Бойко Рашков: В СГС е имало стотици случаи, в които е отсъствал истинският, необходимият за държавата съдебен контрол върху използването на СРС

Бойко Рашков завършва “Право” в Софийския университет през 1979 г. След това една година е стажант съдия. От 25 май 1981 г. до 12 юни 1992 г. е следовател в Районна следствена служба в София, в Столичния следствен отдел и в Главно следствено управление. В следващите три години заема поста заместник-директор на Национална следствена служба (НСлС). От края на юни 1995 г. до 15.11.1998 г. е директор на НСлС, а от 1998 г. до м. юни 2001 г. е директор на Специализираната следствена служба. Междувременно в периода 1997-1999 година е член на ВСС от квотата на съдебната власт. До средата на 2005 година е депутат в 39-тото НС, член на Правната комисия и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. От 11 юли 2005 г. до 1 февруари 2008 година е ръководител на отдел в НСлС. За седемнадесет месеца в периода 2008-2009 година е заместник-министър на правосъдието. От края 2009 година е следовател в НСлС. През декември 2013 г. е избран за председател на Националното бюро за контрол над СРС. Г-н Рашков е доцент по наказателно-процесуално право в Юридически факултет на УНСС.

- Г-н Рашков, министърът на правосъдието внесе отново предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу съдия Владимира Янева, след като от Бюрото за контрол на СРС изпратихте разрешенията по разработка „Червей” и още четири разрешения по искания, които не стъпват на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Министърът коментира, че в този хаос има система и тя е корупцията. До каква степен действително разрешаването на СРС от Софийския градски съд (СГС) се е превърнало в симулация на съдебен контрол?

- Личността на Владимира Янева тук няма почти никакво значение, а само от един случай не може да се направи обобщаващ извод за дейността на ръководството на СГС по тази линия. Въпросът е, че представителите на досегашното ръководство на СГС са разрешавали използването на СРС в стотици случаи, в нарушение на закона, включително за деяния, за които това е непозволено. В действителност има основание въпросът – осъществяван ли е съдебен контрол върху тази дейност? Смущаващо е, но по мое мнение в много голям процент от случаите съдебен контрол не е осъществяван.

- Какво значи голям процент?

- Заели сме се със задачата и сме почти готови да кажем колко от случаите са разрешавани от председателя на СГС, колко – от нейните заместници. Тази информация също трябва да бъде предоставена на министъра на правосъдието, а той да прецени дали да я внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС). Не можем да останем безразлични, когато е отсъствал истинският, необходимият за държавата съдебен контрол. Това ни връща 25 години назад, когато законът не предвиждаше съдебен контрол и гражданинът можеше да бъде наблюдаван от раждането до смъртта му, без някой да може да попита защо и кои са правните основания за това. Сега случващото се е осезаем полъх от онова време, а България е демократична! Установените нарушения предизвикват съмнения за съществуване на безпринципни отношения с представители на служби, които имат право да искат СРС. Иначе не мога да си обясня отсъствието на действен съдебен контрол.

- Тоест изключвате, че става дума за немарливост или за незнание на закона?

- Не изключвам нито една причина, но е факт безотговорното неизпълнение на служебни задължения. Има и друг въпрос, който трябва да се знае. Нашата проверка показва, че средно на година в един окръжен съд се дават около 50 – 60 разрешения за ползване на СРС. А разрешенията, дадени от ръководството на СГС (председател и 2-3 заместници), са 60 пъти повече – 3500. Не е работа на Бюрото да решава проблемите на съдебната власт. ВСС определя състава и организацията на съдебната власт и отдавна е трябвало да се поинтересува, да получи информация за това състояние в СГС, да вземе адекватни мерки, така че съдиите, произнасящи се по искания за СРС, да решават този въпрос спокойно и в съответствие със закона.

