Полицаите, арестували приятеля на Венета Марковска окончателно оправдани, Георги Георгиев излъгал за травмите

Две години, след като бяха дадени под съд за превишаване на власт и нанасяне на средна телесна повреда, полицаите, които арестуваха приятеля на бившата зам.-председателка на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска, са окончателно оправдани. От мотивите на Софийския градски съд (СГС) обаче става ясно, че Георги Георгиев е излъгал за нощта на инцидента. Случаят бе описан в разследване на „Медиапул“ и „Капитал“ през 2010 г., а по-късно бе в основата на бойкота на президента Росен Плевнелиев на клетвата на Марковска.

На 21 януари същата година полицаите от 6 РПУ в София Лина Маркова и Борислав Серафимов спират за рутинна проверка джип, в който се вози приятелят на тогавашния зам-председател на ВАС Венета Марковска Георги Георгиев. По-нататък обаче версиите затова какво се е случило се разминават драстично – Георгиев и компанията му твърдят, че полицаите са се нахвърлили над него и са му нанесли побой, а последиците са усукано коляно.

Маркова, Серафимов и колегите им, които са извикани за подкрепление, имат друга версия – при проверката Георгиев не дава личната си карта, а вместо това размахва пропуск като парламентарен сътрудник и служебна карта от ВАС. Впоследствие ще се окаже, че освен служебната карта на Марковска, приятелят й притежава и фалшива такава – за „директор“ на ВАС. След проверката Георгиев се обръща към полицаи Маркова, псува я и я заплашва, че ще й „разгони фамилията“. Именно тогава полицаите решават да го арестуват за хулиганство, но приятелят на Марковска оказва съпротива – къса пагона на служителката на реда, а при задържането с трудности е повален на земята два пъти, за да му бъдат сложени белезници. Георгиев е отведен в районното, където същата нощ се появява и Венета Марковска.

Разследването на двете медии показва, че за разлика от болшинството от случаите, в които прокуратурата в конфликтни ситуации дава вяра на полицейските служители, този път не е така. Макар свидетелските показания на двете замесени в инцидента групи да се разминават драстично, държавното обвинение приема за достоверна версията на Георгиев и компанията му. В края на 2012 г. става ясно, че след ареста на приятеля й Венета Марковска е имала среща с двама от заместниците на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов – Веселин Вучков и Павлин Димитров. След срещата полицаите са уволнени, въпреки че първата дисциплинарна проверка завършва с извод, че не са извършили нарушение, а прокуратурата има повдига обвинения.

През юли 2013 г. Софийският районен съд оправдава униформените по всички обвинения, а от прокуратурата съобщават, че няма да протестират присъдата. Оказва се обаче, че делото все пак стига до въззивната инстанция заради жалба на конституирания като частен обвинител Георги Георгиев. Процесът завършва с окончателна оправдателна присъда за Маркова и Серафимов, но мотивите на съда отварят вратата на прокуратурата да разследва Георгиев за лъжесвидетелстване. А също демонстрира, че държавното обвинение е могло да спести двугодишния процес, ако във фазата на досъдебното производство бе изследвало по-старателно версията на приятеля на Марковска.

Вместо това Борислав Серафимов и Лина Маркова са обвинени, че са превишили правомощията си и са повалили Георгиев на земята, сборичкали са се него и са му нанесли удари с ръце и крака по тялото и краката. Така двамата са му причинили средна телесна повреда – „изразяваща се в скъсване на предна кръстна връзка и тялото на вътрешния менискус на дясното коляно, с което му е причинено трайно затруднение на движението на десния крак и белодробна емболия“.

От мотивите на въззивния съдебен състав (с председател Ралица Манолова, Андрей Ангелов и Румяна Георгиева) става ясно, че след ареста на Георгиев, той е отведен в 6 РПУ и бил поставен на пейка в коридора на районното. 10 минути, след като седнал на пейката Георгиев се изправил, насочил да седне обратно, „като при това действие се подхлъзнал на пода, изнесъл левия си крак, изпънат назад, а тялото му се усукало върху леко свития в коляното десен крак и се подпрял с дясната си ръка на пейката, след което седнал на нея“. „От описаното усукване свидетелят Георгиев изпитал силни болки в коляното, където имал стара спортна травма, поради което привел тялото си към дясното коляно, опитал се с ръце да сложи десния си крак върху левия, но не успял, хванал с ръка дясното си коляно, изпънал тялото си на пейката, като левият крак бил леко встрани, а десният останал свит в коляното. Поради болките свидетелят Георгиев на няколко пъти се прививал в кръста в посока към коляното на десния си крак, докато държал левия изпънат напред. На няколко пъти Георгиев опитал да стане, но след изправянето си залитал назад и пак сядал на пейката“, пише в решението на СГС.

