Изборът на председател на Варненския окръжен съд се превърна в цинична саморазправа с единствения редови съдия, дръзнал да участва в конкурса

Ако сме имали дори и минимални очаквания след всички препоръки на Европейската комисия към начина на провеждане на конкурси в съдебната власт, Висшият съдебен съвет (ВСС) поне да се опитва тази му дейност да изглежда сериозно, то днешният ден помете и последните илюзии. Изборът на председател на Варненския окръжен съд (ВОС) се превърна в демонстрация как съдебните кадровици не само не стимулират редовите магистрати да участват в конкурсите за шефове на съдилища и прокуратури като единствен шанс за легитимация на компрометираните процедури, а напротив – проявяват непоносимост към тях и публично ги дискредитират.

Процедурата протече по план – както „Съдебни репортажи” писа, предварително бе известно, че фаворит за поста е досегашният ръководител на Търговското отделение в съда Марин Маринов, който изпълнява функцията председател на ВОС след като съветът повиши през февруари Ванухи Аракелян като шеф на Варненския апелативен съд. Съдия Маринов получи одобрението на 13 членове на ВСС (точно колкото са необходими за избор). Така Ванухи Аракелян и нейният екип вече оглавяват двете важни съдилища за североизточна България.

Останалите двама кандидати за поста бяха редовият съдия от Гражданското отделение Даниела Христова и досегашният председател на Варненския военен съд Светлозар Георгиев. Част от въпросите и към двамата обаче очевидно целяха да създадат негативна представа за тях, като усилията бяха концентрирани най-вече срещу съдия Христова, чиято предварително обявена концепция посочва подробно съществуващи сериозни проблеми във функционирането на доскоро ръководения от Ванухи Аракелян съд.

Процедурата започна с изявление на члена на съвета Даниела Костова (преди това наказателен съдия във ВОС), която призна за своя далечна родствена връзка с един от кандидатите. Костова веднага обаче уточни, че няма да си прави отвод при обсъждането и гласуването, тъй като отношенията й с кандидата не попадали в посочените в закона родствени връзки, които се считат за предпоставка за предубеденост. Въпросът дали член на ВСС е в роднински връзки с някого от кандидатите беше поставен от Български адвокати за правата на човека, а два дни преди избора в сайта „Афера” бе изнесена информация, че Марин Маринов е втори братовчед на Каролина Михайлова (съдия в Гражданското отделение на ВОС преди да бъде избрана за член на ВСС). Потърсен тогава за коментар от “Съдебни репортажи”, Маринов отрече да е роднина на Михайлова и изобщо не спомена, че въпросът може да съдържа грешка в лицето. В сайта на ВСС бяха публикувани отговорите на съдията, който на въпроса за роднинството с член на съвета отговоря, че “няма съпруга – член на ВСС, няма роднина по права линия, по съребрена до четвърта степен – член на ВСС и не му е известно да се намира в отношение на сватовство до трета степен с член на ВСС”. Никой днес не попита Маринов, а има ли все пак роднина – член на ВСС, макар по съребрена линия от пета степен например. Никой не попита и Костова с кого има далечна родствена връзка. Убягна от вниманието на членовете на ВСС и друга подробност – изброените в процесуалните закони роднини са задължително основание за отвод, а всички останали родственици са основание за конкретна преценка дали близостта е такава, че поставя непредубедеността на магистрата под съмнение. Така или иначе членовете на ВСС не поискаха да знаят “кой е кум, кой сват” в тази варненска родова история.

Като цяло съдия Маринов преповтори концепцията си накратко, а нито един от членовете на ВСС не намери за нужно да му зададе въпрос относно твърденията за нарушен случаен избор на съдии по дела в Гражданското отделение, записани в концепцията на съдия Христова, нито за странните обстоятелства около отводите на всички търговски съдии по споровете, заведени от акционерите на „Холдинг Петрол”, за които „Съдебни репортажи” писа. В случая проблемът възниква от факта, че търговските съдии са отведени колективно с писмен акт на техния ръководител – Маринов, а само няколко месеца по-късно същите търговски съдии вече не виждат пречки да гледат дела на „Петрол”. И днес не беше потърсено, нито дадено обяснение защо е отпаднала причината за тяхната предубеденост. Преди ден пък на сайта на ВСС бяха публикувани писмени отговори на въпроси на НПО-та, от които става ясно, че съдия Маринов не се чувства предубеден по делата „Петрол”.

