Въпреки задължителната практика на ЕСПЧ ВАС потвърди уволнението на Камен Ситнилски

Всичко започна осем месеца, след като членовете от новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) встъпиха в длъжност. В началото на лятото на 2013 г. контролирано в определени медии изтекоха разговори между магистрати, записвани със СРС-та, които внасят съмнение за лобиране от страна на административните шефове в прокуратурата за кандидатурите на Камен Ситнилски и Румен Боев преди общото събрание на прокурорите, когато излъчението от прокуратурите делегати трябваше да изберат членове на новия кадрови орган прокурорската квота.

Оттук насетне събитията се развиха светкавично. Прокуратурата потвърди, че записите са от законни СРС-та, преторианците на главния прокурор Сотир Цацаров – Ясен Тодоров, в качеството му на председател на една от ключовите комисии в съвета – етичната, и Галя Георгиева получиха пълното съдействие на държавното обвинение и със заповед на Цацаров прочетоха секретните материали по досъдебното производство, по което бяха приложени СРС-та (двамата се подложиха на проверка за допуск до класифицирана информация, макар Конституционният съд да беше обявил процедурата по отношение на членове на ВСС за накърняване на независимостта на съдебната власт). Никой не потърси отговорност нито от двамата кадровици, въпреки че според Наказателния кодекс използването на СРС-та извън целите на наказателното преследване също е престъпление (чл.145а от НК – „Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“), нито от главния прокурор, с чието позволение Тодоров и Георгиева се запознаха с висящо наказателно дело.

Същевременно данните за лобиране за кандидатурата на друг член от прокурорската квота Румен Боев бяха пренебрегнати, а той самият се превърна в неразделна част от мнозинството кадровици, които неизменно прокарваха волята на Цацаров в съвета. С несвойствена бързина срещу Камен Ситнилски бе образувано дисциплинарно дело, а пред сградата на ВСС започнаха серия от протести на близки лица (който признаха, че са им платили за протест) до тогавашния журналист от ТВ7 Николай Бареков и публикации в медиите на Делян Пеевски, които определяха доскорошния зам.-главен прокурор като „Октопода в съдебната власт“. По улиците в близост до ВСС пък бяха разлепени негови некролози, а протестиращите обясниха, че са там заради „големия шеф на Висшия съдебен съд Сталийски”. Жалбите на Ситнилски до прокуратурата – и за извършеното от Георгиева и Тодоров, и за некролозите, бяха пренебрегнати с мотиви, които ясно дадоха да се разбере, че машината за унищожение срещу бившия зам.-главен прокурор е задействана. (Според прокуратурата в разлепените некролози „не е инкорпорирана закана с престъпление” срещу Ситнилски, а единствено обидни твърдения, засягащи честа и достойнството му).

Няколко месеца по-късно Ситнилски е временно отстранен по предложение отново на Георгиева и то в деня, в който се избираше градски прокурор на София. През март 2014 г. дойде и предизвестеното от самото начало уволнение. Сметките на във ВСС обаче не излезнаха два пъти – решението бе прегласувано и двата пъти не събра необходимото по Закона за съдебната власт мнозинство от 17 гласа. Но и това не беше пречка пред кадровиците – от ВСС обявиха без никакви скрупули, че Ситнилски е бил уволнен със 16 гласа.

За да оправдаят нарушението на съдебния закон, който бе изменен само преди няколко години именно, за да се запълни празнината дотогава – липсваше норма, която да уреди как член на ВСС, който е извършил дисциплинарно нарушение, може да бъде отстранен от съвета, кадровиците разтълкуваха превратно ЗСВ. И измислиха „друфазовата процедура“ – веднъж при установяване на дисциплинарно нарушение на член на съвета са нужни 13 гласа, а втори път – при отстраняването му за него – 17 гласа. Т.е Ситнилски е можело да бъде уволнен с 13 гласа, а след влизане в сила на решението ВСС ще може да прекрати мандата му на член с не по-малко от 17 гласа. Резонно изскочи и въпросът какво ще се случи, ако втория път ВСС не събере необходимото мнозинство. Превратното тълкуване допуска уволненият член да продължи мандата си, ако пак не се съберат 17 гласа. Има и втори противоречащ на закона резултат – вече повече от година прокурорите имат един представител по-малко в съвета.

