В монтанския квартал „Кошарник“ гласоподавателите се делят на групи зависимост от получените пари: от „двадесетолевки“ до „столевки“. За изборна промоция – продажба на гласове на цели фамилии срещу 300 лева пък съобщи общински съветник от БСП във Видин.
Седмица преди предспочния вот на 12 май в област Монтана е изобретена нова форма на предизборен алъш-вериш. Според сведения на „Съдебни репортажи“ ноу хауто е въведено от до скоро управлявалата партия ГЕРБ. Срещу 300 лева формацията можела да си „напазарува“ гласовете на цяло семейство в ромската махала „Стадиона“ в Лом.
По думите на общинския съветник от БСП във Видин, Пенчо Паков, който е родом от Лом, в малкия дунавски град ГЕРБ успява да избегне „скъпото пазаруване“ – на избирател по 50 лева. От думите му става ясно, че вместо член на фамилия, партията на Бойко Борисов се е изхитрила и успява купи вота на цяла фамилия за 300 лева.
„На тези избори ще бъде 0% честност“, казва Паков, обяснявайки неговага гледна точка за предизборната кампания на ГЕРБ в Лом.
На 9 април 2013 година на сайта „За честни избори“, се получава сигнал за купуване на гласове в кварталите „Стадиона“ и „Хумата“ в град Лом. Пред „Съдебни репортажи“ Паков разказва, че реално съществува практика, възникнала специално за предстоящите парламентарни избори, да се предлагат по 300 лв. на семейство, като това е предложение отправяно предимно на български семейства в Лом и околните села. Ромският вот струвал между 50 лв. и 70 лв., като в предлаганата сума се включвала и 20% комисионна за „бащите на фамилиите“, т.е. босовете сред ромската общност в трите квартала на Лом с предимно ромско население: „Стадиона“, „Младеново“ и „Хумата“.
Предлаганите за купуване на гласове пари рядко стигат до гласувалия. Според Паков повечето пъти от тези 50 лв. продалият гласа си не вижда нито стотинка, защото всичко отивало в „бабаитите“. Практиката е да се предлага възнаграждение срещу глас, като сумата се давала след пускане на бюлетината. Реално, обаче, в края на изборния ден обиновения жител на Лом вече не бил нужен, защото гласът му бил отчетен. Страхът от побой решавал останалото – никой не може да търси правата си, тъй като над всеки тегне заплаха от саморазправа.
За спазването на реда – т.е. пускането на бюлетини за „правилната партия“ – следят набити момчета, разполагани на входа на всяка сграда, определена за избирателна секция. При разговори с местни хора, всички твърдят едно – общото усещане за страх и натиск.
Обект на “купувачите” най-често са кварталите „Стадиона“ и „Хумата“, и в по-малка степен „Младеново“. Партиите, заинтересовани от “пазаруване” = – както големи като ГЕРБ, така и по-малки политически сили като ВМРО и ПП Лидер – ползват местни лидери в общността, за да контролират вота. Предлагат се до 50 лв. – които рядко се изплащат в пълен размер.
Общинският съветник Пенчо Паков обяснява, че щом бъдат „осигурени гласовете“, т.е. са разпределени пари за купуването им, в деня на изборите се карат хора с бусове, за да е сигурно, че ще гласуват „правилно“.
Пред самата секция следва ново “напомняне” за номера на бюлетината, с която трябва да се гласува. Бюлетините биват отбелязвани по различен начин – от сгъване на ъгълче на листа, през отбелязване с химикал. Ако гласът е даден за нужната партия председателят на комисията подпечатва с вдигнат палец – ако не, с прибран палец. Така хората в коридора, които най-често за застъпници на партиите следят как се гласува. Шансът да се даде глас на основата на съвестта е малък, почти нищожен. Защото често са подкупени целите комисии, твърди Паков.
Преди изборите
За парламентарните избори, които се проведоха на 12 май, агитацията е вяла. Ако не се броят пъхнатите в пощенските кутии в област Монтана луксозни книжки, описващи изпълненото от ГЕРБ в рамките на техния мандат, инициативи от политически партии не впечатляват с активност.
„Това затишие ни притеснява. Никога не е било така“, споделя млад жител на „Младеново“, обяснявайки липсата на явна кампания в ромските махали в Лом, „Имам чувството, че в последния момент ще се действа.“
Тишина е не само в малките селища, но и в градове като Монтана и Лом. Тази предизборна тишина означава, че на 12 май може да се стигне до купуване на цели секции, за да се осигури изборна победа, обяснява общинарят дни преди изборите. Паков споменава за сума от 240 000 лв., разпределени през хора, близки до ГЕРБ, за купуване на гласове в Монтана и Лом.
На вота, без тайна на вота
Секции 20 и 29 в град Монтана, се намират в порутена сграда в квартал „Младост“, която служи за фитнес зала. Условията, в които се намират членовете на комисията, наблюдаваща изборния ден, са тежки – липсват столове, а двете секции са сбити в едно помещение, което предизвиква струпване на хора – това пък предизвиква опасения за минипулации на вота. Достъп за инвалиди е невъзможен.
По данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) двете секции са считани за „проблемни“ заради местоположението си в края на града и липсата на контрол.
