Заседанието от 26-ти юли – Инспекторатът на съдебната власт и ВСС като шпиц-команди

Очаквано

Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да образува дисциплинарни производства срещу Камен Ситнилски, окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев и апелативния прокурор на Бургас Емил Христов. Тримата попаднаха в полезрението на Етичната комисия след като в медиите изтекоха контролирано разговори от законни СРС-та, които будят съмнение за лобиране и набиране на гласове за кандидатурите на Ситнилски и Румен Боев за членове на ВСС от прокурорската квота.

Започването на дисциплинарка срещу Ситнилски е било подкрепено от 19 от членовете на ВСС, четири са се въздържали, а останалите предложения – за Ванчев и Христов са събрали повече гласове за. Преди това главният прокурор внесе предложение за отстраняване от длъжност и в качеството му на прокурор на Иван Ванчев заради възобновено досъдебно производство срещу него. Първоначално разследването е започнало през 2010 г. за изнудване, било е прекратено, но наскоро прокуратурата е възобновила делото – този пък за документно престъпление. По думите на главния прокурор Ванчев е разследван за това, че е купил и предоставил фалшива диплома на близък до него човек. Другият замесен магистрат – Емил Христов бе отстранен още миналата седмица – също заради висящо досъдебно производство. Ако твърденията са верни, това ще бъде изключително тревожен симптом за състоянието на прокуратурата – излиза, че в държавното обвинение е възможно да бъдат назначени за началници (на район Хасково, свързан със значителни контрабанди и на целия апелативен район Бургас с важните му граници и «строителни» интереси) престъпници.

До този момент дисциплинарният състав (Галя Георгиева, Магдалина Лазарова и Васил Петров), който ще оценява поведението на Камен Ситнилски, не е поискал колегата им да бъде отстранен от длъжност, каквато възможност предоставя законът. Ако членовете на ВСС преценят, че Ситнилски е нарушил Етичния кодекс на магистратите, единственото наказание, което биха могли да му наложат, е уволнение. Как обаче кадровиците ще изградят правилна преценка за поведението на Ситнилски не става ясно, защото само двама от членовете на Етичната комисия са имали достъп до всички записани разговори и материали от разследването на прокуратурата срещу магистратите. Един от тях (на принципа на твърдяното случайно разпределение) Галя Георгиева е попаднала в дисциплинарния състав (вторият е шефът на комисията Ясен Тодоров, който се е подписал под предложенито за стартиране на производството срещу Ситнилски).

По думите на Тодоров по време на обсъждането, което бе закрито за медиите, колегите му са поставили въпроса дали дисциплинарно производство може да бъде образувано по анонимен сигнал (записите попаднаха в медиите без да е ясен източникът им). Шефът на Етичната комисия обаче направи паралел със случая в Банкя – срещата между бившия градски прокурор Николай Кокинов, бившия премиер, сега депутат Бойко Борисов и бившия земеделски министър и обвиняем Мирослав Найденов, която стана достояние на медиите отново чрез анонимен подател. Тогава действията на съвета съвсем не бяха така светкавични. Така и не бе назначена комисия, която да изясни всички проблеми от разговора, а предложението за наказание на Кокинов беше внесено по-късно от петима бивши съдии без проявената в настоящия случай активност и бързина на Етичната комисия.

Освен това по случая «Банкя» кадровиците разполагат не само със СРС-та (които, според закона, могат да се използват единствено в наказателно производство, не и в дисциплинарно).

Междувременно пространството около сградата на ВСС осъмна в деня на петъчното заседание с налепени некролози със снимка на Ситнилски и с поредния съмнителен протест срещу него. Заради акцията съветът прие декларация, с която осъди разлепването на некролози с лика на члена на ВСС. „Висшият съдебен съвет изразява категоричното си несъгласие и неодобрение към ежедневния натиск, оказан от група граждани, които протестират, обсаждат входа на институцията и създават проблеми за нормалната ? работа, който протест не е спонтанен и е в нарушение на разпоредбите на Закона за събранията, митингите и манифестацииите. Като безпрецедентен и недопустим определяме акта на разлепването на некролози със снимката на член на Висшия съдебен съвет”, гласи становището на съвета. Членовете на ВСС не приемат „този начин за изразяване на гражданска позиция” и го оценяват като „грубо нарушаване на човешкия морал и етичните норми”. Румен Георгиев коментира, че първо трябва да е ясно, че “голяма част от протестиращите не знаят за какво протестират” и настоя за изясняване на фактите, тъй като недоволството стартирало след “една анонимка”.

Ясен Тодоров коментира пред журналисти, че разлепянето на некролози със снимката на Ситнилски е “грозна история”, а в декларацията на съвета не можело да се запише, че протестът е платен, но ВСС имали съмнения по този въпрос. Негативна оценка за некролозите даде и главният прокурор. В същото време не стана ясно дали прокуратурата ще разследва кой стои зад акцията с некролозите, защото проследяването й може да осветли както задкулисието, показало интерес от злепоставянето на Ситнилски, съвпаднало случайно или не с избора на градски прокурор на София, така и евентуални зависимости на самия обект на няколкоседмичните действия за дискредитиране. Ако ВСС и прокуратурата спрат до обикновеното неодобрение, то това би дало сигнал на всички магистрати, че са незащитени.

Попитан за пореден път какво отличава поведението на Ситнилски от това на Румен Боев, който няма да бъде дисциплинарно преследван, Тодоров отговори, че не смята, че колегата му “разполагал с административни лостове” да влияе или оказва натиск. Шефът на Етичната комисия категорично се противопостави на предложението на председателя на Съюза на съдиите Таня Маринова, според което последните СРС-скандали биха могли да получат еднозначен отговор единствено ако бъде проведена анонимна анкета сред прокурорите, които да изяснят дали е имало натиск върху тях, за да гласуват за определени кандидатури за ВСС. Тодоров обясни, че в закона е записано как дисциплинарният състав може да събира доказателства и това не можело да се случи по предлагания от Маринова начин.