Дописването на закона резонно не бе прието от тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС), който отмени решението на ВСС за уволнението на Ситнилски, без да обсъжда аргументите на страните по същество, защото изначално актът на кадровия орган бе опорочен.

Така делото стигна и до петчленния състав на ВАС по жалба освен на ВСС, и на Върховната административна прокуратура, което още веднъж подсказа, че атаката срещу Ситнилски идваше от върховете на държавното обвинение. Последва и поредното изключение за бившия член на съвета – петчленният състав бе формиран в нарушение на практиката на съда – председател на състава е ръководителят на Втора колегия във ВАС съдия Боян Магдалинчев (председателствал и извънредния седемчленен състав, който отмени влязлото в сила решение, с което лифтът на Платото в ски зона Банско бе признат за незаконен), а останалите съдии в него са съдия Анна Димитрова (докладчик и един от двама съдии, които еднолично бяха посочени от председателя на ВАС Георги Колев за ад хок съдии в съда в Страсбург), Андрей Икономов (дългогодишен председател на отделение в съда, известен с участието си в аферата „Приморско” и в делото, което заличи „Странджа” като природен парк през 2007 г.), Донка Чакърова и Еманоил Митев (също член на състава по делото за лифта в Банско).

За това никой не бе особено учуден, когато същият този състав отмени решението на долната инстанция, като прие превратното тълкуване на ВСС по процедурата и върна делото на друг тричленен състав в указания да се произнесе по същество. Тогава съдии от ВАС, пожелали анонимност, казваха, че решението на петчленката дискредитира изцяло последната съдебна инстанция по административни дела. Междувременно, докато течеше обжалването във ВАС, повече от половината мандат на кадровия орган изтече.

Как се уволнява кадровик без доказателства

Обвързан с решението на петчленния състав, че 16 гласа стигат, за да бъде уволнен Ситнилски, вторият тричленен състав на ВАС можеше да прецени единствено дали ВСС законосъобразно е заключил, че със свои действия Камен Ситнилски е нарушил кодекста на Етично поведение на магистратите и така е уронил престижа на съдебната власт. Двама съдии – председателят на състава и ръководител на Седмо отделение на съда Милка Панчева и съдия Румяна Папазова (също част от 7-членният състав по делото “Банско”) смятат, че това е така. Докладчикът по делото Николай Гунчев не е съгласен с изводите на мнозинството и пише особено мнение. От решението се вижда, че двете становища са коренно противоположни, а съдия Гунчев не приема нито един аргумент в подкрепа на решението на ВСС, нито на колегите му от състава.

А какво има в дисциплинарното дело? За да избегнат позоваване на СРС-та, което не е позволено в дисциплинарно производство, дисциплинарният състав е разпитал 38 свидетели, магистрати, повечето от които категорично отричат някой да им е повлиял, за да гласуват за Ситнилски. Едва шестима от тях споменават, без всякаква конкретика, че са били наясно за кого да пуснат вота си и са имали притеснения за кариерата си. „Изложеното от тези действащи прокурори е в смисъл, че като делегати на събранието по избора за членове на ВСС са участвали определени лица, на които е посочено изрично да се гласува за Камен Ситнилски. Няма спор по факта, че върху делегатите не е упражнявано насилие и не са отправяни заплахи, доколкото обаче, посочването на определения кандидат е ставало от административни ръководители, редовите прокурори са се чувствали зависими, което от своя страна е довело до опорочаване на волята им при гласуването“, приема ВАС.

