В избор, унижаващ кандидатите, ВСС демонстрира несъвършенствата на електронната система за гласуване

Висшият съдебен съвет провали за втори път избора на председател на Районния съд в Асеновград, но показа нагледно поне две неща – електронната система за гласуване има дефекти, които опорочават вота, а част от съдебните кадровици виждат сред редиците си саботьори. В добавка нагледно бе демонстриран подход на дискредитиране на кандидатите чрез слухове. Още в началото пък правосъдният министър Зинаида Златанова обвини Съюза на съдиите, че се меси в политиката заради вътрешните консултации на съсловната организация за издигане на кандидатура за главен инспектор. По-късно по време на заседанието Висшият съдебен съвет бе на косъм да не постигне консенсус каква награда да получи при пенсионирането си съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева и неуспял кандидат за главен инспектор.

Нагледен пример как се унижават съдии

Конкурсът за административен ръководител на Районния съд в Асеновград е вторият, след като през декември съветът не можа да излъчи фаворит измежду тримата кандидати – Мария Караджова (съдия в РС-Асеновград), Мария Пейчева (и.д. председател на съда) и Иван Шейтанов (съдия в РС-Асеновград). В сегашната процедура се явиха отново същите кандидати, а крайният резултат преповтори този от декември – след балотаж между Караджова и Шейтанов председател на съда не бе избран. Две обстоятелства обаче направиха крайно неприятно впечатление по време на процедурата.

По време на изслушването членът на ВСС Димитър Узунов попита Мария Пейчева дали е вярно, че живее на съпружески начала с прокурор от Районната прокуратура в Асеновград. А след това уточни, че на ВСС служебно е известно, че срещу този прокурор се води дисциплинарно производство и й зададе въпрос дали съвместното им съжителство се отразява на върнатите на прокуратурата дела от РС-Асеновград (намеквайки някакъв неясен вид отмъщение от страна на административния ръководител неясно към кого, пропускайки важната подробност, че наказателните дела се връщат не от председателя на съда, а от съдиите-докладчици по тях). Тук Узунов беше прекъснат от Калин Калпакчиев, който припомни, че съветът дължи етично отношение към кандидатите и че подобен род въпроси ги унижават. Включи се и правосъдният министър Зинаида Златанова, която в скоби посочи, че „долу журналистите” я попитали защо Съюзът на съдиите не може да излъчи кандидатура за главен съдебен инспектор. „Еми как ще стане? Аз предлагам да не отговаряте на въпроса”, обърна се тя към Пейчева, явно солидаризирайки се със становището на Калпакчиев.

Всъщност ситуацията е напълно сходна с тази на 5 декември, когато Узунов за първи път зададе същия въпрос на Пейчева с добавката – как разпределя наказателните дела, и получи пространен отговор от нейна страна, че тя не смесва личните с професионалните отношения, а когато се падне за докладчик по дело, в което участва прокурорът, с когото живее, се отвежда. За целенасочените действия на Узунов говори и друг въпрос зададен тогава. При изслушването на Иван Шейтанов той му зададе въпрос дали има увеличение на върнатите дела на прокуратурата. Отговорът беше отрицателен. Проблемът в случая е, че Узунов не се позова на официални факти, от които да стане ясно, че въпросът е свързан с конкретен проблем (такъв би имало, например, ако разпорежданията на районните съдии за връщане на делата на прокуратурата заради процесуални нарушения масово се отменят от втората инстанция). На присъстващите стана ясно, че на него може би са известни някакви слухове в системата, на които той се позовава, но не споделя с останалите, или пък създава внушения и без да има съмнения въз основа на слухове в опит да елиминира кандидатурата на Пейчева.

Последва и друг подобен въпрос от страна на Галя Георгиева – тя попита и.д. председателката на съда какво е наложило ремонт на деловодството на съда, при положение, че РС-Асеновград се помещавал в нова сграда. Пейчева обясни, че съдът всъщност ползва две сгради – в едната са кабинетите на съдиите, а в другата – деловодството, което било в окаяно състояние – три пласта балатум, регистратурата била на гредоред и дъските буквално пропадали. „Каквото е зависело от мен съм го направила”, посочи тя.