За сметка на това Маринов беше питан любезни въпроси – на каква натовареност ще работи, ако бъде избран, как ще определи екипа си (въпрос от избраната от квотата на парламента по предложение на ДПС Магдалена Лазарова), каква ще е дисциплинарната му практика като ръководител (въпрос на избраната от парламента по предложение на ГЕРБ Светла Петкова). Димитър Узунов (от квотата на парламента, избран по предложени на РЗС) пък го запита как е организирано връчването на призовки, ползва ли съдът видеоконферентна връзка, защо има двама счетоводители във ВОС и как ще осигури обслужването на хора със зрителни проблеми. От отговорите на Маринов се изясни, че съвсем наскоро съдът е въвел система, чрез която “приятен женски глас” изчитал актове на хората с увредено зрение. Председателят на Търговското отделение уточни, че системата се ползвала много повече от неграмотни хора, които не можели да четат и дори била презентирана пред председателя на Народното събрание Михаил Миков при посещението му преди няколко дни по повод 135-години от създаването на Търновската конституция. И без да се знае, че Узунов е присъствал на тържеството във Варна, стана ясно, че той е добре запознат с отговора, който искаше да получи публично.

Кандидатът се похвали също, че във Варна призоваването става по електронен път – обстоятелство, което също стана добре известно от скорошна много положителна за управлението на Ванухи Аракелян публикация във вестник „Труд” със заглавие: „Призовкар с таблет! Къде? Във Варна”. На свой ред председателят на Комисията по атестирането и предложенията Милка Итова похвали Маринов, че дейно участвал в изработването на новата Методика за атестиране, а не „като други колеги, които само критикуваха” и го попита дали членовете на Помощните атестационни комисии изпитват затруднения, свързани с допълнителните си задължения по атестирането – въпрос, реторичен и многократно поставян от магистратите (отговорът е – да, изпитват затруднения). От години без никакви последствия, т.е. действия от страна на ВСС и Министерството на правосъдието, магистратите алармират, че основна причина за камуфлажното атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, е, че атестиращите ги колеги извършват тази дейност формално, защото не могат да отделят време от обичайните си служебни ангажименти. Маринов обаче застъпи оригинална теза – магистратите в помощните комисии трябвало да бъдат „премирани”.

Следващият кандидат – Светлозар Георгиев бе засечен първо от Галя Георгиева, която го попита как смята да се справи с ръководенето на ВОС при положение, че досега е бил шеф на военен съд, в който натовареността е в пъти по-малка и в него работят 5 съдии, а във ВОС – 70 (както знаем преди 5 години ВСС не видя пречка да направи тогавашния председател на Военно-апелативния съд Веселин Пенгезов председател на Софийския апелативен съд (най-големият апелативен съд). Георгиев й обясни, че е работил като редови съдия във ВОС (факт, който е описал в автобиографията си) и е бил достатъчно натоварен, за да познава работата там. На втория въпрос на Георгиева – как ще избере заместниците си, съдията отговори, че ще съобрази мнението на редовите съдии при избора на екип и смята изцяло да им възложи отговорността да следят срочността и качеството на актовете на съдиите в подопечните им отделения. Това стана повод думата да вземе Васил Петров и да обясни, че си е записал последното изречение на Георгиев. „Това значи ли, че вие няма да носите отговорност?”, попита го той, а Георгиев посочи, че означава, че ще държи лично отговорни заместниците си, защото те имат пряко наблюдение върху работата на съдиите.

