Равносметката „Ситнилски“ – прокурорите, обвинени, че са лобирали за него, са оправдани, което не пречи той да е уволнен, защото те били лобирали за него

В средата на 2013 г. контролирано изтичат СРС-та, за които бързо се разпространява интерпретацията, че разобличават няколко прокурори и двама членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) в завера. Прокурорите – че са лобирали Камен Ситнилски и Румен Боев да бъдат избрани за кадровици, а бившият зам.-главен прокурор, че е упражнил търговия с влияние, така че в негова полза на делегатското събрание на обвинителите да получи достатъчно гласове, за да бъде избран за член на съвета. ВСС светкавично подхваща случая и в крайна сметка Ситнилски е уволнен като член на съвета с 16 гласа, въпреки че по закон се изискват най-малко 17. Какво значение обаче има какво пише в закона, когато Върховният административен съд (ВАС) малко по-късно ще се съгласи, че и с 16 гласа става?

Точно две години по-късно, решавайки различно делата на замесените, ВАС затвърди представата, че Ситнилски на всяка цена трябва да бъде уволнен и е без значение какъв е поводът (и дали го има).

Едно не съвсем спонтанно начало

През юли 2013 г. в сайта „Афера“ са публикувани няколко разговора между избраните за членове на ВСС Камен Ситнилски и Румен Боев, бившия апелативен прокурор на Бургас Емил Христов, председателката на Хасковския окръжен съд Миглена Тянкова, бившия председател на Районен съд-Свиленград Христо Георчев и Иван Ванчев – тогава окръжен прокурор на Хасково. В разговорите се изразяват пристрастия за кандидатурите на Ситнилски и Боев в избора на кадровици от прокурорската квота и се обсъжда каква подкрепа може да бъде мобилизирана за тях (извадките от разговорите, публикувани в „Афера“ можете да видите тук).

Вчера петчленен състав на ВАС окончателно взе решение, с което отмени акта на ВСС за наказанието на един от замесените прокурори – бившия окръжен прокурор на Хасково Иван Ванчев. Преди две години новосформираният състав на ВСС предприе съмнително бързи дисциплинарни мерки срещу Ситнилски, като изцяло забрави за сходното участие в разговорите на близкия до главния прокурор член на съвета – пловдивския прокурор Румен Боев и образува две дисциплинарни дела – срещу Ванчев (главния участник в разговорите) и Емил Христов. Останалите участници в разговорите също не бяха засегнати – председателката на Хасковския окръжен съд Миглена Тянкова и вече бившия председател на Свиленградския районен съд Христо Георчев.

В крайна сметка ВСС уволни Камен Ситнилски с глас по-малко от нужното по закон мнозинство, съдебното обжалване срещу решението на ВСС протече с немалко извънредни обстоятелства (например – сформирания в нарушение на правилата петчленен състав по делото), а две съдебни инстанции не бяха достатъчни, за да се изясни законно ли е било решението на кадровия орган и делото беше върнато от петчленен състав за ново разглеждане, като обаче вече беше елиминирана възможността да се обсъжда аритметиката (че 16 е по-малко от 17).

Междувременно половината мандат на съвета изтече, като решенията бяха взимани с един член по-малко и то точно от прокурорската квота, за чиято численост главният прокурор изразява загриженост по повод на предложените конституционни промени (от държавното обвинение категорично се противопоставиха на предложенията в проекта за Закон за съдебната власт прокурорската колегия да се състои шестима членове от професионалната квота, плюс главния прокурор и шестима – от парламентарната квота).

Дисциплинарните процеси на другите прокурори се развиваха по-бавно. В началото на април – почти две години след скандала, Емил Христов бе наказан от ВСС със забележка. За какво допуснато нарушение – така и не стана ясно. Месец по-рано решението на дисциплинарния състав бе върнато от съвета заради липса на достатъчно мотиви. Тримата кадровици, които решаваха делото, счетоха, че прокурорът не бива да носи дисциплинарна отговорност. На особено мнение е бил един от членовете на състава – Михаил Кожарев (останалите двама са Галина Карагьозова и Юлиана Колева).