Най-запомнящо се в представянето на Иван Шейтанов пък бе изказването, че административният ръководител се явява като един диригент, който определя каква музика ще произвежда съдът. На въпрос на Димитър Узунов относно бюджета на съда Шейтанов отговори, че не знае дали съдът ще се справи с орязания бюджет, но той уважавал решението на ВСС за икономии. „С това решение ВСС дава възможност на административните ръководители, които в миналото са правили неразумни разходи, да коригират своето поведение”, каза кандидатът, за когото гласуваха най-много членове на съвета.

По време на дискусията открито го подкрепи Галя Георгиева, която обясни, че го познава още, когато е бил следовател, а след това е контролирала негови съдебни актове като съдия от по-горен съд. Той имал „свежи идеи” като въвеждането на електронни досиета на делата, напрамер (практика, която постепенно се въвежда във всички съдилища). Румен Боев (прокурорска квота) подкрепи Мария Караджова заради „иновативните й идеи” и защото е „юрист, който гледа в бъдещето” (в предишната процедура Боев се изказва положително отново за Караджова). След него думата взе Димитър Узунов, който директно заяви, че Пейчева не е подходяща за поста, защото имала крайно погрешен подход и липса на управленска компетентност. Той имаше меко казано забележки и към Мария Караджова, която не си пишела делата в срок – констатация от проверка на ИВСС в съда. Тук Узунов направи няколко извода – Караджова казала, че делата с правна сложност ги решава по-бавно, защото държала на качеството. Това, според Узунов, значело, че другите дела ги решавала бързо, но некачествено. И още – за него забавянето в работата на Караджова „автоматично” означавало, че ако тя заема поста на председател на съда, ще си намали натовареността (друг е въпросът, че това е повсеместна практика на председателите на съдилища, легитимирана чрез нарочно решение на ВСС, в което се посочват допустимите норми на натовареност за административните ръководители в системата. Някои председатели пък въобще не гледат дела, без това да тревожи ВСС). Думата взе и Юлия Ковачева, която подкрепи Караджова и подчерта, че професионализмът в системата не се изчерпва със спазване на сроковете.

Зелено, жълто, червено копче

След дискусията последва гласуване, в което нито един от кандидатите не получи необходимия брой гласове. Гласуването не доведе до избор, но пък създаде гротескно кризисна ситуациия сред членовете на ВСС, защото се оказа, че общият брой на гласовете „за” за тримата кандидати…е с един повече от присъстващите кадровици. При 19 присъстващи, сборът на гласовете бе 20. Това моментално доведе до объркване сред членове на ВСС и до реплики, че някой е гласувал два пъти „за” за двама кандидати (всеки член на ВСС може да гласува само веднъж в подкрепа на един кандидат и би следвало при останалите гласувания да натисне бутон „против” или „въздържал се”). Незабравка Стоева заяви, че оспорва резултата и така се стигна до прегласуване, което обаче доведе до същата сметка – 19 присъстващи, 20 гласа за. Дадена бе почивка с уточнението, че може да има проблем със системата и след кратка пауза членовете на ВСС гласуваха отново. И този път гласовете излязоха повече, но пък се видя пренареждане на силите. Пейчева и Караджова получиха по един глас по-малко, които очевидно са се прелели за третия кандидат Шейтанов, който стигна до резултат 10 гласа „за”.

