Липсващото звено на съдебната реформа

15-09-2015; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Лилия Христова;

espch
България е на челно място по прокурори на глава от населението. Въпреки това българските обвинители са далеч от най-натоварените си колеги по брой дела, показва доклад на Съвета на Европа за 2014 г. Статистиката мълчи за качеството на работа на прокурорите в страната ни, но няколко решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела, заведени от граждани срещу България, изваждат наяве примери от работата на държавното обвинение, които могат да влязат в учебник под надслов „вижте как не се прави”. Всички те представляват както диагноза за недъзите на системата, така и подсказка към държавните власти в каква посока би следвало да протече съдебната реформа, която обаче заради конформизма или страха на политическите сили и влиянието на главния прокурор Сотир Цацаров няма да засегне прокуратурата.

В Съда в Страсбург срещу държавата постъпват около 1 000 жалби годишно, като в повечето случаи процесите, които Съдът допуска до разглеждане, завършват в полза на жалбоподателите. Фрапантни са примерите за неизпълнение на задължения от страна и на трите власти, като сред тях са – неизпълнение на съдебни решения на национални съдилища, осъждане на лица без наличието на конкретни обвинения, неоснователно задържане под стража, неизпълнение на задължителни указания на съда от страна на прокуратурата, липса на отчетност и отговорност на органите на досъдебното производство и подмяна на предмета на разследване.

Един от маркерите за независимостта на прокуратурата e способността й обективно да разследва дела, в които са замесени полицейски служители. Статистиката на осъдителните присъди по подобни казуси в ЕСПЧ обаче не е в полза на държавното обвинение.

Емблематичните случаи, белязан от силен политически натиск, е делото за смъртта на Ангел Димитров (Чората), който почина при задържането му в полицейска акция. Роднините му сезират съда в Страсбург с твърдения, че при на задържането му той е повален на земята и бит в продължение на 15 минути. Няколко са версиите относно събитията, предшествали смъртта му. Според близките си той е седял в автомобила и е разговарял по телефона, когато цивилно облечени и маскирани лица без опознавателни знаци пристигат с необозначен автомобил, извличат го от колата му, поставят на ръцете му белезници зад гърба, повалят го на земята и докато един от тях го държи, другите му нанасят удари в продължение на 15 минути. Според проведеното по-късно вътрешно разследване в полицията, използваната сила при задържането е била наложена поради това, че пострадалият не се е подчинил на полицаите, когато те му разпоредили да излезе от автомобила си, а започнал да бяга. След това бил догонен, повален на земята и му били поставени белезници. Полицаите забелязали, че задържаният е неподвижен, извикали Бърза помощ, но пристигналият лекар установил смъртта му. Според акта за настъпилата смърт Чората е починал от остър кардиогенен шок и остра сърдечна недостатъчност. Когато по-късно тялото му било предадено на близките му, те видели множество наранявания по тялото му и поискали да бъде извършена аутопсия за изяснение на причините за смъртта. Петимата експерти, участвали в аутопсията, достигат до заключението, че смъртта на Димитров е настъпила в резултат на закрита травма, причинена от четири силни удара по главата.

Първоначално досъдебното производство срещу петимата полицаи е прекратено с мнение, че не е налице престъпление, защото те са действали в съответствие с разпоредбите на ЗМВР. Това постановление на прокуратурата е отменено с указания за извършването на конкретни процесуално-следствени действия. В продължение на 5 години делото е разгледано от два състава на Софийския военно-окръжен съд, като и двата пъти на подсъдимите са постановени осъдителни присъди, а два състава на Софийския военно-апелативен съд също ги намира за виновни, но изменя размера на наказанията. Делото стига и два пъти пред ВКС. В крайна сметка съдът не приема, че не е налице причинно-следствена връзка между причините за смъртта на арестанта и действията на подсъдимите полицаи и ги оправдава.

