“Мекото” форматиране на съдебната власт

„Виж кой говори” или други спорни практики във ВАС

Практиката да се “повишават” командировани съдии е един от начините административните ръководители да държат съдиите в зависимост, защото тази власт дава благини на едни, а други – подминава. Случайно или не, пълният с командировани магистрати Върховен административен съд приема безропотно и другия механизъм за натиск от страна на председателя. Източници на “Съдебни репортажи” обясниха, че нa 18 юни Георги Колев е издал заповед, според която част от съдиите във ВАС имат “значителен брой просрочени дела”, а някои от тях са просрочили близо половината от разглежданите през 2012 г. дела „с над един месец”. Затова в заповедта изрично е отбелязано, че броят на просрочените дела ще се взима предвид при разрешаване на командировки, упражняване на лекторска дейност, участие в семинари и раздаване на награди и поощрения (тук се включват и разпределяните понякога парични средства за допълнително материално стимулиране (ДМС) поради спестени заплати от незает щат в съдилищата). “Наличието на висящи дела с неизготвени съдебни актове в законоустановения едномесечен срок ще възпрепятства ползването на платения годишен отпуск на магистратите от Върховния административен съд”, се казва в заповедта. “Съдебни репортажи” научи, че във Върховния касационен съд също е било спуснато нареждане за дисциплиниране на върховни съдии, но доста по-свенливо и по-меко – заповед не е циркулирала сред съдиите, не е било казано, че надхвърлянето на едномесечния срок за изписване на мотивите представлява непременно „неразумен срок” на произнасяне по делото и не е имало заплаха с лишаване от ДМС-та.

В друга заповед на председателя на ВАС, предшестваща споменатата само с около седмица, Георги Колев нарежда да се изготви сведение и поименно да се посочат съдиите, които имат просрочени дела над три месеца, а справката да се изпрати във ВСС. На пръв поглед в нарежданията на шефа на ВАС няма нищо смущаващо. Те дори биха могли да изглеждат и популистки много популярно, ако не се сети човек, че става въпрос за отношение към върховни съдии.

А ако погледнем статистиката за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., ще открием, че във Върховния административен съд са постъпили и са образувани общо 15 718 дела, а общият брой на делата за разглеждане през годината е 21 056. Това са данни от отчетния доклад на ВАС за миналата година. В него е записано също: “Анализирайки посочените цифри, считам, че във Върховния административен съд и през изминалата година се е работило бързо. Това е в резултат преди всичко на проявената от страна на всички магистрати и служители висока отговорност.” Под тези думи се е подписал председателят на ВАС. Числата показват, че на съдия от ВАС годишно се падат между 180 и 280 дела (в зависимост от материята), тоест средно около 15 дела месечно за решаване. Това са дела с фактическа и правна сложност, които трудно се решават за месец, коментират магистрати от съда. Освен това ВАС е последна инстанция, т.е. грешките са нежелани, защото вредата от прибързаността може да бъде завинаги.

Затова заповедите на Колев, освен че противоречат на собствените му доклади за дейността на ВАС, биха могли да се тълкуват като опит не да се постигнат по-добри резултати, а като недопустим натиск върху върховните съдии. Още повече че едномесечният срок в закона е препоръчителен и единствено естеството на делото, тежестта и сложността му са факторите, които определят разумната продължителност на неговото решаване, така че то да бъде свободно от въздействия, компетентно и правилно. Колев като наказателен съдия знае добре това положение, защото сам се е позовавал на него, когато при изготвяне на мотивите е надхвърлял едномесечния срок.