. Груев се изказва в подкрепа на Чамбов и се обръща към кадровиците с призив да му гласуват втори мандат заради добрата организация в съда, професионализма и спокойствието му.

Няколко месеца по-рано ВСС назначава и друг „външен“ председател в Пловдив. Административният ръководител на Районния съд в Асеновград Иван Калибацев печели конкурса за шеф на Районния съд в Пловдив, а по време на дискусията единствено Калин Калпакчиев задава резонния въпрос защо нито един от 50-те съдии в районния съд не е издигнал кандидатурата си за поста. Калпакчиев е скастрен от главния прокурор Сотир Цацаров, а Калибацев, за когото от месеци се знае, че ще оглави съда, е избран с 16 гласа. Фамилията му е добре известна в Пловдив – чичо му Борис Калибацев е едър бизнесмен в района, като притежава бившия завод за консерви в града.

Равносметката за съдилищата в Пловдив показва, че съветът избира магистрати без ден стаж на съответното ниво или външни за съда, който оглавяват, но пък ползващи се с подкрепата на главния прокурор.

Маловажните съмнения

Протичането на конкурсите за председатели на съдилища във Варна повтаря спецификата на тези в Пловдив. Изтрелването на председатели нагоре в йерархията продължава и с избора за председател на Апелативния съд във Варна, а единствената разлика е свързана с характера на възникналите сериозни съмнения за професионалните и етични качества на фаворитите. В конкурса участва редовият съдия от Апелативния съд Вилиан Петров и досегашният председател на Окръжния съд в града Ванухи Аракелян, която също до този момент никога не е работила като апелативен съдия. Съдия Аракелян е член на Форума на българските съдилища, има дългогодишен опит като председател – от 1991 г. е съдия в Районен съд – Варна, а от 1994 г. до 1996 г. е зам.-председател на съда и председател на Брачна колегия. От октомври 1996 г. е съдия в Окръжен съд – Варна (ВОС), негов зам.-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение, а към момента на конкурса – два мандата председател на ВОС. Пред 2003 г. Аракелян е издигната за кандидат за кмет на морската столица от СДС, но не печели изборите.

Изборът протича на фона на сериозни съмнения за конфликт на интереси при съдия Аракелян. Няколко месеца преди конкурса вестник „Капитал” публикува информация, че председателят на ВОС е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от „Уникредит Булбанк” в „КТБ”. Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите. Тези факти не впечатляват Етичната комисия, която мълчи близо три месеца след публикацията.

В крайна сметка, без да влиза в подробности по случая, от ВСС формално заключава, че съдия Аракелян е действала по правилата, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, но не коментира дали има нарушение на етичните правила предвид съвпадението на събитията около преместването на сметките на съда в КТБ и получаването на изключително изгодния кредит. Не коментира и въпроса може ли съдия да се ползва от такова преференциално третиране.

По време на дискусията преди избора председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров и главният прокурор Сотир Цацаров ясно дават да се разбере защо проверката по разследването на „Капитал“ е протекла проформа – според двамата въпросите към съдия Аракелян относно казуса „КТБ“ са „унижаващи“ за нея и са възникнали след целенасочена медийна кампания срещу ВСС и определени председатели на съдилища.

Два месеца по-късно покрай избора на наследник на Аракелян на поста председател на Окръжния съд във Варна излизат редица подробности по организацията на доскоро ръководения от нея съд. В конкурса участват редовият съдия от Окръжния съд Даниела Христова, досегашният председател на Варненския военен съд Светлозар Георгиев и фаворитът за поста – ръководителят на Търговското отделение на ВОС Марин Маринов, и.д. председател на съда и близък до Аракелян.

В концепцията си съдия Христова изтъква редица проблеми в организация на съда – неравномерна натовареност на съдиите и нарушаване на случайния избор по дела в Гражданското отделение. Тези въпроси са игнорирани, а съветът не счита за нужно да обсъди и друг важен въпрос – проверки на ИВСС показват, че в ръководеното от Марин Маринов Търговско отделение случайното разпределение на делата е заобикаляно по казуси, свързани с „Петрол Холдинг“. Констатациите на инспектората сочат, че Маринов не е създал организация, която да възпрепятства страните да си избират съдия, а в един от проверените случаи – сам е участвал в познатата схема за заобикаляне на случайния избор на съдия чрез подаването на множество искови молби с еднакви страни и еднакъв предмет на спора. Няколко месеца преди конкурса в съда възниква и друга спорна ситуация – заведени са поредица от нови дела, свързани с “Холдинг Петрол”, по които съдиите от Търговското отделение на съда изведнъж се отвеждат колективно…с определение на ръководителя на отделението Марин Маринов. Само няколко месеца по-късно същите търговски съдии вече не виждат пречки да гледат дела на „Петрол”.

