Бившият министър на образованието Владимир Атанасов окончално оправдан

Софийският апелативен съд (САС) е потвърдил оправдателната присъда на бившия образователен министър Владимир Атанасов, който бе обвинен за престъпление по служба заради имотна сделка в комплекса „Златни пясъци”.

През януари Софийския градски съд (СГС) оправда Атанасов по обвинение, че е сключил предварителен договор с “Краун хотелс” ООД – фирма на Георги Велчев, брат на бившия финансов министър Милен Велчев, с който се заменят недвижими имоти частна държавна собственост – хотелите “Ехо” и “Мургаш” в комплекс “Златни пясъци” срещу поето задължение отфирмата да построи сграда за нуждите на Икономическия университет във Варна. За целта, според предварителния договор, на дружеството следвало да бъде учредено право на строеж върху парцел публична държавна собственост, ползван и управляван от университета. Сградата, предвидена за Колежа по туризъм във Варна, и до днес не е построена.Старите и неподдържани общежития “Ехо” и “Мургаш” пък са съборени още през 2002 г. и на тяхно място е вдигнат хотел “Хелиос”, който работи и досега.

Според обвинителния акт Атанасов е превишил правата си, като извършил действия, които влизат в компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на областния управител на Варна. От тези му действия са настъпили имуществени вреди за 454 166 лв.

Оправдателната присъда на СГС е протестирана от прокуратурата пред САС (Софийската апелативна прокуратура поддържа протеста по време на процеса), но след като втората инстанция потвърждава решението на градския съд, държавното обвинение се отказва окончателно от делото. Прокуратурата не смята за необходимо да протестира пред Върховния касационен съд.

От мотивите на тричленния състав на САС (председател Петя Шишкова, членове Христина Михова и Милена Панева) става ясно, че престъплението, в което е обвинен бившият образователен министър, е несъставомерно. С други думи прокуратурата го е преследвала за деяние, което не е престъпление. Още на първа инстанция защитата на Владимир Атанасов – адвокат Васил Василев, пледираше, че обвинителният акт е изначално несъстоятелен, тъй като предварителният договор, слючен от Атанасов, няма вещно-правно действие. “Обидно е да се твърди, че предварителният договор има вещноправно действие. Това го учим във втори курс, а вие го твърдите в обвинителен акт и дори само това го прави несъстоятелен. Този обвинителен акт тотално извращава правото”, обърна сетогава адвокат Василев към наблюдаващия прокурор Мариана Станкова. Тезата му е, че никога вреда не може да настъпи от предварителен договор, защото той само съдържа уговорка, че ще се сключи окончателен.

Именно затова съдът постановява, че дори няма необходимост от изготвяне на нова съдебно-техническа ескпертиза, която да установява пазарната стойност на двете общежития, въпреки че заключенията на предишните две експертизи не са меродавни заради използвания подход за оценка – само по документи и чрез позоваване на предполагаеми стойности.

Любопитен е също фактът, че в протеста си пред САС прокуратурата претендира, че първоинстанционният съд е приел, че двете общежития, преди да бъдат незаконно съборени от фирмата, са се рушали. съдът отбелязва, че не може да се съгласи със становището на прокуратурата – според доказателствата по делото няколко проверки са установили, че състоянието на сградите е тревожно – „липсват прозорци, врати, брави, осветителна тела, батерии, мивки, подови настилки, покривната хидроизлация е нарушена, което позволява проникване в сградите на снежни и дъждовни води, като поради това, че са оставени без охрана, сградите на хотелите са разбити, разграбени и не могат да се използват по предназначение”.

Според доказателствата по делото не Владимир Атанасов, а негов заместник основно се е занимавал с разрешаването на проблема, като е участвал в срещи с представители на Колежа по туризъм и Икономическия университет, с областния управител на Варна населено място и с представители на фирма. „От неговите показания се установява особено същественият факт, че всички разговори и действия са били насочени към това да се построи сграда за Колежа по туризъм от дружеството на брата на Милен Велчев, като в замяна на това държавата, в лицето на Икономическият университет се откаже от собствеността върху двата хотела „Е.“ и „М.“, построени върху земя, собственост на същото дружество”, мотивират се съдиите от САС и допълват, че Атанасов не е участвал в преговорите.

