Пробив в системата

25-04-2013; категория: Дела, Разследвания; автор: galina.girginova;

Когато миналата седмица председателят на Върховния административен съд (ВАС) призна, че системата за случайното разпределение на делата има своите “несъвършенства”, думите му прозвучаха като оправдание за абстрактен проблем извън неговата компетентност. Проблемът със заобикалянето на случайния избор на съдиите обаче никак не е абстрактен и зависи най-вече от т. нар. административни ръководители на съдилищата. Той има своите конкретни проявления и не се подхранва единствено от лошо произведения софтуерен продукт. Съществуват и други начини, по които председателите могат да предрешат изхода на “неслучайни” съдебни спорове. Във всички случаи административните прийоми водят до това определено дело да стигне до определен съдия. Проверката за случайното разпределение на делата във ВАС, която бе бламирана от ВСС след безцеремонен скандал, иницииран от председателя на ВАС (и бивш председател на Софийския градски съд, където комисията не влезе на проверка заради разправиите в съвета), на практика очерта някои от способите, с които едно дело може да се отклони от обичайния си ход, да се забави и да поеме към конкретен съдия.

Проверяващите коректно обозначиха в доклада си, че могат да обявят единствено съществуването на възможности за недобросъвестно въздействие върху системата. Дали тези възможности са се реализирали обаче, е въпрос на разследване по всяко дело. Ако съответният председател на съд е корумпиран, може така да използва системата за разпределение на делата и правилата за администриране, че (и без сам да гледа делото) да се превърне в решаващ фактор за съдбата му. Може би това обяснява защо конкурсите за тези постове предизвикваха толкова скандали във ВСС и създадоха явлението “Красьо Черния”.

В поредица от няколко текста разказваме историите на дела, които изваждат наяве голямата власт на председателите за определяне на съдиите по делата и опасността “пробитата” система за случайно разпределение, която може да бъде “почиствана” без следа, да създава привидност, че “всичко е наред” в движението на делото.

Наръчник за неслучайното разпределение на делата

Как един съдебен спор се оказва заложник на множество способи за осуетяване на нормалното му движение може да се проследи съвсем “на живо” в стъпки.

1. Пускам, пускам кърпа

На 10 ноември 2010 г. в Софийския градски съд постъпват две идентични искови молби от Красимир Гергов, с поредни номера, които попадат при съдиите Жорж Гигов и Асен Воденичаров (Асен Воденичаров става съдия без конкурс в Софийския районен съд, докато баща му – Александър Воденичаров – бивш декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград, е член на ВСС. С около година стаж като районен съдия Воденичаров-син е повишен по предложение на Светлин Михайлов в СГС, което предизвиква масово недоволство и подписка от над 100 възмутени съдии).

Ищецът Красимир Гергов иска от съда хем да осъди адвокат Деяна Марчева да нареди на офшорното дружество „Уисингтън Лимитид” да прехвърли правата и акцията в друго офшорно дружество „Екуип Лимитид” в полза на трето лице Ричард Морис Диксън; хем да се установи спрямо ответницата, че той е действителният собственик на акцията в “Екуип Лимитид”. Производствата по двете еднакви искови молби се развиват различно. Съдията Жорж Гигов дава множество указания на ищеца за уточнение на обстоятелствата, които се твърдят, и на искането, което се отправя.  В същото време другата искова молба при Асен Воденичаров потегля напред съвсем гладко. Съдията я приема за редовна и разпорежда връчването й на другата страна.

И понеже изначално е било ясно, че на ищеца въобще не му трябва да води две еднакви дела (а то и законът забранява), Гергов оттегля иска си от делото пред съдията Жорж Гигов, поради което производстовото се прекратява на 21 януари 2011 г.

Междувременно съдията Асен Воденичаров на 25 ноември 2010 г. допуска обезпечението, поискано от Гергов. Впоследствие САС отменя това определение заради обстоятелството, че не е извършена никаква проверка на допустимостта на исковете. „Исканите и допуснати от състава на СГС обезпечителни мерки надхвърлят обезпечителната нужда – на практика се цели блокиране търговската и организационна дейност на чуждо дружество, което е недопустима намеса от страна на съда”, допълнително посочва САС.

За ориентация в случващите се събития не е без значение и обстоятелството, че преди това, в средата на октомври 2010 г., Красимир Гергов подава множество еднакви молби за обезпечение на същия иск, преди да го предяви, които са отхвърлени от съдии в СГС, включително поради недопустимост на исковете (в превод – такава претенция не е предвидена в закона). В три от определенията на съдиите присъства и аргументът, че исканите обезпечителни мерки представляват недопустима намеса на съда в дейността на компанията. За опит да се пробие „системата” за случаен подбор на съдии свидетелства фактът, че в един и същи ден са подадени четири еднакви молби – точно колкото са били дежурните съдиите за разглеждане на обезпечения по бъдещи искове. Опитът обаче се оказва неуспешен.

