Мисията „реформа в прокуратурата“ невъзможна?

„Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България”. Това е цитат от внесения през май 2014 г. обвинителен акт по делото, придобило известност като „бюлетините от Костинброд“.

Точно година по-късно с голяма доза сигурност можем да заключим, че изводът на прокуратурата е донякъде правилен. Донякъде, защото не се отнася до извършеното, според държавното обвинение, престъпление по служба от бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, а до горчивата равносметка от прокурорската активност в деня на размисъл преди предсрочните парламентарни избори през 2013 г. Тогава медийното риалити от печатницата в Костинброд, изпълнено от бившия журналист, а сега – евродепутат, Николай Бареков, бе напомпано с официалното прессъобщение на прокурорите, че са намерени 350 хил. бюлетини „готови за експедиция“, с което на гражданите индиректно бе съобщено, че е предотвратена огромна изборна измама или с други думи – подмяна на вота. Последвалите тежки пресконференции, съпроводени с процесуално-следствени действия на живо, прожектиране на палета с бюлетини, на които бяха закачени имената на градове, за които са предназначени, и четенето на двусмислени показания на свидетели, окончателно затвърдиха усещането за опорочаване на изборите.

Ударът, изглежда, бе насочен към запътилата се към втори управленски мандат партия, директно назована от Бареков в деня на размисъл. Заливаната от скандали публика едва ли си спомня, че по-същото време, 12 дни преди парламентарните избори през 2013 г. прокуратурата намери недотам елегантен начин да оповести, че срещу втория човек в ГЕРБ след Борисов и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов са събрани „достатъчно доказателства“, за да бъде привлечен като обвиняем по разследването за незаконно подслушване на политици, журналисти, банкери и бизнесмени, в МВР (от държавното обвинение оповестиха, че делото е спряно заради кандидат-депутатския имунитет на Цветанов – с други думи прокуратурата използва “кандидат-депутатския имунитет” с цел тъкмо обратната на заложената в Конституцията – не за да не пречи на канидадат-депутата свободно да участва в предизборната надпревара, а за да оповести висящото дело срещу него, т.е. да го дисквалифицира).

Крахът на делото „Костинброд“ бе очакван, веднъж, защото от разследване на престъпления срещу изборните права, то бе префасонирано в обвинение за чиновническо нехайство срещу Росен Желязков, втори път – защото два съдебни състава заключиха, че обвинителният акт е написан в „абстрактно-обобщен вид“ и трети път – защото прокуратурата внесе делото, без да се съобрази с указанията на съда. Вече в съдебна фаза не се намери и свидетел, който да потвърди, че чрез занижения контрол на Желязков печатницата се е облагодетелствала, нито пък бе изяснено какви на практика са били задълженията на бившия главен секретар на МС, които той не е изпълнил. И ако неспособността на прокуратурата да „печели“ шумните дела в съда, може да се обясни със слабия кадрови ресурс например, то завършекът на това конкретно дело (в залата прокурорът поиска осъдителна присъда, но след това – оправдателната присъда пред СГС не бе протестирана и така Желязков бе окончателно оневинен), главните действащи лица в проваленото разследване (бившият зам.-градски прокурор на София Роман Василев) и липсата на официална позиция на прокуратурата по отказа й да поддържа обвинението, повдигнаха за пореден път въпроса има ли задкулисни мотиви в старта на разследването и представляваше ли той намеса в политическия живот на страната. Тълкуванията за неуспеха могат да бъдат разнопосочни – така например първоначалната версия за камион с двойно дъно пред печатницата тотално заглъхна още в самото начало и повече никой не се сети за ная. Ефектът беше такъв, че всъщност никой от политическите играчи не пострада особено, но предупреждението за възможностите на прокуратурата да се включи пряко в надпреварата бе възприето от всички заинтересувани.

Затова и аферата „Костинброд“ бързо бе забравена като политическа тема от партийните лидери. В интервюто си пред бТВ от понеделник премиерът Бойко Борисов не коментира случая, но попитан каква е оценката му за главния прокурор Сотир Цацаров, той изрази пълна подкрепа към държавното обвинение (такава бе и позицията му през май 2013 г., когато от партия ГЕРБ изпратиха отворено писмо до Цацаров, част от което гласеше: „Искам да Ви уверя, че аз лично и партията, която предствалявам, продължаваме да стоим твърдо зад действията и професионализма, с който българската Прокуратура работи и отстоява своята независимост. Не веднъж съм заявявал, и категорично стоя зад това, че българските институции, в това число и прокуратурата, не бива да бъдат използвани за користни цели и в услуга на определени интереси „).