И макар част от критиките да са насочени към националните съдилища, ЕСПЧ изрично подчертава фундаменталния характер на чл. 2 и 3 от Конвенцията и важността на действията по разследването, които трябва да дадат адекватен отговор на действия, с които се нарушават правата на човека. “Това е от съществено значение за поддържане на общественото доверие и осигуряване на спазването на върховенството на закона и за предотвратяване на всяка проява на толерантност към незаконни действия”, пише в мотивите на съда.

В случая вътрешното разследване на МВР не отговаря на тези изисквания – то се провежда от четирима служители на МВР, чиято независимост от замесените в събитията е спорна. Освен това в началните етапи наказателното разследване страда от много недостатъци: мястото на престъплението не е обезпечено и консервирано; участниците в събитията са оставени на местопрестъплението доста дълго време, което им позволява укриват или замърсяват доказателства; първоначалният процес на събиране на доказателства се отлага неправомерно; първата аутопсията не е пълна, като повторното извършване на аутопсия по правилата става възможно само защото близките на Чората са видели множеството му наранявания и не са позволили той да бъде погребан преди да бъде изяснена причината за смъртта му Така съдът в Страсбург подчертава водещата роля прокуратурата като институцията, която ефективно трябва да изясни всички обстоятелства около случая.

Друг случай с полицейско насилие и нехайство на българските власти води до налагането на още една осъдителна присъда за държавата от ЕСПЧ. През лятото 2008 г. във Варна полицията влиза в два офиса на един от най-големите доставчици на интернет в града. Полицаите принуждават служителите (Камелия Декова, Георги Косев, Николай Драгнев и Павел Цеков) да легнат на земята, нанасяйки им удари, ритници и прилагайки електрошокови оръжия, които причиняват силна болка и парализа. Един от служителите, който тогава е бил 22-годишен, твърди, че специално той е бил измъчван с електрошок, докато е бил прикован с белезници за решетката на прозореца. Многократно е прилаган електрошок върху служителката Камелия Декова, а Цеков е бил държан един час с белезници зад гърба. Травмите на тримата установени и документирани след медицински прегледи на следващия ден, а собственикът на фирмата Анжело Георгиев твърди, че полицията е действала по поръчка на негови конкуренти в бизнеса. Резултатите от акцията не стигат до съда.

По жалба на петима от пострадалите веднага започва предварително разследване срещу полицаите, участващи в операцията, но четири месеца по-късно прокуратурата заключва, че силата, употребена от полицията е била оправдана, защото служителите са отказали да се подчинят на разпорежданията да легнат на пода и да не пипат нищо. В процеса пред съда в Страсбург, съдът счита за особено неудовлетворително, че прокурорските органи приемат законосъобразността на използването на електрошокови оръжия в случая, знаейки, че те могат да причинят силна болка и временна парализа и то при недостатъчни доказателства, че служителите на дружеството са отказали да се подчинят на заповедите на полицаите. ЕСПЧ е особено впечатлен, че българските прокурори отказват да разследват служителите на МВР единствено позовавайки се на показанията…на същите, без да имат каквито и да е други подкрепящи доказателства.

Един от казусите с полицейско насилие, който стига до ЕСПЧ касае ареста и прекомерното упражняване на сила от страна на органите на реда срещу 67-годишна жена. Всичко започва със задържането й след като нейна съседка подава сигнал, че й е нанесла побой с пръчка. Възрастната жена е отведена в РПУ – Севлиево от трима униформени – лейтенант, главен сержант и шофьор, а след свада между двете жени 67-годишната арестантка е отведена от главния сержант в коридора. Според показанията дадени от него и от друг сержант възрастната жена го обиждала и му ударила шамар, а след това го ритнала в глезена. Тогава те я вкарали в помещение за задържане, като тя продължавала да ги обижда, а те отричат да са я удряли.