Повторното предложение на дисциплинарния състав пред ВСС отново е било Христов да не бъде наказван. Близкият до главния прокурор член на съвета – Михаил Кожарев предложил по време на обсъждането ВСС да приеме решение,с което да понижи в ранг бившия апелативен прокурор. Макар въпросът с дисциплинарната отговорност да беше разглеждан на закрито заседание (журналистите не чуват обсъжданията), на електронното табло се видя, че по казуса е имало три гласувания в съвсем кратък времеви порядък.

Предложението на Кожарев за наказание понижаване в ранг не е минало (11 от членовете на съвета са били „за”, 10 – „против” и двама са се въздържали). Последвало е ново предложение – наказанието на Христов да бъде понижение на заплатата в срок от две години, но и то не е било прието (12 са гласували „за”, 8 са били „против”, а трима са се въздържали). Третото предложение е било за наказание „забележка”, което е било прието от ВСС (с 12 глас „за”, 7 – „против” и 4 „въздържал се”). Трикратното гласуване е почти сигурен знак, че резултатът и от това дисциплинарно дело лесно може да се предвиди – то лесно ще може да бъде съборено в съда, предвид неяснотата за какво, как и по какви критерии е наказан Христов. В същото време е очевиден двойният стандарт – ако Христов е лобирал за Ситнилски, а той се е възползвал от това, защо наказанията са с толкова различна тежест?

Няма доказателства за лобиране

Вчерашното решение на ВАС по отношение на най-активния участник в разговорите – Иван Ванчев, дава допълнителни аргументи за съдебното обжалване от страна на Христов. Иван Ванчев е привлечен към дисциплинарна отговорност за това, че е лобирал в полза на Ситнилски и Боев и така е нарушил Етичния кодекс на магистратите. От решението на съда става ясно, че макар да твърди тежко нарушение на Ванчев, ВСС не е събранил нито едно доказателство в подкрепа на твърдението си. Първоизточникът на скандала – СРС-та не могат да се ползват като доказателство в дисциплинарното дело, публикацията в сайта „Афера“ сама по себе си също не е доказателство, а само „маркер“ за случилото се, което ВСС е трябвало да докаже.

„Тези материали само удостоверяват публикацията, но не и достоверността й. Последната подлежи на отделно, самостоятелно доказване, което в случая не е направено“, пише в решението на съда. Освен това нито един от свидетелите в дисциплинарния процес не е потвърдил, че Ванчев е лобирал. Ето какво казва съдът за свидетелите: „От тях (свидетелските показания, които потвърждават разговорите) обаче не следва извод за установеност на релевантния по спора факт – лобиране и оказване на пряко въздействие върху волята и психиката им, за даване на своя избирателен вот (като делегати на това събрание) в полза на кандидата – зам.-главния прокурор Ситнилски или Боев, или за уговаряне на други делегати за тази цел“.

И по-конкретно – част от свидетелите не са прокурори, не са участвали в делегатското събрание и с тях разговори-уговорки не е имало. Трима други свидетели казват, че „са водили разговори с ответника Ванчев, по общи въпроси, включително и за предстоящото делегатско събание за избор на членове на ВСС, от квотата на прокурорите, но по организационни въпроси и концепциите на кандидатите, а не персонално за Камен Ситнилски и без какъвто и да е натиск от ответника за избора му“. „В показанията на свидетеля Христов е установена по-голяма конкретика, но и в тях липсват данни за упражнено въздействие от страна на Ванчев по отношение избора на Ситнилски или Боев“, пише ВАС.

