И по второто дело срещу Цветанов свидетел говори за натиск от бившия шеф на ГДБОП

Софийският градски съд даде ход на второто дело срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Процесът ще се гледа по съкратената процедура, след като защитата на подсъдимия поиска повечето свидетели да не бъдат разпитвани в съдебната зала, а показанията им от досъдебното производство и изготвените по делото експертизи ще бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Бившият вътрешен министър застава пред съда по обвинение в длъжностно присвояване в големи размери – около 50 000 лв., средства от бюджета на МВР, като за улесняването му е извършено и престъпление по служба. Парите, твърди прокуратурата, са присвоени в полза на бившия шеф на РЗБОП Велико Търново Орлин Тодоров. Бившият антимафиот бе задържан през март 2011 година по обвинение в изнасяне на класифицирана информация, а по-късно бе признат за виновен на първа инстанция.

Прокуратурата твърди, че в нарушение на закона и въпреки предложенията на дисциплинарната комисия в МВР за налагане на наказание уволнение на Тодоров, Цветанов е наложил на бившия шеф на РЗБОП наказание „порицание” и го е възстановил на длъжност, макар допускът му до класифицирана информация да е бил отнет, което го е правело негоден за тази служба. Според обвинителния акт дисциплинарното производство срещу Тодоров е продължило повече от осем месеца, като комисията няколко пъти е излизала с предложения за удължаване на срока на производството (което по закон трябва да приключи до месец) или за прекратяването му.

В крайна сметка на 21 ноември 2011 г. на Орлин Тодоров е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация и комисията е предложила на министъра да го освободи от длъжност по силата на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която “държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато бъде отнет достъпът му до класифицирана информация”. Въпреки това, счита прокуратурата, в нарушение на закона със заповед от 23 декември 2011 г. Цветан Цветанов наложил наказание „порицание“ на Орлин Тодоров и го възстановил на същата длъжност – началник сектор БОП-град Велико Търново. В същото време обвиняемият Тодоров продължавал да бъде задържан в Затвора в Ловеч. Със заповедта си Цветанов разпоредил да се изплати и възнаграждение на Орлин Тодоров за времето от неговото отстраняване – около 13 хил. лв.

В началото на следващата година Цветанов издава нова заповед, с която за втори път временно отстранява от длъжност Орлин Тодоров, а месец по-късно антимафиотът поискал да бъде освободен от системата по собствено желание. На 29 февруари със заповед на Цветанов Тодоров, който все така бил задържан под стража, е освободен като служител на МВР и се нарежда да му бъдат изплатени в пълен размер обезщетения съгласно ЗМВР – 20 заплати.

В първоначалното съобщение на прокуратурата се твърдеше също, че два месеца по-късно със заповед на тогавашния директор на ГДБОП Станимир Флоров на Тодоров са изплатени и обезщетенията за неползван платен годишен отпуск, включително и за времето, през което той е бил задържан под стража. Флоров обаче не е привлечен към наказателна отговорност.

С други думи по това наказателно производство прокуратурата твърди, че вместо да уволни дисциплинарно Тодоров заради разследването, повдигнато му обвинение, взетата му от съд най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража, отнетия му достъп до класифицирана информация, довели до невъзможност той да изпълнява задълженията си като антимафиот, Цветанов умишлено го е „порицал”. С това наказание той вече можел да получи заплатите за периода на отстраняването си, докато е бил в ареста, както можел и да напусне системата свободно, в който случай държавата му плаща обезщетение в размер на 20 заплати. Именно за тази сума МВР предяви граждански иск и въпреки възраженията на защитника на Цветанов – адвокат Менко Менков, съдът го прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В днешното заседание бяха разпитани членовете на дисциплинарната комисия, разглеждала производството срещу Орлин Тодоров, както и бившият директор на Дирекция „Човешки ресурси” в МВР Борис Димитров, който сега е шеф на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ). Най-продължителен бе разпитът на председателя на дисциплинарната комисия Детелин Димитров, който дава показания пред съда близо три часа. От обясненията му се разбра, че комисията, състояща се от петима членове, многократно е изготвяла предложения до министъра за удължаване на срока на проверката, както и за прекратяването й. Това се наложило, тъй като от прокуратурата отказали на два пъти да дадат информация за какво е разследван Орлин Тодоров и това попречило на служители на МВР да съберат данни за нарушения на бившия антимафиот, за да излязат със становище.

През повечето време Димитров си противоречеше и не можеше да даде смислено обяснение защо веднъж са искали удължаване на срока, а в други случаи – прекратяване на производството. Категоричен бе единствено, че на Тодоров следвало да бъде отнет допускът за класифицирана информация. Според свидетеля производството продължило толкова дълго заради необичайната ситуация – преплитали се три закона – НПК (заради досъдебното производство срещу антимафиота), ЗМВР и Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Освен това повечето предложения до министъра били подписани с особени мнения от трима от членовете на комисията, според които на Тодоров следвало да се наложи наказание.