И изрично казва: „действително, никой от разпитаните свидетели не твърди, че Камен Ситнилски лично е агитирал за своята кандидатура, че е упражнил насилие или отправял заплахи“, но „пресъздаването на усещане за предварителна уговорка и организация на административни ръководители от прокуратурата в широк мащаб – да се гласува за зам.главния прокурор Ситнилски, обяснява част от съдържанието на публикуваните разговори“. Съдът дори бърка фактологията – според мнозинството „направените обществено достояние“ разговори са „вследствие на журналистически разследвания“ – а такива няма, публикацията дословно предава разговорите под формата диалог. И още нещо – в решението е прието, че „по време на делегатското събрание, в свободни разговори между делегатите са разменяни реплики, че в някои прокуратури е имало давление от страна на административния ръководител да подкрепят кандидатурата на г-н Ситнилски“, но нито съдът, нито ВСС се интересува кои са тези административни ръководители, които са ходатайствали (действие, изрично описано в Етичния кодекс като нарушение).

А относно действията на самия Ситнилски, за които е привлечен към дисциплинарна отговорност, съдия Панчева и Папазова считат за необходимо да уточнят само следното: „При обобщаване на изложените факти, съдът счита за доказано укоримото поведение на Камен Ситнилски, което е в противоречие с нормите от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. В качеството му на зам. главен прокурор Камен Ситнилски, чрез административни ръководители на отделни прокурори, се е възползвал от служебното йерархическо подчинение на прокурорите в страната, с цел манипулиране волята им при осъществяване на избор“.

В особеното мнение на съдия Николай Гунчев същите доказателства са прецени различно. „Както дисциплинарният състав на ВСС, така и пленарният състав на Съвета извън обсъдената информация от сайта www.afera.bg. не са посочили какви конкретни лични действия Камен Ситнилски е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и осъществяват съставите на посочените дисциплинарни нарушения. Всички установени обстоятелства по случая, доколкото не са в резултат на действия, извършвани от Ситнилски, не могат да обосноват ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност“, пише съдията и допълва, че основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, а в решението на дисциплинарния състав са установени основно действия на други административни ръководители с различен ранг в системата на прокуратурата. За тях обаче отговорност не е потърсена.

А що се касае до подхода на ВСС да заобиколи СРС-та в дисциплинарното дело, съдия Гунчев е повече от критичен: „Това императивно ограничение на закона (забраната да се ползват СРС-та в дисциплинарни производства) не може да се заобикаля чрез приобщаване в производството на публикации, препредаващи съдържанието й“, защото публикуваната в медиите информациите подлежи на самостоятелно доказване, а „в качеството си на свидетелстващ документ, препредаващ съдържанието на друг свидетелстващ документ, той не може да бъде основание за приемане за случили се фактите, отразени в него“.

Съдия Гунчев обсъжда и свидетелските показания, като посочва, че огромен брой свидетели, включително и преки конкуренти на Ситнилски в изборната процедура казват, че изборът на членове на ВСС е е протекъл „напълно свободно, прозрачно, демократично“, а категоричният извод в особеното мнение е, че на практика няма нито едно доказателство, че уволненият член на ВСС е извършил някакво нарушение. „Дисциплинарно наказание не може да се наложи единствено в резултат на негативни публикации в медиите, при липса на установени по делото факти и обстоятелства, които да обосноват извод за извършено нарушение от страна на наказания магистрат (респ. член на ВСС). Съдът не може да преценява законосъобразността на един акт на базата на обществената нагласа, обществено мнение и медийни публикации, при липса на конкретни доказателства, съдържащи се в кориците на съответното дело“, припомня основни постулати на правото съдия Гунчев. Той допълва също, че „само по себе си издигането на кандидатури, обсъждането им и изразяването на подкрепа за тях, в това число и провеждането на агитация за предпочитан кандидат (а и от него самия) от и сред членовете на избирателното тяло (в случая прокурорите) е нормална част от един изборен процес и не са укорими действия от законова или морална гледна точка, а спомагат за осъществяване на правото на информиран избор на избирателите“.