През годините лидерът на ГЕРБ нямаше и особени поводи за притеснения – разследванията срещу фунционерите на партията бяха образувани шумно, когато те бяха в опозиция и прекратявани тихо при смяна на властта (справка: делото за незаконното подслушване срещу Цветанов, разследването „Ало, Ваньо“, делото за полетите на Авиоотряд 28). Тук отваряме една по-голяма скоба – доброто взаимодействие между ръководството на прокуратурата и управляващите пролича най-силно, когато депутати, начело с народни представители от ГЕРБ бламираха работата на правосъдния министър Христо Иванов и внесоха прокурорския проект за изменения и допълнения в Закона за съдебната власт, в който липсваха съществена част от идеите за реформи, анонсирани от Иванов. Пак депутати от ГЕРБ и ДПС набързо отвориха широко вратата за намеса на прокуратурата в сделки между частни лица под предтекст, че казусът „КТБ“ налага извънредни мерки и само вълната от негативни обществени реакции и откритото противопоставяне на Цацаров на измененията стопира опасните промени в ГПК и НПК.

В същото интервю пред бТВ от понеделник Борисов направи и друго важно уточнение, което подсказва, че въпреки мощните провали на прокуратурата политическите партии, които се ползват от комфорта на неработещото държавно обвинение, не считат за необходимо да реформират работата на хипертрофиралата с политическо влияние институция. Първоначално припознат като възможно решение румънският модел бе категорично отречен от премиера с мотив, че води до „политически гонения“. “България е по-добре от Румъния. След 1-2 години ще им видите системата. Нищо не се случва освен политически гонения. Аз искам България да е спокойна – етническа толерантност и мир”, заяви Борисов, който несигурно допълни, че и в България има „осъдени…разследвани политици“.

Възможно е да съществуват опасения срещу румънския модел за борба с корупцията, но че нашият (тип “Ало, Ваньо”) има нужда от сериозна реформа е несъмнено.

Най-неопровержимото доказателство за политико-икономическите зависимости и задкулисните мотиви в разследванията по високите етажи на властта бе избухналият като фойерверк скандал с тефтерчето на бившия шеф на КПУКИ Филип Златанов, което по-късно щеше да бъде наречено от Цацаров „повече символ, отколкото доказателство“. През лятото на 2013 г. на старателно подготвена пресконференция под съпровода на обясненията на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов и зам.-градския прокурор Роман Василев бяха прожектирани избрани страници от тефтера на Златанов, от които ставаше ясно, че комисията е била инструмент за рекет. А указанията кой да бъде ударен и кой пощаден идваха от “ИФ?ЦЦ?ББ”. Серия от странни събития съпътстваха делото срещу Златанов, който бе даден на съд, но не за търговия с влияние, а поръчителите му така и не станаха официално назовани, макар че бившата шефка на правната комисия в парламента и част от ръководството на ГЕРБ Искра Фидосова да се припозна в инициалите ИФ и напусна политиката. Година и половина по-късно изобличаващите оригинали на тефтерите изчезнаха, след като бяха предадени от следователи в столичното следствие, ръководено от близкия до ДПС Петьо Петров, на вещото лице Стефан Бенчев. Няколко месеца преди това се разбра, че инициалите ДП също присъстват в тефтера, но този факт бе спестен на обществото от прокуратурата (част от записките гласят: “ДПеевски – за цигарите”, “Е.Димитров – внимаваме, първо да се съгласува с ИФ и ДП (да се видят само дружествата; – може да се пусне? “Огнян Донев-ДП.”). До ден днешен главният прокурор Сотир Цацаров отказва категорично да отговаря на въпросите за “ДП”. Изчезването на оригиналите бе последвано от още едно разкритие – в бТВ бяха показани слайдове от пресконференцията на прокуратура, на които на едно от ксерокопията се чете фразата „Е. Димитров да се съгласува с ИФ и 10” (според печатните субтитри, сложени от прокуратурата за улеснение на медиите, под ръкописния текст фразата е „Е. Димитров да се съгласува с ИФ и ???”). Така възникнаха съмнения, че инициалите ДП са преправени на 10.

Вместо поемане на отговорност (за провала на разследването и за изчезването на тефтерите) или разплитане на най-голямата корупционна афера в последните години, главният прокурор Сотир Цацаров отби въпросите с политически (верен по същността си) извод: „Един скандал ще удари част от политическата класа, защото ще постави „в пакет” Д. до Б“. В същия контекст през миналата седмица изтекоха и тефтерите с посещения при банкера Цветан Василев, в които липсва името на Делян Пеевски. Реакциите на дистанциране бяха повече от показателни – Борисов обяви, че хора на ГЕРБ липсват в списъците, а лидерът на ДПС Лютви Местан намери трибуна отново да каже, че партията не е участвала в създаването и възхода на КТБ.