Още нещо – част от съдиите в СГС, давали разрешения, не са пеналисти, а материята за СРС е наказателноправна, което е друга причина за това състояние на нещата. Не е оптимален варианта да възложиш ограничаване на основни права по наказателни дела на граждански съдии. ВСС не трябва да се държи като обиден, а да осигури необходимия кадрови потенция в СГС, в който годишно се вземат решения по половината от исканията за СРС в цялата страна при огромно натоварване. ВСС е поел ангажимент да реши въпроса с натовареността на магистратите, а половината му мандат мина. Вие помните, че всеки кандидат за член за ВСС интерпретираше този въпрос в концепцията си и се пита докъде стигнахме? Обстановката в СГС налага да има съдии, които да се занимават само с тази дейност. Това би било една от предпоставките да се постигне по-качествено оценяване на исканията, за да се ограничат нарушенията, които сега са смущаващо голям брой. На общия фон на нарушенията отказите са незначителен брой, не повече от 30 на година при 3000-4000 произнасяния.

- Сам казвате, че това е огромен обем от работа. Не е ли по-удачно да се мисли повече за намаляване на исканията за СРС, отколкото за специализация на съдии, които да се занимават с тази дейност?

- Решаването на проблема не може да стане нито само с мерки в едната, нито само в другата посока. Приоритетен е проблемът с кадрите, защото исканията ще бъдат толкова, колкото се налага от живота, от броя на престъпленията, от оперативната обстановка. Никой не може да ги предвиди като брой, нито да каже до колко ще се сведат. Противното е погрешен начин на мислене. Второ, необходими са мерки, свързани с органите, които имат право да искат СРС – ДАНС, МВР, прокуратурата. Те също допускат грешки, съдът се пренатоварва, не винаги може да отсее несъответстващите на закона искания и дава разрешения, опорочаващи процедурата по-нататък. Това пък ангажира Бюрото да отговори на въпроса следва ли да се уведоми лицето, чиито права незаконосъобразно са били ограничени. Има достатъчно неприятни последици за държавата, включително гражданите са в правото си да я осъдят. Второто направление на мерки е ангажимент на ръководствата на органите с право на искания до съдията. Те не бива да се ограничават в броя на исканията, а да концентрират вниманието си в спазване на закона. Нищо друго не е необходимо на този етап.

- През годините много се коментира съотношението между броя на СРС и броя на доказателствата, които излизат от тях. Сега се появява и един такъв детайл – освен че доказателствата са малко, част от разрешенията са незаконни и в такъв случай изобщо не можем да говорим за надлежно събрани доказателства. Не е ли така?

- Това е друг аспект, виждам как много хора грешат, робувайки на бройката. Онзи ден и председателят на спецсъда каза, че е увеличен броя на исканията и разрешенията за СРС, но изготвените веществените доказателствени средства (ВДС) са малко. Този критерий е много относителен. Така, както ако извършват претърсване някъде, никой не може да гарантира ще бъдат ли намерени вещите, така използването на СРС не гарантира, че ще стигнем до доказателства. Това е въпрос, който не зависи от органа, използващ спецспособи. Нека не подценяваме извършващите престъпления, защото те се пазят, не говорят по телефона, не срещат явно, а тайно съучастниците си и т.н. Да сложим точка на робуването на бройката. Можем да кажем обаче, че броят на доказателствените материали, които се изготвяха преди 15 години е примерно 8-10 пъти по-малък. Този критерии е относителен и защото, ако е изготвен звукозапис, той може да съдържа важни факти за доказването, да не съдържа толкова важни, а може да възпроизвежда и факти, които не служат на доказването. Дали един факт ще подкрепи обвинението или ще оневини някого, се установява в по-късен процесуален етап при анализ на цялата доказателствена съвкупност.

За последната година трудно можем да направим точна оценка какво значение са имали ВДС за доказването по делата. Това могат да кажат съдиите, да посочат доколко са разчитали на материалите, събрани със СРС. Ето защо робуване на цифрите е несериозно. С въвеждането на СРС като легален способ еуфорията беше огромна, някои смятаха, че едва ли не ще решим всички въпроси с престъпността. Постепенно тези емоции охладняха до степен да видим, че това е един много труден, сложен път за събиране на доказателства. Преди години такива средства не се използва в реалния наказателен процес, но сме постигали дори по-големи успехи отколкото сега. Очакванията ни трябва да са по-умерени, защото СРС не са панацея. Лошото е, че в немалко случаи СРС се използват само, за да се натрупат материали в една папка, да се имитира свършена работа и т. н. Аз мога да кажа, че се натъкнахме на случаи, в които няма изготвени ВДС, но в резултат на информация, придобита със СРС са събрани вече с явни способи доказателства, със съществено значение за процеса.

