Проф. Ангел Калайджиев: Процесуалните закони се променят непрекъснато, но това не намалява зависимостите и некомпетентността в съдебната система

Ангел Калайджиев е завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” през 1984 г. Защитил е докторска дисертация на тема “Договорът за поръчителство” през 1990 г. Доцент е в юридически факултет на Софийския университет от 1996 г. Има научна степен “доктор на юридическите науки” с дисертационен труд “Безкасовото плащане” (2001 г.). Ангел Калайджиев е професор по търговско право в Юридическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски” от 2004 г. Практикува търговско право, облигационно право, ценни книжа, банково право, международно търговско и корпоративно право, смесени дружества, чуждестранни инвестиции, приватизация, съдебни и административни производства. Съдружник е в адвокатска кантора “Калайджиев&Георгиев”.

- Проф. Калайджиев, от къде, според вас, трябва да започне съдебната реформа?

- Много е трудно да се каже от къде трябва да започне съдебната реформа. Oще повече, че тя започва вече повече от 20 години. Така или иначе това, което в момента е представено като законопроект за изменение и допълнение на Конституцията и Закона за съдебната власт, е някакво начало, което трябва да бъде подкрепено.

- Защо?

- Защото в някаква степен повишава значението на бройката на онези членове на Висшия съдебен съвет, който се избират от самите магистрати. Освен това разделението на ВСС, което се предвижда, освобождава съдиите от влиянието на другите магистрати в съвета, което може би е положително. Другото, което е положително, е предвиденото право на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд. Като цяло измененията в Конституцията са малко.

- Може ли да се каже, че на фона на тези малко изменения в Конституция воят срещу тях е непропорционално голям?

- Абсолютно. Воят е голям, защото очевидно има много хора, които изобщо не искат да има реформа, не искат абсолютно нищо да се прави.

- Кои са тези хора – в политическите среди, в съдебната система?

- И в двете общости.

- Един от аргументите против е, че промените в Конституцията са козметични и няма да променят същинското правораздаване, затова първо трябва да се променят процесуалните закони. Какво е вашето мнение?

- Процесуалните закони се променят непрекъснато и това не води до никаква промяна в зависимостите и в начина, по който функционира съдебната система. От 2008 г. има нов Гражданскопроцесуален кодекс, който не е довел до абсолютно никаква промяна, корупцията не е намаляла, нито пък некомпетентността на магистратите. Даже нещата по-скоро отиват към влошаване. Административно-процесуалният кодекс също е нов. Има нов, сравнително, Данъчноосигурителен-процесуален кодекс, за Наказателно-процесуалния кодекс не мога да говоря, тъй като не се занимавам с наказателно право. Тоест процесуалните закони не са остарели закони, те могат да бъдат усъвършенствани, но едното няма връзка с другото, според мен.

- Тоест тезата: първо да оправим процеса, а след това да пипаме устройствените закони…

- Няма връзка структурата на органите на съдебната власт. Това е само някакъв повод, за да не се прави нищо.

- Споменахте корупцията и некомпетентността. Това ли са проблемите за решаване?

- Според мен, да.

- Питам ви, защото една част от гражданите не са се сблъсквали със съдебната система…

- И по-добре да не се сблъскват. Естествено, че по повечето дела няма корупция, повечето магистрати не са корумпирани, а са свестни, честни хора. Няма никакво съмнение в това. Но въпросът е, че понякога хората не са равни пред закона, има хора, които имат възможности, които знаят и те са недосегаеми. И това не е много тесен кръг от хора, като се знае кой от къде взима подкупи, не е проблем. Въпросът е, че ВСС, какъвто и да е той, сам не може да реши въпроса с корупцията. Не е възможно. И с некомпетентността – това е въпрос на цялата съдебна система, не само на ВСС.

- Но въпросите за кариерното развитие на магистратите се решават от ВСС, тоест, ако има магистрати, чиито място не е в съдебната система…

- Това е системен проблем. Според мен става дума за системен проблем. Имало е случаи, в които ВСС е освобождавал магистрат по формални основания – например съдия е член на надзорния съвет на акционерно дружество. Но тези случаи са много редки. Не знам дали само ВСС може да се справи, но нещо трябва да се случи, защото иначе е безизходица. Каквото и да е – предлаганата реформа може да е нещо малко, първа стъпка, но е движение и опит.

- Как ви се струва нормата в ЗСВ, с която мандатите на административните ръководители в системата се ограничават до два?

- Относно броя на мандатите – разбира се, че подкрепям това изменение, а защо – това е саморазбиращо се и не се нуждае от коментар. Ако мандатите на административните ръководители се ограничи до два, номенклатура няма да може да има, за разлика от сега.

- В предложенията фигурира и намаляване на мандата на членовете на ВСС, има искания за скъсяване и на мандатите на „тримата големи“, такова беше становището по промените на съдиите от Върховния касационен съд.