Преди това в първоинстанционното решение на тричленния съдебен състав пък се казваше, че единствено Емил Христов не оспорва автентичността на публикувания между него и Ситнилски разговор, но „изразява съмнение относно неговата пълнота“. „Свидетелят Христов уточнява в своите показания, че спорните реплики са свързани с невъзможността на Камен Ситнилски да презентира в гр. Бургас концепцията си в качеството му на кандидат за член на ВСС. Усилията на свидетеля са били в посока да запознае своите колеги с тази концепция и в случай на забележки и предложения от страна на последните да им съдейства за иницииране на промени чрез самия номиниран кандидат“, пише в първото решение по делото „Ванчев“. Малко по-късно съдия Николай Гунчев ще напише в особеното си мнение, че „само по себе си издигането на кандидатури, обсъждането им и изразяването на подкрепа за тях, в това число и провеждането на агитация за предпочитан кандидат (а и от него самия) от и сред членовете на избирателното тяло (в случая прокурорите) е нормална част от един изборен процес и не са укорими действия от законова или морална гледна точка, а спомагат за осъществяване на правото на информиран избор на избирателите“.

Какво ни казва ВАС по делото на Ситнилски и делото “Ванчев”?

Че решението е според човека. Ванчев не е лобирал за Ситнилски и е оправдан. Ситнилски обаче е уволнен, защото е упражнил влияние върху прокурори – според тричленния състав в качеството му на зам.-главен прокурор той „чрез административни ръководители на отделни прокурори, се е възползвал от служебното йерархическо подчинение на прокурорите в страната, с цел манипулиране волята им при осъществяване на избор“. Кои са тези административни ръководители също е пропуснато да бъде изяснено.

В особеното мнение на съдия Николай Гунчев по делото Ситнилски се очертава същия проблем, като по делото Ванчев – няма доказателства. „Дисциплинарно наказание не може да се наложи единствено в резултат на негативни публикации в медиите, при липса на установени по делото факти и обстоятелства, които да обосноват извод за извършено нарушение от страна на наказания магистрат (респ. член на ВСС). Съдът не може да преценява законосъобразността на един акт на базата на обществената нагласа, обществено мнение и медийни публикации, при липса на конкретни доказателства, съдържащи се в кориците на съответното дело“, припомня основните положения съдия Гунчев.

Акцията срещу Ситнилски от самото начало носи белези на цинизъм и безогледен двоен стандарт:

- до този момент виновник за изтичането на СРС-та не е намерен, въпреки уверенията на прокуратурата, че разследва теча. Сигналите на уволнения със 16 гласа член на ВСС за незаконосъобразни действия на двама негови колеги и на главния прокурор бяха пребрегнати (Първите, защото са чели секретни материали, които по закон се ползват само от разследващите и от никой друг, а ползването извън Наказателния кодекс е престъпление. Цацаров – защото им е предоставил достъп до тях).

- единната и централизирана прокуратурата протестира и двете решения на тричленните състави на ВАС по делата „Ванчев“ и „Ситнилски“, според които ВСС е взел незаконни решения – факт, който във веригата от „косвени доказателства“, ясно показва откъде дойде атаката срещу бившия зам.-главен прокурор.

- преди уволнението на Ситнилски сградата на ВСС беше облепена с неговинекролози, което не се стори достатъчно общественоопасно за прокуратурата. А „свободно“ възникналите протести срещу прокурор, който не е бил особено популярен (и протестиращите бъркаха името му), бяха предвождани от лица, близки до бившия журналист, а сега евродепутат Николай Бареков. Един от тези дежурни контра протестиращи – Симон Милков, скоро се появи като главно действащо лице в протестите в „Орландовци“

Засега показната саморазправа с един човек, който е бил част от високия естаблишмент (член на екипа заместници на бившия главен прокурор Борис Велчев), независимо от слуховете на съмнителната му репутация, показва каква огромна опасност крие нереформираната съдебна машина. Ако е вярно, че така безогледно и въпреки закона може да бъде смазан висш представител на съдебната номенклатура, какво остава за хора, които нямат никакви позиции по етажите на властта? Така или иначе обаче след вчерашното решение по делото “Ванчев” с нови сила застава големият въпрос по делото “Ситнилски” – “Защо?”