Както „Съдебни репортажи” писа във връзка с уволнението на съдията от СГС Мария Георгиева, подаването на множество едни и същи искови молби в съда е един от способите страната по делото да си „избере” конкретен съдия. Това е честа практика, въпреки че съгласно чл. 126 от ГПК при множество идентични молби всички образувани дела след първото трябва да се прекратят.

През януари 2011 г. ответницата прави искане за отвод на съдия Воденичаров, което е оставено без уважение. Три месеца по-късно адвокатът на Марчева отново прави искане за отвод. Като мотив за това се изброяват действия на съдията-докладчик, които будят основателни съмнения в неговата безпристрастност. Такова например е коренно противоположното му становище по допустимостта на иска (в сравнение с другите състави на СГС, разгледали идентичния иск на Гергов и молбите за обезпечаването му преди да бъде предявен), необичайно бързите му действия, когато се касае за искания на ищеца и необоснованото забавяне по молбите на ответницата, съмнения за антидатиране на вписванията в електронния регистър на СГС. В крайна сметка съдия Воденичаров се отвежда. Единственото различно обстоятелство след отказа му да се отведе през януари е, че вече САС е отменил определението му за налагане на обезпечението, т.е. индиректно се признава – производството се движи без да има законно основание.

След това делото е разпределено на съдия Иванка Иванова, която на 18 април 2011 г. прекратява производството поради недопустимост на исковете. Прекратителното определение е потвърдено от Софийския апелативен съд на 20 юни 2011 г., и делото влиза месец по-късно във Върховния касационен съд (ВКС) след касационна частна жалба на  ищеца Красимир Гергов.

2. Папките в шкафа

Неясно защо месец по-късно все още няма образувано дело във ВКС. Оказва се, че гражданското дело попада в ръцете на тогавашния зам.-председател на ВКС и шеф на Търговската колегия Марио Бобатинов. Нормалният ход на гражданското дело би го отвел при председателя на Гражданската колегия. Дребна подробност е, че делото отива при съдията Бобатинов след молба на ищеца.

Четири дни по-късно Бобатинов разпорежда да се образува дело в Търговското отделение,  но дело с номер така и не се появява в регистъра на ВКС. Казусът престоява близо повече от два месеца в неясно статично положение при Бобатинов – без  номер, без състав, без никакви последствия и развитие. След многократни запитвания от страна на ответницата за статуса на делото на 30 септември 2011 г. Бобатинов (известен и с други необясними свои действия по администриране на дела) отменя собственото си разпореждане и праща делото в Гражданската колегия с мотив, че се касае за спор между две физически лица и трябва да се образува гражданско, а не търговско дело пред ВКС.

Несполуките на делото продължават, тъй като тричленият състав от Гражданското отделение на ВКС – Надя Зяпкова, Жива Декова и Олга Керелска, постановяват, че не следва да разглеждат производството, защото:„…предметът на правния  спор  касае притежанието и съответно прехвърлянето на акция от търговско дружество в изпълнение на постановено съдебно решение. Акцията като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва в капитала  на  определено  дружество,  е  регламентирана  в  Търговския закон,  което  определя търговския характер на спора, с който съдът е бил сезиран. Този характер на спора предпоставя, че преценката относно допустимостта на исковете, с които съдът е сезиран, следва да се извърши от състав на Търговска колегия на ВКС”.

Делото отново е прекратено и пратено в Търговската колегия на ВКС, където е разпределено на състав – председател Марио Бобатинов и членове Ваня Алексиева (съдия-докладчик) и Мария Славчева. На 13 януари миналата година съдът връща делото на СГС за „продължаване на съдопроизводствените действия”. Определението на тричленния състав е подписано с особено мнение от съдията-докладчик Ваня Алексиева, която смята, че и СГС, и САС законосъобразно са прекратили производството заради недопустимост на исковете.

3. Резолюцията на анонимния

Според печатите на придружителното писмо делото e изпратено от ВКС на СГС на 16 януари 2012 г. Същия ден адвокатите на Красимир Гергов подават молба до председателя на съда Владимира Янева делото да бъде изпратено на Търговското отделение на СГС, а не на Гражданското отделение, в което се е разглеждало преди прекратяването му. Позовават се на определението на ВКС, с което делото е прехвърлено от Гражданската колегия в Търговската. Какъв е спорът – търговски или граждански, може да каже само съдията, на когото е разпределен, а не и председателят, който има единствено административни функции по организацията на работата.

Според регистъра делото влиза в съда на 18 януари 2012 г., но не стига до деловодителя и съдията-докладчик, който трябва по указанията на ВКС да продължи съдопроизводствените действия след отмяната на прекратяването.

