Неправителствени организации: Непрозрачната процедура за избор на ad hoc съдии за съда в Страсбург е неприемлива и обидна

Министерство на правосъдието и ВСС показаха пълно пренебрежение към ролята и значението на европейските институции за укрепването на правовата държава
19-06-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

espch

Начинът, по който Министерството на правосъдието (МП) и Висшият съдебен съвет (ВСС) прехвърлиха отговорността на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да определят за два дни резервни (ad hoc) съдии към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), е абсолютно неприемлив и обиден към съдийското съсловие. Това се казва в писмо на Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма за развитие на съдебната система, Съюза на съдиите в България, Фондация РискМонитор, Център за изследване на демокрацията, адресирано до правосъдното министерство и ВСС.

„Професионалната и широката общественост не разбраха защо точно тези кандидати бяха избрани и какви са техните качества. За пореден път неглижирането на важна кадрова процедура остави усещането за предварителни договорки „на тъмно” и избор, който се е състоял много преди да бъде действително проведен”, категорични са неправителствените организации.

Както „Съдебни репортажи” писа, само два дни преди крайния срок (31 май), в който списъкът на българските съдии е трябвало да бъде изпратен в ЕСПЧ, Комисия „Международна дейност” към ВСС внася извънредна точка в дневния ред на заседанието на съвета с предложение, кадровият орган на съдебната власт да делегира правомощия на председателите на ВКС и ВАС да посочат кои трима съдии ще бъдат „резерва”, ако съдия се оттегли по някое дело в ЕСПЧ.

Председателят на ВАС Георги Колев определя съдиите Анна Димитрова и Таня Куцарова, заради познанието им по чужди езици, а проф. Лазар Груев заради липсата на време препотвърждава номинацията на съдията Павлина Панова, която и до този момент е съдия ad hoc и е беше класирана втора на публичния конкурс за избор на българския съдия в ЕСПЧ (първа беше настоящата съдия в Страсбург Здравка Калайджиева). Списъкът с резервните съдии се подновява на всеки две години.

В позицията на НПО-та се казва, че аргументът, че за избирането на резервни съдии няма предвидена нарочна процедура, е несъстоятелен. Припомня се Становище № 5 относно правото и практиката за назначаване на съдии в Европейския съд по правата на човека, в което Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС) изрично посочва, че „значението за националните правни системи и съдиите на задълженията, произтичащи от международни споразумения, като Европейската конвенция и договорите за Европейския съюз, налагат при назначаването и повторното назначаване на съдиите в тези съдилища, които тълкуват тези споразумения, да се изисква същото доверие и да се съблюдават същите принципи както в националните правни системи”.

Наред с това, отбелязват НПО-та, чл. 21 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, изрично посочва, че “Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят или на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юрисконсулти с призната компетентност.” „Тези изисквания предполагат прозрачен процес по номиниране на кандидати, които са безспорни авторитети сред професионалната общност и с доказани задълбочени познания в областта на правата на човека и практиката на ЕСПЧ”, се сочи в писмото.

Затова формалността, с която МП и ВСС възлагат този избор да бъде направен в рамките на два дни от председателите на ВКС и ВАС, показват „липса на концепция за управлението на човешките ресурси в съдебната власт и пълно пренебрежение към ролята и значението на европейските институции за укрепването на правовата държава”. „Този подход не само не отговаря на националните и международните стандарти за избор на висши длъжности, но показва откровено нежелание за съобразяване с тях. Бихме искали да подчертаем, че възмущението ни не е насочено конкретно към избраните съдии, а към начина, по който Вие се отнесохте към една процедура, която би трябвало да покаже зрелостта на държавата ни при използването на основни демократични принципи и механизми, както и отговорното й отношение към една от знаковите европейски институции за защита правата на човека”, категорични са от неправителствения сектор и припомнят, че именно на този фон Европейската комисия отправя непрекъснати критики към процедурите за избор на лица на ключови позиции в съдебната власт. Затова поведението на върховния кадрови орган на съдебната власт – ВСС, и на релевантния орган на изпълнителната власт – Министерство на правосъдието е „абсолютно неразбираемо”, се казва в писмото.

То завършва с призив МП и ВСС сериозно да се замислят какъв образ на страната градят пред ЕСПЧ, защото както декларира Становище № 5 на КСЕС „От това зависи почтеността и доброто име на Съда, а също и на Конвенцията.” „Очакваме от Вас да работите за утвърждаване авторитета на съдебната власт, като вземате обосновани решения при всеки избор на висша длъжност, които да се основават на обективни и предварително обявени критерии и да са разбираеми за обществото”, обобщават НПО-та.

Непрозрачната процедура за избор на ad hoc съдии за съда в Страсбург предизвика пореден кадрови скандал. Още през 2007 г. страната ни забърка унизителен скандал с избор на съдия в ЕСПЧ „на тъмно”. Тогава Парламентарната асамблея на съвета на Европа отхвърли българските кандидати за съдии в ЕСПЧ, защото бившият министър на правосъдието Георги Петканов сформира комисия, чийто състав и дейност бяха непрозрачни и предизвикаха недоверие в юридическите и правозащитните среди. Комисията избра зам.-правосъдния министър Маргарит Ганев, Снежана Сапунджиева и професора по право Момяна Гунева. Тримата обаче бяха отхвърлени от институцията на Съвета на Европа заради непрозрачната процедура, по която бяха избрани.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ПРБ

ВСС доказа, че главният прокурор е недосегаем

Искането на правосъдния министър за отстраняване на Иван Гешев беше отхвърлено като недопустимо
Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката
sud-delo

Пълен хаос с ЕИСС, няма да заработи до края на годината, а след това – неяснотата остава

Снимка: Дневник

ССБ: Отказът на главния съдебен инспектор да изпълни решение на съда и да оповести резултата от проверката „ЦУМ-гейт“ дискредитира ИВСС

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания

Вашият коментар