Тук напрежението ескалира и Милка Итова заяви: „Който саботира, да си подаде молбата за напускане. Това е несериозно, имаме сериозна работа”. Настана истинско надвикване в залата, но телевизорите, чрез които журналистите следят заседанието бяха спрени и след кратка пауза членовете на ВСС направиха и публична дискусия по създалата се ситуация, която напълно дискредитира електронното гласуване. Галя Георгиева направи предложение за ново прегласуване, а Ясен Тодоров посочи, че преди време направил предложение заради проблемни случаи при гласуването в правилата за избор на административни ръководителите да се запише, че при сбор на гласовете „за”, който надвишава присъстващите членове на ВСС, да се отнемат от резултата на кандидатите именно толкова гласове, колкото са в повече. Такова решение обаче също би опорочило вече опорочен вот. Тодоров направи уточнението, че не той е гласувал два пъти „за”, но целта на колегата, който го е направил, е да компрометира изборите и тези, които вече са се състояли. И посъветва „анонимния” саботьор „да си събере мислите и да прецени последиците от този скандал”. Незабравка Стоева не се съгласи, че „има недобросъвестност или изключителна тенденциозност” понеже недостатък на електронното гласуване е липсата на начин да се отчитат „недействителните бюлетини” – когато член на съвета пуска празна бюлетина или такава с две имена и т.н.

Елка Атанасова предложи по изключение този път членовете на ВСС да гласуват с хартиени бюлетини. Магдалена Лазарова обърна внимание, че в дневния ред на заседанието предстоят множество тайни гласувания и ако системата дава грешка, ВСС не може да продължи работа. Светла Петкова предложи да бъде извикан компютърен специалист, който да направи проверка на системата. „Ставаме смешни”, посочи Ясен Тодоров и предложи кадровиците сами да направят тестове – всички присъстващи да гласуват „за”, после „против” и накрая „въздържал се”, за да се провери дали системата отчита правилно гласовете. Така и стана. „Да направим демонстрация на всички, които гледат”, посочи Соня Найденова и допълни, че ако „пак се изложат”, ще мислят решение. Така членовете на ВСС последователно вдигаха ръка и всеки гласуваше – първо със „зелено копче, колеги, за”, после с „червено копче, колеги, против” и накрая „с жълто копче, колеги, въздържал се”. Тестовете минаха успешно и най-накрая бе проведено гласуване за председател на РС – Асеновград. Този път резултатите бяха различни – „за” Мария Караджова гласуваха 7 от кадровиците, за Пейчева – двама, а за Шейтанов – 8. В крайна сметка, очаквано никой не събра нужната подкрепа за поста, тъй като на балотажа Караджова получи 8 гласа, а Шейтанов – 10.

Системата за електронно гласуване бе критикувана още когато бе въведена. Тя показа дефектите си най-ясно при избора на главен прокурор през 2012 г., когато правилата бяха специално променени. За първи път кадровиците не даваха вота си едновременно и за тримата кандидати, а подлагаха на гласуване кандидатурите една по една, по реда на постъпването им. За разлика от всички други избори след това, тогава членовете на ВСС не подложиха на гласуване всички кандидатури – тъй като първа бе тази на Сотир Цацаров, който събра достатъчно мнозинство. Днешната ситуация обаче ясно показва, че електронната система има своите сериозни недостатъци – обстоятелство, което бе изяснено още това в разследване на “Медиапул“.

Не сме хора, които работят на ишлеме

Заседанието продължи с изслушване на възражения на магистрати срещу изготвените им атестации, но градусът на настроението не се понижи. Прокурорът от Районната прокуратурата в Благоевград Румяна Иванова изненада кадровиците с откровената си оценка за системата за атестиране, която търпи сериозни критики. Във възражението си Иванова изтъкна несправедливостта на системата за атестиране и попита членовете на ВСС дали винаги са си решавали делата в срок. Посочи, че тя е била три пъти по-натоварена от някои нейни колеги в района, които обаче имали по-високи оценки от нея, защото спазвали сроковете. „Не ни превръщайте в статистика. Прокуратурата и съдебната система в цялост не работи само за срочност, не сме хора, които работят на ишлеме”, заяви Иванова и допълни: „Всички колеги живеят с усещането, че атестациите са нещо формално. Всеки се катери по стълбичката по какъвто начин може и намери, за да получи по-добра атестация”. В крайна сметка възражението й не бе прието.

Правосъдният министър намекна, че съдиите се занимават с политика

Преди заседанието на ВСС правосъдният министър Зинаида Златанова обвини Съюза на съдиите, че се намесват в политиката. Изказването й бе провокирано от въпрос каква според нея е причината най-голямата съсловна организация да не излъчи досега кандидатура за главен съдебен инспектор след провалената процедура, в която участваше единствено съдията от ВАС Веселина Тенева.