Едва на 3 февруари върху придружителното писмо от ВКС за връщане на делото на СГС се появява анонимна резолюция. Над подписа, който не се разчита, стои изречение, написано на ръка, че образуваното в Гражданското отделение дело се прекратява и се изпраща в Търговското отделение. По указания, отново написани на ръка, делото „мутира” в чисто нов номер в Търговското отделение – все едно няма историята си от 2010 г. и въпреки решението на ВКС да се върне в СГС за „продължаване на съдопроизводствените действия”. Справките в деловодството на съда внасят известна яснота за ответника – близо три седмици оттам отговарят на адвокат Марчева, че делото е при председателя на съда Владимира Янева – отново в “безтегловност”.

Справките в електронния регистър за движението на делото, с които “Съдебни репортажи” разполага, показват, че в системата е отразено предоставянето на делото на 20 януари на зам.-председателя на СГС “за изпълнение на указанията на ВКС”.  Доколкото това е единствената официално отразена информация, от нея можем да заключим, че необичайното задържане на делото, без да има законна причина и без да може да се върши каквато и да е било работа по казуса, както и резолюцията са плод на действията на Богдана Желявска (запазила своя пост последователно при трима небезизвестни ръководители на съда – Светлин Михайлов, Георги Колев, Владимира Янева).

Входящият номер на новото дело се появява чак три дена след резолюцията – на 6 февруари. Така гражданското производство еднолично се прекратява от административен ръководител. Поради това, че не е съдебен акт (нищо че има съдебни последици), прекратяването не подлежи на обжалване, а изцяло сменя коловоза на развитието на делото – то вече ще се разпределя сред съдиите от Търговско отделение, а не сред съдиите от Гражданското отделение, част от които вече многократно са казвали, че такива искове не могат да бъдат завеждани. Съответно – тази еднолична воля в резолюция с неидентифицируем автор променя и кръга от съдиите, които ще бъдат втора инстанция на делото в САС. След като делото вече е в Търговското отделение в първия съд, решението по него ще бъде обжалвано пред Търговското отделение на САС. Един вид – още един шанс, защото съдиите от другото отделение вече няколко пъти като контролиращи актовете на СГС са се съгласявали с преценката им, че такова производство не може да се води.

Първоначално делото е разпределено на съдия Димана Йосифова, която се отвежда, като посочва като причина странните маневри и движения в администрирането на делото. Поема го съдия Лилия Илиева. В папките по делото не е приложен протокол за случайно разпределение.  Делото стига до съдия Лилия Илиева в рамките буквално на 24 часа – бързина, нетипична за иначе натоварения Софийски градски съд. Година по-късно съдия Илиева решава делото, като удовлетворява всички претенции на ищеца.

4. „Несъвършенствата” на системата

Междувременно всички неразбории около движението на папките между различните отделения и съдилища се отразяват по несвойствен начин и на електронното досие на делото – ежедневните справки в регистъра показват, че следите от „случайното” разпределение и движение на делото се заличават… чрез триене. Изтрит е диспозитивът на прекратителното определение на Иванка Иванова (повече от 10 реда).  Намесите в електронното досие продължават и след сигнала на адвокат Марчева до Инспектората към ВСС. Изтрит е и резултатът от ВКС – отмяната на прекратителното определение. Така нелепо остава само междинният резултат от САС – потвърждаването на прекратяването. Ако човек се доверява на справките в регистъра, би научил, че делото е приключило в САС и никога не е стигало до ВКС. Резолюцията от 3.02.2012 г. е  вписана в регистъра като определение от 3.02.2011 г. и електронните записи са нагодени така, че да оставят впечатлението, че се е произнесъл съдия, а не административният му ръководител.

А сигналите до ИВСС, до ВСС и до главния прокурор за нарушенията по администриране на делото не задвижват никоя от институциите. Проверката на ИВСС не намира нищо незаконосъобразно в начина, по който се е движило делото, а главният прокурор първоначално изпраща сигнала по компетентност на ИВСС. Впоследствие от Върховната касационна прокуратура заявяват, че не е в тяхната компетентност да проверяват за извършените нередности.

След като контролните институции не виждат нарушения, които да изискват по-задълбочена проверка, остава въпросът – какво може да направи гражданинът, ако забележи подобни нередности по движението на делото си? Дело, което изчезва за седмици и месеци, сменя номера и отделения и винаги обратът е предхождан от молба от другата страна до съответния административен ръководител. Въпреки че с промяна на Конституцията беше създаден цял Инспекторат в съдебната система, отговорът на този въпрос в някои случаи няма общо със закона – явно нищо.

Текст: Галина Гиргинова

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП

227 коментара

Вашият коментар