Най-продължително бе изслушването на съдия Даниела Христова. Нейната концепция, в която са описани неравномерната натовареност на съдиите в Гражданското отделение на ВОС, ограничаването на случайния подбор на делата заради отделянето на първоинстанционни и второинстанционни състави и множеството деления на делата по категории, по които се разпределят между съставите, породи ответна реакция още вчера. Следобед във Фейсбук страницата „Съдебна палата Варна” бе публикувано становище на председателя на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян, в което тя излага своя прочит на фактите, описани от съдия Христова. От него обаче става ясно, че освен проблемите, анализирани от кандидатката за поста, във ВОС са съществували доста спорни практики – например – със заповед на Аракелян определен тип дела, включително и висящи, са иззети от съдия и разпределени на други съдии. Днес пред членовете на ВСС съдия Христова обясни, че концепцията й засяга предимно три теми – отчетността на съда, етиката и неадекватната организация на Гражданското отделение, за която многократно била сезирала ръководството. Посочи, че се радва на становището на съдия Аракелян, защото в него тя е потвърдила смущаващите факти и проблемите са излезли на светло.

Пръв въпрос зададе главният прокурор Сотир Цацаров с уточнението, че много е харесал концепцията на съдия Христова, особено в частта, в която е заявила, че не бива на сегашната сграда на съда във Варна да се гледа като нещо временно и помоли за уточнение по тази тема. „Харесва ми, че откровено сте посочили проблемите”, допълни Цацаров. Съдия Христова посочи, че докато бъде реализиран проектът за нова сграда, на сегашната трябва да се обръща внимание.

Галя Георгиева пък отбеляза, че в изложението си кандидатката признала, че не познава работата на Наказателното и Търговското отделение (всъщност съдия Христова обясни, че в концепцията си е описала подробно проблемите в Гражданското отделение, защото има поглед върху работата там, тъй като е съдия от това отделение). Христова повтори фактите от концепцията си, че делата по искове на Комисията Кушлев се разпределят едва между двама съдии (преди това са били разпределяни само на нейния съдебен състав) и не счита това за редно.

Думата взе и председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, който сподели с всички, че имал колебания дали да си зададе въпроса. От въпроса обаче нищо не се разбра – „преди известно време” имало становище на местната етична комисия, която сметнала, че съдия Христова е нарушила Етичния кодекс на магистрата по две дела, като създала усещане за привилегированост на една от страните. От отговора на съдия Христова стана ясно, че тя е завела два дела за неимуществени вреди срещу гражданка, която подавала множество сигнали срещу седем съдии от ВОС (включително срещу Даниела Христова) с неверни твърдения за тях и обидни квалификации. Затова съдия Христова завела дела във ВОС с искане за обезпечителни мерки и отвод на колегите й при разглеждане на делата по същество.
Куриозното било, че делата, заведени от нея…се паднали за разглеждане на нея. Как точно се е случило това, защо съдия Христова не е била изключена от случайното разпределение и каква вина може да й се вмени за случая – не стана ясно, а и никой не попита.

Последваха серия от въпроси дали тя смята, че е нормално да завежда дела в съда, в който работи, дали колегите й трябва да се отведат от разглеждането на такива дела. Кандидатката отговори, че счита действието си за нормално, защото е в съответствие със закона и заради същността на искането за обезпечение, колегите й е следвало да се произнесат по него, а после да си направят отвод по съществото на делото. В този момент се включи Соня Найденова, която попита дали това означава, че преценката по съществото на спора и по обезпечението е различна. Въпрос, който се изяснява в университета. Без да стане ясно кое е нередното в това съдия Христова да води дела за обида и клевета, дискусията приключи с думите на кандидатката, че магистратите са граждани като всички други и имат право да търсят правата си не по-малко от останалите.

Следващата атака дойде от Димитър Узунов, който я попита дали концепцията й, в която на няколко пъти споменава думата добросъвестност не се бие с факта, че преди години излязла в продължителен отпуск без да си е написала делата. Оказа се, че заради този случай съдия Даниела Христова е била наказана със забележка след дисциплинарно преследване, а наказанието й е заличено през 2011 г. и в този смисъл не би трябвало да бъде обсъждано в ущърб за кандидата. Тя обясни, че се радва на въпроса, защото била много изненадана от начина, по който случаят е представен от ръководството на съда пред предишния състав на съвета. Съдия Христова каза, че предупредила шест месеца по-рано, че ще посети роднина в САЩ и се налага да отсъства 2 месеца, а ръководството на съда я посъветвало да си напише молбата за отпуска по-рано. В нея трябвало да бъде записано, че съдия Христова няма ненаписани дела – обстоятелство, което било вярно към момента на подписване на молбата. Към момента на заминаването Христова имала 8 недовършени дела. „Дисциплинарното производство стъпва на тази база – че съм подписала документ с невярно съдържание”, каза тя.