Версията на задържаната обаче значително се различава от тази на полицаите. Тя разказва, че била откарана в помещението за задържане, където й бил нанесен побой от полицаите с цел изтръгване на самопризнание. Възрастната жена твърди, че главният сержант я ритнал и падайки назад, тя си ударила главата и изгубила съзнание за неопределено време. След като лейтенантът я оставил в предверието, тя помолила няколко от полицейските служители да повикат „Бърза помощ“ или такси, но никой не се отзовал. Медицински преглед установил травми по главата и гърба, които било възможно да са нанесени от удар с или в тъп предмет.

Куриозното е, че проверката на случая е възложена на лейтенанта, участвал в задържането на жената, а данните от него са повод прокуратурата да образува дело срещу възрастната жена – за нанасянето на лека телесна повреда и обида на длъжностно лице. Въпреки липсата на експертизи за нараняване на полицая Районния съд в Севлиево осъжда 67-годишната жена на 6 месеца лишаване от свобода и изпитателен срок 3 години, като приема, че установените в деня на инцидента охлузвания е възможно да получени вследствие самонараняване. Присъдата е потвърдена от Окръжен съд – Габрово. Междувременно дъщерята на пострадалата подала жалба в Районна прокуратура – Севлиево за нанесен побой върху майка й от полицай. Работа по жалбата започнал същият прокурор, който изготвил и обвинителния акт по делото срещу 67-годишната жена, а проверката е възложена на същия лейтенант, участва в задържането й. Липсва прокурорски акт за образуване или за отказ от образуване на дело. Впоследствие 67-годишната жена успешно съди България в съда в Страсбург.

ЕСПЧ открива проблем с неефективните разследвания и с чадъра върху замесени полицаи и по делото С.З. срещу България. През 1999 г. 22-годишна студентка пътува с автомобил от София за Благоевград с още двама мъже и своя позната. По пътя спътниците й заявяват, че възнамеряват да я продадат като проститутка и че в Благоевград те имат други познати, чрез които ще реализират своя замисъл. Пристигайки в града, мъжете се срещат с други лица, включително и с трима полицаи и разговарят за продажбата на 22-годишното момиче в Гърция, Македония или Италия. От разговорите става ясно, че е налице организиран канал за трафик на хора. Тя е отведена в апартамент, където в продължение на 48 часа е бита и изнасилвана многократно от различни мъже, докато успява да избяга в съседна сграда, чиито обитатели се обаждат на полицията. Когато я отвеждат там, тя прави опит да се хвърли от прозореца и е хоспитализирана в психиатрична клиника, където е подложена на психологическо обследване.

Образуваното досъдебно производство продължава 7 години и четири пъти е връщано на прокуратурата за доразследване, въпреки че още в началото на следствието момичето разпознава двама от своите насилници, както и полицаите, с които те са разговаряли. Впоследствие производството срещу двамата полицаи е прекратено. През 2007 г. в съда е внесен обвинителен акт срещу 7 лица с различни обвинения: за отвличане, изнасилване, подбуждане и принуждаване към проституиране и отвличане с цел да бъде принудена да проституира. Съдебните заседания са отлагани 22 пъти.

ЕСПЧ констатира, че в досъдебното производство са съществували редица пропуски и тази липса на усърдие и небрежност в крайна сметка е довела до настъпването на абсолютната давност за част от престъпленията с по-ниска степен на обществена опасност. Според съда „буди тревога фактът, че властите са решили, че не е необходимо да разгледат възможността нападателите на жалбоподателката да са членове на престъпна мрежа, а са се ограничили до преследването само на конкретните похитители“.

С отказа на прокурорите да изследват докрай обстоятелствата около престъпления, извършени от полицаи е свързано и делото пред ЕСПЧ по жалба на Бисер Костов. Всичко започва с подозрение за кражба на малка бутилка водка от супермаркет и завършва с побой от страна на управителя и друг служител от магазина над заподозряния Бисер Костов. Полицаите, които пристигат твърдят, че не са били информирани от Костов за побоя и оспорват твърденията му, че е поискал медицинска помощ и твърдят, че той не е бил пострадал и е бил в състояние да ходи сам. На същия ден обаче мъжът е приет по спешност в болница с пет счупени ребра и други травми. След посещение на полицията в болничното заведение Костов заявява, че може да идентифицира пребилите го. Той подава жалба в РУ- Ямбол с искане да се започне разследване. Полицаите, които са били в супермаркета, заявяват, че жалбоподателят е миришел на алкохол и че им е казал, че е бил пребит, но че не е имало видими следи от насилие по тялото му.