Без изненади или как решенията на ЕСПЧ няма значение за български Върховен съд

И ако всеки съдия може да интерпретира доказателствата по делото различно и така да формира различни крайни изводи, то основните правила на европейското право би следвало да са еднозначни за всеки национален (върховен) съд. Оказва се, че това не важи за част от съдиите във ВАС, които имат собствено становище как и дали решенията на съда в Страсбург могат да рефлектират върху практиката на съда у нас. Едно от основните оплаквания на Ситнилски е, че решението на ВСС противоречи на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека – правото на справедлив процес. Това е така, тъй като Галя Георгиева е част от петимата предложители на дисциплинарното дело, участва и в дисциплинарния състав, който трябва да реши дали е извършил нарушение и в пленарния състав на ВСС, който е гласувал крайния акт. Това на практика значи, че едни и същи лица поддържат обвинението, а след това са част от съда – арбитъра по спора. В тази връзка ЕСПЧ е постановил множество решения, с които е определил рамките на справедливия процес.

Не така смятат съдиите Панчева и Папазова. Според тях „цитираните от жалбоподателя решения на Съда на ЕС (“Пиерсак срещу Белгия”; “Волков срещу Украйна”) са постановени по казуси с различна фактическа обстановка, а следва да се има предвид, че и законодателната уредба в посочените страни е твърде различна в сравнение с националната“. На практика цитираните решения засягат именно въпроса дали един магистрат може да бъде наказван от лица, които първоначално са повдигнали обвинението срещу него. Мнозинството на ВАС обаче счита, че „както дисциплинарният състав към Съвета, така и самият ВСС не са правораздавателни органи“ и се позовават на решения на ВАС, в които е изразявано становището, че няма законова пречка за участие на член на съвета в няколко качества. Конкретните решения на ВАС не са посочени.

За сметка на това в особеното мнение на съдия Гунчев са цитирани решения на ВАС в обратната посока, както и делата в ЕСПЧ, от които следва, че участието на Георгиева в дисциплинарния състав е съществено нарушение на правилата. Съдия Гунчев счита, че макар законодателят да не е предвидил изрична забрана, „това не означава, че подобно включване в този състав кореспондира с целта на закона и осъществяване на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“. „В трайната си практика в подобни случаи (делата „Пиерсак срещу Белгия“, „Волков срещу Украйна“, „Митриновски срещу Македония“ и др.) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) квалифицира съвместяването на такива функции като нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията“, пише съдията и припомня, че въпросът за дисциплинарните производства пред Висшия съдебен съвет у нас е разгледан подробно в техническия доклад на Европейската комисия през 2014 г., като изрично в него е подчертано, че процедурата, съгласно която членовете на ВСС инициират и едновременно с това се произнасят по дисциплинарни дела, поражда въпроси за спазване на правото на справедлив процес.

„Изложеното сочи очевидната несинхронизираност в това отношение на прилаганата дисциплинарна процедура от Висшия съдебен съвет с утвърдените международни стандарти“, категоричен е съдия Гунчев. И допълва, че участието на членове на ВСС в различни качества в дисциплинарните дела „опорочава дисциплинарната процедура“, защото ВСС е „длъжен във всеки случай да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на законова забрана за формиране на дисциплинарния състав с участието на вносители на предложението за налагане на наказание“.

Пълната дискредитация на този състав на ВСС бе препотвърдена многократно след решението „Ситнилски“, макар то да предвещаваше каква е максимата на мнозинството в членовете на съвета – „целта оправдава незаконните средства“. По-страшното е обаче, че заразата грубо да се игнорира практиката на наднационалния съд, която е задължителна, очевидно се е разпростряла и в оглавения от Георги Колев (подкрепил уволнението на Ситнилски) ВАС.