С въпрос се включи и председателят на Върховния административен съд Георги Колев, който попита колко са разрешенията за СРС-та във ВОС. Съдия Христова отговори, че е редови съдия и няма достъп до тази информация, а след това допълни: “Усещам форма на неглижиране на моята кандидатура, защото нямам административен опит. И няма как да имам. Ако редовите съдии не могат да участват в процедурата, кажете ми го, за да не участвам. Вие поискахте да разкажа организацията по този закон”. Колев реагира със смях, че нямало такова нещо.

Светла Петкова пък намери за изключително обидно записаното в концепцията на съдия Христова, че правораздаването е „съдебна услуга” (това значи, че Петкова има много основания да се обижда, защото в последните години в стратегически международни документи за правосъдието се говори по този начин, за да се подчертае, че най-важни са потребителите на правосъдието). Петкова тълкувала израза като принизяване на правораздаването, след което последва пространно обобщение на възгледите й за това в какво се изразя правораздаването и защо не било съдебна услуга. Съдия Христова отвърна: „Може би трябваше да напиша една концепция, в която да препиша отчетния доклад на съда, за да не възникнат толкова много въпроси”.

Последва дискусия сред членовете на ВСС в отсъствие на кандидатите, която бе насочена единствено към обезценяване на кандидатурите на Христова и Георгиев и изтъкване на преимуществата на Маринов. Първа взе думата Милка Итова, която обвини медиите, че правят внушения за оценката от атестацията на съдия Маринов (той получава 150 точки – максималния брой, въпреки че според акт за ИВСС организацията в ръководеното от него отделение позволява заобикаляне на случайното разпределение и сам е решил дело в противоречие със случайния подбор). „Ако всички съдилища имат резултати като в Търговското отделение на съда” щяло да е чудесно, каза Итова. Галя Георгиева отсече, че няма да подкрепи Христова и Георгиев, защото нямали визия за управлението на съда. Била учудена как съдия Христова се е кандидатирала, като не познава работата на останалите две колегии във ВОС и изрази предположение, че ако станела председател щяла да занимава съда с “личните си теми”.

Георгиев пък нямало да се справи. След това Галя Георгиева изненадващо продължи без да се смущава, че пред нея стоял протокол от дело за убийство, по което съдия Георгиев наложил парична гаранция, от което последвал международен скандал и се наложило ВКС да го потушава (делото „Борилски”). Георгиева няма право да обсъжда актове на съдията по същество.

„Останах поразен от напъните на Христова да ни убеди в правотата на личните си дела”, включи се Димитър Узунов. „Смаян” останал от тезата, че правосъдието за съдиите трябва да е по-бързо от това за гражданите (подобна теза съдия Христова не е изказвала). Румен Боев репликира, че в дискусията трябвало да присъства повече позитивизъм и упрекна Узунов за недопустимите думи.

Последното изказване беше на Калин Калпакчиев, който обобщи добрите предложения в концепциите и на тримата кандидати, но припомни, че в една от тях са посочени конкретни проблеми, които не са намерили своето решение, нито пък е забелязано желание на ръководството на съда за преодоляването им. Позова се и на акта на съдебния инспекторат, в който е констатирано, че съдия Маринов не е направил необходимата организация в подопечното му отделение , за да не се създават съмнения за случайния избор на съдиите, както и че той сам е участвал в познатата схема за заобикаляне на случайния подбор – решил е дело по казуса „Петрол”, въпреки че такова със същия предмет вече е било заведено във ВОС и е било висящо и той е трябвало да прекрати делото пред него.

В крайна сметка съдия Маринов очаквано бе избран, но от втория път, след балотаж със Светлозар Георгиев. Първоначално за Маринов гласуваха 11 членове на съвета, а на втория тур – 13. Това е поредният избор, в който ВСС демонстрира, че не се притеснява колко неприлично предрешен изглежда той. Но пък не може да се отрече, че заседанието бележи пик и в развиващата се напоследък тенденция отношението към смутителите на статуквото да става все по-агресивно и безогледно, а недостатъците на фаворитите дори вече не се споменават.