- Има теза, че използването на СРС е довело до мързел в службите. Част от тях се чувстват като въдичари, искат СРС, чакат нещо да хванат с тях, а всъщност не провеждат истинско разследване.

- Има такова изкривяване в практиката. СРС е субсидиарен и краен способ и не трябва да се забравя, че той би могъл да влезе в експлоатация само ако с традиционните способи е невъзможно събирането на необходимата информация. Затова честото използване на СРС означава, че някои е забравил това основно правно положение и разчита единствено на следене, подслушване и т.н. Нека не забравяме и друго – само на базата на СРС нито може да се повдигне обвинение, нито да се постанови присъда.

- Беше казано, че по отношение на информационната система на МВР е искано белязване с химически средства, тоест, искан е целият набор от средства. На практика прилагани ли са те?

- Искането за прилагане на няколко способа обикновено се прави с цел икономия на време и действия, и това е оправдано. От друга страна обаче, за да се поиска един оперативен способ, трябва да се мотивира защо се иска.

- Да се мотивира?

- Лошото е, че не се мотивират. Например, проникване в едно жилище – защо го искаме? Ситуацията с „Червей” е същата, поискани са множество способи, включително такива, които не са необходими и са неизползваеми в конкретната хипотеза. Хубава, лоша – такава е практиката. Там основните проблеми са други – каква е била целта, какво се е постигало, на което отговор дължи прокуратурата. И нека не правят внушения, че целта на случващото се била Янева. Че тя е дала разрешение, което не съответства на закона, е факт. Защо обаче някой, с незаконни средства, иска да постигне нещо неясно. Освен това се внушаваше, че едва ли не имало прекъсване на процедурата. Такъв институт прекъсване, дебело подчертавам, по нашия закон няма, но може да има в главата на някой, който не е прочел закона. У нас максималният срок е шест месеца, оттам нататък са интерпретациите на гузни хора.

- Много се говори за съда и разрешенията, а по-малко се говори за искателите и каква е тяхната роля и нарушения. И какво ще предприемете вие?

- Ние сме извършили проверки, представили сме нашите резултати на органите, които могат да вземат решения, включително и на прокуратурата. Оттук-нататък прокуратурата да каже има или няма виновни лица. Изключително важно е с какъв резултат ще излезе прокуратурата. Той може да окаже силен превантивен ефект, но може да стимулира тези нарушения. Да не се окажем в ситуация да се борим само с последствията, държавата да плаща обезщетения на граждани, които са били обект на незаконни СРС. Тук трябва да отбележа, че в случая „Червей” не са ми известни данни за ограничаване на основни права на гражданите.

- И един въпрос, който се избягва. Каква трябва да е отговорността на председателя на ДАНС по този случай?

- За мен отговорността на шефа на ДАНС, както и на всеки друг, който не си е упражнил правомощията, е такава, каквато е в чл. 284в от Наказателния кодекс. Бягството от тази отговорност с аргумента: аз имам разрешение от съдия, означава, че трябва да върнем някой да си доучи. Обърнете внимание, че в Закона за ДАНС и Закона за МВР, пише, че те осъществяват своята дейност в съответствие с Конституцията и законите на страната. Как става това на практика в „Червей” и други подобни същества?

- Споменахте отговорността на прокуратурата. Няма ли да сме свидетели на същия резултат, ако ВСС не вземе дисциплинарни мерки?

- Да, това се отнася и до ВСС. Ако ВСС си затвори очите пред тези стотици случаи на абсолютно безотговорно разрешаване на спецсредства, това ще бъде много лош сигнал за всички съдии.

- Нека ви припомня обаче, че вече имаше два отказа да бъде образувано дисциплинарно дело срещу Владимира Янева. Това не е ли лош знак?

- Не само отказът, нежеланието въобще да се чуе за проблем в тази посока! Ако ВСС беше обърнал внимание при първия сигнал, включително чрез медиите, може би нямаше да се стигне до това, бих казал, компрометиране на ръководството на СГС. Но ВСС предпочете друго.