Освен това „предварителният договор, отнасящ се до прехвърляне на вещни права, няма вещноправно действие, тъй като с него само се подготвя такова действие”. Според съдът подписаният от подсъдимия предварителен договор не съдържа тези основни елементи, които са необходими, за да бъде обявен за окончателен и съответно да породи вещноправен ефект. Това е така, тъй като той предвижда осъществяване на бъдеща замяна на един все още непостроен имот и два, които съществуват. Тази замяна не би могла да бъде осъществена преди действително да бъде построен посочения имот.

В самия договор пък са визирани няколко допълнителни условия и изрично е посочено, че по отношение на тях действия от страна на държавата ще предприемат компетентните органи – областният управител, например. Затова съдът прави извода, че подсъдимият не е превишил властта и правата си, защото не е осъществил действия от компетентността на други органи, както твърди прокуратурата.

Съдът изрично отбелязва и друго – управлението и ползването на тези имоти е влизало в компетентността на подсъдимия като министър на образованието и науката. Именно поради това проблемът с въпросните имоти и необходимостта от сграда за нуждите на Колежа по туризъм са били обект на срещи, разговори и поредица от писма между МОН, областния управител на Варна и ръководството на Икономическия университет с представители на фирмата. „Занимавайки се с този проблем зам.-министърът и подсъдимият, в качеството му на министър, не само не са превишили правата си, но точно обратното – изпълнили са задълженията си, търсейки начин да осигурят сграда на Колежа по туризъм и то така, че да не се налага отпускане и използване на финансови средства от държавния бюджет”, категоричен е съдът. В мотивите е отбелязано също, че Икономическият университет не е разполагал със средства нито да се ремонтират основно хотелите „Ехо“ и „Мургаш“, които са били в много лошо състояние, нито със свои средства да построи нова сграда, в която да се настани колежът. „Реално, една такава замяна, каквато са уговорили подсъдимия и „Краун хотелс” би била напълно изгодна за Икономическия университет, съответно за Колежа по туризъм и за държавния бюджет като цяло”, посочва САС и допълва, че фактът, че и досега няма сграда за Колежа по туризъм не може да се вменява на бившия образователен министър, „тъй като пряко заинтересованите длъжностни лица от ръководството на Икономическия университет и Колежа по туризъм не са предприели необходимите действия, за да бъде поискано разрешение за строеж, пристрояване или надстрояване, да поискат от областния управител да обяви конкурс, при който да бъде избран изпълнител на строежа и т.н.”.

От решението става ясно също, че подсъдимият е бил освободен като министър на образованието и науката на 17.07.2003г., като срокът за изпълнението на сключения договор е изтекъл два месеца по-късно. „ При това положение, да се твърди, че подсъдимият не е извършил никакви действия, въпреки че се е „легитимирал“ като собственик на имота, е неоснователно, а и не кореспондира с доказателствата, събрани по делото, тъй като в нито един документ не е отразено, че МОН е собственик на двата хотела, както и не е налице твърдение на подсъдимия в посочения смисъл”, посочва съдът.

Това е поредното дело, означено като обществено значимо, което се проваля пред съда. Още по-притеснителен е фактът, че прокуратурата продължава тенденцията да повдига обвинения за несъставомерни деяния и така да изправя пред съда хора, които не са извършили престъпление. ПР-ефектът, който може би постига държавното обвинение при първоначалното обявяване на поредното шумно дело, обаче може да се измери в бюджетни средства – тези, които всеки, преследван незаконно, би могъл да получи като обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нека припомним също, че прокуратурата бе блокирала плащанията на обезщетения по ЗОДОВ заради липса на средства.