И друго не стана ясно – дали дисциплинарното производство е започнало заради задържането на антимафиота или заради данни за нерегламентирани контакти по телефона. Членовете на комисията твърдяха, че са нямали представа за какво е разследван Тодоров от прокуратурата, а са се задействали заради „негови телефонни обаждания”. Детелин Димитров например спомена, че в хода на дисциплинарката получили информация, че двама катаджии спрели шофьор за превишена скорост, но не го глобили, защото той им казал, че познава Тодоров, а пък чули, че той ще става шеф на ОДП-то. С това обяснение Димитров отговори на въпроса на прокурора Калоян Ангелов каква е причината на 26 ноември комисията да предложи прекратяване на производството, а два дни по-късно – на 28-ми да иска удължаването на срока му.

В същото време Димитров обясни, че още през март 2011 г., когато започнало дисциплинарното производство, било напълно ясно, че има основание да бъде отнет допускът на Тодоров до класифицирана информация – заради образуваното досъдебно производство. Защо обаче отнемането е станало осем месеца по-късно не бе изяснено. Спомена и друга любопитна подробност – два месеца след ареста на Тодоров заплатите продължавали да му се изплащат, тъй като заповедта на министъра за временното му отстраняване не била получена във Велико Търново.

Уклончивите му обяснения най-сетне намериха и логично обяснение, след като наблюдаващият прокурор Калоян Ангелов го попита дали на комисията е оказван натиск. „Така, както ми е зададен въпросът, не мога категорично да кажа, че някой ми е влиял”, посочи Димитров. И уточни: „С оглед на общата ситуация сме усещали някаква форма…само веднъж, по средата на годината, директорът Флоров ми каза, че Орлин Тодоров не е за уволнение”. Всъщност именно тази фраза присъства и в обвинителния акт на прокуратурата. Димитров говори също за „стила на работа на „директора Флоров” – …той обичаше да повишава тон”.

За подобен род натиск разказваха и свидетелите по другото дело срещу Цветанов, в което той е обвинен, че със спиране на използването на СРС-та е възпрепятствал наказателното преследване срещу Орлин Тодоров и други лица.

Разпитът на Димитров продължи с множество въпроси как свидетелят тълкува разпоредбите на ЗМВР и ЗЗКИ дали отнемането на допуск на служител на МВР задължително води до уволнението му, кой трябва да започне проверка за новонастъпили обстоятелства, които са предпоставка за отнемане на допуск, какви са задълженията на министъра в тази ситуация и т.н. В един момент председателят на съдебния състав Десислав Любомиров отсече, че няма да допуска повече въпроси за правните норми, нито за хипотетични ситуации, които свидетелите да разглеждат.

Множеството неясноти в показанията на Детелин Димитров накараха прокуратура да поиска показанията му от досъдебната фаза да бъдат частично прочетени. От тях се разбра, че свидетелят изпитвал притеснения как да постъпи по дисциплинарното производство срещу Тодоров, защото виждал как се постъпва с „инакомислещите”. Освен това линията на ръководството по отношение на този случай непрекъснато се меняла, а производството се протакало. В следващия си разпит Димитров заявява, че му бил оказван „непрекъснат психологически натиск с викове и крясъци” от страна на Флоров. „В МВР работеха дъщеря ми и съпругата ми и това засилваше страховете ми”, казва в показанията си в досъдебното производство той. И още: „Флоров не искаше да се отменя допуска (на Тодоров – б.а.), съзнаваше, че това води до уволнение”.

Разпитът на Борис Димитров (сега шеф на ДКСИ) пък се състоеше предимно от опити за тълкуване на закона и най-вече на проблемния член 234 от МВР, в който е записана думата „може” („Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност: когато бъде отнет достъпът му до класифицирана информация; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването”). Или с други думи – тезата на защитата бе, че той не обвързва министъра на вътрешните работи. Друг член на дисциплинарната комисия Тони Димитров обясни защо се е подписвал с особени мнения под становищата до министъра – защото смятал, че Тодоров е заслужил наказание. Той обаче обясни, че не знаел за какво е разследван антимафиотът, бил запознат единствено с нарушения, свързани с две телефонни обаждания.

И този свидетел не можа да каже какво е наложило удължаванията на производството, но уточни, че дисциплинарни производства никога не са продължавали толкова дълго. Поясни и една любопитна подробност – на 17 ноември комисията отново праща становище до министъра, но този път Тони Димитров не го подписва с особено мнение. Причината била, че в комисията се получило писмо от дирекция „Човешки ресурси”, с което се настоява петимата членове да излязат с единно становище по казуса. Тази дирекция обаче нямала никакво отношение към работата на дисциплинарните комисии, уточни Димитров. Свидетелят бе категоричен, че дори възстановен на работа Тодоров не е могъл да изпълнява служебните си задължения, защото по това време бил в ареста и защото на негово място бил назначен друг човек.

По делото трябва да бъде разпитан и бившият директор на ГДБОП Станимир Флоров, който уведоми съда днес, че не може да се яви, защото е в чужбина. Въпреки показанията на свидетели, които твърдят, че Флоров е оказвал натиск по оперативното дело и дисциплинарното производство срещу Орлин Тодоров, прокуратурата на този етап не му е потърсила наказателна отговорност.