- Проблемът не е в мандата, а в хората. В Америка членовете на Върховния съд нямат мандат, остават членове на Върховния съд, докато не пожелаят да бъдат освободени. Тоест, ако ние не вярваме в хората, тогава се поставя въпросът сроковете да бъдат по-кратки. В крайна сметка, идеята да бъдат по-продължителни тези срокове е да има стабилност, коята идея е била положителна.

- Преди няколко месеца избухнаха скандали, които станаха повод за смяна на ръководството на Софийския градски съд, имаше сериозен медиен шум. Според вас имаше ли адекватна реакция на случващото се?

- Така или иначе се направи нещо, защото се вдигна шум. Говори френският посланик, но тези неща в СГС не са изключение, такива казуси като този на мен са ми известни. Все пак нещо се направи, иначе нищо не се правеше – няма случайно разпределение на делата…Проблемът е бездействието преди това. Но какво направиха? Иззеха делата на Ченалова, временно я освободиха, но тя продължава да бъде съдия, Желявска продължава да бъде съдия, продължава да бъде председател на някакъв алтернативен съюз, тя пише статии, продължава да правораздава.

- Това ви притеснява явно.

- Ами, тя беше човекът, който се занимаваше със случайното разпределение на делата. И пак – проблемът не е в случайното разпределение на делата, а в хората. Има държави, в които няма случайно разпределение, няма компютри да се въртят и пак хората си решават делата и никой не поставя под съмнение обективността.

- Как се стигна дотам системата да се напълни с неподходящи хора?

- Не мога да кажа. Липса на всякакъв контрол, бяха много бандитски 90-те години. Имаше разпад на държавността, сега поне някакви хора пишат във Фейсбук и започнаха да се организират, иначе всички си мълчат или говорят само под сурдинка.

- Не звучи много оптимистично.

- Какво да кажа. Не виждам някакво подобрение, нещата се влошават като цяло. Може да не съм прав, но някакво подобрение поне – не виждам.

- Като си говорим за кадровия ресурс, в промените има мерки, които целят подобряване на юридическото образование, стажовете, опит да се стесни цедката в системата. Това ли е дългосрочното решение?

- Образованието се нуждае от коренно преустройство. То е много архаично, то залага не на обучение на студентите да мислят самостоятелно, то е някаква архаична система, в която се дават някакви знания, които трябва да се възпроизвеждат. Освен това образованието е абсолютно откъснато от практиката, то би трябвало да дава практически знания, затова е необходимо радикално преустройство. Методологията трябва да се смени, образованието не трябва да бъде насочено към възпроизвеждането на някакви знания, а към решаване на задачи въз основата на някакви знания, към мислене и прилагане на знания.

- Това пренася ли се в системата?

- Определено. Това влияние. Освен това сега има възможност децата да учат в чужбина и това още повече сваля нивото. Нивото на студентите не се повишава. Освен това има твърде много студенти по право, те не могат да намерят реализация и тук също има проблем в системата, защото университетите получават пари от държавата на базата на броя студенти. Тази системата е неправилна, според мен. По същия начин, по който съм учил аз като студент, по същия начин и сега се преподава, а нещата се развиват. Третото е добросъвестността на самите преподаватели.

- Значи ли това, че магистратите решават делата си формално?

- Има различни магистрати, част от тях са добросъвестни, част от тях – не. Но по начало българите гледаме на нещата формално, гледаме да се даде вид, че нещо е свършено и според мен това е национален манталитет – да се даде вид, че нещо се прави, а всъщност нищо да не се прави. Българите си претупваме нещата, това важи и за магистратите, и за всички останали хора.

- А какво липсва в законопроектите за промените в Конституцията и ЗСВ?

- Не мога да кажа, това е само начало, трябва да има стремеж към създаването на такъв механизъм, доколкото това е възможно, за влизането в системата на почтени и добросъвестни хора и за изхвърлянето на непочтенните и недобросъвестните. Това как ще стане – не знам. Но това е някакво начало. Трябва да има механизъм за контрол.

- Увеличаването на правомощията на ИВСС в посока проверка за интегритет ще бъде ли форма на контрол?

- Положително е, стига проверяващите да са почтени. Явното гласуване във ВСС също е положително.

- Защо?

- Пак зависи от хората, ако те са почтени и действително се стараят да допринесат за благото на съдебната система, няма значение дали ще бъде явно или тайно гласуването. Но в момента има съмнения и се смята, че се гласува под влиянието на един или на друг и вероятно е така – някакви съвсем външни фактори влияят. Ако аз съм почтен човек, какво значение има дали ще си вдигна ръката и ще натисна едно копче?

- Аргументът против е, че явното гласуване ще доведе до преследване на членовете на ВСС заради техните решения.

- То винаги се знае или поне се предполага кой как е гласувал. Тоест, ако става дума за някакви зависимости, се знае кой как гласува. Този въпрос пак е функция на конюнктурата, на положението, което е в момента.

- Ако трябва да обобщим – липсват ли почтени и честни хора?

- Липсват, както навсякъде, не само в съдебната система.