След образуването на делото прокурор от ямболската районна прокуратура прекратява производството срещу управителя на супермаркета поради липса на достатъчно доказателства и заради противоречивост в показанията на Костов. Междувременно последват още шест прекратявания на производството в комбинация с неизпълнение на задължителните указания на националния съд към прокуратурата. Въпреки липсата на каквато и да било отчетност и отговорност по случая прокурорът, работил по него е повишен и затова делото попада в ръцете на друг негов колега, срокът да бъде внесен обвинителният акт изтича и Районен съд – Ямбол прекратява наказателното производство. Впоследствие мъжът успешно съди България в ЕСПЧ.

Поредното дело, по което ЕСПЧ съди България за полицейско насилие, е заведено и спечелено от Йордан Петров. Жалбоподателят е задържан през януари 2001 г. първоначално в Габрово, а впоследствие е прехвърлен във Варна по разследване за убийство на полицай. По време на задържането в Габрово медицинско освидетелстване констатира следи от огнестрелна рана по тялото му, но не и следи от употреба на физическа сила. Според доклада на директора на полицията в Габрово Петров не е оказал съпротива при ареста и не е бил въоръжен. Мъжът твърди, че в полицейското управление във Варна служителите са го изправили с лице, опряно на стената, широко разкрачен с белезници на ръцете. В това положение той е държан дълго време, докато накрая припаднал. На пода полицаите започнали да го удрят и ритат, като искали да подпише самопризнания, че е прострелял техния колега, че се е занимавал с въоръжени грабежи и че е участвал в убийство. Впоследствие той е бил ритан и удрян в главата и от служители на следствения арест във Варна, където е бил преместен на следващия ден. Неговите наранявания са констатирани в медицинско удостоверение, извадено четири дни след задържането.

Петров твърди, че заради насилието над него в един от разпитите той прави самопризнание, че е прострелял полицая. Осъден е на доживотен затвор без право на замяна, въпреки че частично се е отрекъл от показанията си по време на съдебния процес, заявявайки, че са били изтръгнати с насилие. Нито едно от оплакванията на мъжа до Военна прокуратура не довежда до ефективно разследване срещу полицаите и конвоиращите служители. В крайна сметка ЕСПЧ отново изтъква, че българското правителство не е дало задоволителни обяснения за произхода на установените сериозни травми на жалбоподателя и че дори ако се допусне, че в някои случаи е имало нужда да се използва сила, тя е била несъразмерна. Освен това съдът в Страсбург намира и нарушение на правото на Петров на справедлив процес поради това, че Апелативният съд и ВКС са взели предвид неговото самопризнание, изтръгнато с малтретиране, а използването на изтръгнати по този начин самопризнания, според съда, “разрушава, само по себе си взето, справедливостта на процеса”.

Това са само част от казусите, свързани със не/способността на държавното обвинение да разследва полицейски произвол. Причините за това могат да са само две – самозащитаваща се и неработеща в интерес на справедливостта прокуратура или назначаване на некачествени кадри, нямащи достатъчния капацитет, за да изпълняват служебните си задължения. Което и от двете да е истина, факт е, че гражданите са тези, които остават ощетени.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ПРБ

ВСС доказа, че главният прокурор е недосегаем

Искането на правосъдния министър за отстраняване на Иван Гешев беше отхвърлено като недопустимо
Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката
sud-delo

Пълен хаос с ЕИСС, няма да заработи до края на годината, а след това – неяснотата остава

Снимка: Дневник

ССБ: Отказът на главния съдебен инспектор да изпълни решение на съда и да оповести резултата от проверката „ЦУМ-гейт“ дискредитира ИВСС

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания

Вашият коментар