- Как ви изглежда това на фона на заявките за необходимостта от съдебна реформа?

- Лично за мен основното в съдебната реформа е комплекс от структурни и персонални промени. Каквито и структури да направи човек, ако хората разсъждават и имат подобно поведение и в новите полза няма да има. Това е практически доказано.

- Да разбирам, че говорите за разделянето на ВСС и мислите, че то няма да е ефективно, ако вътре…

- Ако вътре няма качествени юристи, които да съзнават отговорната позиция, която им е предоставена, полза от тази иначе с амбиции провеждана реформа, няма да има.

- Така ли стоят нещата и с реформата в прокуратурата?

- Прокуратурата, която има нашата страна, е с давност от преди 50-60 години. Не съм убеден, че тази структура с абсолютна централизация, която не се среща в съвременните европейски държави е адекватна на съвременните предизвикателства в демократична страна. Със своята централизация, тя не е подходяща за новите икономически и политически отношения след 89-та година. Тя е от време, в което като се изкомандва главата на прокуратурата, разпореждането се изпълнява по веригата надолу безотказно. Структурата на това звено го откроява в съдебната власт като орган, който по-скоро има административен, отколкото облик на съдебен орган. Съдебният орган е онзи, който се ползва с истинска независимост. Там няма подчинение и началничество, няма по-горестоящият да разпорежда на по-долустоящия, който да е превърнат в сляп изпълнител. Тези отношения са чужди на съдебна власт, те са характерни за армията, МВР и т.н. В съдебните органи трябва да има съвършено други отношения. Само на истински независим човек би могло да се разчита, че ще вземе безпристрастно решение по делата, които му се възлагат.

Когато допуснете разпореждане, подчиненост и т.н., автоматически се минира и поставя под въпрос независимостта. Този, който трябва да реши едно дело безпристрастно, ще бъде в такава позиция, че не би могъл да бъде истински магистрат, защото началникът му може да каже нещо различно. Преди 89-та година имаше Закон за прокуратурата, който предвиждаше принципа на централизираност по сталински модел. Голяма част от този закон беше пренесен механично в Закона за съдебната власт без оглед на различните обществени отношения. В сегашната Конституция няма да намерите единоначалие и подчиненост на по-долустоящия прокурор от по-горестоящия. Там има няколко норми, една, от които казва, че главният прокурор осъществява методическо ръководство върху всички прокурори, а друга урежда надзорът за законност. Вече на законово ниво, се въведе регламентация, характерна за времето от преди 60 години. Убеден съм, че това изобщо не е удачният, съвременният модел. Изграждането на нов – това би било реформа.

- Казахте, че който изкомандва главата на прокуратурата, командата се спуска надолу по йерархията. Това означава ли, че трябва да се работи сериозно за унищожаване на политическите или икономическите или каквито и да било зависимости в прокуратурата?

- Ако не се излезе от тези зависимости, по-добре прокуратурата да излезе от съдебната власт, защото няма характерните признаци на орган на съдебната власт и след като в нея действа субординацията. Този принцип ражда модела „на колене“ и арогантно поведение като това на представителите на ВКП, на което бях свидетел вчера в Съдебната палата. Знаете, че там се проведе работна среща на представители на законодателната, изпълнителната и съдебна власт по въпросите, свързани със специалните разузнавателни средства. На нея присъстваха и всички членове на Бюрото, към някои от които бяха отправени груби и бих казал недостойни нападки.

- Нека да уточним, тъй като с темата за излизането на прокуратурата от съдебната власт се спекулира много.

- Аз искам прокуратурата да е в съдебната власт! Моето убеждение е, че у нас най-подходящото място за нея на този етап е в съдебната власт, но със съответни промени, за да може тя действително да се превърне в орган на съдебната. Тя не трябва да бъде като структура и взаимоотношение като МВР, като армията, а да бъде изградена като съда. Там ръководителят не може да разпореди нищо на по-долустоящия по длъжност съдия по дело, което му е възложено. Следователят, на когото е възложено делото за разследване също не може да получава инструкции от неговия административен ръководител. В прокуратурата не е така и аз съм дълбоко убеден, че за политическите нрави у нас, които десетилетия виждаме, следим, даже ставаме потърпевши от тях, налагат прокуратурата да бъде в съдебната власт. Но така реформирана, че да придобие характеристиката на съвременен орган на съдебната власт.