Само час след отварянето на секциите вече се забелязваха първите нарушения. Тъй като помещението в Спортната зала е малко, „тъмните стаички“ са набутани на метър и половина от масите, на които са се разположили комисиите.
За тайна на вота не може да се говори поради това, че „тъмните стаички“ са осветени от слънцето, което влиза през големи прозорци до тъмните стаички, които са закрити с …бели чаршафи, а наблюдателите, повечето без баджове, могат да видят спокойно кой как гласува. За това е подаден сигнал до РИК Монтана за това нарушение, но коментар липсва до края на изборния ден.
Секциите в т.нар. ромска махала на Монтана, квартал „Кошарник“, са известни сред местните хора като най-активни, но и най-проблемни. Пак според ИРПС избирателни секции 55 и 56 са в списъка с проблемни секции заради честите сигнали за купуване на гласове, нарушения на изборния процес и натиск върху гласоповадателите. „Съдебни репортажи“ посети и двете секции, като присъства на приключването на изборния ден там. Нарушенията очаквано бяха много. Често липсват членове на СИК, присъствието на външни лица в помещението за гласуване е почти непрестанно, а самите помещения са малки, което се използва от отделни лица, представящи се за представители на политически партии, за натиск върху гласоподавателите.
Като че ли общото усещане в страната за некоректно организирани избори след оповестяването на изборните резултати, придоби цвят изключително в „Кошарник“. В махалата присъстващите членове на СИК знаят всеки един за коя партия ще гласува и не се притесняват да споделят това знание, а често се „помага“ на гласоподаватели да упражнят правото си вот – показва се как да се гласува, къде, разлепват се и се подпечатват бюлетините предварително, а на запитването дали не се притесняват, че може да се подаде сигнал до РИК за нарушенията, те отговарят с усмивка и повдигане на рамене. И наистина – дори когато свършва мастилото на тонерите на докараните за милиони принтери, телефоните на РИК и общината не отговаряха.
„Това са от сутрешния транш – долната махала“, обяснява един от присъстващите в помещението, представител на партия (неясно на коя). От него разбираме, че сутринта на 12 май, към 6:30 сутринта е имало вече над 300 души, чакащи да гласуват. Схемата е изработена предварително, като датира от 2009 година, когато за първи път ГЕРБ я отиграли в Кошарник – раздават се между 50 и 100 лева, зависимост от значимостта на гласа. А важността на гласоподавателя зависи от това по кое време ще отиде да гласува: след 16:00 ч. Идват т.нар. „ВИП гласове“, най-скъпо платените, които често изравняват или печелят местния вот. В края на деня, когато вече става ясно кой как е гласувал, някои се притесняват, че:
„Сега (партиите) може да си поискат рестото – ама свърши.“
„Да искат – отдавна са отишли за сметки и вересии. Няма какво да дадем повече.“ – отговаря жена, седяща в дъното на помещението, зам.-председател на СИК. Две момчета, представители на партии, чиито имена не публикуваме по тяхно желание, разказват, че жителите на „Кошарник“ са подложени на силен натиск от страна на партии, имащи влияние по махалите на квартала – ГЕРБ, БСП, ПП Лидер, ДПС. Заради установената схема за купуване на гласове за парламентарните избори на 12 май, в която партиите дават суми от 20 до 100 лева, гласоподавателите се делят помежду си зависимост от взетите пари – от „двадесетолевки“ до „столевки“, като най-много са давали от ПП ГЕРБ. Като доказателство млад мъж, намиращ се в помещението на СИК, посочва: „Ето ги петнайските“, имащ предвид номерът 15 в бюлетината, с който се гласува за ПП ГЕРБ. Момиче допълва: „това са столевките“. „Четиридесетолевки“ пък са онези, които са гласували за ПП Лидер.
„Обадихме се на полицията – нищо. Когато ни трябват, за да помогнат, ги няма. Пред секцията имаше 300 души, а ние тук сме само девет. Ами ако нещо се беше случило? Не можем да разчитаме на полицията.“
Около 17:00 пристига сигнал в ИРПС, че от Лом са пристигнали пари за „Кошарник“, за да се мобилизира ако е нужно маса от гласоподаватели, които все още не са упражнили правото си на гласуване. В крайна сметка напрежение няма, макар хора наоколо да повтарят непрекъснато, че „ей сега като мине 5 (17 ч.) ще бъде най-интересно“. Развитие обаче няма и краят на изборния ден е спокоен, броенето на бюлетините също.
Когато протоколите за изборния ден трябва да бъдат написани и принтирани настава хаос – всеки иска да гледа как се пише. В СИК влизат външни хора, макар да е забранено. Въпреки усилията си, членовете на комисиите нямат опит и претупват процедурите като възможността да се въведе ред е пропусната мигновено.
Лом често влиза в черната статистика, споменаван от медиите с многобройните си проблеми. Доверието в институциите пада с всяка година.
„Аз можех да изкарам на дискета имената и ЕГН-та без проблем. Това, което говорят за квалифицирана информация…това е кьор-фишек”, казва Паков. Твърдението му означава, че информацията за всеки един гражданин може да бъде използвана по начин, угоден на някоя политическа сила, още повече в район като Лом, където икономическите интереси са над всичко, а населението е възприемано единствено като продукт, който може да бъде закупен на пазара.
Текст: Руслан Трад