Наказателната политика на арестите

Новото звено "Антикорупция" представи дежа вю акция "Ченалова с белезници"
20-04-2015; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

„Когато и ако стигнем до следващата вълна пресконференции със или без шум, следващавълна обвинения, задържания на лица от различни ешелони на властта, със страшна тежест ще се появи въпросът какво виждаме ние. Дали този път става въпрос за нещо сериозно, или отново ще видим една кампания, която ще насити това лято с вестникарски заглавия и след три години на много по-задни страници на вестниците тези казуси ще угаснат и изтлеят в съдебните зали”. Думите са на правосъдния министър Христо Иванов от интервю пред бТВ на 6 април.

Няколко дни по-късно, в първия работен ден след Великденските празници, прокуратурата демонстрира, че нищо не се е променило след поредицата провали по дела, започнали като гръмки полицейски акции по задържане на известни обвиняеми, чийто арест е обслужвал конюнктурни цели и е носел съмнителни краткотрайни ползи.

Епизод №1 Производство на опасност от укриване в реално време и на живо

Събитията изглеждаха като треторазрядна филмова продукция, която няма кой знае какво доверие в интелигентността на публиката. Стартът започна сутринта с официално съобщение, че нарочената от френския посланик за „гнила ябълка” съдия Румяна Ченалова е обявена за общодържавно издирване. Това на практика е първата външно изразена проява на току-що създаденото и тайно заработилото звено „Антикорупция”, сформирано под ръководството на Сотир Цацаров, което неизбежно беше съпроводено с опасения, че ще повтори съдбата на подобни образования от миналото.

Последваха бомбастичните заглавия в медиите, че съдия от най-големия окръжен съд в страната, разглеждала редица знакови дела, се укрива от правосъдието. За какво точно се преследва Ченалова остана встрани.Впоследствие се оказа, че повдигнатите от прокуратурата обвинения не са резултат на сложно разследване – същите данни бяха изнесени и в доклада на Висшия съдебен съвет за управленските провали на бившия председател на Софийския градски съд и екипа й, станал известен преди две седмици.

Прессъобщението на прокуратурата обаче се фиксираше в усилията да бъде осигурено присъствието на Ченалова пред органите на досъдебното производство за привличането й като обвиняема. Разбрахме, че съдията от Софийския градски съд е представила болничен лист, което е отприщило необичайна в други случаи активност. Проведени са били разпити на тримата лекари, при които съдийката е ходила на прегледи, съмнително съвпадащи с датите на призоваването й. Това накарало разследващите да смятат, че Ченалова бави без основание процеса. Дали е така, не знаем, защото лекарите не са отрекли наличието на заболяването, а били признали, че и болна пациентката може да се явява пред разследващите. Дори обаче Ченалова да е опитала да забави привличането си като обвиняема, това не е основание за общодържавното й издирване, още по-малко за апломба, с който беше обявено.

А когато някой не е изчезнал, намирането му едва ли може да се нарече успех. Вечерта прокуратурата съобщи, че съдията от СГС била задържана. Впоследствие ще се окаже, че опитната юристка, която неизбежно е разбрала, че в ефир се създават предпоставките за задържането й под стража (според НПК то е допустимо, когато съществува опасност обвиняемият да се укрие), сама се е явила пред разследващите. Прессъобщението за задържането идва късно вечерта, в него липсва информацията, че съдийката се е явила в ДАНС около 15,30, но пък е заявено, че е издадено постановление за 72-часово предварително задържане, което ще бъде последвано от искане до съда за определяне на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Едно уточнение – предварителното задържане може да продължи максимум до 72 часа, като продължителността му би следвало да зависи от времето, което е нужно на прокуратурата, за да изправи обвиняемия пред съда. С други думи тези 72 часа задържане без разрешение на съд не могат да бъдат оправдани със законното им предназначение.

Епизод № 2 … А след ефектите следва фиаско, пак

Два дни по-късно, часове след приключване на работното време на Деня на Конституцията и юриста, докато служители и съдии празнуваха професионалния си празник с пищни хора на първия етаж на Съдебната палата след, конвоят на съдебната охрана съпроводи съдия Ченалова с белезници на ръцете към съдебната зала, в която прокуратурата поиска задържането й. Освен десетките журналисти в залата има и граждани, които след сблъсъци със съдийката през годините, просто искат да я видят с белезници. От определението на съда става ясно, че екшънът по издирването не е свършил работа. Съдия Ставрева приема, че няма доказателства за укриване, тъй като през цялото време Ченалова е контактувала с разследващите, а на една от датите, за които е била призована, се е явила, макар и без адвокат. Оказва се, че докато усилията на разследващите са били насочени да установяват истински ли са здравословните проблеми на Ченалова и да разпитват лекарите й, са останали неизяснени централните въпроси на всеки наказателен процес, ако целта му е осъдителна присъда:

- обвиненията не са изяснени, включително не са уточнени вредните последици от действията на съдията, без които деянието й не е престъпление, а само дисциплинарно нарушение;

- делото е внесено в съда без да бъдат проверени показанията на основния свидетел (според защитата – осъждан и безработен), че Ченалова е взела подкуп, за да реши правилно търговско дело, а стойността на „услугата” е 690 хил. лв. Обвинения за подкуп срещу съдийката не са повдигнати;

- два месеца, след като с образували делото срещу съдийката, не са разпитани главните действащи лица, замесени в твърдяната от прокурорския свидетел корупция. Ето защо в определението си съдия Ставрева посочи поименно лицата, които биха изяснили имало ли е подкуп или не.

- вместо да се съсредоточат в изясняването действително ли е имало финансово стимулиране на магистрата, за да реши в определена посока търговското дело, от прокуратурата анонсираха в съдебната зала бъдещи обвинения (като представиха друг протокол от процеса), но не за подкуп.

И в съдебното заседание прокуратурата се фокусира върху опасността на Ченалова да се укрие. Прокуратурата се позовава на оперативна информация, че се готвела с парите от подкупа да замине за Бразилия. Доводи като тези – събрани с негодни за пред съда доказателства, бяха използвани, за да бъде задържан в ареста Георги Харизанов, като обвинението се позоваваше на анонимен свидетел, който го чул в кафене да казва, че „ще бяга при негрите”. За задържане под стража по оперативна информация България вече е била осъждана от Европейския съд по правата на човека (делото Данов). В случая, за разлика от задържането на Харизанов, не стана ясно какъв е източникът на информацията.

Двамата прокурори се позоваха и на справка от информационната си система, че са образували няколко дела срещу съдийката. Произведеното от самите тях доказателство (образуването на дела зависи само от прокуратурата и не се контролира от съда) беше използвано, за да установи, че обвиняемата е с лоши характеристични данни.

Изходът от заседанието, което препращаше към спомените от други шумни дела, беше предсказуем – хладнокръвната Ченалова спечели първата битка с държавното обвинение и в частност с антикорупционното звено. Така както беше предсказуем завършекът на друг арест по Великден на друг съдия от СГС, който ще се запомни с репликата на вече детронирания зам.-градски прокурор на София Роман Василев: „Днес ще разпнем трима”. Пет години по-късно делото завърши с оправдателната присъда и на тримата – съдията от СГС Петър Сантиров, бившия военен министър Николай Цонев и бившия главен секретар на финансово министерство Тенчо Попов. Сантиров се върна в съда, въпреки че от делото се разбра, че той се е поддал на провокацията към подкуп. Така и няма да разберем дали прокуратурата е могла да го разследва за истинско, а не за произведено от нея престъпление.

Арестът на първия задържан градски съдия Петър Сантиров се случи, когато бившият вътрешен министър се зарече, че ще има арестуван съдия. Този път арестът на Ченалова стана седмица преди да дойдат експертите на Европейската комисия и докато премиерът открива изложба във Франция, държавата, чиито интереси бяха увредени от съдия Ченалова (по делото „Белведере” съдийката наложи недопустими предварителни обезпечителни мерки на две дъщерни компании, собственост на френска фирма и така на практика лиши управителните им органи от контрола върху тях).

Без съмнение да се задържи скандалната съдия, срещу която години наред прокуратурата бездействаше въпреки медийните публикации и сигналите на засегнати, е ефектно като визия. Акцията обаче не може да заглуши бездействието, разкриващото истинската способност на прокуратурата да се бори с престъпността, срещу бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, извършил престъпление по делото „Цонев, Сантиров, Попов”. Или пък – срещу Владимира Янева за средата, която е позволила “избуяването” на явлението Ченалова, а преди това на Мария Георгиева (наложила несъществуващи обезпечителни мерки по граждански дела). Или пък – срещу инициалите в изчезналото тефтерче на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов.

На звуковия фон на това шумно бездействие главният прокурор изрази задоволство, което отново никого не изненада: “Прокуратурата ще продължава оттук нататък да върши работата си по абсолютно същия начин, независимо от това дали на някой му харесва, или не му харесва, или вижда в това някаква репресия или демонстрация. Това не е реформа. Това е нормална работа”. Няма как да не се съгласим частично – че не е реформа, не е – това, което става, го гледаме от години. Но не би следвало да няма значение, че нито е нормална работа, нито ни харесва.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Вашият коментар