Изслушването на кандидатите за председател на ВОС във ВСС пък се превръща в публична саморазправа със съдия Христова, която дръзва да опише проблемите в съда. Атаката е подхваната от Ясен Тодоров, избран от парламентарната квота, по предложение на „Атака“) и Димитър Узунов, които вадят откровени компромати срещу съдийката, а Галя Георгиева дори си позволява да коментира съдебен акт на другия кандидат – Светлозар Георгиев. След серия суперлативи към съдия Маринов и тотално игнориране на проблемите в съда, той оглавява ВОС.

В края на 2014 г. ВСС завършва цикъла избори във Варна с този на председател на Районния съд в града. Единствен кандидат за поста е досегашният административен ръководител на съда Ерна Павлова. Съдийката има има две години стаж като редови съдия, три години като зам.-председател и пет години като началник. Изслушването на съдия Павлова преминава безопасно за нея, въпреки че от писмо на редови съдия в съда и констатации на ИВСС става ясно, че в ръководения от нея съд са констатирани нарушения на случайното разпределение на делата, преразпределяне на дела на други съдебни състави със заповед на Павлова, неравномерна натовареност на различните състави в съда. В акта на инспектората пък е посочено, че е необходимо правилата за случайно разпределение в съда да бъдат детайлизирани, преразпределението на дела чрез заповеди на председателя трябва да бъде ограничено, а протоколите за избор на съдия-докладчик да бъдат прилагани по делата за преодоляване на съмненията за заобикаляне на случайното разпределение. По време на избора има и висяща проверка по сигнал на трима съдии от РС-Варна за нарушаване на случайното разпределение на делата.

Изборът се превръща във фарс, след като тайното гласуване за единствения кандидат показва, че съдия Павлова получава 12 гласа „за“, два “против”, а петима се въздържат. Резултатът, изписан на електронното табло, е последван от гробна тишина в залата, в която заседават кадровиците. Обажда се Димитър Узунов, който заявява, че се е объркал при гласуването, затова представляващата ВСС Соня Найденова обявява, че ще има прегласуване. Вторият път носи усех за съдия Павлова, която получава 16 от гласовете на кадровиците, само един гласува “против”, двама се въздържали се. Елементарната сметка показва, че четирима членове на ВСС са променили вота си след объркването, а обяснението на рязката смяна на становищата на част от Съвета, не може да бъде друго освен предварителна уговорка Павлова да бъде преизбрана.

Двойните стандарти на почит

През юли ВСС избра и председател на Апелативния съд в Бургас. Единствен кандидат за поста бе съдийката от апелативния съд и бивш зам.-министър на правосъдието в първия мандат на ГЕРБ Деница Вълкова. Изборът бе отложен няколко месеца преди това заради заболяване на кандидатката, а междувременно на обсъждането на проектопромените в Закона за съдебната власт в Бургас с министър Христо Иванов съдия Вълкова подробно излага съображенията си защо не подкрепя разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия. Освен това Вълкова застъпва и официалното становище на кадровия орган, че промени в Конституцията могат да бъдат правени само от Велико Народно събрание.

Изборът бе запомнен с поредното бламиране на председателя на ВКС Лозан Панов, който подробно изложи мотиви защо няма да подкрепи Вълкова за поста. По думите му кандидатката не притежава достатъчно административен опит, в концепцията й липса визия за развитието на целия апелативен район, а освен това е участвала в съдебния състав, произнесъл осъдителната присъда срещу бургаската журналистка Катя Касабова, която е станала причина за осъждането на България в съда в Страсбург. Въпреки това съдия Вълкова е подкрепена от 17 от членовете на ВСС, а кариерата й в изпълнителната власт бе изтълкувана положително за разлика от тази на съдия Нели Куцкова (зам.-министър на правосъдието през 1997 г.), която два пъти участва в конкурса за председател на Софийския апелативен съд и бе обявена за политически зависима от председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров.

Отказът на кадровиците да се съобразяват със становищата на председателя на ВКС и безусловното съобразяване с волята на главния прокурор ясно проличава и при избора на председател на Апелативния съд във Велико Търново през май тази година. В конкурса участват редовият съдия от съда Галя Маринова и зам.-председателят на Окръжния съд във Велико Търново Янко Янев. Галя Маринова получава силна подкрепа от председателя на ВКС Лозан Панов, който изтъква, че тя е била административен-ръководител на Районен съд Габрово, след това съдия в Окръжен и Апелативен съд Велико Търново и зад кандидатурата й стоят съдиите от Апелативния съд. Освен това, сочи тогава Панов, концепцията й не е „толкова декларативна“, колкото на другия кандидат и предлага „конкретни и комплексни идеи“ за управлението на съда. Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, главният съдебен инспектор Теодора Точкова също се изказват позитивно за съдия Маринова.