Въздействащата риторика на главния прокурор по тефтерите на Златанов, която изместваше фокуса на вниманието от действителните задължения на прокуратурата, бе спестена на публиката, когато държавното обвинение отказа да образува досъдебно производство по сигнала на „Протестна мрежа“ срещу депутата от ДПС Делян Пеевски с повече от постни и противоречащи си мотиви. Прокуратурата пропусна да се заинтересова и от концентрацията на търговски дела по оста „Пеевски-Василев“ в определени съдии, чиито действия облагодетелстваха дружествата, свързани с депутата от ДПС. Не е спорно и колко сериозна е ролята на прокуратурата в срутването на банката на Василев, започнало с нахлуването на разследващи в дружествата на банкера и разследването за убийството на Пеевски.

Скандалите се сипят един след друг, доказателствата за зависимостта на прокуратурата – също, но това не води до адекватната политическа реакция. Точно обратното. Колкото по-зависима е прокуратурата, толкова повече защитници на нейната “независимост” по конституция се произвеждат в публичния и обществен дебат. Съвсем естествено някак фактите се подценяват или директно отричат. Като че ли нямат никакво значение за политиците или за юристите-общественици нито репликата на Кокинов към Борисов: „Ти си го избра“, нито обвиненията на Цветан Цветанов и Веселин Пенгезов към главния прокурор за близките му отношения с Делян Пеевски, нито издигането на кадри в прокуратурата, свързани с ДПС – доскорошния шеф на Столичното следствие (в което се концентрират най-големите дела вместо да бъдат изпращани в Националната следствена служба) Петьо Петров, градския прокурор Христо Динев, чиято съпруга бе съветник на Четин Казак в парламента, водещата роля в шумните разследвания на бившия зам.-градски прокурор Роман Василев, близък до Цветан Василев в периода на хармоничните му отношения с Пеевски (чието напускане на съдебната система съвпадна със старта на делото „КТБ“).

И както премиерът в прав текст хвали работата на държавното обвинение, така ГЕРБ категорично отхвърлят идеите на Реформаторския блок за импийчмънт на главния прокурор или за каквито и да е промени по отношение на прокуратурата. Това съвпада с позицията на друг важен фактор в парламента разговорът за реформа в прокуратурата да заглъхне. На 8 май, след консултациите на партиите в Огледална зала, зам.-председателят на парламента и депутат от ДПС Четин Казак даде да се разбере, че партията стои плътно зад статуквото в прокуратурата. „За нас е от абсолютно важно под слогана, девиза „независимост на съда“ да не зачеркваме независимостта на съдебната власт. Тоест всякакви инициативи, които целят в името на обособяването на съда като единствения носител на независимостта на съдебната власт и подчиняването на другите две части на съдебната власт на политически влияния, на други възможности за манипулации и подчиненост на изпълнителната власт, за нас са крайно неприемливи“, обясни Казак.

В тази дискусия пак съвсем естествено участниците елиминират проблема, че ако прокуратурата е изравена със съда, то това не означава върховенство на закона, а опасност за произвол. Прокуратурата има репресивен и силов инструментариум, който винаги трябва да бъде контролиран от съда, за да има правова държава. Когато в един глас обаче партийни лидери се притесняват, че съдът може да стане твърде независим от прокуратурата и то без дори да е минало достатъчно време от последния скандал за политическата или икономическата употреба на прокуратурата, това показва нежеланието им да се откажат от основен властови механизъм.

В тази ситуация и без равносметка на поредицата провали на прокуратурата и без поемане на отговорност започват парламентарните дебати за конституционна реформа на съдебната власт. Предстои да чуем навярно, както и досега, множество защитни речи за това прокуратурата да се остави такава, каквато е. Същата прокуратура – с множеството срамни тайни; с неизясненото самоубийство на прокурора Джамбов, дръзнал да се противопостави на главен прокурор; с неизясненото убийство на върховния прокурор Колев или на ямболската адвокатка – и двете с неизяснено отношение на главен прокурор; с разграбването на публични средства по схемата “създаване, а после фалиране” на “КТБ” и много други. Параваните обаче отдавна са паднали и сценичните ефекти вече са крайно недостатъчни, за да омъглят отговорността на политическата класа за състоянието на прокуратура.