Впоследствие при изготвяне на документите за ареста му, полицаите забелязват, че Георгиев силно гуца и изпитва болки. Пред дежурния офицер арестантът казва, че „не е нищо сериозно, а стара травма и отказал медицинска намеса“. Въпреки това полицаите викат “Спешна помощ” и лекарите костатират, че вероятно има счупване на десния крак, заради което е приет в „Пирогов“. „Травмата на дясното коляно с излив на кръв в коленната става и скъсване на предна кръстна връзка и тялото на вътрешния менискус довели до трайно затруднение в движението на долния десен крайник за срок от 3-4 месеца. Тази травма настъпила при подхлъзването на Георгиев в сградата на 06 РУП-СДВР с усукване на тялото му в дясното коляно. Развилата се в последствие белодробна тромбемболия (субмасивна форма с остро белодробно сърце) представлявала разстройство на здравето на Георгиев, което временно било опасно за неговия живот. Емболията настъпила, след извършените медицински манипулации на дясното коляно на Георгиев, в резултат на които кракът му бил обездвижен, той трябвало да лежи в продължително време и така кръвотокът бил забавен, поради което в областта на коляното с голяма степен на вероятност от медицинска гледна точка се получила тромбоза на венозни съдове и на 20.02.2010 г. се откъснал тромбът, който запушил белодробната артерия“, описва случилото се съдът.

Всичко дотук е установено чрез съдебно-медицински експертизи, както и експертиза на видеозапис от камерата на 6 РПУ, който показва момента, в който Георгиев усуква коляното си. В показанията си обаче Георгиев пропуска да спомене инцидента в коридора на районното и твърди, че проблемите с коляното му са следствие от побоя, нанесен му от полицаите.

Както и СРС, така и градският съд сочат, че достоверността на показацията на двете групи свидетели – полицаите и компанията на Георгиев са проверени детайлно за противоречия. Последните обаче, приема СГС, са недостоверни. „По отношение на броя, интензивността (силата) и насочеността на ударите, нанесени според свидетелите на Георгиев от подсъдимите, показанията им пряко се оборват от обективните находки – липса на травматични увреждания, установени при прегледа на пострадалия и закрепени в медицинската документация и извършения на 26. 01. 2010 г. негов оглед, от които е видно, че в противовес с разказа на свидетелите за нанесени на Георгиев силни удари с ръце и крака в областта на гърба и краката му, липсват установени следи от такива въздействия върху организма му“, мотивира се съдът.

В пряко противоречие с информацията от посочените свидетелски показания са и данните от записите на камерите в районното и допълнителната съдебно-медицинска експертиза, според която травмата на коляното на пострадалия не може да бъде получена по посочения от свидетелите начин. Категорично е установено, че при влизането в 06 РУП-СДВР Георгиев е ходел спокойно, без обективирани признаци за болка и отклонения в походката. Съдът посочва, че веднага след като се наранил „телодвиженията му се променят, същият престава активно да се движи в изправено положение на тялото и цялото му поведение е с насоченост към опити да потуши изпитвана силна болка в десния му крак“. Експертите по делото са категорични – подобно усукване на коляното не може да бъде причинено от удари.

„В случая не е налице както увреждащото поведение на подсъдимите спрямо Георгиев, така и релевантна причинна връзка между каквото и да било тяхно поведение и съставомерните общественоопасни последици (средна телесна повреда на Георгиев)“, заключва съдът и оправдава подсъдимите полицаи.

Случаят с приятеля на Венета Марковска е знаков не само заради очевидната липса на капацитет прокуратурата да установи обективната истина, когато са засегнати интересите на близки до моментните фаворити на властта. А и защото конкретната случка, която поставя въпроса за моралния интегритет на върховен съдия, последователно бе игнорирана от всички институции, когато кандидатурата на Венета Марковска за Конституционния съд бе издигната от ГЕРБ. Обяснението за институционалното нехайство дойде неочаквано и изпуснато от анонимен депутат от БСП (един от осемте, гласували в парламента за нейната номинация), който обясни пред „Дневник“: “Няма министър, който да не се е докоснал до нея и тя като административен съдия да не му е решавала проблемите”. Три години по-късно проблемите на двамата полицаи Лина Маркова и Борислав Серафимов с правосъдието приключват.