Очаквано зад външния за съда кандидат Яне Янев, който работи в долната инстанция, застават председателят на ВАС Георги Колев (избран за председател на върховната административна инстанция с подкрепата на ГЕРБ без да е решил нито едно административно дело), Димитър Узунов, Васил Петров (избран от парламентарната квота по предложение на ДПС и дядо на детето на депутата Делян Пеевски) и Светла Петкова (избрана от парламентарната квота по пределожение на ГЕРБ), въпреки сериозните съмнения в етичното му поведение като председател на Районния съд в Дряново. Историята е докладвана по време на заседанието от Галина Карагьозова и от нея става ясно, че като председател на Дряновския съд Янев е преназначил на длъжност съдебен архивар жената, с която живее на семейни начала – Наташа Христова, в съда, тя се издигнала до административен секретар и участвала в атестирането на сестра си (също назначена в администрацията на съда) и я предложила за допълнително материално стимулиране. Докладът на Карагьозова предизвиква светкавична ответна реакция на главния прокурор Сотир Цацаров, който буквално й се разкрещява и я обвинява в опит за дисквалифициране на един от кандидатите. “Дотук ли стигнахме г-жо Карагьозова? Айде да стигнем до данъчните му оценки. Нямам никакво съмнение в подхода ви към хората и в подхода ви на тази маса”, коментира Цацаров без да засегне основния въпрос за етичните качества на съдия Янев, който е избран с 14 гласа за председател на Апелативния съд във Велико Търново.

Диктовката на главния прокурор над членовете на ВСС постига резултати и през май 2014 г., когато кадровиците отново бламират председателя на ВКС и назначават след осъщественото с помощта на прокуратурата детрониране на въвлечения в серия скандали Веселин Пенгезов за и.д. председател на Софийския апелативен съд ръководителят на Търговското отделение Стефан Гроздев. Ирония на съдбата е, че самият Пенгезов беше избран за председател на САС от позицията на генерал и военен съдия, без опит в цивилното правораздаване и отново въпреки подкрепата на съдиите от за конкурентките му за поста – две уважавани съдийки от същия съд, с много по-добри показатели в работата от него.

Председателят на ВКС Лазар Груев предлага след отстраняването на Пенгезов от длъжността съдът временно да се ръководи от съдия Петя Шишкова. Но преди формалното гласуване главният прокурор взима думата и казва, че предложението на Груев е формулирано по чл. 175, ал. 4 от Закона за съдебната власт, който гласи, че „при предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник”. Според Цацаров не може да се счита, че мандатът на Пенгезов е прекратен предсрочно, защото той е само временно отстранен. Затова предлага ВСС да се позове на хипотезата на чл. 168, ал.6 от ЗСВ, според който „административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство”.

Около кариерата на Гроздев през годините също е имало няколко скандала (Гроздев се счита за близък до ДПС), за разлика от кариерата на другата кандидатка, но въпреки това членовете на ВСС се консолидират около предложението на Цацаров. Така съдия Гроздев вече близо година и половина ръководи на практика САС след четири провалени процедури за избора на титуляр. В две от тях участва съдия Нели Куцкова, която не бе избрана, независимо че нямаше конкуренция и имаше отлична атестация и заявената подкрепа на 80% от съдиите. Провалените избори се превърнаха в неопровержимо доказателство, че членовете на ВСС кадруват не според качествата на кандидатите и подкрепата на редовите съдии за тях, а според задкулисни договорки и желанието на лобито на Цацаров и Георги Колев.

Обзорът на изборите за високите позиции в съдилищата дава отговор и на въпроса защо ВСС упорито отказва да избере за председател на САС доказалата се в кариерата съдия Куцкова – защото Апелативният съд в София е последният, в който все още съдебната номенклатура не си е монтирала шеф на съдиите. Що се отнася до избраните, но непоказващи необходимото послушание председатели – то членовете на ВСС имат лек и за тях, срещу председателите на Софийския градски съд и ВКС започнаха скоростни искания за доклади и преписки, съвпадащи с момента, в който Лозан Панов и Калоян Топалов подадоха ръка на редовите съдии – първият, открито демонстрирайки подкрепата за протестите на колегите си, а вторият с безпрецедентната си реч срещу страха.

И въпреки че Етичната комисия не образува проверка срещу председателя на ВКС, членовете й отказаха в разрез с практиката на съда в Страсбург категорично да заявят, че гражданската позиция, изразена от Лозан Панов не просто не е нарушение на етичните правила, а е право (а и задължение в ситуация, в която управляващите бламират собствените си предложения за реформи) на съдията. Демонстративното несъгласие на кадровиците с „тезите“ в словото на председателя на ВКС всъщност ги изобличи и противопостави на всички над 250 съдии, които застанаха зад независимостта на съда. Опитът за сплашване постигна обратен ефект.