Съсловната организация обяви, че ще търси подходяща кандидатура на професионалист с високи морални качества, която да издигне. Вчера от ССБ съобщиха чрез сайта си, че консултациите сред съдиите за излъчване на номинация продължават, като номинираните в определения от организацията срок не са дали съгласие да бъдат предложени на Народното събрание. ССБ обяви обективни критерии за длъжността още в началото, а сега съобщи, че е в консултацията е започнала и принципна дискусия за това какъв трябва да е профила на ИВСС. Именно в дискусията Златанова видя опити за намеса в политиката. Правосъдният министър посочи, че е „много лошо”, че в гилдията не може да се стигне до консенсус и затова всички магистратски организации трябвало да седнат на една маса и да дискутират проблемите в системата.

“Иначе започва да ми прилича, че магистратите се занимават с политика”, каза тя. На молба да уточни какво има предвид, Златанова допълни: „Някак от декларацията, която видях вчера (съобщението на ССБ на сайта на организация –б. а.), ми се стори, че се обвиняват политиците за това, че самите магистрати не могат да издигнат кандидат”.

Всъщност задължение на парламента е да издигне и да избере главен съдебен инспектор, но Народното събрание близо година не стартира процедура, въпреки че мандатът на Ана Караиванова бе изтекъл и това постави ИВСС в ситуация на липса на легитимен ръководител. Под угрозата от сериозни критики от ЕК преди предстоящия доклад от февруари парламентът започна процедура със смущаващо кратки срокове и предизвестен победител – Веселина Тенева, за която в медиите се появиха публикации, поставящи под въпрос някои от основанията за придобиване на имуществото й.

Златанова продължи линията на защита на управляващите, а и ВСС, и обясни следното: “Всички са подложени на публично оклеветяване в много случаи. Нормално е хората да се притесняват. Вероятно има хора, които се притесняват от себе си, от миналото си, от биографиите си – не го изключвам. Но е много притеснително. Създадената обстановка, за съжаление, води до това. Много лошо”.

Тя напомни и че тази година предстоят ключови избори – за председател на Върховния касационен съд и за над 100 административни ръководители на съдилища. “Парламентът има поне 2 неуспешни опита, вече има един неуспешен опит за издигане на кандидат и от съдебната система в лицето на ССБ. Аз много се надявам все пак магистратите и по-специално съдийската общност да не се обезсърчават и да продължат. Ако трябва, останалите професионални организации също трябва да се включат в процеса”, каза министърът.

Няколко часа по-късно обаче ВСС демонстрира нагледно, че консенсус няма дори по елементарни и процедурни въпроси като това каква награда да получи съдия Веселина Тенева, която се пенсионира. В съвета бяха постъпили две предложения – от административния ръководител на ВАС Георги Колев за награждаване на Тенева със златен почетен знак и парична награда с мотив за висок професионализъм в работата, и от Комисията по предложенията и атестирането – за награда служебна благодарност и грамота. Разбра се, че вчера Етичната комисия е заседавала и съдия Тенева е била изслушвана по останалите неизяснени въпроси около декларациите й пред Сметната палата, участието й в състав, който е разглеждал дело, по което формално съпругът й е бил страна, но въпросът е бил процедурен и решен по друго дело, и относно сделки на съпруга й с общинското дружество Софийски имоти. Ясен Тодоров изчете безпрецедентно цялото решение на комисията, че няма установени нарушения, за да убеди колегите си в проверката, която подопечната му комисия е извършила. Това се наложи заради предложение на Соня Найденова точката да бъде разгледана, след като всички членове на ВСС се запознаят в цялост с проверката. След дебати и неразбория в залата нито едно от двете предложения за награждаване на Тенева не получи нужните гласове. Милка Итова предложи трето – съдията от ВАС да получи личен почетен знак – сребърен. Малко след това съдия Тенева бе освободена от съдебната система, но това се случи не без препятствия. Соня Найденова поиска отлагане на точката, но предложението не се прие.