- И в този смисъл как ви се струват прясно приетите промени в ГПК и НПК, които разширяват до сериозна степен правомощията на прокуратурата по отношение на гражданския процес и които, като че ли, влизат в колизия със записаното в Стратегията за съдебна реформа?

- Помислете, преди около 10-15 години тази възможност на прокуратурата беше отменена. Вероятно тези, които са я отменили, са имали някакви съображения. По-скоро трябва да има други органи, извън съдебната власт, които да се намесват в тази посока. Откакто се помня, при приемане на някакъв закон, прокуратурата бърза да получи правомощия по него. Всички главни прокурори искаха това, а един от тях запомних с израза: „Прокуратурата се занимава с абсолютно всичко в цялата държава, всеки се обръща към нея”. А кой е виновен за създаването на такава ситуация, в която всички е обръщат към прокуратурата? Защо е този мастодонт? Защо трябва да се концентрират огромни правомощия в него, интересите на милиони да зависят от един такъв мастодонт?

- При положение, че има достатъчно контролни органи в държавата.

- Даже прекалено много. В един момент се оказва, че прокуратурата не може да издържа на натиска към нея, но поема правомощия, които реално не може да упражнява. От друга страна, ако сравнените броя на прокурорите в България и Холандия, ще видите, че показателите са несравними. Малка и бедна България си позволява да лукса да има два или три пъти повече прокурори, отколкото там при два пъти по-малобройно население.

- Вие сте бил и депутат. Какъв знак виждате във факта, че народни представители от ГЕРБ изпревариха министъра на правосъдието и внесоха промени в ЗСВ в парламента?

- Вероятно искат да се подобри работата на ВСС, да отговорят в известна степен на претенциите на част от гилдиите в съдебната власт. Много от съдийските организации отдавна искат да бъдат самостоятелна квота във ВСС. Винаги съм мислил, че разделянето на ВСС на две, на три, на пет, няма да укрепи този орган, по-скоро ще стане обратното. Влиянието над отделните групи би могло да бъде по-силно и успешно в негативен план. Твърди се, че трябвало да има съдийска и прокурорска квота, защото били различни като позиции в процеса. Но те вече са във ВСС, не са същински съдии и прокурори. Изтъкваните сега аргументи са по-адекватни за времето, когато ВСС не беше постоянно действащ. Тогава работихме по местата си, като имаше заседание – заседавахме, решаваме въпросите и отивахме да си продължим работата. Тогава съветът също беше успешен, създадохме новите нива на органите на съдебната власт, направи се триинстанционната система. И без да има постоянно действащ ВСС, тази огромна работа беше свършена. Сега, такъв сериозен проблем няма. Направихме постоянен съвет, където колегите, бивши съдии и прокурори, станаха високопоставени държавни чиновници. Ето защо не виждам основания ВСС да се дели на съдийска и прокурорска квота – там няма такива длъжности. Бившите им позиции в съдебните звена, не би следвало да имат значение за вземане на решения във ВСС. Съдиите искат да се отделят, което пак ще бъде относително, защото парламентарната квота не е само от съдии и прокурори. Избраните от парламентарната квота, могат да бъдат юристконсулти, адвокати, научни работници. Следователно отново няма да има чисто разделяне на съдии и прокурори и тогава другите юристи, например адвокатите, ще гласуват за назначаване, повишаване, уволнение и т. н. на магистрати. И тогава цялото това упражнение ми се струва не дотам удачно.

- Нека да обобщим – вие как смятате, че трябва да изглежда ВСС, за да може да върши работа?

- Той винаги може да свърши работа, стига да има хора, които искат да го направят. А не да се крият, да чиновниченстват, не да се чудят как да си увеличат заплатите на фона на това, че в звената не могат да дадат бонуси. Те са се откъснали от звената по места и затова някакси ревниво си пазят местата.В момента са обезпокоени, че може да се приеме закон и да се разформирова този ВСС. Което…не знам, достойният човек не трябва да се плаши от такива неща.